РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102789 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - град София срещу ЮЛ. АС. ЮЛ.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 16.03.2017 година между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответникът е сключен Договор за
потребителски паричен кредит CREX-14632446, съгласно който, заемодателят е
предоставил на заемателя заем сумата в общ размер на 1 509.00 лева за закупуване на
стока, като с подписване на договора заемателят се е съгласил сумата да бъде
изплатена изцяло пряко на търговски партньор на заемодателя, с което той е изпълнил
задължението си по договора. Посочва, че ответникът е поел задължение да върне
горепосочената сума в срок до 05.09.2017 година на 6 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 251.50 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора
за кредит. Твърди, че на основание чл. 3 от условията по договора на длъжника е
начислено обезщетение за забава от датата на забава – 06.07.2017 година до 12.03.2020
година в размер на 194.12 лева. Твърди, че на 13.12.2017 година е подписано
Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 година, по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си
срещу ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии, лихви и
обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента е направил опит
1
да уведоми длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, но
изпратеното до него уведомително писмо от 18.12.2017 година се е върнало в цялост,
като непотърсено. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен
за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 948.12 лева, се е снабдител със
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1480/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по
отношение на ЮЛ. АС. ЮЛ., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
град София сумата в размер на 754.00 лева - главница по Договор за потребителски
паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017 година за месечни погасителни вноски
от 05.07.2017 година до 05.09.2017 година; сумата в размер на 194.12 лева - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 06.07.2017 година до 12.03.2020 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 09.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 539 за изпълнение на парично задължение от
10.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1480/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото
особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който последният оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата
молба суми. Развива съображения, че ответникът не е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията. Оспорва както истинността на договора, така и
твърденията за предоставяне на процесната сума. Прави възражения за погасяване по
давност на претендираните суми. Направено е искане предявените по делото искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения заверен препис на Договор за потребителски паричен кредит
CREX-14632446 от 16.03.2017 година /л. 5-7 от делото/ се установява, че "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД - град София и ответникът са сключили договор, по силата на
който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 1 509.00 лева за
финансиране на стоки – „секция Авалон“ на стойност 1 509.00 лева, като съгласно чл.
1 от Условията по него кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит да
бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, което от своя страна
представлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от
името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
на търговеца от кредитополучателя и създава задължение за последния да заплати на
2
кредитора месечните погасителни вноски. Така кредитополучателят се е задължил да
върне сумата, като общата стойност на договорените плащания по предоставения
кредит е в размер на 1 509.00 лева и която сума страните са постигнали договорка да
бъде платена на 6 броя месечни вноски, всяка в размер на 251.50 лева с падеж на
първата – на 05.04.2017 година година и падеж на последната – на 05.09.2017 година.
Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 0.00 %. В чл. 3 от
Условията на договора страните са постигнали съгласие, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Съгласно чл. 6 от условията отношенията на кредитополучателя
по този договор са независими от отношенията му с упълномощения търговски
партньор по повод покупко-продажбата на стоката, посочен в групата „Финансирани
стоки и услуги“ и не може да откаже плащане или да задържи плащане на суми по
договора за кредит, поради обстоятелството, че в негова полза е възникнало право да
развали договора за покупко-продажба и т.н. Освен това в графа „Удостоверявания“ от
условията с подписа си кредитополучателят е декларирал, че е получил стоката,
описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била продадена/предадена в
добро функционално състояние.
По делото е приложено и заверено копие на Фактура № ********** от
16.03.2017 година /л. 8/, издадена на името на ответника по делото за закупена секция
на стойност 1 509.00 лева, в която е отразен начинът на плащане - лизинг.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година
/л. 9-15 / се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД всички вземания, дължими на продавача от длъжници –
физически лица, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, които включват и които ще се определят в списък – Приложение №
1. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 3319 цедентът е
потвърдил, че изброените в Приложение № 1 от 13.12.2017 година /л. 16-18/ са
прехвърлени на цесионера. В представеното по делото заверено копие на извлечение
от Приложение № 1 от 13.12.2017 година са посочени номерът на договора за кредит,
ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора и остатъкът от него.
Приложени са и две пълномощни във връзка с цесията /л. 20-21/.
Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия /л.
22-23/ е изпратил до ответника уведомително писмо от 18.12.2017г. за извършеното
прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за общия
размер на задължението му по него, включително начислената лихва за просрочие.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пратката е върната като
непотърсена. Препис от уведомителното писмо и посочените по - горе пълномощни са
3
връчени на ответника, чрез назначения му по делото особен представител ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК.
От заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза /л.
132-137/ се установява, че подписите, положени за „клиент“ и „получател“ в
представения Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017
година са положени от ЮЛ. АС. ЮЛ., както и че подписът за “получател“ в
представената Фактура № ********** от 16.03.2017 година е положен от ЮЛ. АС.
ЮЛ..
Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 119-125/ по Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446
от 16.03.2017 година има плащания в общ размер на 755 лева, като с постъпилите
плащания са погасени първите три вноски и частично четвъртата, като непогасената
главница по договора възлиза в размер на 754.00 лева. Размерът на лихвата за забава
върху просрочената главница за периода от 06.07.2017 година до 12.03.2020 година
върху установената сума от 754.00 лева е в размер на 205.47 лева, а начислената
такава, съгласно предоставената от ищеца справка е в размер на 196.39 лева.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1480 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.07.2020 година е издадена Заповед №
539 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЮЛ. АС.
ЮЛ. за сумата в размер на 754.00 лв. - главница, представляваща задължение по
Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-14632446, сключен на 16.03.2017 година с "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД; сумата в размер на 194.12 лв. - обезщетение за забава за периода от
06.07.2017 година до 12.03.2020 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 09.07.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата общо в размер на 75.00 лв., представляваща направени
по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя
е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
4
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 година и
Приложение № 1 от 13.12.2017 година към него, в което цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Договор за потребителски
кредит 14632446, сключен на 16.03.2017, сключен със ЮЛ. АС. ЮЛ.. За да породи
действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и
новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са
валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите
имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да
участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде
уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на
уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането,
като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на
задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде
уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението
за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично
пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ
г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно
се установява, че ищецът е упълномощен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да
уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително
липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията преди
образуване на делото, тъй като видно от изпратеното до последния съобщение, същото
се е върнало като непотърсено, но към исковата молба е приложено уведомителното
писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверено копие от посоченото
по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите
до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235,
5
ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II
т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по договора за потребителски
кредит, сключен със ЮЛ. АС. ЮЛ.. Както бе посочено по-горе за уведомяването на
длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване
на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до
ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила, включително и чрез
назначения на ответника особен представител по делото.
На следващо място от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 1 от условията по договора кредитополучателят се е съгласил
предоставеният му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения
търговски партньор, което от своя страна представлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговеца от кредитополучателя
и създава задължение за последния да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски. Освен това в чл. 6 от условията е предвидено изрично, че отношенията на
кредитополучателя по този договор са независими от отношенията му с
упълномощения търговски партньор по повод покупко-продажбата на стоката, посочен
в групата „Финансирани стоки и услуги“ и не може да откаже плащане или да задържи
плащане на суми по договора за кредит, поради обстоятелството, че в негова полза е
възникнало право да развали договора за покупко-продажба и т.н. Наред с това в графа
„Удостоверявания“ от условията, с подписа си кредитополучателят е декларирал, че е
получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била
продадена/предадена в добро функционално състояние. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав приема, че кредитодателя е изправна страна по договора е
изпълнил задължението си по договора. Не на последно място, за да приеме, че
кредиторът е изправна страна по договора за кредит, съдът взе предвид и
заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която ответника
е извършил три плащания по договора за кредит – на 13.04.2017 година, на 17.05.2017
година и на 07.06.2017 година, което от своя страна представлява извънсъдебно
признание както на факта на сключването на договора, така и относно изпълнението на
задължението от страна на кредитора. Това от своя страна е породило задължението на
ответника да върне заетата сума на 6 броя месечни вноски всяка в размер на 251.50
лева, с падеж на първата – на 20.01.2018 година и падеж на последната – на 20.12.2020
6
година. Както бе посочено по-горе от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е извършил плащане по кредита в размер на
755 лева на дати 13.04.2017 година, 17.05.2017 година и 07.06.2017 година, а
непогасеният остатък от задължението по кредита е в размер на 754.00 лева, като
крайният срок за изпълнение на задължението е настъпил на 05.09.2017 година, когато
е падежната дата на последната погасителна вноска по кредита.
На следващо място в чл. 3 от Условията на договора страните са постигнали
съгласие, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В тази връзка
съдът съобрази направеното от особения представител на ответника по делото
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Следва да се има
предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано на 09.07.2020 година, поради което не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД
срок за погасяване на вземането за главница. С оглед датата на депозиране на
заявлението и предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД съдът намира, че е погасено
вземането за лихва за забава, начислена върху четвъртата месечна погасителна вноска,
но само за периода от 06.07.2017 година до 08.07.2017 година. Изчислена с помощта на
он-лайн калкулатор лихвата за забава върху всяка една от погасителните вноски от
датата на падежа й, а за четвъртата - от 09.07.2017 година, до 12.03.2020 година е в
размер на 198.74 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва
да бъде присъдена лихва за забава в размер на 194.12 лева.
Неоснователно се явява направеното от назначения на ответника особен
представител оспорване на автентичността на Договор за потребителски кредит №
CREX-14632446 от 16.03.2017 година и Фактура № ********** от 16.03.2017 година,
във връзка с което с протоколно определение от 16.09.2021 година на съда по делото, е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК. В тази връзка съдът кредитира изцяло
заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза, съгласно което
подписите, положени за „клиент“ и „получател“ в представения Договор за
потребителски паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017 година, както и подписът
за “получател“ в представената Фактура № ********** от 16.03.2017 година са
положени от ЮЛ. АС. ЮЛ.. Предвид изложеното съдът приема, че приложените
документи, от които ищцовото дружество черпи правата си са автентични, т.е. че са
подписани от ответника ЮЛ. АС. ЮЛ..
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 754.00 лева - главница, представляваща задължение по Договор
за потребителски кредит № CREX-14632446, сключен на 16.03.2017 година с "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, както и за сумата в размер на 194.12 лева – лихва за
7
забава за периода от 09.07.2017 година до 12.03.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 година до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 539 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1480/2020г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, като за периода от 06.07.2017 година до
08.07.2017 година искът с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява неоснователен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 75 лева, за депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на
300.00 лева, за депозит по изготвената ССЕ в размер на 200.00 лева, като
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния
такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният
представител на ищеца е изготвил и подал единствено писмени молби по делото. По
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 675.00 лева, респективно - за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 75.00 лева. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТРС
сумата в размер на 200.00 лева – изплатено възнаграждение за СГЕ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, във връзка с
чл. 193, ал. 1 и следващите ГПК направеното от ответника ЮЛ. АС. ЮЛ. от град *, с
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по делото, оспорване
истинността на Договор за потребителски кредит № CREX-14632446 от 16.03.2017
година и Фактура № ********** от 16.03.2017 година.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮЛ. АС. ЮЛ. от *, с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 754.00 лв.
/седемстотин петдесет и четири лева/ - главница, представляваща задължение по
Договор за потребителски кредит № CREX-14632446, сключен на 16.03.2017 година с
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; СУМАТА в размер на 194.12 лв. /сто
8
деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 09.07.2017 година до 12.03.2020 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 539 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1480/2020г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, като за периода от 06.07.2017 година до
08.07.2017 година отхвърля искът с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЮЛ. АС. ЮЛ. от град *, с ЕГН ********** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с ЕИК ********* сумата в размер на 675.00 лева /шестдесет седемдесет и
пет лева/, представляваща направените от дружеството в исковото производство
съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ЮЛ. АС. ЮЛ. от град *, с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в
размер на 200.00 лева /двеста лева/ - изплатено възнаграждение за СГЕ, както и
сумата в размер на 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1480 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9