Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261634 04.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15610 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ.
Ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес център, представлявано от членовете на УС К.С.и К.К., чрез пълномощник ю. А.В., е предявил против Н.Д.В., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът й дължи присъдените по частно гр. дело № 12732/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260536/ 05.10.2020 г., суми, както следва: главница в общ размер на 2 344, 09 лева, представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, за която сума са издадени фактури с № **********/ 23.05.2018 г., № **********/ 13.09.2017 г. и № **********/ 14.11.2017 г. и сумата от 580, 67 лева- обезщетение за забава за периода от 26.09.2017 г. до 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ, с лицензия за доставчик на енергийни услуги и краен снабдител, като отношенията с клиентите му се уреждали от одобрени от ДКЕВР общи условия. В обект, находящ се в ***************, с клиентски номер- ************, била извършена на 08.09.2017 г. проверка от служители на оператора в присъствие на представител на МВР. Установило се, че въпреки преустановеното поради неплатени задължения електроподаване на обекта, на място било направено неправомерно присъединяване, като по този начин имотът бил нерегламентирано свързан към мрежата. По случая се съставил протокол, като присъединяването било отстранено и захранването- преустановено, а клиентът писмено бил уведомен за проверката. По случая била издадена фактура № *********/ 13.09.2017 г. за корекция на сметка, за сумата от 490, 69 лева, на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, вр. чл. 48 ал. 1 т. 1 буква „б“ от ПИКЕЕ /отм./, която фактура също била изпратена на клиента. На обекта били извършени още две последващи проверки- на 09.11.2017 г. и на 21.05.2018 г., като при всеки един от случаите се установило отново нерегламентирано присъединяване на имота към мрежата и били издадени констативни протоколи и нови фактури за корекция на сметка- фактура № *********/ 14.11.2017 г. за сумата от 493, 85 лева и фактура № *********/ 23.05.2018 г. за сумата от 1 413, 55 лева. Към момента на извършване на корекцията на сметка, съответните разпоредби на ПИКЕЕ били действащи, те уреждали възможността за извършване на такава, като и съдебната практика била в този смисъл. Случат касаел обективна отговорност без вина на страните, при разпределение на риска и без допускане на хипотеза на неоснователно обогатяване. Необходимо било да се установи само неточно/ непълно отчитане/ измерване на ел. енергия, за да се упражни правото на корекция при спазване на съответните за това нормативни правила. За събиране на сумите по фактурите, както и за търсенето на мораторна лихва за забавеното плащане в общ размер на 580, 67 лева за периода от 26.09.2017 г. до 23.09.2020 г. било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че тя била наследник заедно с П. и И. В. на процесния имот, в който обаче не била влизала във владение, нито пък имала фактическа власт или достъп до него. Нямала и представа кой го ползвал и кой бил открил партида на нейно име. Още през м. юли 2011 г. тя поискала преустановяване на ел. захранването на имота, което станало, като до момента не била давала съгласие за възстановяването му. Електромерът се намирал извън границите на имота и върху него потребителят не можел да осъществява контрол. За процесния период тя се намирала в чужбина- *****. Недоумение будел фактът защо не се претендирали суми от лицето, което живеело в имота и също бил негов съсобственик, а се търсели от този, който нямал достъп до обекта. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260536/ 05.10.2020 г., издадена по частно гр. дело № 12732/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в общ размер на 2 344, 09 лева, представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, за която сума са издадени фактури с № **********/ 23.05.2018 г., № **********/ 13.09.2017 г. и № **********/ 14.11.2017 г. и сумата от 580, 67 лева- обезщетение за забава за периода от 26.09.2017 г. до 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното производство в общ размер от 123, 50 лева.
Длъжникът в срок е депозирал възражение против заповедта, поради което предявеният по делото установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Приложени са Общите условия за продажба на ел. енергия на договорите на ищеца и доказателства за публикуването им в печатно издание.
Видно от констативни протоколи от 08.09.2017 г., 09.11.2017 г. и 21.05.2018 г., на обекта са извършвани проверки от представители на ищеца, установяващи прекъснат абонат с консумация на ел. енергия, която не се отчита и не се заплаща. Към всеки от констативните протоколи са приложени предложения за корекция на сметка, фактура, писмо до абоната и обратна разписка.
Представени са още жалба и заявление на ответницата до ищеца, отговори по тях, справка за извършена проверка на електромера и протокол.
Като писмени доказателства са представена скица на имота, удостоверение за данъчна оценка, данъчна декларация, съобщения за дължими местни данъци и такси.
Представени са и справки за размера на лихвата за забава за процесния период.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице с оглед наличните по делото писмени доказателства, установява, че е имало неправомерно присъединяване, което е отстранено и ел. захранването е преустановено. Корекцията на сметка била направена според правилата на чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, в рамките на допустимия период и неотчетното количество ел. енергия било правилно изчислено. На електромера били извършвани и предходни технически проверки, удостоверение в протокол.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели- двама, ангажирани от ищеца и един от ответника (протокол от с.з. от 18.05.2020 г.). Св. Б.А.П.- служител при ищеца, заявява, че присъствал на две проверки на въпросния обект- къща. Таблото се намирало на стълб извън имота. Установило се, че при прекъснат електромер имало ел. захранване. Нямало представител на собственика, извикали независими свидетели, в чието присъствие извършили проверката и съставили констативен протокол. Имало изходящ кабел, закачен отгоре, който обслужвал имота и влизал в инсталацията му. Св. И.Н.И.- техник при ищеца, посочва, че участвал в рутинна проверка на обекта със свой колега, като на място установили консумация на ел. енергия, при положение, че абонатът бил със статус „прекъснат“. Не намерили собственика на къщата, извикали свидетели и съставили констативен протокол за нарушението. Св. К.В.М.- син на ответницата, посочва, че майка му имала наследствен имот от баща си в гр. Д., но не живеела там, като сега се намирала в чужбина. От около 10 години нямала достъп до имота, защото някой бил сменил ключа след смъртта на баща й, като преди 2-3 години тя подала жалба по въпроса до полицията. До енергото подала молба за спиране на тока, защото постоянно идвали сметки за консумирала ел. енергия, а ответницата не обитавала къщата. Дядото имал двама братя, които също били наследници на имота.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по въпроса, че имот с адрес- ***************, е бил абонат на услугите на ищеца по доставка на ел. енергия, като същият е деклариран в данъчната служба на общината като съсобствен между три лица, сред които и ответницата. Същата е подавала искания за преустановяване на електроснабдяването на имота, тъй като не живее в него, но това обстоятелство не заличава качеството й на абонат на услугата на ищеца. В случая обаче не е необходимо да се изследва въпросът дали тя ползва или не услугите на оператора, доколкото предметът на делото е различен- дали са били налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметка за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителни за плащане суми според фактурите.
За извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. с чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ /отм./. Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В раздел IX на ПИКЕЕ /чл. 48 ал. 1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Периодът, за който е извършена корекцията, е след измененията на чл. 98а от ЗЕ /ДВ, бр. 54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/ 2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на процедурата по приемането им, с изключение на чл. 48- чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., като относно извършените в случая на от 08.09.2017 г., 09.11.2017 г. и 21.05.2018 г. проверки на средството за търговско измерване в обекта, ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон единствено в частта им на чл. 48- чл. 51. Постановено е окончателно и Решение № 2315/ 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС, IV отделение, с което вече са отменени и чл. 48- 51 от ПИКЕЕ, но действието му е занапред.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Така корекция се допуска от една страна при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи, водещо до неизмерване на консумацията, а от друга- при случаите, когато при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент- обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
Макар и с изменението на ЗЕ от 2012 г., вече да съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, това е приложимо само, ако операторът е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по т. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в ЗЕ с ДВ бр. 54/ 2012 г., съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. В договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./.
Съгласно изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2 т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в по- старите редакции на закона и в ОУ на ищеца. Следователно дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно- да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Видно от приложените по делото ОУ, те не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, защото нормите на чл. 17 ал. 2 и чл. 18 от ОУ, предвиждат само, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум. Предвид отмяната на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ и лисата на предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ, респ. за изпращане на констативния протокол, не са налице основания за корекция. Поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, тъй като е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло лишава абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо. Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия (което обстоятелство не е и доказано), тъй като същото е допустимо само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха установени.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената енергия.
Предвидената възможност в материалния закон не създава право за едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията в нормативния акт, както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
На следващо място, съответната сметка е коригирана за минал период от почти 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника за това кога точно е била извършена последната проверка на конкретния електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният максимален срок. Така реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е доказано, че за този период е била доставена или ползвана.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не могат да се приемат за доказани констатациите в протоколите на база изслушаната по делото техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено въз основа на данните по тези протоколи и коригираната сметка по фактурите. При положение обаче, че този протокол е непротивопоставим на ищеца, защото не е подписан от него, нито пък се доказа, че това е направено от негов надлежно упълномощен представител, той не може да служи като доказателство за верността на констатациите си, поради което и няма как да се приеме, че СТЕ доказва, че действителното техническо състояние на електромера е както е описано в документа.
Горните съображения не се променят от обстоятелството, че към момента вече действат нови ПИКЕЕ, в сила от 02.05.2019 г., доколкото правилата нямат обратно действие, тъй като те са издадени въз основа на ЗЕ, който пък не предвижда обратна сила за тях. Конкретната проверка в случая е извършена повече от една година преди влизане в сила на новите правила, поради което те не са приложими за абоната.
С оглед
горното, не е необходимо да се навеждат повече допълнителни съображения по всички
наведени от страните доводи, защото като краен резултат съдът намира, че
предявеният установителен иск се явява неоснователен. При
положение, че не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на
заявителя, следва да се приеме, че заповедта е била издадена неправилно, защото
заявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли
изцяло.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата
претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените
по делото разноски. Такива се претендират още с отговора и се изразяват само в
платен адвокатски хонорар на пълномощника му в размер на 500 лева (л. 92).
Направените пък от ищеца разноски си остават за сметка на страната, без да се
възлагат в тежест на другата. Ищецът още в исковата молба е направил възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника, което
се поддържа и в устните състезания, поради което съдът дължи произнасяне по
същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и
по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали
възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В конкретния
случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, в
хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са събирани
допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този род дела
вече е създадена трайно установена и еднопосочна съдебна практика, в който
смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цена
на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение
следва да възлиза на сумата от 434, 73 лева, до който размер съдът намира, че е
справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
като точно тази сума се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес център, представлявано от членовете на УС К.С.и К.К., иск против Н.Д.В., ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 12732/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260536/ 05.10.2020 г., суми, както следва: главница в общ размер на 2 344, 09 (две хиляди триста четиридесет и четири лева и девет стотинки) лева, представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, за която сума са издадени фактури с № **********/ 23.05.2018 г., № **********/ 13.09.2017 г. и № **********/ 14.11.2017 г. и сумата от 580, 67 (петстотин и осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева- обезщетение за забава за периода от 26.09.2017 г. до 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното производство в общ размер от 123, 50 (сто двадесет и три лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес център, представлявано от членовете на УС К.С.и К.К., да заплати на Н.Д.В., ЕГН: **********,***, разноските по настоящото дело в размер на 434, 73 (четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно с
оригинала.
АД