Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, .…11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 16423
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД
срещу протоколно решение от 20.11.2019г. по гр. дело № 52665/2019г. на Софийски
районен съд, 62 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
дружеството - жалбоподател срещу И.Д.М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 635. 56 лв. до пълния
предявен размер от 1303. 34 лв. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата 71. 70 лв. до пълния предявен размер от 97.
10 – лихва за забава върху главницата.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на
исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилно
приложение на материалния закон относно приложимата погасителна давност по чл.
111 ЗЗД. Поддържа, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014г., клиентите дължат заплащане на дължимите суми в 30 - дневен срок от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на продавача за съответния
отоплителен сезон. Поради изложеното твърди, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, не е бил настъпил счетоводният падеж на дължимите
общи фактури и не е налице изтекла погасителна давност. Сочи, че СРС е
кредитирал неправилно заключение на ССчЕ. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи исковете до пълните предявени размери, като му
присъди разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият – ответник оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част като
правилно, с присъждане на разноски.
Третото лице - помагач не заявява становище по въззивната
жалба.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
СРС е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1303. 34 лв. –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г. – м.04.2018г.,
отразена в общи фактури от 31.07.2016г., 31.07.2017г. и 31.07.2018г. и за
сумата 97.10 лв. – мораторна лихва за забава за периода 14.09.2016г. –
23.04.2019г.
С оглед влязлото
в сила решение в частта за уважаване на исковете за главница и лихва, предмет
на въззивното производство е единствено размерът на претендираните главница за
топлинна енергия и лихва за забава за разликата над присъдените до пълните предявени
размери, с оглед уваженото възражение за давност.
СРС
е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като е приел, че
са погасени по давност изискуемите вземания за претендирания период м.05.2015г.
– 06.06.2016г., т.е. три години преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 06.06.2019г. СРС е уважил иска за главницата
за сумата 635. 56 лв. за периода 06.06.2016г. – м.04.2018г. – незаплатена топлинна
енергия за непогасения по давност период, като е кредитирал заключението на
приетата ССчЕ.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и
се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия,
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество –
задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна
енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска /считано от изм. 15.05.2015г/, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – в
предходната редакция на ЗЕ 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че
задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
В
случая по отношение на вземанията общо за процесния период за вземането за
главницата м.05.2015г. – м.04.2018г. са приложими ОУ, одобрени с решение от
03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., както и следващите Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ
от 2014г., действали за погасения по давност период, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
Публикуването има характер на покана, относима към настъпване на забавата на
длъжника. По арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на
възникване на вземанията. Поради това, противно на твърденията в жалбата,
издаването на обща фактура и счетоводното й отчитане не променя падежа на
общото задължение, респ. давността не започва да тече от изтичане на 30 - дневния
срок от публикуването й за фактурираните и потребени услуги за минал период. Предвид
изложеното, публикуването на общата фактура за отоплителен сезон 2015 -2016г.
на 14.09.2016г. не обуславя извод, че изискуемостта на вземанията настъпва на
тази дата. По изложените съображения, изискуемите вземания за главница за
топлинна енергия за периода три години преди подаване на заявлението са
погасени по давност и оплакването в тази връзка в жалбата е неоснователно.
Относно
размера на погасените по давност вземания, в случая СРС е кредитирал заключението
на приетата ССчЕ, съгласно което претендираната по делото сума от 1303. 34 лв.
представлява остатък от незаплатени, издадени от ищеца три броя фактури на обща
стойност 2009. 27 лв. /съответно за 667. 78 лв., 757. 15 лв. и 584. 34 лв. /за
реално потребената топлинна енергия след изравнение, след приспадане на
доброволно заплатена сума в общ размер на 705. 93 лв. Съгласно констатациите на
вещото лице, стойността на главницата за непогасения по давност период
след възлиза на сумата 635. 56 лв., като
сумата представлява разлика след приспадане на общо фактурираната стойност от
667. 78 лв. по първата фактура от 31.07.2016г. от общата цена на иска – 1303.
34 лв.
Видно
и от заключението на приетата СТЕ, стойността на вземанията по фактура от
31.07.2016г. в общ размер на 667. 78 лв. касаят периода м.05.2015г. –
м.04.2016г. вкл. и действително са погасени по давност към момента на подаване
на заявлението на 06.06.2019г., но съгласно заключението на ССчЕ, частта от
сумата 566. 91 лв. по тази фактура е заплатена доброволно и предмет на делото е
само незаплатения остатък от 100. 87 лв. по тази фактура. Предвид изложеното,
независимо от заключението на вещото лице, сумата 566. 91 лв., представляваща доброволно
заплатено погасено по давност вземане, което не е предмет на делото, не може да
бъде предмет на уважено възражение за давност. Същото вземане не е релевирано и
като предмет на възражение за прихващане. По изложените съображения и като взе
предвид императивната норма на чл. 118 ЗЗД, въззивният съд намира, че погасено
по давност е само вземането за 100. 87 лв., предмет на делото – претендираният незаплатен
остатък по фактурата от 31.07.2016г., а за разликата до пълния размер от 1303.
34 лв. /по двете общи фактури от 31.07.2017г. и 31.07.2018г./, искът не е
покрит с давност. Ето защо жалбата в частта досежно отхвърлената част на иска
за главницата за разликата над 635. 56 лв. до размера на сумата 1202. 47 лв., като
погасен по давност, е основателна и в тази част решението следва да бъде
отменено, като искът за главницата за незаплатена топлинна енергия бъде уважен
до посочения размер.
Поради
частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, следва да бъде
частично отменено решението в обжалваната част и досежно акцесорната претенция за мораторна лихва
за разликата над 71. 70 лв. до размера на сумата 91. 80 лв., дължима по
главниците по фактурите от 31.07.2017г. и 31.07.2018г., съгласно заключението
на приетата ССчЕ.
Решението
в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете – над сумата 1202. 47 лв.
до пълния предявен размер от 1303. 34 лв. досежно главницата и над сумата 91.
80 лв. до пълния предявен размер от 97.10 лв. следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено изцяло в
частта за присъдените само в полза на ищеца по компенсация разноски, като
същите бъдат присъдени за всяка инстанция на всяка от страните, поради
техническа невъзможност при частична отмяна на първоинстанционното решение да
бъде съобразена служебно извършена от СРС компенсация на разноски.
При
така изложеното, с оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да бъдат
присъдени разноски, както следва: за заповедното производство – сумата 67. 09
лв., за първоинстанционното производство – сумата общо 790. 81 лв. и за
въззивното производство - сумата 67. 09 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/.
На въззиваемия – ответник се дължат
разноски в размер на по 21. 61 лв.– съответна част от адвокатско възнаграждение
в доказан общ размер от 300 лв. за всяка инстанция. По отношение на
първоинстанционното производство размерът на възнаграждението е редуциран от
СРС по чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 300 лв. и въззивният съд е обвързан от
този размер, при липса на проведено производство по чл. 248 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно решение от 20.11.2019г. по гр. дело № 52665/2019г.
на Софийски районен съд, 62 състав в обжалваната ЧАСТ за отхвърляне на
предявените от Т.С.” ЕАД срещу И.Д.М.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 635. 56 лв. до размера на
сумата 1202. 47 лв. –
главница за незаплатена топлинна енергия и иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 71. 70 лв. до размера на сумата 91. 80 лв. – мораторна лихва за
периода 14.09.2016г. – 23.04.2019г., както и в ЧАСТТА, с която са присъдени в полза на „Т.С.“ ЕАД компенсирани
разноски в размер на 39.39 лв. по заповедното производство и 320. 18 лв. –
разноски по исковото производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу И.Д.М.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца: сумата 566. 91 лв. – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м. май 2016г. – м. април 2018г. /разликата над присъдената
сума от 635.
56 лв. до пълния дължим размер от 1202. 47 лв/, ведно със законната лихва от 06.06.2019г.
до окончателното изплащане и сумата 20.20 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 14.09.2016г. – 23.04.2019г. /разликата над присъдената
сума от 71. 70 лв.
до пълния дължим размер от 91. 80 лв./
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение
от 20.11.2019г. по гр. дело № 52665/2019г. на Софийски районен съд, 62 състав в
останалата обжалваната част за отхвърляне на исковете - над сумата 1202. 47 лв. до пълния предявен размер от 1303. 34 лв. досежно
главницата и над сумата 91. 80 лв. до пълния предявен размер от 97.10 лв.
досежно мораторната лихва.
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 67. 09 лв. – разноски за заповедното производство,
сумата общо 790. 81 лв. – разноски за СРС и сумата 67. 09 лв. – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****да
заплати на И.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300
лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД. *** ЕАД, ЕИК ****да
заплати на И.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 21.
61 лв. – разноски за СРС и сумата 21. 61 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.