Решение по КНАХД №1853/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник на РУ [община] при ОДМВР - [област], чрез юрисконсулт И. П., срещу Решение № 69/22.07.2025 г., постановено по АНД № 361/2025 г. по описа на Районен съд – [община], III наказателен състав, с което е отменено НП №25-0239-000175/14.03.2025г., издадено от Началник на РУ Асеновград при ОДМВР - [област], с което на П. С. П., [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание -“глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административната фаза е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилото на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП и необосновано е счел, че издаденото наказателно постановление страда от съществен порок поради липсата на подпис на издалия го наказващ орган. Моли се да бъде ценено представеното пред касационната инстанция копие от подписано НП №25-0239-000175/14.03.2025г. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – П. С. П., чрез процесуалните си представители – адв. П. и адв. Д., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба от П. С. П., срещу НП №25-0239-000175/14.03.2025г. на Началник на РУ Асеновград при ОДМВР – [област]. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GA № 3624566 от 26.02.2025г., съставен от Х. Х. К. – на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – [община]. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 26.02.2025г. около 19:00 часа, на км.40.2 на пътя [област]-[област]-[община]-Бачково-[област]-Рудозем управлявайки МПС-лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“ с ДК№ [рег. номер], П. С. П. се е движил с несъобразена скорост, като вследствие загуба на контрол над него, е предизвикал ПТП с две насрещно движещи се едно след друго МПС-та: товарен автомобил „Рено“ с ДК№ [рег. номер] и товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК№ [рег. номер], като с това били причинени имуществени щети и имало пострадало лице. Установеното в акта нарушение било квалифицирано по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Съставеният АУАН бил връчен без възражения, срещу подпис на нарушителя. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева.

Видно от представения към преписката екземпляр от НП №25-0239-000175/14.03.2025г., същият е без положен подпис на издалия го наказващ орган. Върху акта е отразено процесуално действие по връчването му на нарушителя на дата 23.04.2025г., чрез подпис и изявление на адв. Н. П., както и подпис на длъжностното лице, извършило връчването – старши инспектор М. И., началник на група „Пътен контрол“.

В представената пред районния съд административна преписка не се съдържа подписан екземпляр от НП №25-0239-000175/14.03.2025г.

7. При тази фактическа обстановка районният съд приел, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в съдържанието на обжалваното НП се констатира липсата на подпис и същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

ІV. От правна страна:

8. Според правилото на чл. 168а, ал. 3 от ЗДвП, чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен. Отказът за получаване на отпечатания дигитален образ се удостоверява чрез подпис на свидетел върху разписката или отпечатания документ. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване на наказателното постановление.

Обсъдената норма е специална и въвежда изключение от правилата на чл. 57, ал. 2 във вр. чл. 58, ал. 1 от ЗДвП, които изискват на нарушителя да се връчи подписан препис от издаденото наказателно постановление. Тоест в тази хипотеза липсата на подпис върху отпечатания дигитален образ не опорочава процесуалното действие по връчване на наказателното постановление. Този извод се подкрепя и от изменението в чл. 58 от ЗДвП (ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), чиято нова ал. 1а, регламентира именно случаите на връчване на отпечатан дигитален образ на издадено наказателно постановление.

Като не е съобразил обсъдената нормативна уредба районният съд необосновано е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в съдържанието на обжалваното НП се констатира липсата на подпис. Пропуск от наказващия орган действително е допуснат, но той не е по отношение формата и съдържанието на представения дигитален образ на издаденото наказателно постановление, а относно задължението му да представи пред съда пълната административно – наказателна преписка. При подобен развой на процеса, в изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК съдът е следвало да укаже на административния орган необходимостта от ангажиране на доказателства в подкрепата на факти и обстоятелства, поставени в неговата доказателствена тежест и едва при проява на процесуална пасивност да приложи последиците от недоказване.

От представеното в настоящата касационна инстанция заверено копие на процесното НП се установява, че то съдържа подпис на длъжностното лице, което го е издало. Повдигнатите от ответника възражения по автентичността на така представения документ не следва да бъдат разглеждани едва във фазата на касационно обжалване, тъй като по този начин страните ще бъдат лишени от възможността за провеждане на предвидения в закона двуинстанционен съдебен контрол.

Тук следва да се отбележи, че в производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с. з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК въззивната инстанция следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК районният съд е длъжен да събира доказателства и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В това производство районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която във въззивното производство могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства.

Районният съд не изпълнил и задължението си да изложи фактически и правни съображения по съществото на спора, което изключва възможността касационната инстанция да провери съответствието им с приложимия материален закон.

Като не е изпълнила поставените й от закона задължения въззивната съдебна инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуални правила. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от районния съд решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди представения пред настоящата инстанция заверен препис на процесното НП, а при необходимост и да изиска оригинала на същото. Да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително и тези за провеждане на процедурата по чл. 168а, ал. 3 от ЗДвП. При необходимост да събере и гласни доказателства, след което да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и да изложи съображенията си по съществото на правния спор.

V. По съдебните разноски.

9. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Ето защо, Административен съд [област], ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 69/22.07.2025 г., постановено по АНД № 361/2025 г. по описа на Районен съд – [община], III наказателен състав.

ВРЪЩА делото за нов разглеждане от друг състав на Районен съд – [община].

Решението е окончателно.