Р Е Ш Е Н И Е
№ 433 22.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на четвърти март две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря: И. Г.
с участието на прокурора: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 368 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Г.А. ***, ЕГН ********** срещу решение № 260035 от 23.12.2020г.,
постановено по НАХД № 160/2020 по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено
наказателно постановление № 20-0454-000230 от
02.07.2020г., издадено от началник РУ към ОД МВР Бургас, РУ Сунгурларе, с което
на касационния жалбоподател:
- за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца
- за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б. „ б“ от ЗДвП , чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Жалбоподателят
е недоволен от съдебния акт и иска неговата отмяна и отмяна на наказателното
постановление. В касационната жалба се твърди, че при ПТП пострадали всички
пътници в автомобила, включително водачът, неговата спътница и двете им деца,
което наложило транспортирането им до лечебно заведение. Това била причината А.
да напусне произшествието. Твърди също, че мобилните им телефони се повредили
при удара, поради което нямал възможност да уведоми контролните органи. Не се
сочат нови доказателства.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат К. от БАК.
Поддържа жалбата и изложените възражения. Претендира разноски.
Ответникът по касация – ОД МВР Бургас, РУ
Сунгурларе, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по
жалбата.
Представителят на прокуратурата поддържа
становище за неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е
потвърдил наказателно постановление №
20-0454-000230 от 02.07.2020г., издадено от началник РУ към ОД МВР Бургас, РУ
Сунгурларе, с което на Г.А.:
- за нарушение на чл.123,
ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца
- за нарушение на чл.123, ал.1,
т.2, б. „ б“ от ЗДвП , чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, както и, че
вменените на А. нарушения били доказани. Наказанията били правилно определени.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От доказателствата по делото се установява, че
на 31.05.2020г., около 01,00ч.
жалбоподателят Г.А. управлявал собствения си лек автомобил
„Опел“ с рег. № А5499КХ. Заедно с него пътувало и семейството
му – Г. Р.и двете им деца на 2 и 8 години. При км. 7+351 на път трети клас №
7006, А. допуснал самостоятелно ПТП, като напускайки пътното платно автомобилът
се ударил в дърво. При произшествието, в различна степен, пострадали всички
пътуващи. В същия момент, покрай мястото, преминал лек автомобил, в който
пътували лицата Г.К.и М. А.– познати на пострадалите. Същите спрели, за да
окажат помощ. Установили, че всички са пострадали и ги откарали до медицинско
заведение в гр.Сунгурларе. На място медицински екип преценил, с оглед травмите,
че майката и едното пострадало дете, трябва да бъдат транспортирани до болница
в гр.Сливен. Жалбоподателят и другото дете след като били прегледани в
болницата и обработени раните им, свидетелят К.ги откарал до дома им в
с.Садово.
За инцидента от ФСМП
гр.Сунгурларе уведомили ОДЧ при РУ МВР Карнобат. Полицейски служители посетили
болничното заведение, но никой от участниците в инцидента не се намирал в
медицинския център. Двамата служители посетили и мястото на ПТП, където
установили лекият автомобил.
Водачът на автомобила Г.А.
бил установен в дома му на 02.06.2020г., при което било установено, че има
наранявания, било снето сведение за инцидента и му бил съставен и предявен АУАН.
Въз основа на този АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл.218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Решението на Районен
съд – Бургас валидно, допустимо, но неправилно.
Касационният
жалбоподател възразява, че не е уведомил контролните органи за това ПТП, поради
липса на техническа възможност, тъй като мобилните телефони се повредили при
произшествието, а други работещи липсвали. Напускането на мястото на
произшествието обяснява с необходимостта да придружи съпругата си и пострадалите
си деца до лечебно заведение.
Настоящата касационна инстанция, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира че деянията не са нарушения, тъй като са извършени при
условията на чл.8 от ЗАНН вр.с чл.13 от НК, поради което не са общественоопасни.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не е административно нарушение деяние,
което е извършено крайна необходимост. В чл.13 от НК са очертани признаците,
при които следва да се приеме, че деянието е извършено при крайна необходимост
и в този смисъл, въпреки че е противоправно не е общественоопасно. За да
се намира деецът в крайна необходимост е небходимо да съществува непосредствена опасност, която деецът не
е могъл да избегне по друг
начин, освен като наруши друго
защитено от закона благо или
интерес при условие причинените вреди от деянието
са по-маловажни от тези, които
са щели да
бъдат предотвратени.
Настоящият касационен състав
счита, че настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени наранявания на
жалбоподателя и всички пътници в автомобила, изискваща незабавни мерки за
отвеждането им до медицинско заведение е непосредствена опасност по смисъла на
чл. 13 от НК, като целта е била да спаси лични блага, като предприема деинствия да запази
живота и здравето си и на своита близки. Налице е и другата предпоставка
жалбоподателят не е могъл да остане на място, тъй като е следвало да бъде
транспортиран той и семейството му до медицински пункт. Не на последно място
живота и здравето на пострадалите хора е по-значимо благо от уведомяването на
службите за контрол и оставане на място на произшествието. При пристигане в
медицинския център службите са били уведомени за настъпилото ПТП от служителите
в него. Жалбоподателят е трябвало да се върне в дома си, тъй като бил освободен,
като по-леко пострадал, заедно с едното си дете, което е било на 2 години, а съпругата
му и другото му дете са били откарани в болница за допълнителна медицинска
помощ.
При тези факти съдът счита,
че деянието на жалбоподателя не е общественоопасно, тъй като е извършено при наличието
на предпоставките на чл.13, ал.1 НК.
Като е стигнал до изводи различни
от изложените, Районен съд – Карнобат е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено.
С оглед
формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане,
на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
от АПК на касатора следва да се присъдят направените разноски по
делото в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции. Разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице
ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на
права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска
правосубектност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260035 от 23.12.2020г.,
постановено по НАХД № 160/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат, като
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0454-000230 от 02.07.2020г., издадено от началник РУ към ОД
МВР Бургас, РУ Сунгурларе.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Г.А.
***, ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.