№ 218
гр. Ихтиман, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200507 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
„*“ ООД е обжалвало електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са
допуснати процесуални нарушения и е нарушен материалният закон. Навеждат се доводи и
за погасяване на наложеното наказание по давност.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че по несъмнен начин е
установено извършването на нарушението, а административнонаказателното производство
не е погасено тъй като не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 07.01.2021 г. около 12,41 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет товарен автомобил с рег. №
*, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път
е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като видно от представената по
делото история на обработката на 20.08.2021 г. е издаден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция № **********, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и
3 ЗДвП на „*“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за това, че към
07.01.2021 г. за лек автомобил „Пежо Боксер“, рег. № * е нямало заплатена пътна такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
1
От представената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № * се
установява, че към датата на установяване на нарушението за лекия автомобил е нямало
заплатена винетна такса.
Съгласно приложената справка за собствеността на превозното средство, същото е с
вписан ползвател „*“ ООД, и то е с техническа допустима маса 3500 кг.
От приложената по делото обратна разписка за доставяне на Български пощи се
установява, че издаденият електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 24.07.2024 г.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено изричното
задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата, а съгласно чл. 187а, ал. 1, т. 1 ЗДвП ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса е предвидена имуществена санкция
в размер на 300 лева. От своя страна разпоредбата на чл. 187а, ал. 3 ЗДвП предвижда, че
когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател,
имуществената санкция се налага на него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
В случая от обективна страна от представения по делото снимков материал и
справката от Националното тол управление е установено, че към 07.01.2021 г. за товарен
автомобил рег. № *, чийто ползвател е „АЛАДИН *“ ООД, не е била заплатена дължимата
винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от
наказващия орган административно нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е
погасена по давност.
В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез
2
електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на АУАН, а
шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на НП, а при
производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се
съставя АУАН и не се издава НП.
Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове в съответствие с разпоредбата на чл.
11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния
кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и
нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на обикновената и абсолютната
погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от
довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е
предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се
изключва по давност след изтичане на три години. В чл. 81, ал. 2 НК е предвидено, че
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като абсолютната
давност съобразно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина.
Както бе посочено, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било
извършено на 07.01.2021 г. След генерирането на доклада за извършеното нарушение от
електронната система за събиране на пътни такси наказващият орган е предприел
фактически действия по установяване на собственика, респ. ползвателя на превозното
средство, след което електронният фиш е издаден на 20.08.2021 г. С подписването на
електронния фиш е прекъсната давността, и е започнала да тече нова тригодишна давност,
която към датата на връчването на фиша – 24.07.2024 г. не е изтекла. Към настоящият
момент не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.
Затова и съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, поради което и обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото в полза на АПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143 АПК. Съдът, като съобрази
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приема, че следва
да бъде определено възнаграждение в минималния размер, а именно 80,00 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК * гр. София, ж.к. „Люлин“, * ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция
„Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (осемдесет
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3