Определение по дело №72/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 58/08.07.2008 г., постановено по Г.д. № 888/2008 г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в Г., У., бл.”К.”, вх.”Б”, .2, в южната част на сградата от дясната страна на вх.”Б”, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ от 95.00 кв.м., при граници: Г. К., М. С., К. К. и Е. П., ведно с избено помещение № 9, с полезна площ 8.50 кв.м., при граници: Е. П. и Г. К., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при следните дялове: 1/18 идеална част за А. П. П., 1/18 идеална част за Г. И. К., 1/18 идеална част за И. И. Г., 13/18 идеални части за М. А. Н. и 2/18 идеални части за А. А. И..

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М. А. Н., която го обжалва като недопустимо и неправилно. В жалбата се сочи, че ищцата А. П. П. не била съсобственик на процесния апартамент, тъй като нейния съпруг И. Г. П. починал преди майка си А. В. П. и по силата на чл.10, ал.1 от ЗН се замествал от своите низходящи, но не и от съпругата си. Твърди се, че процесният недвижим имот бил изключителна собственост на А. В. П., което водело до неправилно изчисляване на наследствените дялове. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението на Кърджалийския районен съд като недопустимо в частите, с които А. П. П. е призната за съделител и с право да получи 1/18 идеална част от процесния имот, както и да отмени обжалвания съдебен акт, в частта, с която са определени дяловете на всеки един от съделителите, като допусне делбата при следните дялове: 3/18 идеални части в общ дял за Г. И. К. и И. И. Г. или по 3/36 идеални части за всеки от тях, 28/36 идеални части за М. А. Н. и 2/36 идеални части за А. А. И.. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Въззивницата А. А. И., присъединила се към въззивната жалба на основание чл.265 от ГПК и конституирана като жалбодател, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемите А. П. П., Г. И. К. и И. И. Г., представлявани от процесуалния си представител оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че процесният имот бил съпружеска имуществена общност по силата на чл.103, във вр. с чл.13 от СК, обн. 1968 г. Сочи се още, че въззиваемите били наследници на И. Г. П., който наследил Г. А. П. и имали всеки по 1/18 идеална част от делбения илот. Молят съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна, но по различни от изложените в същата съображения.

От представените като доказателства по делото заверени копия от Свидетелство за венчание № 51 от 24.11.1935 г., изд. от Пловдивска епархия на Българска екзархия, Свидетелство за венчание № 52 от 24.11.1935 г., изд. от Пловдивска епархия на Българска екзархия и нотариален акт за собственост върху жилище в жилищна сграда, построена от строителна организация върху държавна земя № 8/10.02.1967 г., том І, дело № 11/1967 г. по описа на РС – Кърджали се установява, че А. В. П. и Г. А. П. са съпрузи от 24.11.1935 г., като по време на брака им А. В. П. е била призната за собственица на апартамент № 9 на втори етаж от дясната страна на вх.”Б”, находящ се в южната страна на жилищна сграда в Г., кв.97 по плана на града, построена от ЖСК “К.”, със застроена площ на апартамента 95 кв.м., при съседи: Г. К., М. С., К. К. и Е. П., ведно с мазе № 9, при граници на мазето: Е. П. и Г. К..

От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 000481/09.01.2003 г., изд. от Община Кърджали се установява, че Г. А. П. е починал на 01.09.1987 г., като е оставил свои законни наследници: А. В. П. – съпруга, А. Г. П. – син и И. Г. П. – син.

На 05.01.1989 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 9/05.01.1989 г., том І, дело № 2/1989 г. по описа на РС – Кърджали, А. В. П. прехвърлила на сина си А. Г. П. 1/3 идеална част от апартамент № 9, находящ се в южната страна на жилищната сграда – кооперация “К.”, дясната страна на вх.”Б”,, етаж ІІ, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ 95 кв.м., при граници: Г. К., М. С., К. К., Е. П. и Г. К., ведно с прилежащото мазе № 9, срещу задължението на А. Г. П. да поеме гледането и издръжката на майка си А. В. П., докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 001377/10.10.2008 г., изд. от Община Кърджали се установява, че И. Г. П. е починал на 20.02.1993 г., като е оставил свои законни наследници: А. П. П. – съпруга, Г. И. К. – дъщеря и И. И. Г. – син. Представено е и удостоверение за наследници № 750/12.05.1998 г., изд. от Община Кърджали, от което се установява, че Ц. Д. П. е починала на 08.05.1998 г. и е оставила свои законни наследници: А. Г. П. – съпруг, А. А. И. – дъщеря и М. А. П. – дъщеря.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191/08.07.1998 г., А. В. П. продала на сина си А. Г. П. 1/3 идеална част от апартамент № 9, построен с отстъпено право на строеж върху държавно място в парцел 97 по плана на Г., целият с площ 700 кв.м., находящ се на У., в жилищна сграда – кооперация “К.”, вх.”Б”, етаж ІІ, в южната част на сградата, от дясната страна на вх.”Б”, със застроена площ 95 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, при съседи на апартамента: Г. К., М. С., К. К. и Е. П., ведно с 1/3 идеална част от прилежащото мазе № 9 с полезна площ 8.5 кв.м., при съседи: Е. П. и Г. К.. На 03.02.2003 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползуване № 24/03.02.2003 г. том І, рег. № 450, дело № 22/2003 г. по описа на Нотариус Елияна Калайджиева, със съдебен район РС – Кърджали, вписана под № 280 в регистъра на Нотариалната камара – София, А. Г. П. дарил на М. А. Н. 13/18 идеални части от описания недвижим имот, като запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползуване върху дарявания недвижим имот.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 001058/18.01.2002 г., изд. от Община Кърджали се установява, че А. В. П. е починала на 02.01.2002 г., като е оставила законни наследници: А. Г. П. – син, Г. И. К. – внучка и И. И. Г. – внук, последните двама наследници по заместване на баща си И. Г. П. – син на А. В. П., починал на 20.02.1993 г.

По делото е представено като доказателство заверено копие от удостоверение за наследници № 002278/16.04.2003 г., изд. от Община Кърджали, от което се установява, че А. Г. П. е починал на 17.02.2003 г. и е оставил законни наследници: М. А. Н. и А. А. И..

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.34 от ЗС е основателен и доказан, но при дялове, различни от сочените в исковата молба. Установява се от събраните по делото доказателства, че процесният имот е съсобствен на страните по делото, като съсобствеността е възникнала от настъпването на различни юридически факти – наследяване и правни сделки. Безспорно е, че А. В. П. и Г. А. П. са съпрузи от 1934 г., а процесният имот е придобит на основание реализирано право на строеж от ЖСК “К.” през 1967 г., т.е. преди влизане в сила на СК (обн. Д.в., бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. Д.в. бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.), който за пръв път урежда режима на съпружеската имуществена общност. Въпреки това, процесният апартамент е станал съпружеска имуществена общност на основание чл.103, във вр. с чл.13, ал.1 от СК (обн. Д.в., бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. Д.в. бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.). Съгласно посочените разпоредби правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Ето защо след смъртта на Г. А. П. на 01.09.1987 г., неговата 1/2 идеална част от процесния имот или 9/18 идеални части се разпределят между законните наследници както следва: 3/18 идеални части за съпругата А. В. П., 3/18 идеални части за сина А. Г. П. и 3/18 идеални части за сина И. Г. П.. При това разпределение съпругата А. В. П. има 1/2 собствена идеална част и 3/18 идеални части по наследство от съпруга си, или общо 2/3 идеални части, или 12/18 идеални части. На 05.01.1989 г. А. В. П. прехвърля на сина си А. Г. П. срещу задължението за издръжка и гледане 1/3 идеална част от апартамента, или 6/18 идеални части. Сделката е възмездна, поради което и на основание чл.19, ал.1 от СК (Обн., Д.в., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм. отм. Д.в., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) прехвърлената 1/3 идеална част от апартамента, или 6/18 идеални части са съпружеска имуществена общност на А. Г. П. и съпругата му Ц. Д. П., която е починала на 08.05.1998 г., видно от удостоверение за наследници № 750/12.05.1998 г., изд. от Община Кърджали. След смъртта на Ц. Д. П. нейните 3/18 идеални части от апартамента се разпределят между законните й наследници както следва: 1/18 идеална част за съпруга А. Г. П., 1/18 идеална част за дъщерята А. А. И. и 1/18 идеална част за дъщерята М. А. П.. На 08.07.1998 г., т.е. след като Ц. Д. П. е починала, А. В. П. продава на сина си А. Г. П. 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, или 6/18 идеални части. Тази 1/3 идеална част, или 6/18 идеални части, макар и придобита чрез възмездна сделка, не е съпружеска имуществена общност, тъй като договорът за продажба е сключен на 08.07.1998 г., т.е. след като Ц. Д. П. е починала на 08.05.1998 г., поради което изключителен собственик на тази 1/3 идеална част, респ. 6/18 идеални части, е А. Г. П.. Към този момент А. Г. П. е притежавал 13/18 идеални части от процесния апартамент, които са придобити от него както следва: 3/18 идеални части по наследство от баща си Г. А. П.; 3/18 идеални части, придобити от А. В. П. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; 1/18 идеална част по наследство от съпругата му Ц. Д. П. и 6/18 идеални части, придобити по договор за продажба от А. В. П.. Именно 13/18 идеални части, колкото е притежавал, а не 11/18 както неоснователно се сочи в исковата молба, А. Г. П. е дарил на дъщеря си М. А. Н., която освен това има 1/18 идеална част по наследство от майка си Ц. Д. П.. Така делът на тази съделителка става 14/18 идеални част, а не 13/18 идеални части, както неправилно е било постановено от първоинстанционния съд. Неправилно е определен и делът на А. А. И., която има само 1/18 идеална част, придобита по наследство от майка си Ц. Д. П., а не 2/18 идеални части. А. А. И. е наследница на баща си А. Г. П., но не получава наследство от него, тъй като последният приживе се е разпоредил с всичките си 13/18 идеални части от процесния апартамент в полза на дъщеря си М. А. Н.. Ето защо решението на Кърджалийския районен съд в тези части е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат определени действителните дялове на съделителите М. А. Н. и А. А. И., както следва: 14/18 идеални части за М. А. Н. и 1/18 идеална част за А. А. И..

След прехвърлянето на 1/3 идеална част (6/18 идеални части) срещу задължения за издръжка и гледане и след продажбата на 1/3 идеална част, А. В. П. се е разпоредила с всичките притежавани от нея 2/3 идеални части (4/6 ид.ч, или 12/18 ид.ч.), като до смъртта си на 02.01.2002 г. не е притежавала собственост върху процесния имот. Поради тази причина нейните законни наследници не са получили дял от апартамента на основание наследство.

На 20.02.1993 г. починал И. Г. П., който има по наследство от своя баща 3/18 идеални части, които се разпределят между неговите законни наследници както следва: 1/18 идеална част за съпругата А. П. П., 1/18 идеална част за дъщерята Г. И. К. и 1/18 идеална част за сина И. И. Г.. В тази връзка, неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че А. П. П. не притежава идеални части от процесния недвижим имот. Както бе посочено, А. П. П. не е наследник на А. В. П., а на своя съпруг И. Г. П., който притежава 3/18 идеални части по наследство от своя баща Г. А. П.. Съпругата А. П. наследява своя съпруг на основание чл.9, ал.1 от ЗН и получава част, равна на частта на всяко дете, или 1/18 идеална част. В случая не се касае за наследяване на А. В. П., а на Г. А. П., чийто син не е починал преди него, за да бъде приложена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН, както не основателно се сочи във въззивната жалба. Впрочем, в тази част решението на Кърджалийския районен съд е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.

В заключение може да се обобщи, че дяловете на съделителите на процесния недвижим имот се разпределят както следва: 1/18 идеална част за А. П. П., 1/18 идеална част за Г. И. К., 1/18 идеална част за И. И. Г., 14/18 идеални части за М. А. Н. и 1/18 идеална част за А. А. И..

За прецизност следва да бъде посочено, че в решението на първоинстанционния съд е отразено, че същото е постановено на 08.07.2008 г. Очевидно се касае за техническа грешка при изписване на годината на постановяване на решението, тъй като последното съдебно заседание е проведено на 22.05.2009 г.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 58/08.07.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 888 по описа за 2008 г. на същия съд, в частта му, с която са определени дяловете на съделителите М. А. Н. и А. А. И., като бъде постановено друго решение, с което да бъдат определени дяловете на тези съделители както следва: 14/18 идеални части за М. А. Н. и 1/18 идеална част за А. А. И.. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 58/08.07.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 888 по описа за 2008 г. на същия съд, В ЧАСТТА му, с която са определени дяловете на съделителите М. А. Н. – 13/18 идеални части и А. А. И. – 2/18 идеални части, вместо което постановява:

ОПРЕДЕЛЯ дяловете на съделителите М. А. Н. и А. А. И. както следва: 14/18 идеални части за М. А. Н. от Г., У., бл.”К.”, вх.”Б”, .2, ап.9, с ЕГН * и 1/18 идеална част за А. А. И. от Г.П., бул. “Н.Вапцаров” № 1., с ЕГН *.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1. 2.