№ 457
гр. Варна, 25.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500272 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 272/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на "Роса Фероса" ЕООД,
пададена чрез адв. И.З. против решение № 1505 от 18.12.2023 г., постановено
по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
дружеството е осъдено да предаде на Р. Д. Я. владението върху недвижими
имоти, представляващи: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1502.152.3.2 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и
две, сто и петдесет и две, три, две), представляващ ателие, находящо се в гр.
Варна, община Варна, ул. "Възраждане"№ 10, разположено на първи партерен
етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за
здравни и социални услуги, с площ от 41.40 (четиридесет и едно цяло и
четиридесет стотни) кв. м, състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при
граници по акта за собственост: ул. "Възраждане", ателие с гараж № 2 и
вътрешен двор, и при граници по кад. карта: на същия етаж - няма съседи, под
обекта - обект 10135.1502.152.3.20, над обекта - обект 10135.1502.152.3.5,
обект 10135.1502.152.3.4, ведно с 3.6523 % (три цяло и шест хиляди и
петстотин и двадесет и три десетохилядни процента) ид. ч., равняващи се на
9.19 кв. м ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор
10135.1502.152.3 и от правото на строеж, както и съответните 10 кв. м ид. ч.
от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот
идентификатор 10135.1502.152, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул.
"Възраждане" № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв. м, а по
карта - с площ от 200 кв. м, с трайно предназначение урбанизирана територия,
с начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор - няма,
номер по предходен план: кв. 507, парцел II-2, при граници по документ за
1
собственост: улица, ПИ № 118, ПИ № 120 и ПИ № 122, а по карта имот
10135.1502.150, имот 10135.1502.151, имот 10135.1502.154, имот
10135.1502.153 и имот 10135.1502.149, придобит чрез договор с нотариален
акт № 109, том III, pen № 4433, дело № 455/2007 год. на Тодор Милков -
нотариус при Варненския районен съд, акт № 25, том LXXXVI, дело №
21057/2007 г., дв. вх. pen 27239 от 18.09.2007 г. на Службата по вписванията -
Варна и 2. реална част с площ с площ 1061 (хиляда и шестдесет и един) кв.
метра от ПИ 10135.2564.1892 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди
и петстотин и шестдесет и четири, хиляда и осемстотин и деветдесет и две),
при граници на реалната част границите на имот стар идентификатор
10135.2564.1529, очертани по скицата на л. 17 от делото, ведно със сгради
идентификатори 10135.2564.1892.1 и 10135.2564.1892.2, придобит чрез
договор с нотариален акт № 116, том XXIII, дело № 5833/1993 год. на Орлин
Стефанов - нотариус при Варненския районен съд, на основание чл. 108 ЗС и
да му заплати обезщетения за лишаване от ползването на имотите: по т. 1 за
периода от 16.05.2014 г. до 22.06.2022 г. - 40000 (четиридесет хиляди) лв.; по т.
2 за периода от 13.01.2014 г. до 22.06.2022 г. - 60000 (шестдесет хиляди) лв., на
основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковете: 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите;
и дружеството "Роса Фероса" ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата
245.08 лв. (двеста и четиридесет и пет лева и 08 ст.), представляваща
сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъдено да
заплати на адвокат Б. И. Ж. от ВАК сумата 19583.36 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 Задв, както и да заплати по сметка на ВОС сумата 5
590.84 лв. такси по исковете и за удостоверения и 600 лв. разноски за
възнаграждения на вещи лица, от които ищецът е бил освободен, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е
недопустимо като постановено по недопустим иск, евентуално – неправилно
като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.
Молил е за обезсилването му с прекратяване на делото, евентуално – за
отмяната му с отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по
делото разноски. Навел е следните оплаквания: Окръжният съд недопустимо
се произнесъл по разрешен с влязло в сила решение идентичен спор по чл. 108
ЗС, който не можел да бъде пререшаван и неправилно отхвърлил
възражението на ответника със съображения, че основанията на процесните
искове били обстоятелства, настъпили след постановяването на решение №
105/2016 г. от 06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/2016 г. на ВКС, 2-ро отд., ГК;
Първоинстанционният съд неправилно приел, че „взискател, който не
притежава изпълняемо право е привиден кредитор (т. 1 ТР № 4 от 11.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК)“, тъй като не съобразил, че
тълкувателното решение било постановено след решение № 105/2016 г. от
06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/2016 г. на ВКС, 2-ро отд., ГК, а съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г.,
2
ОСГТК, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително
тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в
решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение; Съдът
погрешно приел, позовавайки се на решение № 135/27.07.2018 г. на ВКС по
гр.д.№ 4682/17 г., IV г.о., ГК, че постановленията за възлагане на имотите от
2013 г. са нищожни на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, като изводът бил неправилен
поради противоречието му с правната природа на постановленията за
възлагане, различна от договорите, неприложимостта на основанията за
нищожност на договорите, както и заради недопустимостта да се оспорва
стабилитета на постановление за възлагане на недвижим имот без да се води
отделен процес; По придобивната давност, в разрез със събраните
доказателства, неправилно първоинстанционният съд приел: че взискателката
упражнявала фактическа власт само върху съседния имот (в противоречие с
представен от ищеца по гр.д.№ 2840/2015 г. на ВОС предварителен договор);
че тя нямала намерение за своене (в разрез с писмени доказателства –
признания на самия ищец); че само когато фактическата власт е предадена въз
основа на предварителен договор, същата е приравнена на владение; че
евентуалното владение било недобросъвестно, защото постановленията за
възлагане са нищожни; че не е изтекъл дългият десетгодишен срок за
придобивната давност (при положение, че в случая ответникът „Роса Фероса“
ЕООД се явявал добросъвестен владелец, тъй като нямал знание за пороците
на сделката и придобил собствеността на основание чл.79, ал.2 от ЗС с 5
годишно давностно владение). Неправилен бил също така извода на съда, че
ответникът владее имотите, основан погрешно на предположение по чл. 83
ЗС, установено само в полза на владелеца позоваващ се на владението си и
неотносимо в случая, предвид липсата на установено предположение в полза
на ищеца по чл. 108 от ЗС да докаже, че ответникът владее. Исковете по чл.73,
ал.1 ЗС също били недопустими, предвид липсата на твърдение за наличие на
писменото поискване, съгласно чл.31, ал.2 ЗС, което да дефинира начален
момент на претенцията, а предвид липсата на собственост у ищеца,
евентуално липсата на доказано обогатяване на ответника чрез
експлоатирането им – и неоснователни. Те неправилно били и квалифицирани
от съда по чл. 73, ал.1 от ЗС, вместо по чл. 59 от ЗЗД и/или чл. 34 ЗС.
Необосновано окръжният съд (приел, че размерите са по-близки до
действителните пазарни наемни цени) се позовал на заключението на вещото
лице М. Пенева по първата допусната експертиза, отнасяща се до различен
имот, оспорена от ответника (заради липсата на обосновка, на оглед, на
установени аналози и оценка на различен обект) и опровергана от повторната
експертиза. Неправилно също така, съдът приел, че заради „отложеното
произнасяне по собствеността в първия процес“ исковете за обезщетения по
чл. 73 ЗС за периода отпреди 22.06.2017 г. не са погасени с общата петгодишна
давност, защото те можело да бъдат заведени и при първия процес.
Окръжният съд в разрез със сочените в жалбата процесуални норми не
съобразил и не включил в доклада си допълнението към отговора на
3
ответника, не провел процедура за поправка на протокол и нарушил
принципите на състезателност, равенство и възможност на страните да
участват в процеса на установяване на фактите от значение за делото.
Въззиваемият Р. Д. Я., чрез адв. Б. Ж., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 т.2 ЗА.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от ответника, разполагащ с
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния
съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
Искания по доказателствата страните не са заявили, но предвид
наведените в жалбата оплаквания във връзка с възприетото от съда
заключение на вещото лице Пенева по СТЕ, оспорено от ответника в съдебно
заседание като необосновано (заради липсата на обосновка, на оглед, на
установени аналози и оценка на различен обект) и предвид оспореното от
ищеца като необосновано заключение по допуснатата допълнителна
експертиза (касаеща само дворното място с двете сгради), както и предвид
необходимостта от специални знания по изследваните въпроси намира, че
служебно следва да допусне изготвяне на повторна съдебно-техническа
експертиза по всички поставени задачи (първоначални и допълнителни) по
която вещото лице, след оглед на имотите да отговори на въпросите за
пазарния им наем в процесния период и при варианти за имота в местност
„Свети Константин и Елена“ като обоснове приложените методи (метод) на
изследване и посочи и приложи към заключението ползваните данни от
съответните проучвания и ползваните официални данни, послужили за
изводите му. Вещото лице следва да даде заключение и за пазарните наеми
само за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2022 г. вкл.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изготвянето на повторна съдебно – техническа експертиза,
по която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и
направи необходимите проучвания и оглед на място (а при невъзможност да
ползва приложенията - снимки на поземления имот с двете сгради по ДСТЕ на
л. 457 и 458 от делото), да отговори на въпросите:
1. Какъв е размерът на средния пазарен наем за имоти от вида на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2,
представляващ Ателие находящо се в гр.Варна, Община Варна,
4
ул.”Възраждане” №10, разположено на 1/първи/ партерен етаж, а по документ
за собственост - Ателие с гараж №1 с предназначение - за здравни и социални
услуги, с площ от 41,40 кв.м. за периода от 16.05.2014 год. до датата на
подаването на настоящата искова молба - 22.06.2022 год.
2. Какъв е размерът на средния пазарен наем за имоти от вида на
поземлен имот с кадастрален идентификатор към 2014 г. 101135,2564.1529,
находящ се в гр.Варна, район Приморски, с административен адрес по
актуалната към сделката кадастрална карта - Вилна зона, ул.”26, №15, както и
на построените в имота постройки представляващи по акт за собственост:
стая, навес, клозет и гараж без посочени площи по акт за собственост, а по
кадастрална карта: - Сграда с кадастрален идентификатор 101135.2564.1892.1,
находящ се в гр. Варна, община Варна, район „Приморски” с административен
адрес по актуална кадастрална карта-ул. „26”, №15, на един етаж със застроена
площ от 49кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м.; - Сграда с кадастрален
идентификатор 101135.2564.1892.2, находящ се в гр.Варна, община Варна,
район Приморски, с административен адрес по актуална кадастрална карта -
ул. 26 №15, на един етаж, със застроена площ 49 кв.м. с предназначение - друг
вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49
кв.м. за периода от 13.01.2014 год. до датата на подаването на настоящата
искова молба - 22.06.2022 год.,
Вещото лице да посочи размер на пазарния наем за двата имота по
години за целия период предвид разликите в пазарните цени в отделните
части на периодите;
3. Вещото лице да даде заключение за средната пазарна наемна цена на
имота в местност „Свети Константин и Елена“ в два варианта - като приеме,
че в началото на периода се е намирал в състоянието според показанията на
свидетелите, водени от ищеца (земята и постройките - годни за ползване по
предназначение) и във втори вариант съобразно показанията на свидетеля
Тодор Вълчев
4. Вещото лице да даде заключение и за пазарните наеми на имотите
само за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2022 г.(вкл.).
При изготвяне на заключението, вещото лице да обоснове приложените
методи (метод) на изследване и посочи и приложи към заключението
ползваните данни от съответните проучвания и ползваните официални данни,
послужили за изводите му.
Назначава за вещо лице Т. О., вписан в списъка на вещите лица при
ВОС, при определен от съда депозит за изготвяне на заключението в размер на
350 лв., вносим от бюджета на съда, предвид че ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски.
Да се уведоми вещото лице за изготвяне на заключението.
УКАЗВА на вещото лице, че е длъжно да представи заключението по
5
делото най-малко една седмица преди съдебното заседание съгл. чл. 199 ГПК.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 02.10. 2024 г. от 9,30 ч., за която дата да се уведомят страните и вещото
лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6