О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260123 04.11.2020година гр. Хасково
Хасковският окръжен съд
въззивен граждански състав
На четвърти ноември Две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание,в състав:
Председател: Милена Дечева
Членове : 1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ч.гр.д.№841 по
описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
и по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
В.ч.гр.д.№841/2020г. по описа на
ОС-Хасково е образувано по частна жалба
на Н.В.Д.,чрез пълномощникът му адв.Гергана
георгиева-АК-Хасково против Определение №439/24.08.2020г.,постановено
по гр.д.№28/2020г. на РС-Свиленград,с което се връща искова молба с
вх.рег.№1202/20.01.2020г.,в частта,в която е предявен от Н.В.Д. срещу М.Н.П. и Т.Н.Д.,иск
с правно основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №96 от
10.06.2020г.,относно продажбата на 6/8 ид. части от помещение за живеене и
прекратява производството по гр.д.№28/2020г. по описа на РС-Свиленград в
тази част.За да прекрати производството
по делото в посочената част първоинстанционният
съд като основен извод е приел ,че в
дадения му срок ищецът не е изпълнил указанията на съда да насочи иска с правно
основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД срещу всички страни по материалното правоотношение.
Недоволен от така постановеното
определение е останал частният жалбоподател Н.В.Д.,който чрез пълномощникът си адв.Гергана
Георгиева от АК-Хасково го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност.Твърди,че съдът не е имал основание да прекрати производството по
предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД,като в тази връзка счита,че
по делото е имало различни докладчици,които са давали различни и объркани
указания,които създали неяснота в
предмета на делото.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното
определение на РС-Свиленград и делото да бъде върнато на съда за продължаване
на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл.26
ал.2 от ЗЗД.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.276 от ГПК ответниците по частната жалба М.Н.П. и Т.Н.Д.,чрез
пълномощникът си адв.Всевдана Овчарова-АК-Хасково са депозирали писмен
отговор,с който оспорват жалбата и излагат доводи за нейната неоснователност.Правят
искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Свиленград
и да присъди направените по делото разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка на
доводите изложени в частната жалба и обсъждане на събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт,от активно легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство,в
законоустановения едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Гр.д.№ 28/2020г. по описа на
РС-Свиленград е образувано по искова молба на Н.В.Д. срещу ответниците М.Н.П. и
Т.Н.Д. .Предявени са обективно съединени искове ,съответно: с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК срещу първата ответница М.Н.П. и с правно основание чл.26 ал.2
предл.1 от ЗЗД срещу двамата ответници М.Н.П. и Т.Н.Д..С предявения иск с
правно основание чл.26 ал.2 предл.1 от
ЗЗД ищецът претендира от съда да признае за установено по отношение на двамата
ответника,че изповядания с нотариален акт №96 от 10.06.2008г. договор за
продажба е нищожен в частта му относно продажбата на 6/8 ид.части от
„помещението за живеене в приземния етаж на масивната двуетажна жилищна сграда
в имота“.Предвид обстоятелството,че продажбата на процесното помещение е
осъществена от продавачите Н.Д. ***,починал на 28.10.2011г. и ответникът Т.Н.Д. ,с разпореждане
№2492/22.06.2020г. съдът е оставил исковата молба без движение,като е указал на
ищеца да уточни каква идеална част претендира прогласяване на нищожност на
договора за покупко-продажба и в случай ,че надхвърля идеалната част,с която се
е разпоредил ответникът Т.Д.,да насочи иска с правно основание чл.26 ал.2
предл.1 от ЗЗД и срещу другия продавач
по сделката,респ. неговите правоприемници.В мотивите на разпореждането е
посочено,че при предявяването на иск за нищожност,този иск следва да бъде
насочен срещу всички надлежно легитимирани ответници или техни
правоприемници/т.е. срещу всички страни по материалното правоотношение/.С молба
вх.№7772/16.07.2020г. ищецът е уточнил,че предявява иска срещу посочените в
исковата молба двама ответника,тъй като няма правен интерес да завежда иска срещу
собствения си праводател В.Д.,който е последния трети законен наследник на един от
продавачите Н.Д.С ново разпореждане №2874/20.07.2020г. съдът отново е оставил исковата молба без движение като е
указал на ищеца да изясни правния си интерес от прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба за по-малка идеална част от тази,по отношение на
която претендира,че е придобил правото на собственост,както и да уточни изрично
разпореждането на кой от двамата продавачи е довело до накърняване правото му
на собственост и съответно за каква идеална част предявява иск за нищожност на
сделката.С нова молба
вх.№8612/03.08.2020г. ищецът отново излага доводи за наличието на правен интерес от предявяването на иска срещу
посочените ответници,тъй като счита,че за него не е налице правен интерес да
води дело срещу собствения си праводател,а
предметът на иска не касае
неговата идеална част и В.Д. не е страна
по оспорения нотариален акт.
От
фактическите твърдения в първоначалната искова молба и
подадените в последствие уточнителни молби
се налага извода,че ищецът
претендира да е собственик на ½ ид.част от процесното помещение,което е
предмет на договора за покупко-продажба,обективиран в НА №96 от 10.06.2008г.От
друга страна се установява,че ищецът не е страна по посочения договор и е
частен правоприемник на праводателя си В.Д.,от когото е придобил въз основа на
сключена между тях сделка ½ ид.част от процесното помещение за живеене.Като
ответници по иска с правно основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД следва да
участват страните по материалното правоотношение,което се атакува,а
именно:наследниците на Н.Д.,между които двамата посочени ответници и В.Д.,които
имат качеството на задължителни необходими другари.Ищецът изрично е заявил в
депозираните по делото молби след оставяне на исковата молба без движение,че не
предявява иска с посоченото правно основания срещу праводателя си В.Д.,поради
което и правилно съдът е приел,че ищецът не е изпълнил дадените му изрични
указания и е прекратил производството по делото по предявения иск с правно
основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД срещу двамата ответници.Съобразено е
също,че ищецът няма правен интерес да предявява такъв иск и поради
обстоятелството,че имотът не би се върнал в правната сфера на
страната-праводател по сделката,от което оспорващият би имал полза.За ищеца
няма правен интерес от такъв иск и поради обстоятелството,че дори да се уважи
иска по чл.124 ал.1 от ГПК с предмет
спор за материално право по отношение на процесното помещение срещу първата ответница
при положение,че ответникът Т.Д. се е разпоредил с по-малко права ,то ищецът не
би могъл да се облагодетелства от обявяването на нищожността,тъй като за него
не би се породило правото върху 1/2 ид.част от помещението.
Като е направил изводи в посочения по-горе
смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение,в съответствие
с изискванията на материалния и процесуалния закон.Тези правни изводи, изцяло
се споделят от настоящия съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното определение.
По изложените по-горе съображения
въззивната инстанция намира обжалваното определение на РС-Свиленград за
правилно и законосъобразно,поради което същото ще следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на подадената
частна жалба на ответника по същата ще следва да се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.-платено
адвокатско възнаграждение,посочени в списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №439/24.08.2020г.,постановено по гр.д.№28/2020г. на РС-Свиленград,с
което се връща искова молба с вх.рег.№1202/20.01.2020г.,в частта,в която е
предявен от Н.В.Д. срещу М.Н.П. и Т.Н.Д.,иск с правно основание чл.26 ал.2
предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №96 от 10.06.2020г.,относно
продажбата на 6/8 ид. части от помещение за живеене и се прекратява производството по гр.д.№28/2020г.
по описа на РС-Свиленград в тази част.
ОСЪЖДА
Н.В.Д., ЕГН ********** *** да заплати на М.Н.П., ЕГН ********** *** и Т.Н.Д.,
ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.-платено адвокатско
възнаграждение,посочено в списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от връчване на страните.
Председател: Членове: 1.
2.