Р Е Ш Е Н И Е
№ 1805
гр.
Русе, 01.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3599 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал.1 т.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, както и по чл. 181,
ал.3 ЗМВР.
Ищецът М.А.С. твърди, че
e служител на
Гранично полицейско управление гр. Русе на длъжността "**", със
статут на държавен служител. Служебната си дейност осъществявал по утвърдени протоколи
и графици при работа със специфични условия, характер и риск за живота и
здравето, на смени от 12 часа при сумирано изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че за периода 03.06.2016г.
- 03.06.2019г. е полагал труд и през нощта - от 22:00 до 06:00 часа, като е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно
графици. Счита, че за положения нощен труд, след преобразуването му по реда на
чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата с коефициент 1.143, води до необходимостта
да му бъде заплатен извънреден труд от 284 часа. Съобразявайки трудовите си
възнаграждения за отделните периоди в посоченият три годишен период, ищецът
счита, че са му дължими 1509,76лв. извънреден труд за 284 часа, както и
обезщетение за забава за процесния период върху тази сума в размер на общо 197,67лв.,
които работодателят не му е изплатил.
Също така ищецът
счита, че на основание чл.181, ал.3 ЗМВР, за посочения период от 03.06.2016г.
до 03.06.2019г. следва да му бъде изплатена паричната равностойност на дължими
му, но непредоставени ободряващи напитки на обща стойност 117лв.
В рамките на процесния
период и във връзка с изпълнение на План за овладяване на кризисна ситуация,
възникнала следствие на засилен миграционен натиск към територията на България,
не му били предоставени хранителни продукти, каквито му били дължими на
основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР и Заповед № *** от 20.11.2013 на Министъра на
вътрешните работи на стойност 16,80лв.
По изложените
съображения се моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по-горе
суми, ведно със законната лихва върху главниците считано от образуване на делото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявените искове. Излага становище, че отношенията между страните са
регламентирани от ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове и заповеди, които изключват приложението на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Подобно на уреденото в нея преизчисляване
на нощен труд, не било регламентирано в действащите и приложимите в
правоотношенията между страните за процесния период нормативни актове. За
полагания от ищеца нощен труд му било заплащано допълнително възнаграждение в
размер на 0,25лв. на час на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за
МВР и издадени въз основа на този текст заповеди на Министъра на вътрешните
работи.
Оспорва се и
дължимостта на претендираните от ищеца суми за ободряващи напитки. Същите били
с целево предназначение и не можело да бъдат компенсирани със заплащане на
паричната им равностойност. Не било налице и правно основание за заплащане на
претендираната от ищеца сума, представляваща равностойността на хранителни
продукти въз основа на Заповед от 20.11.2013 г.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства и заключението
на изготвената съдебно-икономическа експертиза, че за процесния период 03.06.2016г.
до 03.06.2019г. ищецът е работил в системата на МВР, на длъжността "****"
в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, като е полагал труд на 12
часови смени – дневна и нощна (08.00ч. до 20.00). За този период нощният труд
на ищеца е бил с продължителност 1560 часа, като работодателят е заплатил за
всеки от тях по 0,25лв. или общо 390лв. в брутен размер.
За процесния период
на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на 83 часа на
стойност 519,21лв. в брутен размер. допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични служебни дейности, предвидено в чл. 178, ал.1 т.2 ЗМВР в размер
на 220,850лв.
В счетоводството на
ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане
от работодателя на сумарно работно време съобразно правилото на чл. 9, ал.2
НСОРЗ. В случай на такова преобразуване, полученият извънреден труд, който не е
заплатен на ищеца би бил 223 часа на обща стойност 1509,76лв. в брутен размер и
не би довел до надвишаване на 70 часа извънреден труд за тримесечен период в
рамките на процесните три години. Вещото лице е посочило, че дължимото
обезщетение за забава върху получената сума след преобразуването за периода до
образуване на делото е в размер на 197,67лв.
Според заключението
на вещото лице, в случай, че бъде приета за основателна исковата претенция по
отношение на претендираните суми за ободряващи напитки и хранителни продукти
непредоставени на ищеца от ответника, то тяхната стойност е съответно 117лв. за
195 нощни смени и 16,80лв. за две командировки при отработени 14 смени по
1,20лв. за всяка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По исковете с
правно основание чл.178, ал.1 т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Отношенията между
страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се
явява специален по отношение на ЗДСл, КТ и издадени въз основа на тях други
нормативни актове по аргумент от чл. 142, ал.
2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал.
3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал.
5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта (22: 00 –
06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия
случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.
5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко
изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал.
9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба
№ ***/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм.,
бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № ***/25.05.2015 г., която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр.
59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на
чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № ***/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 1,143. В следващите две наредби - Наредби № ***/25.05.2015г.
и № ***/29.07.2016г., приложими към процесния период от м. април 2016г. до м.
март 2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В
противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установява, че за периода от 03.06.2016г. - 03.06.2019г. включително ищецът е
положил нощен труд в размер на 223 часа, който преизчислен с коефициент 1,143(8:7)
за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1560 часа, от които 223 часа
са извънреден труд, за които ответникът като работодател дължи заплащане.
Според заключението на вещото лице, при съобразяване промените в брутното
трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, за положения от него
извънреден труд му се дължи възнаграждение в брутен размер 1509,76лв.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и въз основа на него
следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на извънреден труд е
доказан и по размер. То е било дължимо от работодателя заедно с останалото
трудово възнаграждение, поради което с неплащането му ответникът е изпаднал в
забава, за която дължи обезщетение в размер на законната лихва, което според неоспореното
заключение на вещото лице възлиза в общ размер на 197,67лв., какъвто е и
размерът на предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Полученото от ищеца
възнаграждение за положен нощен труд от 0,25лв. за час е на основание
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР и се явява специфично допълнително трудово
възнаграждение (както и това за научна степен, за време на разположение и др.),
а не компенсация за положен извънреден труд, каквато работодателят дължи след
трансформацията на основание чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Поради това не би могло да бъде споделено виждането на ответника, че с
присъждането на допълнително възнаграждение на ищеца за положен извънреден
труд, същият ще бъде компенсиран „двойно“. Плащането на това допълнително
възнаграждение следва да бъде кумулирано със заплащането на извънреден труд
след трансформацията на часовете нощен труд в дневен.
По исковете с
правно основание чл. 181, ал.3 ЗМВР:
Съгласно този текст
от закона, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 1 – 3
и ал. 3,
се осигурява безплатна храна. На служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 – 3
и ал. 3,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Съгласно ал. 4 от посочената разпоредба на ЗМВР, сумите за ободряващи напитки
се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. През
процесния период са били в сила четири заповеди, в които размерът на сумата за
ободряващите напитки е определен на 0,60лв. или за отработените от ищеца за
процесния период 195 нощни смени е следвало да му бъдат осигурени ободряващи
напитки, каквито няма спор по делото, че не са му предоставяни. По тази причина
следва да му бъде изплатена тяхната равностойност в размер на 117лв. Законовата
забрана да се компенсира предоставянето на ободряващи напитки с парични
средства, на която се позовава ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време
на служебното правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и
вместо ободряващи напитки, да дава техния паричен еквивалент. Това ограничение
обаче не лишава служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно
недадената натурална престация.
Съгласно Заповед №**
от 20.11.2013г., „при провеждане на специализирани полицейски операции за
извършване на граничен контрол на държавната граница и други мерки по опазване
на обществения ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем,
включените в заповед и участвалите в мероприятието служители от МВР да получат
допълнителни хранителни продукти на стойност 1,20лв. на смяна“. За процесния
период ищецът е бил командирован на два пъти във връзка с изпълнение на
специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол на
държавната граница и е положил общо 14 смени, по който въпрос по делото няма
спор. Не се спори, че за тези смени не са му предоставени хранителни продукти и
напитки съгласно цитираната заповед. С оглед на това и по изложените по –горе
съображение и тази искове претенция се явява доказана по основание и
размер. Дължимите на ищеца суми по нея
са в размер на 16,80лв.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че едва в писмената си защита ответникът е навел възражение за
неоснователност на исковете за заплащане равностойността на недадени ободряващи
напитки и храна, основани на обстоятелството, че през целия процесен период на
ищеца му е заплащана ежемесечно сумата от 120лв. за храна. Това възражение
ответникът не е навел своевременно и като преклудирано съдът не следва да го
обсъжда.
По изложените
съображения предявените искове като основателни следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 500лв.
В тежест на
ответника на осн. 78, ал. 6 вр. чл. 83, , ал.1 т.1 ГПК следва да се възложи и
държавната такса по дело в размер на 210,39лв., както и направените разноски от
бюджета на съда за назначаване на вещо лице в общ размер на 250лв.
Мотивиран така,
Районен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков да заплати на М.А.С. ЕГН********** с
адрес *** сумите: 1509,76лв.,
представляващи брутен размер на неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, 117лв.
представляващи паричната равностойност на дължими ободряващи напитки, 16,80лв. представляващи паричната
равностойност на дължими хранителни продукти, за периода 03.06.2016г. до
03.06.2019г., ведно със законната лихва
върху трите суми считано от 04.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 197,67лв. обезщетение за
забава върху неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 01.07.2016г. до 03.06.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков да заплати на М.А.С. ЕГН********** с адрес *** да заплати сумата от 500лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 210,39лв. държавна такса и сумата от 250лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: