№ 129
гр. Кърджали, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255100500229 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр. с чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
С Решение рег. № 88/15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 111/2025 г. по
описа на Районен съд – Крумовград е наложена мярка за защита от домашно
насилие в полза на Л. М. Ю. от гр. К. против М. М. И. от с. Д., общ. К., като е:
1.) задължен М. М. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо бившата си съпруга Л. М. Ю.; 2.) забранено е на М. М. И. да
приближава на по-малко от 100 метра Л. М. Ю., както и местата за социални
контакти и отдих в това число и къщата в с. Д., общ. К. на Л. М. Ю. за срок от
18 месеца. С решението М. М. И. е осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Крумовград държавна такса от 25 лева, както и 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист. Въз основа на решението е издадена Заповед
за защита рег. № 4/15.07.2025 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М.
И., който с въззивна жалба вх. № 3853/13.08.2025 г. (п.кл.12.08.2025 г.) го
обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при грубо
нарушение на процесуалните правила.
1
Жалбоподателят сочи, че производството е разгледано и приключено в
негово отсъствие, без да е редовно призоваван за делото. Излага съмнения за
предубеденост при решаване на делото, въпреки спазване на принципа за
случайно разпределение на дела, като изтъква, че първият разпределен съдия
– докладчик се е отвел от делото, а последващо разпределения нов съдия –
докладчик не си е направил отвод и е разгледал делото, въпреки
обстоятелството, че въззивникът е бил служител в Районен съд - Крумовград
за известен период от време.
В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт страда от пропуски.
Въззивникът сочи, че бившата му съпруга постоянно го атакувала с дела за
домашно насилие без причина, без сигнализиране на съответните държавни
институции, единствено въз основа на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
които ползвала като предимство за последващите дела от частен характер,
водещи помежду си. Изтъква, че едното било прекратено от Районен съд -
Момчилград без последствия за него, тъй като въззиваемата не могла да
докаже обвиненията си. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и
наложената мярка за защита, или да върне делото за разглеждане от друг
състав на ниво районен съд.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН от въззиваемата Л. М. Ю. от гр. К. е
представено възражение (отговор), с което жалбата се оспорва като
неоснователна. Сочи, че била подложена на постоянно преследване,
придружено със заплахи за саморазправа, псувни и обиди. Моли за
потвърждаване на решението, тъй като единствено заповедта за защита
ограничавала бившия й съпруг М. М. И. да се въздържа от насилие и системен
тормоз спрямо нея, на който била подложена денонощно. Относно делата от
частен характер уточнява, че същите са за физическо нападение от страна на
М. М. И. срещу нея и вторият й съпруг М.М.Е., като първото приключило със
спогодба, по силата на която въззивникът следвало да се въздържа от
противоправни действия, но не спазвал, а второто дело, водено от М.М.Е. все
още не било приключило.
В съдебно заседание въззивникът М. М. И., чрез процесуалния си
представител адв. Г. З., поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата Л. М. Ю., поддържа възражението
(отговора) и представя като писмени доказателства - Постановление за отказ
2
за образуване на досъдебно производство от 07.08.2025 г. по преписка вх. №
2038/2025 г. по описа на РП - Кърджали, ТО - Крумовград и Постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство от 13.08.2025 г. по преписка
вх. № 2115/2025 г. по описа на РП - Кърджали, ТО - Крумовград.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от лице с
правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство за налагане на мерки за защита от
домашно насилие е образувано на 09.04.2025 г. по молба на Л. М. Ю. за
извършено на 13.03.2025 г. около 08.40 часа, на 16.03.2025 г. около 09.04 часа и
на 27.03.2025 г. в 08.56 часа спрямо нея домашно насилие от страна на бившия
й съпруг М. М. И.. Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл.
8, т. 1 от ЗЗДН, в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН срещу лице по чл.
3, т. 1 от ЗЗДН – бивш съпруг, поради което е процесуално допустима, като
към нея е приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 09.04.2025 г., делото е
разпределено за разглеждане на съдия М.Ч.. След направен на основание
чл.22, ал.1, т.6 от ГПК отвод на съдията, делото е разпределено на съдия И.Й..
От фактическа страна по делото се установява следното:
Молителката Л. М. Ю. и М. М. И. са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с Решение № 84/14.08.2011 г., постановено по гр. д. № 94/2011 г. по
описа на Районен съд – Крумовград.
В молбата са изложени твърдения, че след развода ответникът не спирал
да тормози бившата си съпруга, постоянно я преследвал, отправял обиди и
заплахи за саморазправа с нея, с колегите й и хората, които се движат с нея и
майка й, поради което тя няколкократно водила дела по ЗЗДН. Уточнява се от
молителката, че срокът на последно издадената заповед за защита изтекъл на
3
07.03.2025 г. Изложено е описание за извършени от страна на ответника
актове на домашно насилие на 13.03.2025 г. около 08.40 часа, на 16.03.2025 г.
около 09.04 часа и на 27.03.2025 г. в 08.56 часа.
На 13.03.2025 г. (четвъртък) около 8.40 часа, отивайки на работа с
личната си кола, Л. М. Ю. забелязала, че ответникът М. М. И. се движел с
колата си след нея. След като паркирала автомобила си се сетила, че е
забравила ключовете за ******, затова се върнала да ги вземе и отново
паркирала на паркинга на ул. „С.“ № *, където работела, като през цялото
време ответникът я преследвал с колата си. Включила телефона си на
видеозапис и слязла от колата. Преминавайки покрай нея с колата си, бившият
й съпруг започнал да я обижда и заплашва на турски език с думите
„**********“, в превод: „*********“, за което веднага сигнализирала
полицията на тел. 112.
На 16.03.2025 г. около 9.04 часа на общинския път в с. Г., ответникът
обърнал колата си след нея и започнал да я преследва, като я изпреварил с
висока скорост на завой на пътя за с. Д..
На 27.03.2025 г. в 8.56 часа сутринта отново я преследвал на път към
работното й място. Молителката паркирала колата, включила телефона си на
видеозапис, и когато покрай нея минал ответникът, същият отново я обиждал
и заплашвал с думите: „*********“.
Тези фактически обстоятелства по отношение на осъщественото
домашно насилие са изложени в представената по делото от молителката
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
С писмо изх. № 1179/14.04.2025 г. на ДПБ – Кърджали е установено по
делото, че страните не се водят на психиатричен отчет.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е установено,
че от 2014 г. ответникът М. М. И. има многократно налагани мерки по ЗЗДН
по гр. дела № 136/2013 г., № 43/2014 г., № 164/2015 г., № 232/2015 г., №
70/2018 г., № 107/2021 г. и № 158/2023 г. по описа на Районен съд –
Крумовград, както има 6 осъждания от общ и частен характер, а Л. М. Ю.
няма осъждания.
Доказателствената съвкупност е пО.репена с представените 2 броя флаш
памети, съдържащи записи от камери за видеонаблюдение на О., разположени
4
пред О. паркинга до О. и х. "С.", както 1 брой флаш памет с видеозаписи,
заснети от личния телефон на молителката Л. Ю. от 13.03.2025 г., 16.03.2025
г., 27.03.2025 г. за времето от 08.30 часа до 12.00 часа и на 08.06.2025 г. за
времето от 12.00 часа до 13.00 часа, касаещи л.а. марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег.
*****, както и 4 броя снимки на разпечатки от Фейсбук.
С писмо рег. № 289000-1124/16.04.2025 г. на РУ-Крумовград е
представена преписка рег. № 289000-789/13.03.2025 г., доклад за посетен
сигнал на домашно насилие на РУ – Крумовград с рег. № 289р –
4079/14.04.2025 г. /приложение №1/, въпросник с рег. № 289р –
4080/14.04.2025 г. на РУ – Крумовград /приложение №2/, протокол-процедура
с рег. № 289р – 4082/14.04.2025 г. на РУ – Крумовград /приложение №3/ и
протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР с рег. № 289р –
4083/14.04.2025 г. на РУ – Крумовград.
Видно от приетия като писмено доказателство амбулаторен лист №
25136D0996В5 от 16.05. 2025 г. издаден от д-р Д.П., молителката е страховито
напрегната и тревожна, апсихотична, мисловно подредена с депресивни
изживявания.
В показанията си пред съда, св. Х.М.Ч. сочи, че не помни дати, но
бившият съпруг на Л. я преследвал постоянно, всеки ден. Свидетелства, че
всяка сряда ходела в О. на репетиция да пее и всяка сряда той бил там, около
О., обикаляйки с колата си. Имало дни, когато репетирали и в понеделник и
тогава също го виждала около О. с колата му.
В показанията си св. Б.А.О. сочи, че бившият мъж на Л. М. я преследвал
почти всеки ден. Минавал през О.-К. с колата си и започвал да псува на турски
език, обиждал, нарича ги курви, уруспии. Свидетелства, че той й пукал гумите
многократно, направил с нейното име фалшив профил във Фейсбук, където
също я обиждал.
От приобщените във въззивното производство писмени доказателства:
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
07.08.2025 г. по преписка вх. № 2038/2025 г. по описа на РП – Кърджали, ТО –
Крумовград и Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 13.08.2025 г. по преписка вх. № 2115/2025 г. по описа на РП –
Кърджали, ТО – Крумовград се установява, че преписките са образувани по
жалби на въззиваемата Л. М. Ю. и съдържат оплаквания за постоянно
5
преследване с кола и обиди от страна на жалбодателя.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предмет на доказване в производството е установяване извършването от
жалбодателя М. М. И. на твърдените в молбата актове на домашно насилие на
13.03.2025 г. около 08.40 часа, на 16.03.2025 г. около 09.04 часа и на 27.03.2025
г. в 08.56 часа.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
При преценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд намира,
че в случая, както правилно е прието и от първоинстанционния съд,
извършването на отделните актове на домашното насилие е установено по
несъмнен начин, същото е под формата на психическо насилие спрямо
пострадалата, предвид че като психическо насилие се третира всеки акт, който
причинява психологическа и емоционална травма на жертвата. В случая, то е
осъществено вербално чрез отправяне на обидни думи, на закани и
заплашителни изрази и преследване с лек автомобил. Следва изрично да се
посочи, че във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение, респ. не се оспорва извършването
на отделните актове на домашно насилие, и в тази връзка от жалбодателя не са
ангажирани и доказателства, които да разколебават доказателствената сила на
събраните такива в производството по искане на молителката и служебно от
първоинстанционния съд, и които по своя характер са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си. Доказаният акт на домашно насилие има за
последица налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита. В
съответствие с тежестта на отделните актове, техния брой, проявеното
упорство в осъществяването им, множеството предхождащи актове на
домашно насилие, извършени по идентичен начин, е определен и
максималният законов размер на срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
6
По конкретното оплакване във въззивната жалба за нередовно
призоваване: същото е неоснователно – призовката на жалбодателя за
първоинстанционното производство е била връчена лично на 09.05.2025 г. със
съдействието на РУ – Крумовград, видно от приложената в
първоинстанционното производство разписка.
Относно оплакването, че съдията от първоинстанционния съд, който е
разгледал делото, не си е направил отвод, респ. за предубеденост на
решаващия състав, следва да се посочи следното: при проверка на съдебния
акт въззивният съд не констатира наличието на някое от абсолютните
основания за отвод на съдията, съдържащи се в чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 от ГПК,
което принципно би довело до тежък порок на съдебния акт, а що се касае за
основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдията докладчик се е произнесъл с
мотивирано протоколно определение от 26.06.2025 г., в което е изложил
съображения защо не приема и счита за неоснователно искането за отвод на
това основание, направено от жалбодателя.
Относно соченото от въззивника, че молителката е негова бивша
съпруга и тя го атакува постоянно с подобни производства, веднага след
изтичане срока на предходното следва да се посочи, че е право на всеки
пострадал от домашно насилие да потърси защита по съдебен ред.
Предвид всичко изложено дотук въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото следва въззивникът М. М. И. да бъде осъден да
заплати държавната такса за това производство в размер на 12.50 лв., по
сметка на Окръжен съд – Кърджали.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 88/15.07.2025 г., постановено по гр. д.
№ 111/2025 г. на Районен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН ********** от с. Д., мах. В. № **, общ. К. да
заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавната такса за
въззивното производство в размер на 12.50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8