№ 314
гр. С., 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно
наказателно дело № 20252230201351 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от Б. И. Г., ЕГН: ********** против
НП № 25-0804-004325/19.05.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД
на МВР гр. С., РУ-С., с което е наложено административно наказание: „Глоба“
в размер на 50,00 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С така
подадената жалба жалбоподателят оспорва НП изцяло.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Излага възражения,
че е бил с поставен обезопасителен колан през цялото време.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. С., редовно призована, не изпраща
свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.05.2025 г. около 15:23 часа, в гр. С. по бул. „Стефан Стамболов“
до заведение „Сити“ на кръгово кръстовище в посока бул. „Панайот Хитов“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ Х5 с peг. номер ..... лична
собственост, като по време на движение не е използва обезопасителен колан, с
какъвто е оборудвано МПС-то.
За извършеното нарушение на осн. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Б. И. Г.,
ЕГН: ********** на 02.05.2025 г. му бил съставен АУАН Серия GA акт №
1
4050370. Същият е отказал да го получи, като отказът е удостоверен с подписа
на един свидетел – Д. М..
Въз основа на АУАН на жалбоподателя било издадено НП № 25-0804-
004325/19.05.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр. С.,
РУ-С.. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на
13.10.2025 г. Жалбата е подадена в срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите К. К. и К.
Д.. Всеки един от тях категорично потвърждава, че водачът е бил спрян от
полицейски автомобил на бул. „Стефан Стамболов“. Била е извършена
проверка и е установено, че шофьорът е управлявал МПС без надлежно
поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, тъй като същите имат
защитна функция и се разминават значително от показанията на двамата
свидетели.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Венелин Йорданов
Гецов – Началник сектор в ОД на МВР гр. С., РУ-С., а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. К. В. К., заемащ длъжността "старши
полицай" при РУ С.. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
2
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
Видно от представения с административнонаказателната преписка
АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършеното от
жалбоподателя деяние в качеството му на водач на МПС, осъществяващо
състава на административно нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. По своята правна същност актът за установяване на административно
нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната
от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което
разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва
с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима презумпция
за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на
адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед
на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че
същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за
установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. По този начин
законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил
на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в
АУАН. (в този см. Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. №
4/2023 г.)
3
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП (в актуалната й
редакция към датата на извършване на нарушението), с глоба в размер на
50,00 лева се наказва водач, който не изпълнява задължението си за
използване на предпазен колан. По делото не е спорно, че управляваният от
жалбоподателя Г. автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан.
Обстоятелството, че Г. е управлявал автомобила, без да е поставил същият
безспорно се установява от събраните по делото пред Районния съд
доказателства - свидетелските показания на св. К. К. – актосъставител и на св.
К. Д. – свидетел по АУАН, които са безпротиворечиви, еднопосочни,
последователни и съответстващи на описаното в АУАН. Настоящият състав
приема, че с обясненията на жалбоподателя не е постигнато опровергаване на
презумпцията въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Според посочената
норма, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. С оглед показанията на двамата свидетели –
актосъставителя и свидетеля по АУАН, настоящият състав приема за доказано
извършването на нарушението от жалбоподателя Христов.
За пълнота следва да бъде посочено, че ЗДвП предвижда изрично
хипотезите, при които водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, могат да не
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Същите са посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, като не са наведени
възражения в този смисъл, нито са представени доказателства. (В този см.
Решение № 340 от 11.02.2025 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 41/2025 г.)
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна. С оглед на
това наказателното постановление, предмет на въззивния контрол, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № НП № 25-0804-004325/19.05.2025 година,
издадено от Началник група в ОД на МВР гр. С., РУ-С., с което на Б. И. Г.,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание: „Глоба“ в размер
на 50,00 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено
4
нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5