МОТИВИ към присъда по НОХД Nr:654/15г.по описа
на РОС
Русенска окръжна прокуратура е
обвинила:
Р.А. ***, в това, че:
На 11.06.2014г. в гр.Р., при управление на МПС –
л.а. „С.“, м.“И.“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.41, ал.2 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.42, ал.2,
т.1 от ЗДвП, като умишлено причинил на
велосипедиста П.С.Д. ЕГН-********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в
увреждания - счупване на черепа,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, подкожна колекция
от кръв вляво челнотеменно, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“, пр.1, вр.ал.1
от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият дава обяснения в които
отрича съпричастност към инкриминираното деяние, за което му е повдигнато
обвинение. Твърди, че на процесната дата не е
предизвикал ПТП с управлявания от него автомобил и няма отношение към травмите
на пострадалото лице, тъй като не ги е причинил с поведението си, като водач на
МПС.
Окръжният съд, след преценка на
събрания по делото доказателствен
материал приема за установено от
фактическа страна
следното:
Подсъдимият е роден на роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., български гражданин, със средно образование, работи в „Диско
Дизайн“ЕООД – Р., като работник по изработване на детайли, неженен, неосъждан, ЕГН – **********. Правоспособен водач на МПС от 1992г.,
категории „А,В,С,АМ,ТКТ“, като до момента на извършване на деянието е бил
санкциониран многократно /12 пъти с влязло в сила НП/ по административен ред за
допуснати нарушения на ЗДвП.
Вечерта на
10.06.2014г. и до малките часове на следващия ден подсъдимият употребявал
алкохол. Въпреки това, на 11.06.2014г. ок.08,30ч., той привел в движение
автомобила си – м.“С. И.“ с рег.№ *** и
тръгнал за работното си място – „Диско Дизайн „ЕООД –
Р., намиращо се на ул.“*** в гр.Р., отбивайки се да вземе от дома му своя дългогодишен приятел и бивш колега
– св.М.Г., който също отивал на работа, в близост до фирмата на подсъдимия. Около
08,45-09,00ч., подсъдимият управлявайки автомобила си по ул. „П.” в гр.Р. с посока на движение от кръговото
кръстовище към Стокова борса „Плодекс“, в условията
на нормална видимост, при ясно, топло време и суха пътна настилка, преди регулираното
със светофарна уредба кръстовище с ул.”М.Арнаудов“, възприел движещия се отпред
в неговата дясна лента велосипедист.
Това бил св.П.Д., който управлявал велосипед м.“Диамант“ пред автомобила на
подсъдимия, движейки се плътно вдясно до тротоара /на ок.40см. разстояние от
бордюра/, със скорост ок.7,2км./ч. Ниската скорост на движение, която поради движението
на велосипедиста бил принуден да поддържа в участъка, ядосала подсъдимия, който
закъснявал за работа, а наличието на оживено насрещно движение в лявата лента
не му позволявало да изпревари св.Д.. Под влияние на алкохолното си опиване,
той решил да „накаже“ велосипедиста, като го принуди да промени посоката си на
движение, изтиквайки и притискайки го плътно към тротоара, макар добре да съзнавал,
че по този начин уязвимият участник в движението, какъвто е управляващият двуколесно ПС – св.П.Д., неизбежно ще изгуби равновесие и
ще падне на пътната настилка, при което и реалната опасност да се нарани е
твърде висока. За да изпълни намерението си, подсъдимият изчакал да се освободи
насрещната лента за движение от превозни средства, но вместо да премине в нея, оставяйки
обичайната и достатъчна за такава маневра безопасна дистанция между двете
превозни средства /от порядъка на 80см -
1м./, да изпревари св.Д. и след приключване на маневрата да се прибере обратно
в своята лента за движение, той започнал нарочно да притиска с автомобила си велосипедиста,
скъсявайки разстоянието между превозните средства и принуждавайки го да се
доближи с велосипеда си максимално до десния бордюр на пътното платно. В един
момент десния преден калник на автомобила се опрял и протъркал в левия крак на
велосипедиста, при което от възникналата коса странична сила при
съприкосновението, св.Д. изгубил равновесие, завъртял се с велосипеда и паднал в
дясната лента на пътното платно, близо
до осевата линия на лявата си страна – т.е. с лице към десния тротоар, при
което главата му сочела към Автогара – Юг, а краката – в посока „Кръговото
кръстовище“. Тези действия на подсъдимия било наблюдавани непосредствено от
стоящите наблизо / на ок.5м./ на таксиметрова стоянка
за товарни превози, срещу „Плодекс“-а шофьори, сред
които били и свидетелите Св.С. и Т.И..
Всички те започнали да викат след автомобила на подсъдимия да спре, защото е
ударен човек, но вместо да стори това и да окаже евентуално помощ на
пострадалия, след което да изчака органите на МВР, подсъдимият, явно развеселен
от ситуацията, която е предизвикал, смеейки се на глас, заедно със св.М.Г., седящ
на първа дясна седалка до неговата, избягал от местопроизшествието, рязко ускорявайки
скоростта на движение на автомобила си. Завил наляво от светофарната уредба по
ул.“***“ към територията на Търговска база, където в 09,06м. паркирал
управлявания от него автомобил в двора на фирма „Диско
Дизайн“. Влязъл в производствените помещения на фирмата, където било работното
му място и само след 5м. – в 09,13ч. напуснал пешком района на предприятието, отправяйки
се в нейзвестна посока, при което оставил автомобила
си на мястото, където го бил паркирал. Междувременно, преките очевидци на
произшествието, сред които св.С.С., намиращ се на стоянката за таксита, а така също шофьорът и пътникът в лекия
автомобил, изпреварил малко преди инцидента св.Д. с велосипеда му, намиращ се към момента на произшествието все още на
кръстовището / на ок.20м. напред/, изчакващ смяната на сигнала на светофарната
уредба – свидетелите Ц.Д. и Л.С., се притекли на помощ на пострадалия, който
лежал на пътното платно във видимо неадекватно състояние. Те успели да запишат
регистрационния номер на автомобила на подсъдимия и го съобщили на пристигналите
на място полицаи, които един от шофьорите на стоянката
за таксита - св.В.Г., своевременно бил сигнализирал по телефона за случилото
се. Дошъл и автомобил с медицински екип на Спешна помощ, който откарал св.Д. ***
за преглед, а полицейските служители, сред които св.В.П. откарали велосипеда в
полицейското управление и започнали издирвателни
мероприятия по установяване и локализиране на процесния
лек автомобил, ккато и на водача му. Автомобилът бил
открит от тях ок.09,40 – 10,00ч. на мястото, където подсъдимият го бил паркирал
в двора на фирмата. За времето от 11,05
- 11,35ч. бил извършен оглед на въпросното МПС от дознателския
екип, пристигнал на мястото, след което превозното средство било транспортирано
до двора на ОД МВР - Русе. При огледа се установила налична прясна следа от
триене върху наслоената пепел, започваща на 30см. напред от задния десен край
на предния десен калник и на височина 63см. над нивото на пътя. Тя продължава върху
предна дясна врата, като на 40см. след началото на вратата ставала дъговидна и
в задния си край била на 74см. над нивото на пътя и по дължина на 71см. след
началото на вратата.
Подсъдимият бил установен и се явил
пред служители на С“ПП“ - ОД МВР – Русе в 10,30ч. на същия ден, когато
чрез майка му – св.В.Б., работеща като мед.сестра в МБАЛ – Р., полицаите успели
да се свържат по мобилния му телефон с него и да го задължат да се яви в
болничното заведение за вземане на проба за алкохол, според рутинната процедура
в подобни случаи. Едва тогава, ок.1ч,30м. след инцидента, св.В.П. успял да
тества подс.А. с технически апарат „Алкотест Дрегер 7410+“, който
отчел положителен резултат – наличие на 0,68 промила алкохол в кръвта на
подсъдимия. Издаден му бил талон за кръвна проба, каквато била взета в 10,40ч.,
а в резултат на химическото й изследване на следващия ден, в хода на
образуваното вече досъдебно производство, се установило наличие на етилов
алкохол в кръвта на подс.Р.А. в количество
0,73промила. В протокола за медицинско изследване, съставен при вземане на
кръвната проба, по данни, съобщени от подсъдимия е отразено, че същият отрича
да е употребявал лекарства или упойващи вещества в последните 24ч., но признава
за изпит от него алкохол - 1л.бира в 23,30ч. на 10.06.2014г. При тези данни
съдебният медик, изготвил назначената по делото СМЕ е приел, че по време на
извършване на инкриминираното деяние – в 09,00ч. на процесната
дата, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, управлявал процесното МПС е била не по-малко то 0,98 промила етилов
алкохол, отчитайки обстоятелството, че употребата на такова количество бира със
стандартното процентно съдържание на алкохол -5%, при известните килограми на
подсъдимия, не може да доведе до отчетената от техническото средство концентрация
на алкохол в 10,30ч. на следващия ден, т.е. 11ч. след употребата, каквито са
твърденията на подсъдимия, отразени в протокола за медицинско изследване. На следващия
ден - 12.06.2014г. на подсъдимия бил съставен констативен протокол за ПТП,
както и АУАН от полицейския служител св.Ст.С..
Пострадалото лице – св.П.Д. бил прегледан и оставен на, лечение в отделение
Неврохиррургия към МБАЛ – Р. АД, откъдето бил изписан
на 16.06.2014г. В резултат на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство СМЕ се установило, че вследствие на процесния
инцидент, при падането си на пътната настилка, пострадалият е получил
увреждания, изразяващи се в счупване на черепа с кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка, контузия на мозъка, подкожна колекция от кръв вляво челнотеменно, причинили му разстройство на здравето,
временно опасно за живота, които покриват състава на средна телесна повреда по
см.на чл.129 НК. Установило се също така, че към момента на вземане на кръвна
проба при постъпване на пострадалия в болничното заведение – в 10,10ч. на
11.06.2014г., същият е имал алкохолно съдържание в кръвта си 2,73 промила,
според заключението на изготвената химическа експертиза.
Изложеното се установява по категоричен
начин от всички
писмени доказателства и доказателствени средства по
делото, чието съдържание кореспондира напълно с показанията на свидетелите П.Д.,
Ст.С., В.П., В.Б., Т.И., тези на св.Св.С. /вкл.частично приобщените по реда на
чл.281, ал.1,т.1 НПК показания, дадени при разпита му пред съдия на
19.11.2015г. на л.23-24, п.2 от ДП/, тези на св.Д.Д.
от 18.11.2015г., дадени на ДП и приобщени изцяло по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК - на л.29, п.2 от ДП/, тези на Л.С.,
депозирани пред съда /вкл.частично приобщените по реда на чл.281, ал.1,т.1 НПК
показания, дадени при разпита му на 12.06.2014г. на л.62, п.1 от ДП/, тези на
св.Ц.Д. /дадени на 12.06.2014г. на ДП -л.61,п.1 и изцяло приобщени по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК, тези на св.В.Г. от 27.11.2015г.,
дадени на ДП и приобщени изцяло по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2, пр.2 НПК – на л.65, п.1 от ДП/,
тези на св.М.К./вкл. частично приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1, пр.2 НПК показания от ДП, дадени при разпита
му на 11.06.2014г. и приложени на л.60, п.1 от ДП/, а така също частично се подкрепя и от обясненията
на подсъдимия и показанията на св.М.Г., където
и доколкото изнесеното от тях си кореспондира с установеното чрез посочените
по-горе доказателствени източници.
Показанията на тези свидетели
съдът намира за достоверни, тъй като изводът за тяхната житейска правдивост и
убедителност се налага от вътрешната им непротиворечивост и запазената логичност
и последователност в изложението, направено през отделните етапи на процеса от
всеки един от свидетелите. Същите взаимно се допълват едни с други и не
разкриват съществени разминавания помежду си, досежно
основните факти от предмета на доказване по делото, касаещи време, място, начин
на извършване на деянието и участието на подсъдимия в него. Заключението за
тяхната обективност не се опровергава от констатираните в съдебно заседание и
то за част от свидетелите известни несъответствия при пресъздаване на процесното събитие през отделните фази на производството по
делото, тъй като същите са били преодоляни чрез
инструментариума, уреден в чл.281 НПК. Свидетелите са заявили пред съда, че се
придържат в указаните части към депозираните от тях по-рано, в хода на
досъдебното производство показания, от които са се отклонили понастоящем, тъй
като тогава споменът за процесните факти и
обстоятелства в детайли е бил разбираемо по-добре съхранен в паметта им. Това процесуално
поведение, според съда е още една индиция за стремежът им максимално прецизно и правдиво да
пресъздадат своите впечатления от отминалото преди година събитие, при което с
оглед конкретните паметови способности на личността
и отдалечеността във времето от
възникване на инцидента, житейски обосновано е да се допуснат известни неточности,
което подкрепя убеждението на съда за тяхната добросъвестност. Още повече, че така
очертаната група свидетелски показания са напълно в синхрон по съдържание и
насоченост не само едни с други, но и с писмените доказателства по делото и най
– вече с обективните находки, отразени в приложените по делото процесуални документи
и доказателствени средства, каквито са огледните протоколи /на местопроизшествие и на веществени
доказателства/ с фотоалбума към тях, заключенията на изготвените първоначална и
допълнителна автотехнически, две съдебно-медицински и
две химически експертизи, както и с останалите писмени доказателства –
протоколи за медицински изследвания, за доброволно предаване, талон за даване
на кръвна проба, извлечение от системата за контрол на достъпа до
производствените помещения на фирма „Диско Дизайн“, схема
на организацията на движението в процесния пътен
участък, писма и справки от С“ПП“ ОД МВР - Русе и от Община – Русе, заверени
копия от ИЗ№14120/11.06.2014г. от МБАЛ – Русе - история на заболяването на
пострадалия Д., от констативен протокол за ПТП, АУАН, НП, съдебно решение
№968/17.11.2014г. по НАХД№1531/14г. по описа на РРС, а също така справка за
нарушител – водач, разпечатка от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с №ARMS-0190,
удостоверение за техническа годност на последното от 04.04.2014г.,
справка за регистрирани МПС-а на името на подсъдимия и копия от договорите за
покупко-продажба на ПС-а, сключени от него, разпечатка от АИС“Регистрация“ за
л.а. „С. И.“ с рег.№ ***, както и съответстващите им веществени доказателства –
лекия автомобил, послужил за извършване на процесното
деяние, велосипедът, управляван от пострадалия и диска -CD-R SONY №C 0114 Q,
съдържащ записи от камерите, наблюдаващи част от територията на фирма „Диско Дизайн“. Между посочените доказателствени
източници няма противоречия и те напълно кореспондират едни с други, поради
което съдът ги кредитира напълно.
Изолирани от така очертаната монолитна
доказателствена съвкупност, поради явното им
противоречие с нея, а и заради разкриващи се вътрешни съществени несъответствия
в самите тях, остават обясненията на подсъдимия, в тези части, където същият установява
какво по вид и количество алкохол е изпил в нощта преди процесното
деяние, описва събитията на инкриминираната дата и своето участие в тях, при
което отрича наличието на съприкосновение между управлявания от него автомобил
и тялото на пострадалия велосипедист, а така също обяснява причините да напусне
местопроизшествието, оправдавайки последващото си
поведение през времето от извършване на деянието до откриването му от органите
на полицията. Тези обяснения напълно се опровергават от експертните заключения,
дадени на досъдебното производство и поддържани от експертите в съдебно
заседание, съобразно неоспорените от страните и приети по делото съдебни експертизи.
Заключенията по тях съответстват на обективните находки по делото, отразени в огледните протоколи, както и на упоменатите по-горе свидетелски
показания, приети от съда за достоверни, при което се установява по един безспорен
начин механизмът на настъпилото ПТП, причините за настъпването му, пряката причинно-следствена
връзка между него и получените увреждания, установени по вид и характер,
съответно квалифицирани като средна телесна повреда, които е получило пострадалото
лице, а така също свидетелстват за алкохолното съдържимо в кръвта на подсъдимия
към момента на деянието, което надвишава инкриминираната норма от 0,5 на хиляда
и следователно характеризира извършеното, като осъществено в „пияно състояние“
по см.на НК и съдебната практика по въпроса. Твърденията на подсъдимия за това,
че не е причинил, нито е разбрал или видял падането на св.Д., което е единствената
причина да не спре автомобила си след произшествието, противоречат на
показанията на очевидците – св.С.С., св.Т.И., св.В.Г.,
също и на тези на св.Л.С. и св.Ц.Д., относно развилата се пътна ситуация и
поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, което поведение именно обективира и умисъла на последния да причини телесната
повреда на велосипедиста, грубо нарушавайки и игнорирайки правилата за движение
по пътищата. Така пред съда св.Св.С. /л.74-75 от съд. дело/ утвърждава, че когато
насрещната лента за движение на подсъдимия се е освободила, той е предприел изпреварване на движещия се пред
него велосипедист - пострадалият по делото, при което вместо да го изпревари,
навлизайки в насрещната свободна към момента от превозни средства лента за
движение, подсъдимият се изравнил с него и „започна да го натиска към
тротоара…велосипедиста нямаше вече къде да ходи и след това притискане гумите
му опряха в тротоара…завъртя се заедно с колелото и паднаха на пътното платно,
някъде по средата“, след което „хората, които бяха в колата се изсмяха и с
пълна газ се насочиха след светофарите вляво“. Нещо повече, съдейки по
дългогодишния си опит на водач на превозно средство, бидейки по професия
шофьор, свидетелят напълно безпристрастно и обективно е преценил, че „когато се
освободи насрещната лента, водачът на автомобила /подсъдимия – б.м./ имаше
възможност безпрепятствено да мине покрай велосипедиста“, поради което е
категоричен, че подсъдимият не само е разбрал за причиненото с неговите активни
и целенасочени действия по притискане и изтласкване на велосипедиста от
платното за движение пътнотранспортно произшествие с пострадало лице, тъй като
„…след него доста хора започнаха да крещят да спре…“, но е искал и целял това, тъй
като последващите му действия са показателни - „…не
спря. Изнесе се с „мръсна газ“, пояснявайки още пред съда - „настъпи“ газта и
увеличи скоростта за да се изнесе възможно най - бързо от местопроизшествието“,
при което заключава, че „автомобилът нарочно удари велосипедиста“. Действително,
от страничната си позиция, спрямо местопоризшествието,
св.С. не може да е категоричен, дали е имало удар между превозните средства,
както убедено твърди в показанията си, тъй като следи от такъв удар не са
открити по автомобила на подсъдимия, но неговото твърдение в тази част не се отразява на пълнотата и
целостта на показанията му, относно останалите факти и обстоятелства, за които
свидетелства, тъй като обективно е нямало как да възприеме, бидейки на една визуална
линия с минаващите пред него превозни средства в коя
част на тялото на велосипедиста или на управлявания от последния велосипед е
станало съприкосновението с изтласкващия го автомобил, управляван от
подсъдимия. Ето защо, съдът намира показанията на този свидетел като цяло за точни
и обективни, с уточнението направено по-горе, не само предвид професионалната
му подготовка и стаж на дългогодишен шофьор, /като занимаващ се с транспортна
дейност, според думите му пред съда/ , но и с оглед благоприятната позиция,
откъдето е имал възможността пряко и непосредствено, при това непрекъснато да възприеме
и наблюдава развоя на инцидента от неговото начало до края му, стоейки прав на
десния тротоар отстрани на пътното платно, в посока Автогарата, на ок.6м. от
случващото се, поради което сам установява пред съда „… имах пряка възможност
да наблюдавам поведението на велосипедиста и на водача на автомобила“. Освен
пряката видимост към мястото на произшествието и близкото разстояние, от което необезпокояван
от препятствия е наблюдавал случващото се, този свидетел единствен е проследил развитието
на пътната ситуация от самото й начало до финала – бягството на подсъдимия с
управлявания от него автомобил, поради което съдът напълно му се доверява при
изграждане на фактологията по делото, тъй като
останалите очевидци, присъствали на местопроизшествието – св.Т.И., св.В.Г., св.Ц.Д. и св.Л.С. са
възприели случилото се едва след момента на падането на св.Д. на платното, при
което вниманието им е било привлечено именно от този силен по думите им шум,
характеризиран от тях различно, като /“от падаща ламарина“, според показанията
на св.Л.С. пред съда, „от стържене…от произшествието…от падането на колелото на
земята“ според твърденията на св.Ц.Д. на
ДП, „… нещо издрънча“, съобразно изнесеното от св.Т.И. пред съда, описан по
сходен начин и от св.В.Г. при разпита му на ДП, оприличавайки го на „дрънчащ
звук“/. На следващо място, неверни са и
обясненията на подсъдимия, че пострадалият се е движел нестабилно по средата на
пътя и така е застрашавал с нерегламентираното си поведение на водач на ППС останалите
участници в движението. Твърденията му, че св.Д. „се кандилкаше по пътя“, „криволичеше много“,
и това го е принудило да остави необичайно голяма /ок.2м./ дистанция между
неговия велосипед и своя автомобил към момента на изпреварване, се отрича напълно
от показанията на двама обективни и непредубедени свидетели на произшествието,
каквито са посочените по – горе св.Л.С. и св.Д.Д..
Същите са се намирали в автомобила, изпреварил същия велосипедист минути преди
инцидента, навлизайки за целта правомерно в насрещната свободна лента за
движение, при което са извършили безопасно маневрата, каквато възможност е била
предоставена с оглед пътните условия и на самия подсъдим, като участник в
движението на същия пътен участък, само минути след това. Така св.Л.С., пътувал
в автомобила до водача е категоричен, че пострадалият се е движил
правомерно, твърдейки пред съда - „Когато разминахме велосипедиста…движението
му беше плътно до десния тротоар, нито криволичеше, нито се олюляваше…движеше
се нормално.“ Същото утвърждава и водачът на въпросния лек автомобил – св.Ц.Д.
пред съда – л.78 от съд.дело – „Човекът /св.П.Д. – б.м./ си управляваше
спокойно велосипеда плътно вдясно, не ми е направило впечатление да е
криволичил“. От своя страна св.Св.С. също преценява движението на велосипедиста
като нормално, уточнявайки, че се е движел „..на ок.50-60см. отстояние от тротоара /десния – б.м./“ и потвърждава, че същият
не е криволичил по пътя, в синхрон с показанията на самия пострадал – св.П.Д.,
който твърди пред съда, че се е движил плътно вдясно до бордюра до момента на
удара, след което няма ясни спомени за самия инцидент, което обстоятелство е
напълно обяснимо, с причинената му в резултат на произшествието травмени увреждания на главата и мозъка, за което
свидетелстват и твърденията му, че при удара е попаднал на предното стъкло на
автомобила, управляван от подсъдимия, което обстоятелство се опровергава категорично
от вещото лице Ж.Г., изготвил първоначалната и допълнителна АТЕ по делото,
позовавайки се не само на свидетелските показания на очевидците, но и на обективните
находки от огледните протоколи на превозните средства
и на местопроизшествието. Вещото лице е заявило при разпита си пред съда, че
мястото на удара е определен от него не само на база свидетелски показания, а и
въз основа на обективните находки, отразени в огледния
протокол на местопроизшествието /л.29-33, п.1 от ДП/ и фотоалбума към него,
където е фиксирано разположението на платното и мястото на падане, както на
велосипеда, така и на велосипедиста. Наличието на съприкосновение между предния
десен калник и левия крак на велосипедиста, каквото е констатирал експерта се
потвърждава от намереното и отразено в протокола за оглед на веществено
доказателство /л.37-38, п.1 ДП/ „протриване“ по дясната страна на автомобила,
започващо от предния десен калник и завършващо до дясна врата, което ясно се е
откроявало, поради наслоенията от прах и пепел по останалата повърхност на
автомобила. Това експертно заключение категорично опровергава от друга страна и
твърденията на подсъдимия за наличие на разстояние от ок.2м. между превозните
средства към момента на изпреварването, още повече, че според заявеното от
експерта в съдебно заседание „…не е обичайно да се оставя такава широка
дистанция“, обосновавайки се с факта, че в такъв случай „не могат да се обяснят
оставените свежи следи по автомобила…, които той характеризира като „пресни“, и
уточнява, че са оставени от мек предмет, а не от твърд – например ключ, каквито обяснения за
произхода на следата е направил подсъдимия в първоначалните си показания,
дадени в качеството на свидетел по делото. В обясненията си пред съда,
последният обяснява наличието на тази следа вече с преместването на автомобила
му в негово отсъствие и от неустановени и неиндивидуализирани по делото лица
след момента, в който той го е паркирал, а впоследствие и изоставил в двора на
предприятието, където работи до този, в който полицейските служители са открили
оставеното там превозно средство и са направили съответния оглед. Освен, че
подобно обстоятелство за местене на автомобила не се установява по категоричен
начин от доказателствата по делото, запитан в съдебно заседание за възможността
такъв да е произходът на следата, вещото лице е отхвърлило лансираната от
подсъдимия версия с мотива, че ако чужди лица са преместили автомобила в
отсъствие на подсъдимия, т.е. при липса на предоставен от собственика контактен
ключ,/според неговите обяснения/, то по задната или по предната част на автомобила
би следвало да са останали пръстови отпечатъци от бутането, каквито не са
открити при огледа, допълвайки още, че това е единствения начин да се измести
превозното средство, което по принцип се оставя при паркиране на ръчна предавка
и на ръчна спирачка, а това обстоятелство следва да е било известно на
подсъдимия, с оглед 20- годишния му опит като водач на МПС. Единствено като
защитна теза следва да се преценяват и обясненията на подсъдимия за вида и
количеството употребен алкохол - преди и след произшествието, съобразно установеното
по експертен път алкохолно съдържимо в кръвта му към момента на инцидента. Според
заключението на СМЕ, назначена в тази връзка /л.45-46, п.2 от ДС/ и устното
допълнение в съдебно заседание, направено от експерта, обективните данни по
делото, а именно установената по съответния законов ред концентрация на алкохол
в кръвта към определен час не може да се обясни нито с твърденията на
подсъдимия за употребен като вид и количество алкохол предната вечер, нито с
твърденията му за употребен такъв по вид и количество след осъществяване на инкриминираното
деяние. Следователно, твърденията на подсъдимия за вид и количество употребен
алкохол преди и след извършване на деянието, както и тези, оправдаващи последващото му поведение за отрязъка от време между 09,00ч.
и 10,30ч., когато е тестван за наличие на алкохол в кръвта, а така също онези,
че процесният автомобил с който е извършено
инкриминираното деяние е преместван в негово отсъствие от други лица, съдът
отчита като реализация на правото му на защита, доколкото бидейки и доказателствено средство, същите се явяват недостоверни в тази
им част. Тук те явно противоречат на останалия събран и непротиворечив доказателствен материал, посочен по-горе, а намират
подкрепа единствено в показанията на негови близки приятели и колеги, каквито
са свидетелите М.Г., А.И. и Т.Т., чиито взаимоотношения
с него ги правят явно заинтересовани и предубедени от изхода на делото, а оттам
и недобросъвестни като свидетели в процеса. Доводи за изводите на съда в това
отношение се разкриват и в обстоятелството, че изнесеното от първия свидетел е
напълно идентично с обясненията на подсъдимия в най-малки детайли, досежно вида и количеството алкохол, употребени в нощта
преди произшествието от тях двамата, още за начина и механизма на извършване на
процесното деяние, на което свидетелят пряко е
присъствал, бидейки пътник в автомобила, управляван от подсъдимия на процесната дата, при което с оглед постигнатия синхрон до
най - малките детайли в изнесеното от двамата, налице е най – малкото съмнение
за преднамерена и последователно отстоявана по време на процеса през отделните
му етапи защитна теза, лансирана от подсъдимия и поддържана „услужливо“ от
дългогодишния му приятел св.М.Г.. Потвърждение на това заключение съдът открива
и в това, че последният никъде в
показанията си не споменава например обстоятелството, че вечерта, преди
инцидента, освен него и подсъдимия е имало и други лица в жилището му, в което
двамата твърдят, че са пили бира, тъй като подсъдимият едва във финалната фаза
на процеса, преди приключване на съдебното следствие за пръв път изнася този
факт, явно с единствената цел, съобразно събраните до момента доказателства по
делото, да обоснове утвърждаваната от него защитна теза, че никога не се е
случвало да шофира пиян. При тази промяна в обясненията не е отчетено от
защитата, че така се задълбочава наличното противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на
св.М.Г., дадени пред съда, в които последният заявява, че не знае с какво си е
тръгнал подсъдимият от дома му, нито с какво е дошъл, добавяйки „с автобус или
такси, предполагам“, но не споменава, че автомобилът на подсъдимия е бил оставен
пред жилището му през нощта, каквито са твърденията на подсъдимия, нито че мобилният
му телефон е останал в жилището на св.М.Г., откъдето на следващия ден
подсъдимия си го е взел сам, според изнесеното от последния, което е обяснението
да остане в неизвестност за полицейските органи близо час и половина след процесното деяние. Още повече, че ако това е вярно, логично
е да се постави въпросът защо въпросният телефон не му е върнат от свидетеля на
следващата сутрин, когато подсъдимият го е взел с автомобила си от дома му на
път за работа, според показанията на св.М.Г. и обясненията на самия подсъдим. Отделно от това, противоречия се разкриват и
между показанията на свидетелите А.И. и Т.Т. от една
страна и обясненията на подсъдимия – от друга, където твърдят, че са пили бира
след инцидента на работното място и това било обичайна практика в
предприятието, но такова обстоятелство не се изнася от други работници в
предприятието, разпитани по делото, какъвто е св.М.К.. Подобно поведение не само
е житейски неприемливо, с оглед професионалната и трудова дисциплина, но наличните
противоречия в показанията на посочените двама свидетели, където твърдят за
изпити с подсъдимия „по една бира за 10-15минути“ не само са в противовес с
твърденията на последния, че е пил бира и половина, но не съответстват и на
обективните находки по делото, изведени от записите от охранителни камери в
двора и данните от системата за контрол на достъп в предприятието /л.47,п.1 от
ДП/, видно от които пет минути след влизането си на територията на
предприятието, подсъдимият го е напуснал пеша, което прави тези показания
неверни, а също като такива следва да се отчетат по същата причина и
обясненията на подсъдимия в тази им част, които те явно се стремят да подкрепят.
В допълнение, същите се опровергават и от заключението на експертът – съдебен
медик, изготвил СМЕ по делото в тази насока /л.45-46, п.2 от ДП/, който е
направил и устно допълнение в съдебно заседание на 15.02.2016г. пред съда
/л.71-72 от съд.протокол/, видно от което вещото лице Пл.Д. е категоричен, че
изнесеното от посочените свидетели, че към 09,15ч. на процесната
дата подсъдимият е изпил 0,5л. бира „Гюнтер“ не
отговаря на истината, тъй като не може да доведе до наличие на установения
алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на изпробването му с техническо
средство, а именно концентрация от 0,73 промила наличие на алкохол в кръвта,
установено с химическа експертиза /№245/12.06.2014г. на л.89, п.1 от ДП/, което
в пълна степен се отнася и до твърденията на подсъдимия и св.М.Г. за употребен от
подсъдимия 1л.бира в 23,30-24,00ч. на 10.06.2014г., в нощта преди процесното деяние. От друга страна, обясненията на подсъдимия за местене на
автомобила му в негово отсъствие, с което легитимира оставените протърквания –
следи от съприкосновението с велосипеда на пострадалото лице, открити при
огледа на автомобила му, не се подкрепят от други доказателства по делото. Единствено
неговия дългогодишен приятел и колега
/по думите на самия свидетел/ - св.А.И. твърди дословно пред съда :“Знам, че
неговият автомобил е бил преместван, тъй като е пречел“, но не пожелава да установи нито кога, нито от
кого е възприел тази информация, още по-малко сочи конкретни лица, извършили твърдяното
действие и то в периода от време, указан от подсъдимия, докато е бил в
неизвестност и не е отговарял на телефона си. Напротив, колегата му - св.Т.Т. изнася пред съда, че такива обстоятелства не са му
известни, което напълно кореспондира и с показанията на полицейските служители,
извършили издирвателни мероприятия на автомобила и на
подсъдимия на процесната дата, сред които св.В.П. – автоконтрольор в С“ПП“ОДМВР – Русе. Той категорично отрича
да е местил автомобила на подсъдимия, намерен от него в двора на фирмата, на
мястото, където е оставен след инцидента от подсъдимия и споделя, че
местоположението на превозното средство, намиращо се „в едно ъгълче“ на двора
на предприятието, свидетелства, че е оставен там с цел „ да бъде трудно откриваем“, като при това опровергава версията на
подсъдимия, относно причината за такова едно преместване - пречене на
изнасянето на статуя на бик от работници в предприятието, допълвайки, че „мястото, където открихме
автомобила, не създаваше пречки за движението в двора, тъй като там нямаше
такова“. Тези показания са правдиви и защото кореспондират с данните, изнесени
от полицейския инспектор - св.Д.Д., иззел дисковете с
видеофайлове от камерите, покриващи района на фирмата, в която работи
подсъдимия и съдържащи информация за движението на автомобила, според които
автомобилът не е местен, което пък съвпада с показанията на св.М.К., пред съда,
ведно с приобщената част от, депозираните от него в хода на ДП /л.60, п.1/, в които
е заявил ,че поддържа, предвид обстоятелството, че са били депозирани на
11.06.2014г., т.е. непосредствено след разкриване на престъплението от органите
на полицията, и според които за времето след 8,49ч. до 9,40ч. на процесния ден, автомобилът на подсъдимия е заемал мястото
за паркиране, което св.М.К. е освободил малко преди идването на работа на подсъдимия,
установявайки, че „малко след като изместих автомобила си, когато се върнах от гумаджийницата, дойдоха полицаи и започнаха да ме
разпитват.“.
Предвид горното, съдът прави
следните правни изводи:
Наличните преки и косвени доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен
извод за безспорно установено авторство на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние, при което от обективна и субективна страна същият е
осъществил състава на престъплението, за което е бил предаден на съд – това по
чл.342, ал.3, б. ”б”, пр.1, вр.ал.1 от НК, тъй като на
посочената по-горе дата и място, при управление на МПС нарушил правилата за движение по
пътищата:
– чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който го
задължава да не управлява ППС под въздействие на алкохол, като управлявал
такова пътно превозно средство под въздействието на алкохол /с установена
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда-0,98 на хиляда/, чл.41, ал.2 от ЗДвП, който му указва
начина за правомерно и безопасно за останалите участници в движението извършване
от негова страна на маневра „изпреварване“, като за целта при предприето
изпреварване в качеството му на водач на ППС не е напуснал пътната лентата, в
която се движи, за да навлезе изцяло или частично в съседната пътна лента и
преминавайки покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство да се е
върнал в напуснатата лента, а вместо
това нарочно притискал и избутвал превозното средство, движещо се пред него в
неговата лента за движение и управлявано от пострадалия към бордюра на края на
платното за движение, чл.42, ал.1, т.2
от ЗДвП, който го задължава преди да
предприеме маневра „изпреварване“ да подаде сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, като с
действията си по притискане с управляваното от него МПС на превозното средство,
управлявано от пострадалия, на практика обективно го принудил да измени
посоката си на движение, изтиквайки го до десния край на платното, в което последният
се е движел, чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП,
който го задължавал по време на самото
изпреварване да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното ППС, като не осигурил такава безопасна за изпреварването
дистанция, с което умишлено причинил средна телесна повреда на пострадалото
лице П.С.Д., изразяваща се в счупване на черепа, кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка, контузия на мозъка с подкожна колекция от кръв вляво челнотеменно, които увреждания довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалия.
От
обективна страна, с действията си подсъдимият е управлявал процесното МПС в нарушение на правилата за движение по
пътищата, в разрез с установените за това законови норми, в резултат на което е
последвало пътно - транспортно произшествие и същото е в пряка
причинно-следствена връзка с причинената средна телесна повреда на пострадалото
лице, тъй като пренебрегвайки посочените норми подсъдимият е извършил
целенасочени действия с управляваното от него МПС по притискане и избутване до
бордюра на правомерно движещото се пред него ППС – велосипед, управляван от
пострадалия, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което от директния
натиск и пряко съприкосновение между автомобила, управляван от него и крака на
велосипедиста, последният паднал, заедно с управлявания от него велосипед на
пътното платно и от удара с твърдата повърхност получил посочените по-горе
травматични увреждания, квалифицирани от съдебния експерт, изготвил СМЕ по
делото /л.72, п.1 от ДП/ като средна телесна повреда, тъй като са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалото лице по
см.на чл.129, ал.1 НК. Тези увреждания – отразените в болничната документация
/ИЗ№14120/11.06.2014г./ налични счупвания в областта на предната стена на
горната челюст и на клиновидната кост в основата на черепа, т.е. в челнотеменната част зад лявото слепоочие челно са по
същността си травма на главата с нейните последствия в черепната област и
мозъка и са настъпили в резултат именно на падането на св.П.Д. върху твърдата
повърхност на пътната настилка според категоричното заключение на експерта –
съдебния медик Ив.С. и направеното от него устно допълнение в съдебно заседание
от 30.03.2016г. при разпита му пред съда. Съгласно константната съдебна практика,
подсъдимият е бил в „пияно състояние”
към момента на извършване на престъплението, тъй като установената алкохолна
концентрация в кръвта му е надвишавала 0,50 промила.
Подсъдимият е действал с
пряк умисъл - съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал и целял настъпването на противоправните
последици, което се потвърждава от цялостното му обективирано
поведение на инкриминираната дата.
С оглед на изложеното
съдът преценява, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
в извършването на
така формулираното престъпление и да му се определи наказание.
При
индивидуализация на наказанието съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително младата възраст на дееца, липсата
на минали осъждания и полагането на общественополезен труд. Отегчаващо
отговорността обстоятелство са множеството минали наказания за нарушения на
ЗДвП, налагани на подсъдимия, при което съдът определя наказанието при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства – към минималния законоустановен размер на наказанието лишаване от свобода,
предвидено в особената част на НК за извършеното, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Липсват основания за прилагане на чл.55 НК, тъй като наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по характера си за да обусловят намаляване на наказанието под законоустановения минимален размер. При наличие на
изискуемите формални предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 от НК, съдът е
преценил, че изтърпяването следва да бъде ефективно, при първоначален ОБЩ режим,
в затворническо общежитие от открит тип, съобразно чл.59, ал.1, вр.чл.61, т.1 ЗИНЗС. Така най-пълно ще се постигнат целите
на генералната и най – вече тази на личната превенция, тъй като през този
период на изолация младият осъден ще има възможност да преосмисли поведението
си и да се подготви и преориентира към един законосъобразен начин на живот в
бъдеще, с оглед многократното санкциониране на подсъдимия по административен
ред за нарушаване правилата за движение, което завишава степента на обществена
опасност на дееца при извършване на транспортното произшествие, затова само
реално изтърпяване на санкцията би довело до постигане на посочения в чл.36 НК
възпитателен възпиращ ефект, както
спрямо извършителя на престъплението, така и по отношение на другите членове на
обществото. Този извод за демонстрираното
дългогодишно упорито незачитане правилата за движение по пътищата и грубо
незачитане телесния интегритет на участниците в движението по пътищата,
подкрепен и с оглед извършените нарушения на ЗДвП от подсъдимия, които не са
били включени в предмета на обвинението в конкретния случай, а именно бягство
от местопроизшествието, както и генералната разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП, която повелява , че всеки участник в движението не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората, а
е и задължен да прояви особено внимание и предпазливост, като водач на ППС към
уязвимите участници в движението, каквито е и водачът на процесното
двуколесно ППС – пострадал от престъплението, съдът е
наложил и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява
МПС“ за максималния срок от ШЕСТ ГОДИНИ, съобразно чл.342, ал.4, вр.ал.3, б.“б“, вр.чл.37, ал.1,
т.7 НК, от което време е приспаднал на основание чл.59, ал.4 НК времето, през
което подсъдимият е бил лишен от
възможността да упражнява това право по административен ред, считано от
12.06.2014г. до 30.12.2014г.
Съдът се е разпоредил с веществените
доказателства по делото, отнемайки на основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК средството
послужило за извършване на умишленото престъпление – л.а.“С..“И.“ – собственост
на подсъдимия, ведно с ключ и дистанционно устройство към него, а на основание
чл.112 НПК връща документите, книжата и велосипед „Диамант“ на заинтересованите
лица и учреждения, легитимиращи се за техни
собственици.
Подсъдимият следва да заплати
направените деловодни разноски.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия:
