№ 2980
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501470 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 36322/31.05.2022г., депозирана от КР.
Й. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. ******, действащ чрез пълномощника си
адв. Т.П., срещу Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело № 11929/2021г. по
описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. *******, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът В. Г. Д. дължи на ищеца КР. Й. СТ. сумата от 1000 лева, получена от ответника с
разписка от 02.05.2019г. и сумата от 300 лева, платена допълнително на ответника през м.
август 2019г., като недължимо получени, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за
които суми е издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на
ВРС, 49 състав.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение. Правят се възражения във връзка с разпределената от
първоинстанционния съд доказателствена тежест. Оспорва се и изводът на съда за
недоказаност на твърдението на ищеца за получаване от страна на ответника на
допълнителната сума от 300 лева.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Иванина
Влахова, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че между
страните са съществували преддоговорни отношения по повод закупуване от страна на
ищеца на недвижим имот, собственост на трето лице, за сключването на която сделка
1
ответникът се е задължил да съдейства, като получената от последния сума в размер на 1000
лева изпълнява функцията на задатък. Излага се, че доколкото е имал реална възможност да
съдейства за продажбата, то ответникът е бил добросъвествен, а липсата на окончателен
договор за покупко-продажба се дължи на недобросъвестното поведение на ищеца, който се
отказал от сделката. Споделя се изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на
твърдението на ищеца, че е предал на ответника допълнително сумата от 300 лева. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията
по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.
По предварителните въпроси:
Съобразявайки твърденията на ищеца въззивният съд счита, че предявените искове
намират материалноправното си основание в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, която правна квалификация е и посочена от ВРС в атакуването решение.
Предвид изложеното, но и като взе предвид, че разпределената с изготвения от
първоинстанционния съд доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК доказателствена тежест
не съответства на тази правна квалификация, а кореспондира с претенция на договорно
основание, както и като съобрази задължителните разяснения по т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
намира че доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в производството
следва да бъде разпределена от него с настоящия доклад, в следния смисъл: по исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване плащането на процесните суми в общ
размер на 1300 лева в полза на ответника /преминаването на сумите в патримониума на
ответника/. В тежест на ответника по тези искове е да проведе насрещно доказване по
горното твърдение на ищеца, както и да установи наличието на правно основание за
получаване на сумите – в настоящия случай наличието на преддоговорни отношения с
твърдяните страни и предмет. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е изпаднал в забава да заплати дължимите
суми, както и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника по този иск,
при установяване на горното от страна на ищеца, е да докаже, че е заплатил дължимото
обезщетение за забава.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 36322/31.05.2022г.,
депозирана от КР. Й. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. ******, действащ чрез
пълномощника си адв. Т.П., срещу Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело №
2
11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. *******,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът В. Г. Д. дължи на ищеца КР. Й. СТ. сумата от 1000 лева, получена от ответника с
разписка от 02.05.2019г. и сумата от 300 лева, платена допълнително на ответника през м.
август 2019г., като недължимо получени, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за
които суми е издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на
ВРС, 49 състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1470/2022г. по описа на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на
доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, по следния начин:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи при условията на пълно и главно доказване
плащането на процесните суми в общ размер на 1300 лева в полза на ответника
/преминаването на сумите в патримониума на ответника/.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да проведе насрещно доказване по горното
твърдение на ищеца, както и да установи наличието на правно основание за получаване на
сумите – в настоящия случай наличието на преддоговорни отношения с твърдяните страни и
предмет.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи, че ответникът е изпаднал в забава да
заплати дължимите суми, както и размера на претендираното обезщетение.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА, при установяване на горното от страна на ищеца, е
да докаже, че е заплатил дължимото обезщетение за забава.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3