№ 3213
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110157911 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) от Т. Н. К. срещу „ЗД Бул Инс“ АД.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.06.2021г., около 16:45 часа, на път I-6 км 150.865, по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СО 6919 ВК – Радка Костова, която
в нарушение на правилата за движение по пътищата предприела изпреварване на
забранено място и ударила преустроилия се за ляв завой на кръстовището на пътя за
село Негушево, в посока от гр.София за гр.Пирдоп, и насрещно стоящ л.а. „Фолксваген
Тауран“ с рег. № СА 2930 ХК, управляван от ищеца. Поддържа, че вследствие на
произшествието били причинени множество имуществени вреди на автомобила му,
поради което бил негоден за употреба, заради което прекратил регистрацията му,
считано от 01.09.2021г. Заявява, че за увреждащият автомобил бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника със срок на
валидност от 30.06.2020г. до 29.06.2021г., поради което застрахователят следва да
покрие вредите, нанесени при произшествието. Пояснява, че на 08.06.2021г. предявил
извънсъдебна претенция към „ЗД Бул Инс“ АД, по която застрахователят определил и
изплатил обезщетение в размер на 2893.13 лева. Счита, че така определеното
обезщетение е занижено, тъй като действителната стойност на автомобила към датата
на произшествието била в размер на 8000.00 лева, поради което има право на разликата
от 5106.87 лева. С оглед изложеното, предявява осъдителен иск срещу ответника за
сумата от 1000.00 лева (съгласно молба от 28.03.2022г. и определение на съда по
1
чл.214 ГПК от 31.03.2022г.), който иск е заявен като частичен иск от сума в общ
размер от 5106.87 лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за
увреждащото МПС по договор за задължителна застраховка ГО по полица №
BG/02/120001800039, валиден към датата на произшествието, нито механизма на ПТП
и причинените от него вреди на автомобила на ищеца. Сочи, че е одобрил
застрахователно обезщетение по щетата в размер от 2893.13 лева, която заплатил,
ведно със сумата от 230.00 лева за репатриране на автомобила, като с плащането им е
обезщетил изцяло ищеца. Предвид изложеното, оспорва претенцията като завишена.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ,
ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка ГО между собственика на лекия
автомобил, управляван от деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и
осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно
деяние, извършено виновно, претърпени имуществени вреди и причинно – следствена
връзка между противоправното деяние и вредите. В тежест на ответника е било да
обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при него.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция
до застрахователя по договора ГО и липса на произнасяне по образуваната преписка в
тримесечен срок от представяне на необходимите документи от правоимащия, респ.
произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази предпоставка е изпълнена,
поради което исковата претенция се явява допустима.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Видно от представения протокол за ПТП № 1529504/04.06.2021г., съставен от
мл.автоконтрольор при РУ – гр.Елин Пелин при ОДМВР - София, на посочената дата е
настъпило транспортно произшествие на път I-6 км 150.865, при което л.а.
„Фолксваген Тауран“ с рег. № СА 2930 ХК, който се движел в посока от столицата към
гр.Пирдоп е спрял на кръстовището за с.Негован в лявото платно за движение на път I-
6, за да изчака насрещно движещите се, преди да предприеме завой наляво, при което
бил ударен от насрещно движещия се по пътя л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СО
6919 ВК, водачът на който, в нарушение на пътната маркировка и на забранено място –
кръстовище, предприел изпреварване и станал причина за пътно-транспортното
произшествие. Протоколът е изготвен след посещение на местопроизшествието и е
2
подписан от съставителя. Същият не носи подписи на водачите, но механизмът на ПТП
не е спорен по делото. Напротив, признава се от ответника, че по случая е
образуваната преписка по щета № **********/2021г. на „ЗД Бул Инс“ АД, по която е
извършен оглед на увредения автомобил и е дадена оценка на вредите по Наредба №
24/2006 г. на КФН и при преценка, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2
от КЗ. Ответникът признава също, че носи отговорност за причинените от деликвента
вреди в качеството му на застраховател за увреждащото МПС по договор за
задължителна застраховка ГО, валиден към датата на събитието, за което е издадена
полица № BG/02/120001800039 от 2020г.
Установява се от приложените платежни, че на 08.07.2021г. ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 2893.13 лева – обезщетение за причинените имуществени
вреди на ищеца, а на 09.07.2021г. и сумата от 230.00 лева – разходи за репартиране на
увредения автомобил, които плащания се признават от ищеца. Обстоятелството, че
увреденото МПС е собствено на ищеца също не се спори, като това се установява и от
приложеното свидетелство за регистрация, върху което е налице отбелязване, че
регистрацията на автомобила е била прекратена на 01.09.2021г.
Спорен е размера на вредата, без да се оспорва степента на увреда на автомобила
на ищеца от това произшествие.
За изясняване на спорния въпрос относно размера на дължимо обезщетение е
била допусната съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е
установило, че стойността на вредите по автомобила на ищеца към датата на събитието
е 22844.69 лева, а средната пазарна стойност на вещта към същата дата е 6408.00 лева,
т.е. налице е тотална щета, тъй като стойността на разходите за ремонт на увреденото
МПС надвишава 70 на сто действителната му стойност. Вещото лице е посочил също,
че запазените части се определят в експертната практика като процент от
действителната стойност на автомобила и е пояснил при изслушването му, че
практиката е наложена от разбирането, че тези части могат да се реализират на пазара
за авточасти втора употреба, но това е несигурно събитие, а цената на такива части
варира в широки граници, поради което не може да се определи на каква цена ще се
реализират на пазара запазените части от застрахованата вещ от собственика, за да се
обоснове конкретна сума за тях. В стойностно изражение запазените части възлизат на
1602.00 лева (25% от 6408.00 лева).
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и пълно. В тази
връзка и като е намерил, че е отговорил аргументирано и конкретно на поставените
въпроси, е отхвърлил искането на ищеца за допускане на повторна експертиза по
въпроса относно действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие. С отговора на поставените от ищеца с писмена молба
въпроси вещото лице е пояснило, че е извършил проучване на пазара от няколко
3
източници, които назовава и оферти от които е приложил по делото, офертите касаят
продажба на автомобили със сходни технически характеристики на процесния, които
са били проучени от него за нуждите на оценката. Ето защо, съдът е приел, че не са
налице предпоставките на чл.201 от ГПК за допускане на повторна автотехническа
експертиза, тъй като приетата е обоснована и не възниква съмнение за нейната
правилност.
При така установените факти и дадената от вещото лице оценка, съдът
обосновава извод за основателност на исковата претенция в заявения размер от 1000.00
лева - частично от 5106.87 лева, тъй като след приспадане от действителната стойност
на автомобила към датата на ПТП – 6408.00 лева, на заплатеното вече обезщетение от
2893.13 лева, както и на запазените части – 1602.00 лева, се установява, че търсеното
обезщетение е в размер на 1912.87 лева или на по-висока стойност от търсените с иска
1000.00 лева. Уместно е да се посочи, че в съдебното производство размерът на
дължимото от застрахователя по застраховка ГО обезщетение се остойностява с
размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието,
като при определяне на обезщетението по съдебен ред прилагането на Методиката,
въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/2006 г. на КФН, не е задължително (Решение №
52/ 8.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290
от ГПК). В този смисъл, дадената от застрахователя оценка по реда на тази наредба не
е било коректно. От стойността на увредената вещ съдът не приспада сумата от 230.00
лева, заплатена от застрахователя по щетата, тъй като същата покрива разход за
репатриране на увреденото МПС, който разход се дължи от застрахователя на
деликвента на общо основание и не следва като разход да рефлектира в намаление на
търсеното обезщетение за репариране на вредите, нанесени от застрахования деликвент
на автомобила на ищеца.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищецът. Разходите му
по водене на делото възлизат на 610.00 лева, от които 50.00 лева държавна такса,
200.00 лева депозит за вещо лице и 360.00 лева адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства за реално плащане, поради което подлежи на присъждане.
Възнаграждението не се явява прекомерно с оглед материалния интерес по делото, тъй
като е определен в минимума по НМРАВ, поради което съдът намери, че не следва да
го намали по направеното от насрещната страна възражение в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Надежда“, бл.302, вх.Г, ет.6, ап.84,
със съдебен адрес: гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, ет.2, офис 1 (чрез адв.Й.А.),
сумата 1000.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л.а. „Фолксваген Тауран“ с рег. № СА 2930 ХК от ПТП, настъпило на
04.06.2021г. на път I-6 км 150.865, причинено виновно от водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № СО 6919 ВК, застраховано по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, валиден към датата на произшествието, който
иск е предявен като частичен от сумата 5106.87 лева, ведно със законната лихва от
08.10.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Надежда“, бл.302, вх.Г, ет.6, ап.84,
сумата 610.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5