Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. Софи, 09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2724 по описа за 2020г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 80169/01.04.2019г. по гр.д. № 22488 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 141-ви състав са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2008898/04.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Ж.Н., ЕГН ********** с
правно основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Ж.Н.,
ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, заплащане на сумите както следва: М.Д.И., ЕГН ********** сумата
от 2931,24лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия и сумата от 69,19лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 73, гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението –
16.08.2017г., до изплащането им; сумата от 751,16лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г.; Д.Ж.Н., ЕГН ********** сумата от 732,81лв., представляващи стойност на потребена топлинна
енергия и сумата от 17,29лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 73, гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението –
16.08.2017г., до изплащането им; сумата от 187,96лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г.;за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 56142/2017г. на Софийски районен съд.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5073448/25.04.2019г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че бил направил
искане за издаване на съдебно удостоверение за установяване собствеността върху
имота, представил такова пред СО, но отговор и до момента не бил даден, не
можело да се приеме, че това е по негова вина. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски по
делото.
Въззиваемият-ответник
по исковете – М.Д.И., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е, че правилно СРС приел, че не било доказано да е носител на правото на собственост върху имота
съответно че е потребител на топлинна енергия в него.
Въззиваемият-ответник
по исковете – Д.Ж.Н., ЕГН ********** не е изразила становище.
Третото лице
помагач на страната
на въззивника-ищец – „Т.С.“ЕООД ,
ЕИК ******* не е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №2008898/04.04.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Ж.Н., ЕГН ********** с
която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Ж.Н.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т.М.,*** дължат на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане
на сумите както следва: М.Д.И., ЕГН ********** сумата
от 2931,24лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия и сумата от 69,19лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 73, гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението –
16.08.2017г., до изплащането им; сумата от 751,16лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г.; Д.Ж.Н., ЕГН ********** сумата от 732,81лв., представляващи стойност на потребена топлинна
енергия и сумата от 17,29лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 73, гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 16.08.2017г.,
до изплащането им; сумата от 187,96лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г.;за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 56142/2017г. на Софийски районен съд, като му
се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответниците са потребители на енергия в имота като собственици и носители на вещно право на ползване върху
имота, потребили количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднали в
забава на плащането им, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение,
страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците М.Д.И.,
ЕГН ********** и Д.Ж.Н., ЕГН ********** са оспорили исковете. Посочили са, че
не били в облигационни договори с ищеца, не били сключвали договор с него за
доставка на топлинна енергия
Третото лице
помагач на страната
на ищеца – Т.С.“ЕООД , ЕИК ******* е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 56142/2017г. по
описа на СРС, 141-ви , съгласно което по заявление вх.№ 3064306/16.08.2017г. е издадена заповед за
изпълнение, с която районният съд е разпоредил М.Д.И., ЕГН ********** и Д.Ж.Н.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумите както следва: М.Д.И., ЕГН ********** сумата
от 2931,24лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия и сумата от 69,19лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 73, гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението –
16.08.2017г., до изплащането им; сумата от 751,16лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г.; Д.Ж.Н., ЕГН ********** сумата от 732,81лв., представляващи стойност на потребена топлинна
енергия и сумата от 17,29лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 73, гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението –
16.08.2017г., до изплащането им; сумата от 187,96лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г., съдебни разноски от 112,57лв. т които 1/6
дължи Д.Н., а 4/6 дължи М.М., за така издадена заповед длъжниците Д. и М.М.са
уведомени чрез залепване на 03.10.2017г. на уведомление, подали са възражение
съответно на 25.09.2017г. М.М. и на 11.10.2017г. Д. Н., на
12.03.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства
в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 04.04.2018г. е
представил такива.
Приети са
протокол от 01.09.2002г., договор от 01.09.2002г., съгласно който
етажните собственици на сградата в гр. София, ж.к ******са избрали и възложили на Т.с.“ЕООД да извършва дялово разпределение на
топлината енергия в сградата. В списъка
на живущи за ап. № 73 е записан Н.М.Б., заявил желание за монтиране на
разпределители на 6 радиатора в имота,
за което е положил подпис.
Прието е удостоверение за наследници , издадено на
08.06.2017г. от община Р., съгласно
която Н.М.Б.е починал на 02.12.2002г., като е оставил за наследници по закон
съпругата си В.Б., починала на 17.05.2016г., сина си Ж.Н., починал на 23.03.2014г.,
последният оставил наследници по закон съпругата си М.М., децата си Н.М.и Д.Н..
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014г. и от 27.06.2016г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно
които ответниците му дължат процесните суми.
Приети са изравнителни сметки.
С прието заключение по съдебно техническата експертиза
вещото лице е посочило, че стойността на реално доставената енергия в имота е
4396,89лв. за процесния период.
С определение от 05.02.2019г. СРС е допуснал издаване
на С съдебно удостоверение на ищеца пред СО за
снабдяване с документ за собственост на процесния имот.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът
прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, възнаграждение за дяловото й
разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), че е носител на вземането за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
По делото не се спори,
а и се установи от приложено заповедно дело,
че по заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжниците
са осъдени да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна
енергия и
възнаграждение за дяловото й разпределение за процесния имот за периода в размерите на
процесните суми, за
обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема,
че по делото не е установено
ответниците през процесния период да са
потребител /клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота. Това обстоятелство е било оспорено
от ответниците и в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е
било да установят същото. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за
ползване на единия от бившите съпрузи, ако ползващият бивш съпруг сключи
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става
клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от
имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част и ще дължи
на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото не са
представени доказателства ответниците да са носители на правото на собственост
или на вещно право на ползване върху
имота за периода, за квотата им в тези права, не е установено и да са подали
молба-декларация за откриване на партида за имота на тяхно име, поради което и
не е установено по делото те да имат качество на потребители на топлинна
енергия в имота за периода. Районният съд е съдействал на ищеца за снабдяване с
доказателства за това качество на ответниците, като е издал на ищеца по негово
искане съдебно удостоверение, което да му послужи пред СО за снабдяване с доказателства за твърденията на ищеца за собствеността на
ответниците върху имота. До края на съдебното дирене пред СРС ищецът не е
представил доказателства за същото, не е поискал продължаване на срока за
представянето им, поради което и оплакванията на въззивникът във въззивната
жалба съдът приема за неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се постави
отговорността за разноски по делото , въззиваемите не са ангажирали
доказателства за сторени съдебни разноски и такива не им се следват.
На третото
лице –помагач съдебни разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80169/01.04.2019г. по гр.д. № 22488 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 141-ви състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД , ЕИК ******* .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.