№ 22644
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110110891 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „************ ЕАД срещу А. К. М.,
действаща чрез своя законен представител и настойник Е. В. С., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 243,92 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
**************, с абонатен № **********, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.02.2025 г., до изплащане на вземането; сумата от 76,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 13.02.2025 г.; сумата от 15,40 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.01.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 25.02.2025 г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 5,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 19.03.2022 г. до 13.02.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост
1
на ответника, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Твърди, че след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата. Счита, че ответникът е в
забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите
главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, въпреки че препис от исковата молба с приложенията са връчени на
29.05.2025 г. по реда на чл. 46 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приетите като писмени доказателства по делото Решение №
20221926/13.12.2021 г. по гр. д. № 27468/2019 г. по описа на СРС, 28 състав,
влязло в законна сила на 25.01.2022 г., и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 36, том II, рег. № 2581, дело № 212/03.08.2022 г. по описа
на нотариус Ц. Д. , РЕГ. №*** на НК, с район на действие СРС, се установява,
че процесният имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София,
****************, е бил собственост на ответника А. К. М. за периода от
25.01.2022 г. до 03.08.2022 г.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент
/потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на
цената на доставените услуги, но единствено за периода от 25.01.2022 г. до
30.04.2022 г. За заявения с исковата молба период от 01.05.2021 г. до
24.01.2022 г. ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът е притежавал право на собственост върху топлоснабдения имот.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за част от заявения период от 25.01.2022 г. до
30.04.2022 г. е налице твърдяното облигационно правоотношение между
„************ ЕАД и ответника, възникнало по силата на договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, като в отношенията между страните
за този период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „************ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
3
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства -Протокол от проведено Общо събрание на ЕС в сградата, в
която се намира процесният имот, ведно със списък на етажните собственици,
Договор № 2977/20.08.2001 г., сключен между процесната ЕС и
„**************“ ЕООД, и представените от третото лице помагач
индивидуални справки и отчети, дяловото разпределение в сградата в режим
на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от
конституираното по делото трето лице помагач „**************“ ЕООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответникът не е оспорил факта на доставяне от ищеца на
топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, както и нейната
стойност.
Ето защо съдът намира, че стойността на реално потребената от
ответника топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г. се равнява на посочения от ищеца размер – 243,92 лв. С оглед
обстоятелството, че ответникът следва да отговаря за цената на доставената до
процесния имот топлинна енергия единствено за периода от 25.01.2022 г. до
4
30.04.2022 г., съдът намира, че предявеният иск за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабдения имот е основателен за
сумата от 65,57 лв. за периода от 25.01.2022 г. до 30.04.2022 г. За разликата от
65,57 лв. до пълния предявен размер от 243,92 лв. и за периода от 01.05.2021 г.
до 24.01.2022 г. искът е неоснователен.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „************ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата за дялово разпределение не е спорно, а и се
установява от приложените писмени доказателства – Договор №
2977/20.08.2001 г., сключен между процесната ЕС и „**************“ ЕООД,
Договор между „************ ЕАД и „**************“ ЕООД от 03.06.2020
г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както
и представените от третото лице помагач индивидуални справки и отчети.
Размерът на дължимата такса за извършената услуга за дялово
разпределение за заявения период не е оспорен от ответника, а и се установява
от представените от ищеца писмени доказателства, а именно в размер на 15,40
лв. за периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2022 г. Следователно, предявеният иск
за цена на услугата за дялово разпределение е основателен за сумата от 13,70
лв. за периода от 25.01.2022 до 31.07.2022 г. За разликата от 13,70 лв. до
пълния предявен размер от 15,40 лв. и за периода от 01.01.2022 г. до
24.01.2022 г. искът е неоснователен.
Същевременно, на 02.06.2025 г. ответникът е заплатил по банков път в
полза на ищеца сумата в общ размер на 340,86 лв., за което по делото е
представена вносна бележка /лист 84-85/. С молба с вх. № 370675/12.11.2025 г.
ищецът не оспорва получаването на извършеното плащане. Следователно,
процесните вземания за доставена топлинна енергия в размер на 65,57 лв. и за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 13,70 лв. се явяват
погасени изцяло чрез извършеното в хода на процеса плащане, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. С оглед осъщественото погасяване чрез плащане на претендираните по
делото вземания за главница за доставена топлинна енергия и за извършване
на услуга за дялово разпределение, предявените главни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане в хода на процеса и като неоснователни.
Като законна последица от възникване в полза на ищеца на главните
вземания, върху стойността на всяко от тях поначало се дължи и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.02.2025 г., до окончателното плащане, в случая извършено на 02.06.2025 г.
Определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор, законната лихва върху уважената главница за доставена топлинна
енергия от 65,57 лв. възлиза на сумата от 2,43 лв., а законната лихва върху
5
уважената главница за извършена услуга дялово разпределение от 13,70 лв.
възлиза на сумата от 0,51 ст. Съдът намира, че с извършеното на 02.06.2025 г.
плащане в хода на процеса ответникът е погасил и дължимата се върху всяка
от главниците законна лихва, поради което тяхната стойност не следва да бъде
присъждана с крайния съдебен акт.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „************ ЕАД
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2021 г. – м.04.2022 г. е
издадено съобщение към фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2022 г.
Поради това върху дължимата главница за доставена топлинна енергия от
65,57 лв. за исковия период от 15.09.2022 г. до 13.02.2025 г. следва да се
начисли мораторна лихва в размер на 20,36 лв., определен по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор. Следователно, предявеният
иск за обезщетение за забава върху уважената главница за доставена топлинна
енергия е основателен за сумата от 20,36 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
6
13.02.2025 г. За разликата от 20,36 лв. до пълния предявен размер от 76,19 лв.
искът е неоснователен.
Съдът намира, че с извършеното на 02.06.2025 г. плащане в хода на
процеса ответникът е погасил изцяло дължимото се върху главницата за
доставена топлинна енергия обезщетение за забава, което обстоятелство
следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед
осъщественото погасяване чрез плащане на претендираното по делото вземане
за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса и като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в
размер на 5,35 лв. за периода от 19.03.2022 г. до 13.02.2024 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
дължат единствено на ответника в производството, който не претендира
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, срещу А. К. М., ЕГН
**********, с адрес гр. **************, действаща чрез своя законен
представител и настойник Е. В. С., осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 243,92 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. **************, с абонатен № **********, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.02.2025 г., до изплащане на вземането; сумата от 76,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 13.02.2025 г., както и сумата от 15,40 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.01.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 25.02.2025 г., до изплащане на вземането, като
7
погасени чрез плащане в хода на процеса и като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „************ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, срещу А. К. М., ЕГН
**********, с адрес гр. **************, действаща чрез своя законен
представител и настойник Е. В. С., осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 19.03.2022
г. до 13.02.2024 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„**************“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8