Р Е Ш Е Н И Е
№ 1911
гр. Перник, 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ
СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 00071 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от “ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2 /универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********/,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен
директор и Емил Димитров Кръстев – прокурист, чрез адв. Стефан Й. Атанасов САК
със съдебен адрес ***,партер
Срещу
Л.Й.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
за
признаване на установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца
сумите както следва: сумата 964,13лв. /деветстотин шестдесет и четири лева и
13ст./- представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 29.11.2006г., сумата от 273,52
лв. /двеста седемдесет и три лева и 52ст./ - редовна лихва за периода от
21.01.2015г.до 17.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
964,13лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -18.02.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
10,14лв / десет лева и 14ст./ - наказателна надбавка за периода от 21.01.2015г.
до 17.02.2016г. и сумата от 134,05 / сто тридесет и четири лева и 05ст./-
дължими такси и разноски. Както и сумите от 27,64лв – държавна такса и
300,00лв.- юрисконсултско възнаграждение разноски по заповедното производство по ч.гр.д.
№689/2016г. по описа на РС Перник и направените разноски в настоящето
производство.
Ищецът твърди че е частен
правоприемник на кредитора по силата на сключения Договор за
покупко продажба на вземания /цесия/ между „Банка ДСК“ ЕАД и “ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2 /универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********/. На 15.03.2017г. по силата на договор
за покупко продажба на вземания/цесия
„БанкаДСК“ ЕАД е прехвърлила на ищеца в настоящето производство “ОТП Факторинг България”
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000,
район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2 /универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕООД с ЕИК ********* пакет от вземания, ведно с привилегии,
обезпечения, принадлежности вклю. и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и
вземането възникнало от сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и
ответника Л.Й.Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** като
кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
29.11.2006г.. Съгласно Договора за издаване и обслужване на кредитна карта от
29.11.2006г кредиторът е изпълнил
задължението си за предоставяне на кредитна карта на кредитополучателя с лимит
в размер на 1000,00лв/ хиляда лева/. От своя страна ответникът, не е изпълнил
задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен
размер на кредита съгласно уславия на
Договора за издаване и обслужване на кредитна карта от 29.11.2006г.. На 30.10.2015г. поради
преустановяване на погасяване на задължението по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от
29.11.2006г. кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е
обявил на кредитополучателя Л.Й.Л. с ЕГН
********** предсрочната изискуемост на вземането. На 18.02.2016г. „Банка ДСК“
ЕАД е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 1 381,84лв /хиляда
триста осемдесет и един лева и 0,84ст./ от които както следва: сумата от 964,13лв. /деветстотин шестдесет и
четири лева и 13ст./- представляваща главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта №13/22378712 от 29.11.2006г., сумата от 273,52 лв.
/двеста седемдесет и три лева и 52ст./ - редовна лихва за периода от
21.01.2015г.до 17.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
964,13лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -18.02.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
10,14лв / десет лева и 14ст./ - лихвена надбавка за забава за периода от
21.01.2015г. до 17.02.2016г. и сумата от 134,05 / сто тридесет и четири лева и
05ст./- дължими такси и разноски. Както и сумите от 27,64лв – държавна такса и
300,00лв.- юрисконсултско възнаграждение разноски по заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на кредитора
„Банка ДСК“ЕАД по ч.гр.д.689/2016г. е образувано изпълнително дело
№20167510400722/2016г. при ЧСИ Е. *** действие ПОС с длъжник Л.Й.Л. с ЕГН ********** и взискател „Банка ДСК“ЕАД.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец, чрез
назначения му по делото особен представител – адв.Н.Б. *** от връчването на
съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор в който счита иска за
допустим, но оспорва предявените искови претенциии по основание и размер.
Позовава се на изтекла погасителна давност на основание чл.111, ал.1, б.“б“ и
„в“ и прави възражение за прекомерно завишено юрисконсултско възнаграждение,
претендирано в заповедното производство.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован оспорва изцяло предявената искова претенция.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 689/2016
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение № г.
Заповедта
за изпълнение не лично връчена на
длъжника от ЧСИ, поради което и съдът е дал указания на заявителя за
предявяване на иск, което той в срок е изпълнил.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника,
чрез назначения му особен представител, оспорва, че вземането е погасено по
давност.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По иска
по чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК отм. , вр. с чл.99 ЗЗД.
На 29.11.2006г.
между Л.Й.Л. е подал до Банка ДСК е сключен Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта, като в същия с подписа си е
удостоверил, че е запознат с общите условия по договора.
Съгласно
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 29.11.2006г., “Банка ДСК”
ЕАД е предоставила на Л.Й.Л. кредитна карта с одобрен кредитен лимит в размер
на 1 000 лева (хиляда лева) и сметка за целите на кредита № 02/13184405 с
титуляр Л.Й.Л..
Неразделна
част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с
подписването на Договора.
На
30.10.2015г., поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта от 29.11.2006г., кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД, чрез Лилия Цветанкова, помощник-нотариус при Вергиния Янкова -
Нотариус с район на действие - Районен съд Перник, вписана под № 331 в
регистъра на Нотариалната камара, при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК
(връчване чрез залепване) е обявил на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането. Към момента на обявяване на предсрочната изискуемост
са били налице предпоставките за това съгласно договора.
На
18.02.2016г., вследствие неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
29.11.2006г. и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, кредиторът
„Банка ДСК” ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по
съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № 689/2016 по
описа на Районен съд Перник, по което съдът се е разпоредил да се издаде в
полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите,
описани по-горе.
На
15.03.2017г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания „Банка ДСК”
ЕАД, е прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и Л.Й.Л., ЕГН **********, като кредитополучател по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта от 29.11.2006г.
Доколкото
с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът е
уведомен за извършената цесия с уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно
е дали предходното уведомяване е достигнало до знанието му. В този смисъл е и
задължителната съгласно т.2 на ТР 1/ 2009г. практика - Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
От
страна на ответника не беше проведено успешно пълно доказване, че е погасил
вземането.
Ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора
за кредит. Същият черпи права от крайния падеж на договора, настъпил на 01.12.2015г..
По
възражението за погасителна давност.
Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането
стане изискуемо.
След
анализ в цялост на Общите условия за издаване и използване на кредитна карта
съдът достигна до извода, че връщането на заемната сума и дължимите по договора
други суми не е обвързано със срок, с изключение на задължението за връщане на
минималната месечна вноска. Връщането на останалата част от вземанията по
договора за главница, такси и възнаградителна лихва е дължимо едва при
прекратяване на договора, до който момент кредитополучателят може да погаси
задълженията си по кредита, но същите не са изискуеми. Видно от доказателсвата
договара е прекратен и вземането е станало изискуемо на 01.12.2015г., поради
което и от тази дата е започвала да тече петгодишна давност, която към датата,
на която се считат предявени исковете – датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.02.2016г. не е изтека.
Предвид
изложеното съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за неоснователно и при липса на други факти водещи до погасяване на
дълга искът следва да бъде уважен.
По иска
по чл.86 от ЗЗД.
Предвид
горните правни изводи се установява наличието на главен дълг. Както беше
посочено по- горе ищецът не доказа наличието на настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията, преди прекратяване на договора, поради което
ответникът е изпаднал в забава по отношение на всяка една от месечните вноски
на първо число на месеца, следващ този, в който е следвало да бъде платена.
Размера на задължението за лихва не беше оспорен от ответника, като той следва
да бъде уважен.
По
разноските.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, след като съобрази изхода на
спора, и разпредели отговорността за разноските, както направените такива в
исковото така и в заповедното производство, счита че такива следва да се
присъдят само в полза на ищеца, представени са доказателства за реално
направени, а именно: 172.36 – държавна такса, 200.00 – депозит за изготвяне на съдебно-икономическа
експертиза, 300,00 лв. - възнаграждение за един адвокат в заповедното
производство, 27,64 лв – държавна такса в заповедното производство. Претендират
се и 300.00 лв. юрисконсулско възнаграждение. Настоящия състав намира, че
следва юрисконсулското възнаграждение да бъде определено в занижен размер
предвид сложността на настоящето производство, а именно 100.00 лв. По отношение
на направеното възражение за прекомерност на определеното юрисконсулско
възнаграждение в заповедното производство съдът намира, че същото е
основателно, поради което и определеното такова следва да бъде намалено от
300.00 лв. на 50.00 лв. Предвид изложеното и предвид пълното уважаване на иска
настоящия състав намира, че следва да бъдат присъдени сторени разноски на ищеца
в общ размер на 550.00 лв.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.Й.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на
“ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2 /универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********/,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен
директор и Емил Димитров Кръстев – прокурист сумата 964,13лв. /деветстотин шестдесет и четири лева и 13ст./-
представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 29.11.2006г., сумата от 273,52
лв. /двеста седемдесет и три лева и 52ст./ - редовна лихва за периода от
21.01.2015г.до 17.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 964,13лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -18.02.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
10,14лв / десет лева и 14ст./ - наказателна надбавка за периода от 21.01.2015г.
до 17.02.2016г. и сумата от 134,05 / сто тридесет и четири лева и 05ст./-
дължими такси и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедното производство по ч.гр.д. №689/2016г. по описа на РС Перник и
направените разноски в настоящето производство..
ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на “ОТП
Факторинг България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София п.к. 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19,
ет.2 /универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********/, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева
– изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – прокурист сумата
от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/ за разноски по в настоящето и в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 0689/2016 по описа на съда, което да се върне в деловодството на
ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 504/22.02.2016г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.