Мотиви към присъда № 177 от 23.04.2018
год.
постановена по НОХД № 876/2017 г. на СсРС
Производството пред първата инстанция е образувано по внесения
от Районна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт срещу
И.Д.Х., роден на *** ***, … с ЕГН **********,
който е обвинен в това, че на 14.01.2017 год. в гр.С.,по
ул.“С.“ е причинил на Г.В.Г. ***, средна телесна повреда изразяваща се във
фрактура на долна челюст в областта на тялото и левия долночелюстен
ъгъл, което по своя характер обуславя
наличието на трайно затруднение на храненето и говора- престъпление по
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение. Намира обвинението за безспорно доказано. Не анализира подробно
събраните доказателства, но счита същите за достатъчни с оглед постановяването
на осъдителна присъда. Излага съображения за съдържанието на наказанието, тоест
да е такова та с него да се постигне индивидуалната и генерална превенция.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения и в
хода на съдебното следствие. Не отрича да е имал словестни
пререкания с пострадалия, но твърди че не го е удрял в областта на лицето или
където и да е на инкриминираната дата. Защитника, като анализира подробно доказателствата и пледира
за оправдаването на И.Х.. Намира обвинението за недоказано безспорно, по начина
по които изисква процесуалния закон.
Пострадалият Г.В.Г. в съдебното производство не предявява
граждански иск за неимуществени вреди. Конституиран е единствено в качеството
на частен обвинител. Повереника му анализира
доказателствата, като акцентира върху противоречията на свидетелските
показания, дадени от близкото обкръжение на подсъдимия, включително и с неговите
обяснения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда, тъй като намира
обвинението за безспорно доказано.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от
фактическа страна следното:
В
предиобедните часове на 14.01.2017 год. между подсъдимия И.Х. и пострадалия Г.Г. възникнала конфликтна ситуация.Двамата притежават
недвижими имоти по ул.“С.“ в гр.С., в които има изградени вилни постройки и са
пригодени за живеене. Подсъдимия бил в имот № 12, заедно със своята приятелка свид. Д.П.. В двора отглеждал домашен любимец- куче, което
явно намерило отвор през оградата и излязло на улицата. По това време, след
10,00 часа, по улицата се движел свид.Г.Г.. Явно притеснен от кучето свидетеля се опитал да го
прогони, ритнал срещу него по снега и махнал с празна найлонова торба по
животното. Действията му били съпроводени и с реплики, поради което били
възприети, както от подсъдимия, така и от свид.Д.П.,
които се намирали в жилището. По този повод
били разменени реплики между И.Х. и Г.Г.,
които подразнили подсъдимия и същия излязъл на вън, като последвал по улицата
пострадалия. По между им започнала разправия с отправяне и от две страни на
закани и нецензурни думи. В този момент били възприети и от свидетелите Р. Р. и
А.А.. От показанията на последните не се установи да са
видели между подсъдим и пострадал да е имало физическо съприкосновение. Свид.Г.Г. твърди, че подс.И.Х. го е изблъскал и му е нанесъл няколко удари с
ръка в лявата част на главата, докато падне на земята. Подсъдимия отрича да е
удрял пострадалия. Две, три минути по- късно Г.Г. се
изправил и тъй като изпитвал болки решил да се жалва в полицията. Тръгнал пеш,като
твърди че се е забавил около десет минути и последвала още една среща с
подсъдимия.
Същият ден подс.И.Х., свид.Д.П. и свид.П.Й.К. имали
уговорка да пътуват за гр.В., с автомобила на последния. Приблизително двадесет
до тридесет минути след инцидента между
подсъдимия и свид.Г.Г., свид.К. ***. Малко по-късно тримата отпътували към центъра
на града. При движението си по улицата преминали покрай Г.Г.,
които се бил спрял за да преминат, тъй като имало сняг и само пътя бил почистен.
Подс.И.Х. смъкнал прозореца на вратата на автомобила
и започнал да отправя обиди по отношение на възрастния мъж.
В хода на съдебното следствие свид.Д.Б.,
живущ ***, твърди че в инкриминариня период бил видял
свид.Г.Г. да се подхлъзва
на заледения път и да пада напред, на земята където престоял около минута.
Смята, че тези му възприятия са от деня на инцидента между подсъдимия и
пострадалия, тъй като на следващият ден разбрал от други свои съседи за
конфликтната ситуация.
Показанията на този свидетел съда прие за достоверни, тъй
като ги провери, чрез разпита на свид.И.Н., които
потвърди, за проведения по между им разговор в който Д. му е споделил за това,
че е видял Г.Г. да пада на земята.
Същият ден пострадалия посетил РУ МВР-С., за да подаде
сигнал. Неговите показания в тази част са безспорни, тъй като се потвърждават и
от показанията на полицейските служители- свид.М.И. и
свид.П.Н..
На пострадалия била оказана медицинска помощ, като
доказателство по делото са приложени копия на документи: амбулаторен лист за
преглед на пациент в Спешно отделение, допълнителен лист за преглед,
Съдебномедицинско удостоверение №1844/2017 г., Медицинско удостоверение
издадено от лекар по дентална медицина, резултати от
образно изследване и др..
От заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза е доказано, че на Г.Г. са били причинени
телесни увреждания:сложна дислоцирана фрактура на
долната челюст в областта на тялото и левия долночелюстен
ъгъл, масивен хематом около и под долната челюст в областта на тялото и лявото
рамо, контузия на лявата ребрена дъга без видими следи от механични увреждания,
като по своя характер счупването на долната челюст обуславя наличието на трайно
затруднение на храненето и говора.
Уврежданията са били причинени по механизъм на удар и с или
върху тъпоръбести предмети, като могат да са
причинени с един единствен силен удар в лявото рамо на долната челюст. В хода
на съдебното следствие вещото лице не е изключило и възможността такова
травматично увреждане да бъде получено и при падане на тялото до хоризонтално
положение на замразената настилка, но с контакт на долната челюст с ограничена
повърхност от порядъка на от 7 до 12 см..
В местото на травмата не са били установени характерни следи
от които да се правят изводи за конкретен предмет с които е нанесен удара.
Безспорно е също така, че травмата е прясна причинена на
14.01.2017 год. преди първия преглед на пострадалия в СПО МБАЛ С., от 12, 10
часа.
В хода на
разследването подс.И.Х. е представил
Съдебномедицинско удостоверение №1847/2017 г., издадено от съдебен лекар. От
писменото доказателство се установява липсата на пресни следи от механични
увреждания в областта на двете ръце и пръстите на подсъдимия.
Останалите събрани гласни доказателства са без значение за
разкриването на обективната истина. Свидетелските показания на А.Н.Р., Д.Т.П., В.И.М.
и дядото на подсъдимия- свид. И.С.Г. са били събрани
с оглед проверка обясненията дадени от И.Х. в хода на разследването, а в
съдебното следствие изглеждат извън контекста на предмета на доказване.
Свид.Д.
В. Г. е син на пострадалия.
При анализа на събраните гласни доказателства, чрез разпита
на горепосочените свидетели, безспорно се налага извода, че нито пострадалия,
нито подсъдимия са предприемали действия за разрешаване на делото, чрез финансови
компенсации.
При така събраните гласни доказателства, писмени
доказателства и доказателственни средства за съда са безспорни
следните обстоятелства:
На 14.01.2017 год. в
гр.С. помежду подс.И.Х. и свид.Г.Г. е възникнал скандал, причината е изяснена.
Пострадалия има причинени телесни увреждания, като по своя
характер счупването на долната челюст обуславя наличието на трайно затруднение
на храненето и говора.
От друга страна следва да се посочи, че нито един от
свидетелите не е възприел физическа саморазправа, така както твърди
пострадалия.Няма преки свидетели на нанасяне на удари от страна на подсъдимия.
Напротив събрани са свидетелски показания от които може да се направи съждение
за друга причина по отношение на травматичното увреждане на пострадалия. В този
смисъл няма събрани и косвени доказателства, които да налагат единствения
възможен извод, че именно подсъдимия с нанасяне на удари в областта на главата
на пострадалия му е причинил телесните увреждания. Подсъдимия отрича да е удрял
свид.Г.Г.. Представил е и
Съдебномедицинско удостоверение №1847/2017 г., издадено но съдебен лекар за да
удостовери липсата на пресни следи от
механични увреждания в областта на двете ръце и пръстите му. Нанасянето на
силен удар е невъзможно да не остави травматични следи.
Съобразно процесуалните правила присъдата не може да почива
на предположения. Предположението, че подсъдимия И.Х. с нанасяне на удари с
ръце в областта на главата на Г.Г. му е причинил
телесни увреждания, като по своя
характер счупването на долната челюст обуславя наличието на трайно затруднение
на храненето, когато може да се направят и други предположения за начина по
които е получено телесното увреждане, в каквато насока има събрани и гласни
доказателства.
Липсата на достоверни доказателства в делото, които да
доказват обвинението срещу подсъдимия по несъмнен начин, не може да бъде
запълнена с недопустими за наказателния процес предположения.
По изложените съображения, съдът постанови оправдателната си
присъдата.
Районен съдия: