Присъда по дело №1838/2018 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ НЧХД № 1838/2018 ГОД.

 

 

Производството е  образувано по тъжба на Т.В.Г. против  Д.В.Б. *** за извършено престъпление

1.      по чл.148 ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно затова, че  на  03.05.2018 година, в гр. Пазарджик, в сградата на ОО „АА” гр. Пазарджик е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. Л.П., в качеството му на длъжностно лице – инспектор в ОО „АА” гр. Пазарджик, при изпълнение на службата му, в негово присъствие и в присъствието на Т.В.Г., отправяйки псувни и други обидни изрази, като обидата е нанесена публично.

2.     По чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.1 и 3 вр. чл. 147, ал.1 от НК и за това, че публично, по същото време и на същото място, е приписал престъпление на Т.В.Г., в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й, заявявайки „нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете”.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от частния тъжител, чрез повереника, който  поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира за постановяването на осъдителна присъда.

 Защитникът на подсъдимия оспорва доказаността на обвинението и пледира оправдателна присъда.

 Подсъдимият декларативно не се признава за виновен, но дава обяснения, с които се саморазобличава в извършване на едно от вменените му престъпления.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към 03,05,18г. тъжителката Т.Г.  била инспектор в Областен отдел „Автомобила администрация”-гр.Пазарджик към ИА „Автомобила администрация”-гр.София. Основните й функции били свързани с осъществяване на контролни дейности във връзка с правомощията на агенцията, дейности по предоставяне на административни услуги от агенцията и административно обслужване на юридически и физически лица. Имала право  като инспектор да извършва контролни проверки на пътя и в предприятията при осъществяване на контролните си функции, както и да съставя актове за установяване на административни нарушения.  на база на тези права обладавала качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, бук. „а” от НК, доколкото му било възложено да изпълнява със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение, като дейността й не се свеждала до дейност само на материално изпълнение, а имала и властнически правомощия.

През лятото на 2017г. била извършена проверка от инспектори на ООАА Пазарджик на осъществяващото обществен превоз на товари ООД  „Б. ***, съсобствено на подсъдимия и неговия брат св. Б., който е и негов управител. Констатирани били нарушения и съставени актове за установяване на административни нарушения, въз основа на които издадени наказателни постановления, част от които отменени при съдебен контрол.

 Проверка била инициирана и в началото на май 2018г., по който повод в сградата на Областния отдел бил повикан представител на дружеството.   Проверката била възложено на инспекторите св.И. П. и тъжителката Т.Г..

На 03.05.2018 год., сутринта, св.Ст. Б. пристигнал в сградата на ОО „АА”-Пазарджик, където бил повикан за извършване на документална проверка на дейността на дружеството и следвало да представи предварително указани документи във връзка с превозната дейност на дружеството. Г. и П. поканили св.С.Б. в служебния си кабинет, където започнали да проверяват представените от него документи. Констатирали нови административни нарушения и  уведомили св.С.Б., че ще съставят против дружеството актове за установяване на административни нарушения. Св.С.Б. бил забравил фирмения печат, който следвало да положи при подписване на актовете и затова се обадил на своя брат – подс.Д.Б. и поискал да донесе печата.

Около 11:00 часа  подсъдимият пристигнал в сградата на Областния отдел и влязъл вътре. Насочил се към кабинета на П. и Г., като влязъл вътре през вратата, която останала отворена. Видял, че в този момент двамата инспектори са на бюрата си и съставят съответните АУАН, а брат му седял на стол в близост до тях. Силно ядосан от това, че дружеството ще бъде санкционирано за пореден път, той на висок тон започнал да крещи към П. и Г. “  Абе, какво правите вие бе, пак ли пишете бе,  мишраки недни. Аз ще ви оправя вас , заклевам се. Нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете. М. с М.”.  Започнал и да ги псува : „Мамичката ще ви еба алчна!.... „Да ви еба в М.те!”.

Неговите оскърбителни изрази възмутили изключително много двамата инспектори. Г. незабавно излязла от кабинета си и отишла да търси помощ и съдействие при прекия им ръководител – св.А.Т.. Кабинетът му се намирал съвсем близо до техния , поради което той също бил чул обидните изрази през отворената врата на кабинета си, като разпознал и гласа на подсъдимия, когото познавал от предходни порверки. Обидните изрази били чути и от св.Д. С., който работел също при отворена врата в кабинета си, разположен до този на Т..

Св.Т. се отзовал на молбата на Г. да съдейства заради поведението на подсъдимия и последван в коридора от С., Т. се насочил към кабинета на тъжителката.  Когато влязъл вътре, той изразил възмущението си от поведението на подсъдимия, който си тръгнал, а св. Б. се извинил на присъстващите за инцидента .

На 05,11,18г. ( в срока по чл. 81, ал.3 от НПК вр. чл. 183, ал.4 от НПК) тъжителката подала настоящата тъжба, предавайки подсъдимия на съд по две обвинения: 1. За това, че публично и в качеството й на длъжностно лице е обидил тъжителката с думи и изрази “М.неедни…, М. с М.…, мама би шееба алчна…, да ви еба в М.те” и 2. За това, че по същото време и на същото място, публично, е приписал на тъжителката, в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й ,  престъпление по чл. 301 от НК с изявлението : „Нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете.“

На първо място следва уточнението, че задължителното съдържание на тъжбата е лимитирано с нормата на чл. 81, ал.1 от НПК и включва лицето, което се предава на съд, обвинителя и обстоятелствата, при които е извършено престъплението.  Правната квалификация не е задължителна за тъжителя и ако такава все пак е предложена, тя не е задължителна за съда , който за решението си има ли извършено престъпление и по кой текст на НК следва да се ръководи от доказателствата, каещи представените с тъжбата факти . В хода на този коментар следва да се признае, че е бил напълно правилен подхода на автора на тъжбата да представи с нейното съдържание изцяло изявлението на подсъдимия, за да може отделните думи и изрази, които се приеме, че осъществяват състав на престъпление от частен характер против личността, да се преценяват по вложения в тях смисъл, в съответния контекст, а не извън него, по който начин те могат да се възприемат превратно.  Тоест - представеното в потъмнен шрифт изявление не е изцяло  инкриминирано,   то коректно е изложено с пълния текст на съдържанието му и така, че да се селектират изпълващите съставите на съответните престъпления против личността думи и изрази.  В този смисъл се поддържа искането в пренията.

Изявлението на подсъдимия, с което, според твърдението в тъжбата,  той е и започнал обръщението си към инспекторите е „абе к,во правите вие, М.недни! Аз ще ви оправя, заклевам се. Нали не ди даваме пари, актовете ни пишете. Другите ви дават пари и не им пишете. М. с М.!“ То съдържа както обидни думи, така и такива, с които е приписано престъплението подкуп: определенията „мищкари недни“ и „М.“ са обиди; изреченото   „Нали не ди даваме пари, актовете ни пишете. Другите ви дават пари и не им пишете“ съставлява приписване на престъплението подкуп по смисъла на чл. 301 от НК, а останалата част от това изявление „Аз ще ви оправя, заклевам се!“, доколкото съдържа елементи (и те се потвърдиха от събраните еднопосочни гласни доказателствени средства) от състава на престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, извършено по отношение на длъжното лице, е от компетентността на прокурора, към който се и насочи за проверка и преценка относно евентуално извършено такова престъпление  от общ характер. Останалите инкриминирани думи, изречени от подсъдимия спрямо двамата инспектори съдържат псувни и определения „мамичката ви шееба алчна…, да ви еба в М.те“.

Изричането на обсъдените думи и изрази в общото изявление на подсъдимия, насочено и адресирано към тъжителката и колегата й св. П., е напълно установено от проведеното съдебно следствие, в което са събрани обясненията на подсъдимия, показанията на неговия брат и свидетелите С., Т., П. и писмени доказателства.

 Няма спор между тези доказателствени източници, че на процесното място и в процесното време се е състояла описаната среща между братя Б.и инспекторите П.  и Г., която среща е била изцяло във връзка с проверка на осъществяваната от дружеството на братята дейност по обществен превоз на товари в страната и чужбина. Няма спор също, че подсъдимият е проявил словесна агресия, която обяснява с узнаване на факта,че дружеството отново ще бъде санкционирано. Признава ясно и категорично, че уличил  П. и Г. в това , че те „пишели актове” на тяхното дружество, т.к. не им давали пари, а на други дружества, извършващи същата дейност, „не пишели актове”, т.к. те им давали пари. С признанията на подсъдимия и показанията на свидетелите С., П. и Т. е напълно безспорно устанановено, че  подсъдимият е приписал престъпление подкуп на тъжителката , тъй като е изрекъл адресирано спрямо нея и св. П. изявление „Нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете.“

Твърденията в това изявление на подсъдимия не са доказани от гледна точка на тяхната истинност. Подсъдимият представяше изразително убедеността си в истинността на тези факти, но не представи доказателства, че действително на други дружества, които извършват обществени превози не били съставяни актове за извършени реално нарушения само поради факта, че на инспекторите са дадени пари, за да не съставят актовете. По делото не са събрани доказателства, че тъжителката е поискала или приела неследваща й се материална облага, за да не извърши задължението си да състави акт при констатирано нарушение на нормативните актове, регулиращи обществените отношения по извършване на обществен превоз на товари в страната и чужбина.   Приписаното престъпление не е извършено .

В неговото извършване е уличена тъжителката в качеството си на длъжностно лице, каквото тя несъмнено притежава с оглед представената длъжностна характеристика на л. 26 и следващите. Тя урежда основните  функции на тъжителката по заеманата от нея длъжност-  осъществяване на контролни дейности във връзка с правомощията на агенцията, дейности по предоставяне на административни услуги от агенцията и административно обслужване на юридически и физически лица. Имала право  като инспектор да извършва контролни проверки на пътя и в предприятията при осъществяване на контролните си функции, както и да съставя актове за установяване на административни нарушения.  На база на тези права обладавала качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, бук. „а” от НК, доколкото му било възложено да изпълнява със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение, като дейността й не се свеждала до дейност само на материално изпълнение, а имала и властнически правомощия.

Установено е също безспорно , че  П. и Г. са извършвали към момента на посещението на подъсдимия своите служебни задължения във връзка с водената от тях проверка на дейността на дружеството на братя Б..

Частното обвинение правилно е приело, че приписването на престъплението е станало публично. Константната съдебна практика е утвърдила два критерия за преценка на това квалифициращо обстоятелство : 1.или деянието е извършено на публично по своето местоположение и/или  предназначение място, на което може да се очаква наличие на повече хора, без значение дали те реално са били там към момента на извършването му или 2. Деянието е извършено на място, което по своето местоположение и /или предназначение не е публично, но към момента на деянието там е имало повече от две лица. В процесния случай е установено, че изявлението на подсъдимия по адрес на двамата инспектори е било изречено в кабинета им. За този факт Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат св. Б., с които те се опитаха да опровергаят и обстоятелството, че вратата на кабинета е била отворена, и възможността С. и Т. да чуят от своите кабинети изреченото от подсъдимия. Възприеха се като източник за реално настъпилите факти напълно еднопосочните и взаимнодопълващи се показания на  свидетелите П. , С. и Т., които разясниха не само как вратите на кабинетите им са били отворени, но и тяхното взаимно разположение в сградата, където се помещават, което е предпоставило възможността думите на подсъдимия да бъдат възприети в други кабинети. Освен това, безспорно е установено, че подсъдимият е крещял, като досежно този факт следва да се сподели и непосредственото впечатление на Съда за високия тон, който подсъдимият поддържа и в съдебната зала при даване на обяснения и изразяване на личната си защита и последната дума.

В субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправния характер на това си деяние. Съзнавал е, че приписва неизвършено престъпление.  Действал е с пряк умисъл като е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици.  Вярно е, че подсъдимят демонстрира субективна увереност в истинността на разгласените обстоятелства, но за да може този субективна увереност да изключи умисъла, следва тя да е основана на обективни факти. По делото не са представени доказателства и дори самият подсъдим не твърди да знае някакви обективни данни, които да формират у него субективна, пълна увереност в истинността на заявените обстоятелства.  

Подсъдимият е съзнавал длъжностното качество на тъжителката, тъй като самият той признава повода , по който е  отишъл, повикан от брат си. Признава, че познава и тъжителката и П. именно във връзка с длъжността им. Отишъл е на процесната дата в сградата на ОО“АА“ Пазарджик, където двамата инспектори са изпълнявали служебните си задължения - което също у е било известно, тъй като именно във връзка с това е бил повикан.   Доколкото е крещял в отворения кабинет на П. и Г., съзнавал е, че думите му могат да бъдат възприети от други служители на Автомобилната администрация и дори от граждани, които са посетили сградата във връзка с извършваните там административни услуги. . 

Горният анализ обоснова решението на Съда да признае подсъдимия за виновен в това, че на инкриминираното място и инкриминираната дата е приписал публично на тъжителката, в качеството й на длъжностно лице , при изпълнение на службата й и с изреченото „Нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете“ престъпление по чл. 301 от НК - искане или приемане на пари, за да не извършва действие по служба, каквото съставлява съставянето на актове за установени административни нарушения на правилата,уреждащи обществения превоз.

И ако за това престъпление подсъдимят признава фактите, то по отношение на другото обвинение заема различна позиция. Отрича да е отправял каквито и да било обиди спрямо П. и Г., отрича да ги е псувал („ никакви псувни не е имало“ , не съм казвал, че са алчни“ - л. 50, обясненията му ) .  Тези твърдения са подкрепени от показания на неговия брат св.Б.. Той също сочи, че като пристигнал подсъдимият проявил словесна агресия като напсувал „администрацията като цяло“ ( „Да ви еба майката ДАИ“ - л. 62), а не персонално инспекторите  П. и Г.. Заявява, че брат му отправил обиди, но те били насочени към него, като го нарекъл „простак“ и дори го напсувал „ простак, да те еба майката, да идваш тук да ти пишат актове“ .

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, с които той отрича изричане на обидните думи, приписани с тъжбата. Тези обяснения са израз на заетата в процеса защитна теза, а не на източник за фактите от обективната действителност. По същите съображения не даде вяра и на показанията на св.С.Б., като прие, че изключително близката родствена връзка на братята е достатъчен мотив да депозира показания, които са необективни, но обслужват защитната теза на подсъдимия и целят избягване на наказателна отговорност за брат му.

Констатираха се и противоречия в твърденията на двамата братя, доколкото подсъдимият отрича изцяло да е отправял псувни („никакви псувни не е имало“), докато св.Б. твърди, че псувал като институция ИА “АА“ ( с предходно наименование ДАИ) и псувал и обиждал него - „ простак, да те еба майката, да идваш тук да ти пишат актове“

Освен това, обясненията на подсъдимия и показанията на св.С.Б. се опровергаха категорично от показанията на свидетелите А.Т., Д. С. и П..  Претендира се неоснователно, че последният не е безпристрастен, доколкото сам води наказателно дело от частен характер по същите обвинения. Само този факт обаче е предпоставка да се подхожда внимателно при проверката на дадената от него информация, тъй като, обективно, всякога може и да съществува съмнение, че поради воденото аналогично дело против същия подсъдим, може да има интерес от изхода и на настоящото. В случая обаче тези позорения не се оправдаха и се опровергаха от показанията на другите двама служители в РО „АА“ Пазарджик Т. и С.. 

 Показанията им са съответни и взаимодопълващи се с тези на П. и представят една ясна картина на инцидента. Изяснено е, че непосредствен очевидец е П., който сам е бил обект на псувни, обиди и  на когото е приписано същото престъпление.  Вратите на кабинетите на инспекторите обаче са били отворени и Т. и С. са възприели именно поради тази причина това, което е казал в кабинета на тъжителката и П. подсъдимия. Все пак възможността им да го възприемат е била предпоставена и от подсъдимия - той е крещял.  От показанията на всички свидетели.- инспектори  се изяснява напълно еднозначно какви точно думи е изрекъл подсъдимия, като за част от тях - коментираните горе и изпълващи състава на престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 147, ал.1, пр.ІІ от НК , подсъдимият сам признава. Установено е обаче, че с изявлението ,с което е приписано престъпление , са отправени и обиди, тъй като цялото изявление на подсъдимия е било „Абе, какво правите вие бе, пак ли пишете бе,  мишраки недни. Аз ще ви оправя вас , заклевам се. Нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете. М. с М.”.   След това подсъдимият напсувал П. и тъжителката : „Мамичката ще ви еба алчна!.... „Да ви еба в М.те!”.Така всички изречени от подсъдимия обиди са „М. с М. “, „М.недни“ „Мамичката ще ви еба алчна!.... „Да ви еба в М.те! . Всички тези думи са били възприети от свидетелите - инспектори и са цитирани от тях.  Служителите на ИА“АА“  бяха категорични , че подсъдимият е нарекъл колегите им П. и тъжителката Г.  неколкократно мишкари/ М.недни и М., както и че ги напсувал ги с думите: „Мамичката ще ви еба алчна!” и „Да ви еба в М.те”. Свидетелите Т. и С. бяха абсолютно убедени, че са разпознали гласа на подсъдимия, както и че когато Т. го укорил за поведението му, Д.Б. напуснал сградата, а брат му започнал да се извинява за поведението му.

При тези факти,  Съдът реши, че от обективна и субективна страна поведението на подс. Б. запълва фактически състав на престъплението обида по смисъла на чл.148 ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146 ал.1 от НПК, той като на 03.05.2018 година, в гр. Пазарджик, в сградата на ОО „АА” гр. Пазарджик, публично,  е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката Г., в нейно присъствие и в  качеството й на длъжностно лице – инспектор в ОО „АА” гр. Пазарджик, при изпълнение на службата й,  отправяйки псувни /подробно цитирани по-горе/ и изразите „М.недни” и „М. с М.те”, като обидата е нанесена публично.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите, доколкото е Съзнавал, че нанася обидата публично по описания вече начин и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Публичността на мястото се извежда и от това (освен обсъденото горе досежно престъплението по чл. 148 вр. чл. 147, ал.1 пр.ІІ НК ) , че събитията са се развили в сградата на ОО „АА”-Пазарджик и в работно време, т.е. в обществена сграда, която е общодостъпна за служебни лица, граждани и представители на юридически лица, които имат отношения с автомобилната администрация. В случая на място са били тъжителката, П.,  подсъдимия, брат му св. Б. ,  а в съседните кабинети с отворени врати св.Т. и св.С., както и други лица, които са били в административната сграда по своя работа. Наред с това и както вече се спомена горе , според константната съдебна практика, квалифициращият признак на обидата да е нанесена публично ще е налице и когато  други лица, извън кръга на обидения и обиждащия, не са чули обидата, щом отправянето й е било на такова място, че е съществувала потенциална възможност да я чуят и възприемат.

Подсъдимият е съзнавал, че тъжителката е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1, бук.”а” от НК. знаел е и конкретно заеманата от нея длъжност , а именно инспектор в ОО „АА”-Пазарджик, с правомощия описани подробно по-горе, както и, че отправя обидните изрази при изпълнение, т.е. по време на изпълнение на службата му, доколкото последният е бил на работното си място и е съставял акт против дружеството, в което съдружник е бил подсъдимият. Длъжностното качество на тъжителката се установява от длъжностна характеристика  ( л. 26 и сл.)

Подсъдимият е действал виновно. Предвиждал е конкретно и е искал  настъпването на общественоопасните последици на деянието  си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Съдът, преценявайки лексикалния смисъл на изречените от подсъдимия думи по адрес на тъжителя, изразяващи се в псуване по описания по-горе начин, както и в изразите „мизерник” и „мишкар”, изказани в множествено число, т.к. са били адресирани едновременно към П. и Г.,  намери, че същите са от такова естество, че сами по себе си и без да са включени в някакъв контекст, а само като обръщение към човек, са в състояние  да създадат у адресата душевен дискомфорт, тъй като засягат самооценката му и обществената му репутация.

Псувнята е набор от вулгарни, груби, обидни думи по адрес на някого или на нещо, като по съдържанието си в случая имат сексуален характер.

Определението  „мизерник“ се дава на човек, правещ „мизерии“ в преносно значение на думата, тоест действащ без чест и достойнство; като синоними на обидата са подлец, безсрамник, безчестник, мерзавец, никаквец, негодник.

„Мишкар“  е израз, който отправен към физическо лице има за цел да принизи личността му до битност на дребен, обикновено отблъскващ и предизвикващ погнуса гризач. „Неден“ означава „никакъв“ .

Несъмнено е , че с изречените инкриминирани изрази са били засегнати честта, гордостта и достойнството на тъжителката.

 Предвид горното, Съдът постанови своята осъдителна присъда, с която призна подсъдимия за виновен в две деяния по отношение на тъжителката като длъжностно лице, при изпълнение на службата й  и публично : 1. Словесна обида чрез посочените горе обидни думи и псувни , унизили честта и достойнството й и 2. Приписване на престъпление с посоченото горе изявление 

И  по отношение на двете престъпления се констатира основания за приложение на института по чл. 78а, ал.1 от НК като се освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му се наложи за всяко от извършените от него престъпления глоба. За тази преценка се взеха предвид на първо място вида и размера на предвидените наказания за всяко от престъпленията. На следващо място се прецени съдебния статус на подсъдимото лице . Вярно е, че подсъдимият е бил осъждан по НОХД № 169/1997г. на Пещерския РС, с влязла в сила на 28.10.1997г. присъда, за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 от НК, като му е наложено наказание от 1 година ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. За това осъждане обаче на 28.10.2000г. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК, която е заличила осъждането и последиците от него.

От престъпленията, извършени от подсъдимия не са били причинени имуществени вреди.

Затова за всяко от престъпленията Съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи за всяко от тях глоба в размер на 1000 лева .При отмерването й се съобрази факта, че подсъдимият е бил афектиран от поредната проверка, която преценил като тенденциозна и доказателство  за това му отношение  са представените данни по делото, че предходните санкционни актове на дружеството, наложени от наказващия орган към ИИ“АА“ РО Пазарджик са били отменени от Съда ( л. 47,  прокурорско постановление, абз.ІІ) . Прецени се, че налагането на минималните предвидени по размер глоби по чл. 78а, ал.1 от НК ще допринесе пълноценно за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. 

 По отношение на израза, съдържащ закана „ Ще ви оправя аз вас, заклевам се!“ съд. производство се прекрати и се постанови изпращане на препис от тъжбата на РП Пазарджик за преценка относно извършено престъпление по чл. 144, ал.2 вр. ал.1 , извършено по отношение на длъжностно лице.

При този изход от делото и на  основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът осъди подс. Д.Б. да заплати  на частния тъжител Г., сторените деловодни разноски в размер на 613,02 лева  .

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.                                                        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: