№ 16827
гр. С., 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110125423 по описа за 2023 година
М. Е. П. е предявила срещу „В. К.”АД / правоприемник на „В. К.”ООД/
искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
за прогласяване на нищожността на Договор-Premium 14№5800061/17.03.2022
поради противоречие със закона и връщане на сумата от 5085.60 лева-платена
без основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави.
Ищцата поддържа, че на 17.03.2023 е сключила с ответника Договор
Premium 14№5800061/17.03.2022 за потребителски кредит в размер от 5000
лева.Съгласно чл.1, ал.3 от договора кредитополучателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи в размер от 2934.88 лева.Твърди, че в
договора е уговорена неустойка за неосигурено обезпечение в размер на
1956.70 лева.Поддържа, че таксата за експресно разглеждане и неустойката
водят до скрито оскъпяване на кредита.Поддържа, че невключването на
неустойката и таксата за експресно разглеждане в ГПР води до нарушение на
чл.19 от ЗПК.Поддържа, че общата дължима сума по договора за кредит е в
размер на 11 362.80 лева, от която 5000 лева – главница, 2934.88 лева – такса
за експресно разглеждане, сумата от 1470.22 лева – възнаградителна лихва и
1
1956.70 лева-неустойка.Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като посоченият процент на ГПР не съответства на разходите по
кредита.Твърди, че поради невключването на неустойката и таксата за
експресно разглеждане на кредита в ГПР е нарушена разпоредбата на чл.11,
т.10 от ЗПК.Твърди, че когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12
от ЗПК договорът за кредит е недействителен, поради това потребителят
дължи само чистата сотйност на кредита-5000 лева.С оглед на което
претендира ответникът да му възстанови сумата от 5085.60 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „В. К.”ООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем Premium 14 №5800071-17.03.2022
„В. К.”ООД се задължава да предаде на М. Е. П. заемна сума в размер от
5000 лева, а тя като заемател се задължава да я върне в срок от 68 седмици,
при ГЛП 40.32%, ГПР -49.36%.
По делото е представена справка погасителен план по договор за
паричен заем №5800061/17.03.2022.
Съгласно заключението на ССЕ общо дължимата сума от М. П. е в
размер от 11 362.80 лева, от която 5000 лева – главница, 1471.22 лева-
договорна лихва, сумата от 1956.70 лева- неустойка и 2934.88 лева- такса за
експресно разглеждане.Съгласно заключението на ССЕ общо изплатената
сума от М. П. е в размер от 10 085.60 лева, с която са погасени задължения по
процесния кредит, както следва: 5000 лева – главница, 1290.96 лева –
договорна лихва, неустойка в размер от 1327.76 лева, сумата от 2461.88 лева-
такса за експресно разглеждане и 5 лева – разходи за събиране на просрочени
задължения.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е
включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва.При изчисляване на
посочения в договора ГПР в размер от 49.36% не са прибавени допълнителни
разходи за неустойка и такса за експресно разглеждане.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:
По силата на договор за паричен заем Premium 14 №5800071-17.03.2022
2
„В. К.”ООД се задължава да предаде на М. Е. П. заемна сума в размер от
5000 лева, а тя като заемател се задължава да я върне в срок от 68 седмици,
при ГЛП 40.32%, ГПР -49.36%.
С оглед на което съдът приема, че ищцата и „В. К.”ООД /с
правоприемник „В. К.”АД/ са били в договорни отношения по силата на
договора за паричен заем.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер от 2934.88 лева.Съгласно чл.1, ал.4 от договора с
подписване на договора страните се уговарят таксата по горната алинея да се
заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в
размер на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок
от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по този договор, а
именно:поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл.5, ал.2 от договора в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в
размер на 1956.70 лева.Страните се съгласяват неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер от 331.20 лева, а общото задължение по
договора става в размер от 11362.80 лева.
Видно от договора неустойката и таксата за експресно разглеждане са
включени в общата дължима сума на договора и в погасителните вноски.С
оглед на което съдът приема, че същите представляват разходи по договора за
кредит, които следва да бъдат включени в ГПР.
Съдът намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане е
нищожна на самостоятелно основание като противоречаща на добрите нрави.
В нея е уговорена такса от 2934.88 лева, която е в размер повече от
половината на сумата по кредита.Поради това съдът намира, че тази такса
води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита
печалба извън договорната лихва.
Същото се отнася и до клаузите, предвиждащи неустойка за неосигурено
3
обезпечение в размер от 1956.70 лева.Съдът намира, че клаузата за
неустойката е нищожна на основание противоречие с добрите нрави.
Неустойката е в размер почти половината от договора за кредит.Уговарянето
на неустойка в толкова голям размер противоречи на принципите на
добросъвестност и справедливост.Неустойката излиза извън присъщите и
обезпечителна и обезщетителна функция и представлява скрита печалба за
кредитора.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на
ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва,
дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен
на 17.03.2022.,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената
редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към март 2022г. е
0. 01%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.01%.В случая по договора
ГПР е 49.36%, и така както е посочен не надвишава петкратния размер на
законната лихва от 50.05%.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната лихва.При изчисляване на посочения в
договора ГПР в размер от 49.36% не са прибавени допълнителни разходи за
неустойка и такса за експресно разглеждане.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение и таксата за експресно разглеждане.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение и таксата за експресно разглеждане
представляват също разход по кредита, който следва да бъде включен в
ГПР.Този извод се налага от начисляването на неустойката и таксата за
експресно разглеждане в общата сума по кредита и в погасителните вноски.
Съдът намира, че включването в ГПР на неустойката и таксата за
експресно разглеждане, които сумарно възлизат в размер от 4891.58 лева, т.е.
4
почти колкото кредита, би довело до нарушение на ограничението по чл.19,
ал.4 от ЗПК.
Невключването на неустойката и таксата за експресно разглеждане в
ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката и таксата за експресно
разглеждане представляват допълнителна скрита печалба за сметка на
потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката и таксата за
експресно разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на
ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, т.1
от ЗЗД следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ищцата е
заплатила по договора за кредит сумата от 10 085.60 лева.Доколкото ищцата
дължи само чистата стойност на кредита в съответствие с чл.23 от ЗПК , а
именно:сумата от 5000 лева, остатъкът от 5085.60 лева следва да бъде
възстановен от ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 5085.60
лева .
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
5
ищцата.Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 от
ЗА възлиза в размер от 1422.65 лева.С оглед на което в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение
в размер от 1422.65 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем Premium 14
№5800071-17.03.2022 по предявения от М. Е. П., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.П., бул.”Цар О.”№74, ет.3, чрез адв. В., срещу „В. К.”АД
/правоприемник на „В. К.”ООД/, ЕИК20....8, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район „Л.”, бул. „Д. Н.”№28, ет.2, офис 73Г, иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „В. К.”АД /правоприемник на „В. К.”ООД/, ЕИК20....8, със
седалище и адрес на управление:гр.С., район „Л.”, бул. „Д. Н.”№28, ет.2, офис
73Г, да заплати на М. Е. П., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.П., бул.”Цар
О.”№74, ет.3, чрез адв. В., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от
5085.60 лева-платена без основание, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В. К.”АД, ЕИК20....8, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район „Л.”, бул. „Д. Н.”№28, ет.2, офис 73Г, да заплати на
адв. А. Х. В., процесуален представител на М. Е. П., адрес:гр.П., бул.”Цар
О.”№74, ет.3 на основание чл.38 от ЗА сумата от 1422.65 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
6
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7