№ 44431
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110149082 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 265389/19.08.2024
г., подадено по пощата на 16.08.2024 г., от „А**" ЕООД, ЕИК: ** със седалище
и адрес: гр. С**, представлявано от управителите П* и Х*, чрез юрк. Б* -
пълномощник на управителите, тел. *, имейл адрес: ******@***********.***
срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Нови Искър, ул. И*, бл./№ 255, вх. 1,
ет. 1, ап. 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
899.70 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № *_bc/04.07.2020г
ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда
(11.06.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 247.59 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г.,
начислена на върху главница от 899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от
Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № *_bc/04.07.2020г
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на
СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.07.2020 година Т. Н.
1
Н. е сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № *_bc с „*“ ООД, по силата на
който договор кредитополучателят е получил сумата от 900 лева,
представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят
се задължил да погасява текущото си задължение. Уговорен бил фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и ГПР в размер 45.9 %. Твърди
се, че е договорено, че ответникът следва да върне главницата ведно
начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на
договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от
Договора за кредит.
Сочи, че страните се договорили, ако кредитополучателят трябва да
обезпечи кредита в размер на 15 % от максималния кредитен лимит.
Договорено било, че ако заемателят не изпълни задължението си на падежа, то
той дължи обезпечение под формата на поръчителство, като при
неизпълнение да обезпечи кредита, заемателят дължи неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение.
Твърди, че според договорът страните се споразумели за договорна
лихва за забава в размер на 10 % за всеки ден забава. Договорено било, че се
дължи такса в размер на 2.50 лева за всеки ден дабава, която представлявала
разходи за действия за действия по събиране на задълженията. Било
уговорено, че при обявяване на договора за предсрочно изискуем, са дължи
такси 120.00 лева.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Посочва,
че с договор за цесия от 31.03.2022 г. ищецът е получил вземането си, а
ответникът бил уведомен за цесията. При условията на евентуалност моли
съда да приема, че с връчването на исковата молба се връчва е уведомлението
за цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в заповедно и исково
производство, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева за заповедното и 275.00 лева в исковото. Моли делото де се гледа в
негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта“
№ *_bc от 31.03.2022 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити,
Приложение № 1 към договора за паричен заем – ред 416, със заличени лични данни,
съгласно ЗЗЛД; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.
3. Пълномощно на юрк. Елиана Цолова; 4. Уведомление за цесия; 5. Документ за внесена
държавна такса;
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковата
претенция. Прави възражение, че липсва договора за цесия и ответникът не е
уведомен, не е ясно в какъв размер е прехвърлено вземането. Оспорва, че
сумата е получена от ответника. Оспорва изискуемостта на сумите, тъй като
първата вноска е дължима на следващия месец от посочената в ИМ дата.
2
Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че е
извършвал плащания към цедента и цесионера суми, като към цесионера е
изплатил сумата от 800.00 лева за периода от 24.06.2022 г. до 17.03.2023 г.
Сочи, че следствие на заплащането му, задълженията не са намалели, а се
увеличили, поради което спрял да плаща. Твърди, че вземанията са погасени
чрез доброволно плащане. Оспорва като нищожни и неравноправни чл.12,
ал.1 и чл.21, ал.4, ал.5 от договора. Прави възражение за прихващане с
претендираните с ИМ суми до размера на по-малката от тях.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Представя 7 броя разписки
Моли съда да допусне до разпит един свидетел при режим на
довеждане, който да установи отказа на служител на ищеца да предостави
актуална справка за задълженията на ответника.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 36550/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 20091/01.07.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника на 26.07.2024 г.,
поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 26.08.2024 г. (л.74 от делото).
Постъпило е възражение по чл.414 ГПК, което е в законовия срок. Указанията
за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
14.08.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича
на 14.09.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.08.2024 г. и на същата
дата са представени доказателства за това, поради което е спазен
преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този
смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът се представлява от адв. Б. Х* Д. със съдебен адрес: гр. С*.
По държавната такса
Общата цена на исковете е 1 147.29 лева Представен е документ по
чл.128, т.2 ГПК (л.11 от делото).
По редовността на ИМ, ОИМ и доклада.
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
3
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Отговорът на исковата молба е нередовен. Липсва документ по чл.102,
ал.2, т.1 ГПК. Следва да се дадат указания по чл.101 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към
настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.
По свидетелите
Със свидетелските показанията страната се опитва да докаже, че
кредиторът не е изпълнил задължение – предоставяне на информация. Съдът
приема, че искането е недопустимо. Процесният потребителски кредит има
писмена форма. При това положение с искането ищецът иска да установи
писмено съглашение, неизпълнение по него, в което е участвала. На основание
чл.164, ал.1, т.6 ГПК искането е недопустимо, а съгласие на ищеца няма. На
следващо място дали ищецът е предоставил информация или не на ответника
не е относимо по делото, тъй като не засяга изискуемостта и размера на
претендираните суми. Неизпълнението на предоставяне на информация е
основание да се търсят вреди от неизпълнение на договор, но не и по дело с
предмет – парични притезания.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими
специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва
да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да
отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита. Какъв е бил кредитния лимит и кога е
договарян, респективно променян.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР
включена ли е неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от договора) и
сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно събиране на
вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
4
4. Ответникът погасявал ли е заема в срок. Ответникът предоставил ли е
обезпечение за кредита в срок 3 дни след падежа – чл.15
5. Начислена ли е неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от
договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно
събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
6. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи неустойка за липса
на обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и
такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от
договора)
7. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 04.07.2020 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
8. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва неустойка за липса на обезпечение и сума (чл.12,
ал.1 от договора, чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на
вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
9. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати и по компоненти.
10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се включва неустойка за липса на
обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и
такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от
договора)
11. Каква сума кредитополучателят е платил по неустойка за липса на
обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и
такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от
договора)
12. Каква е мораторната лихва върху главницата (реално изтеглената сума
от картата или платената с карта сума) за периода от 04.07.2020 г. до
31.04.2024 г.
13. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6
ЗМДВИП
14. Кога е предоставена кредитната карта на ответника и кой е получил
кредитната карта. Има ли протокол за предаване.
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1400 лева (хиляда и
четиристотин лева), в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели,
особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96
CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да
представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
5
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д*, което да се призове след
внасяне на депозит.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 02.12.2024 година от 09.45 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, че еднодневенсрок, считано от получаване на
настоящото определение, следва да представи пълномощно на адв.Д., което да
6
е валидно към датата на подаване на отговора на исковата молба, на основание
чл.101 ГПК или с нарочна писмена молба да потвърди подаването на отговора
на исковата молба от адв. Д., на основание чл.42 ЗЗД, КАТО ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приеме, че липсва отговор
на искова молба, на основание чл.101, ал.3 ГПК
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 265389/19.08.2024 г., подадено
по пощата на 16.08.2024 г., от „А**" ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес: гр. С**,
представлявано от управителите П* и Х*, чрез юрк. Б* - пълномощник на управителите, тел.
*, имейл адрес: ******@***********.*** срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Нови
Искър, ул. И*, бл./№ 255, вх. 1, ет. 1, ап. 1, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който
да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 899.70 лева,
представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за предоставяне на
кредит “Бяла Карта“ № *_bc/04.07.2020г ведно с лихвата за забава от датата на
подаване на заявлението в съда (11.06.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 247.59 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г., начислена на върху главница от
899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от Договор за предоставяне на кредит “Бяла
Карта“ № *_bc/04.07.2020г
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.07.2020 година Т. Н. Н. е сключил
Договор за кредит „Бяла Карта“ № *_bc с „*“ ООД, по силата на който договор
кредитополучателят е получил сумата от 900 лева, представляваща разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което
кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение. Уговорен бил
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и ГПР в размер 45.9 %. Твърди се, че
е договорено, че ответникът следва да върне главницата ведно начислената договорна лихва,
лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране
по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора за кредит.
Сочи, че страните се договорили, ако кредитополучателят трябва да обезпечи кредита
в размер на 15 % от максималния кредитен лимит. Договорено било, че ако заемателят не
изпълни задължението си на падежа, то той дължи обезпечение под формата на
поръчителство, като при неизпълнение да обезпечи кредита, заемателят дължи неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислява
за всяко отделно неизпълнение.
Твърди, че според договорът страните се споразумели за договорна лихва за забава в
размер на 10 % за всеки ден забава. Договорено било, че се дължи такса в размер на 2.50
7
лева за всеки ден дабава, която представлявала разходи за действия за действия по събиране
на задълженията. Било уговорено, че при обявяване на договора за предсрочно изискуем, са
дължи такси 120.00 лева.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Посочва, че с договор
за цесия от 31.03.2022 г. ищецът е получил вземането си, а ответникът бил уведомен за
цесията. При условията на евентуалност моли съда да приема, че с връчването на исковата
молба се връчва е уведомлението за цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в заповедно и исково производство,
като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева за заповедното и
275.00 лева в исковото. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да
постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковата претенция.
Прави възражение, че липсва договора за цесия и ответникът не е уведомен, не е ясно в
какъв размер е прехвърлено вземането. Оспорва, че сумата е получена от ответника.
Оспорва изискуемостта на сумите, тъй като първата вноска е дължима на следващия месец
от посочената в ИМ дата. Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди,
че е извършвал плащания към цедента и цесионера суми, като към цесионера е изплатил
сумата от 800.00 лева за периода от 24.06.2022 г. до 17.03.2023 г. Сочи, че следствие на
заплащането му, задълженията не са намалели, а се увеличили, поради което спрял да плаща.
Твърди, че вземанията са погасени чрез доброволно плащане. Оспорва като нищожни и
неравноправни чл.12, ал.1 и чл.21, ал.4, ал.5 от договора. Прави възражение за прихващане с
претендираните с ИМ суми до размера на по-малката от тях.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който
да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 899.70 лева,
представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за предоставяне на
кредит “Бяла Карта“ № *_bc/04.07.2020г ведно с лихвата за забава от датата на
подаване на заявлението в съда (11.06.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 247.59 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г., начислена на върху главница от
899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от Договор за предоставяне на кредит “Бяла
Карта“ № *_bc/04.07.2020г
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на СРС.
Възражения на ответника:
правооспорващи – липса на реално изплатена сума, ответникът не е уведомен за
цесията
правоизключващи – неравноправни клаузи, които са нищожни (чл.12, ал.1-2 и чл.21,
ал.4-5 от договора), както и договорът е нищожен, на основание чл.22 ЗПК, липса на
предсрочна изискуемост, процесните вземания не са част от цесията
8
правопогасяващи – изплащане на главницата чрез заплащане преди завеждане на
делото; възражение за прихващане за внесените от него суми по чл.12, ал.1-2 и чл.21,
ал.4-5 от договора.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между ответника, като кредитополучател и „А*“ ООД е
сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 04.07.2020 г. Главницата по този кредит е в
максимален размер 900.00 лева, която може да се усвои по всяко време. Срокът по кредита
бил неопределен (чл.4) с фиксиран ГЛП – 43.2 %, като върху усвоения размер на кредита,
ответникът дължи дневен лихвен процес (ДЛП) в размер на 0.12 %, като лихвата се
изчислява всяка ден върху усвоената непогасена главница, като 1 месец има 30 дни.
Посочено е, че общата сума по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е сборът от усвоената непогасена
главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на
картата.
Посочено е в договора, че ГПР е 45.9 % при следните условия: пълно изпълнение по
договора, заемът е усвоен незабавно и то в пълен размер.
Съгласно чл.2, ал.2-3 от договора, същият се счита, че е разписка за получаване на
кредитната карта.
Ответникът се задължил да връща задължението си по договора до 2-ро число на
месеца.
Съгласно договора, ако ответникът не заплати задължението си на падежа, то същият
следва да предостави обезпечение на заема чрез поръчител (чл.15 от договора).
Страните не спорят, че съгласно договора, ако ответникът не погаси задълженията си
в указания срок, същият следва да предостави обезпечение по договора, както и да заплати
сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит (чл.12, ал.1 от договора).
Съгласно чл.20, ал.1 от договора, ако ответникът не предостави обезпечение в срока
по чл.15 от договора, се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение.
Не се спори, че ответникът се е задължил да заплати на кредитора 2.50 лева за всеки
ден, ако има допуснато забавяне на плащанията, която сума представлява такса за събиране
на задълженията (чл.21, ал.3 от договора).
Когато ответникът не е предоставил обезпечение, но е заплатил сумата от 15 %, то
неустойката по чл.20, ал.1 от договора се дължала, а таксата от 2.50 не са дължала чл.21,
ал.4 от договора)
Страните са се договорили, кредиторът да обяви предсрочната изискуемост на
кредита в случай на забава.
Не е спорно, че след настъпване на предсрочна изискуемост ответникът дължи
еднократно такса в размер на 120.00 лева, представляваща разходи на кредитора за
дейността за лице, което осъществява и администрира дейността на извънсъдебно събиране
на вземания.
Не е спорно между страните, че допълнителните елементи от договора, освен
главница и договорна лихва включвали:
такса в размер на 15 %, ако ответникът изпадне в забава - чл.12, ал.1
неустойка в размер на 10 % от непогасена главница, при липса но обезпечение след
срока на изпадане на забавата – чл.20, ал.1
9
такса в размер на 2.50 лева на всеки ден забава, представляващи разходи по събиране
на кредита – чл.21, ал.4
Таксата в размер на 2.50 ще отпадне, ако ответникът е заплатил таксата в размер на 15
%. Неустойката по чл.20, ал.1 не отпада никога -
Такса в размер на 120.00 лева, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
чл.21, ал.5
Не е спорно, че между ищецът и „А*“ ООД е сключен договор за цесия от 31.03.2022
г.
Не се спори, че ищецът е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми
ответника за извършената цесият.
Спорно остава дали договорът е недействителен по смисъла по чл.22 ЗПК, налице ли
са неравноправни клаузи. Настъпила ли е изискуемостта на вземанията, каква сума е усвоена
от ответника и кога.
Спорно остава дали процесният договор е част от договора за цесия.
Спорно остава дали ответникът е уведомен за цесията преди датата на връчване на
исковата молба – 25.09.2024 г.
Спорно остава дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди датата на
връчване на исковата молба – 25.09.2024 г.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
Ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да установи, следните
обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание
– главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, неустойка, такси за извънсъдебно събиране на
вземанията
2. предаването на сумата/картата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
4. Процесният договор и вземанията са част от цесията
5. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС)
6. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането –
настъпил падеж, настъпила предсрочна изискуемост
7. Размера на търсените суми
Ответникът при насрещно и главно доказване следва да установи:
плащането на процесните суми
предоставил е обезпечение по заема
да обори презумпцията, че получателят на картата е усвоил кредита
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е уведомен
за цесията и че е обявена предсрочната изискуемост, преди датата на
получаване на исковата молба, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
10
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта“ № *_bc от 31.03.2022 г., ведно
с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора
за паричен заем – ред 416, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД; 2. Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. 3. Пълномощно на юрк.
Елиана Цолова; 4. Уведомление за цесия; 5. Документ за внесена държавна такса;
7 броя разписки
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на СРС,
което да се върне, след влизане в сила на краен съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за извършване на
разпит на свидетели.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
ищеца, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита. Какъв е бил кредитния лимит и кога е договарян,
респективно променян.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е неустойка за липса на
обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за
извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
4. Ответникът погасявал ли е заема в срок. Ответникът предоставил ли е
обезпечение за кредита в срок 3 дни след падежа – чл.15
5. Начислена ли е неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от договора) и сума
(чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4
и ал.5 от договора)
6. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи неустойка за липса на
обезпечение (чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за
11
извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
7. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена с ПМС към 04.07.2020 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
8. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва неустойка за липса на обезпечение и сума (чл.12, ал.1 от договора, чл.20) и
такса за извънсъдебно събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
9. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати и по компоненти.
10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се включва неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от
договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно събиране на
вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
11. Каква сума кредитополучателят е платил по неустойка за липса на обезпечение
(чл.20 от договора) и сума (чл.12, ал.1 от договора,) и такси за извънсъдебно
събиране на вземания (чл.21, ал.4 и ал.5 от договора)
12. Каква е мораторната лихва върху главницата (реално изтеглената сума от
картата или платената с карта сума) за периода от 04.07.2020 г. до 31.04.2024 г.
13. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП
14. Кога е предоставена кредитната карта на ответника и кой е получил
кредитната карта. Има ли протокол за предаване.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1400 лева (хиляда и четиристотин
лева) по депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00,
BIC – CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д*, което де си призове след внасяне на
депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
12
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
13
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.12.2024 година от 09.45
часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице - помагач.
ПРЕПИС от настоящото определение да се ищеца и лично на
ответника чрез неговия работодател.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14