Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
Гр. Трън, 15.08.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в
публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С участието на секретаря ГЕРГАНА
АЧАНОВА, като разгледа гражданско дело № 137/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от
„БАНКА ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“,
ул.“Московска“ №19, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С.,
ЕИК: *********, С.П.В.- юр.к, против Л.М.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, С.А.З.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и С.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Процесуалният
представител на ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД твърди, че по силата на Договор за кредит
за текущо потребление от 18.09.2007г. сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД в
качеството му на заемодател и ответниците
Л.М.З. и С.А.З., в качеството им на кредитополучатели, и на ответницата С.П.Ч.,
в качеството и на поръчител е
отпуснат кредит за текущо потребление на 18.09.2007г. от 6 000.00 лв. /
шест хиляди лева /. Сумата предмет на
договора за заем е отпусната от дружеството-ищец и усвоена от кредитополучателите,
за което същите са удостоверили с подписа си. Ответниците Л.М.З. и С.А.З. е
следвало да погасят задължението си на 54 / петдесет и четири/ месечни вноски
считано от датата на усвояване на кредита. Кредитът е бил обезпечен с договор
за поръчителство от 18.09.2007г. между дружеството ищец и ответницата С.П.Ч..
Кредитът е бил усвоен изцяло на 18.09.2007г. За предоставената сума
кредитополучателите дължат първоначална лихва за период от 6 /шест/ месеца, в
размер на 6,69%, а за останалия срок от кредита се задължили да плащат лихва,
формирана на базов лихвен процент /БЛП/, определян периодично от кредитора и
надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит за текущо потребление
БЛП бил 5,19%, стандартна надбавка от 7,51% или общо лихвения процент по
кредита бил 12,70%. Били подписани и общите условия към процесния договор,
според които / пункт VII,
чл.19.1 и 19.2 от ОУ/ за допусната
забава на една месечна вноска остатъкът от кредита се олихвява от
наказателна надбавка от 10 %, при допусната забава на главница и/ или лихва над
90 дни целият остатък става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като
до предявяван на молб за събиране по съдебен ред, остатъка по кредита се
олихвявас прилагания лихвен процент, увеличен на наказателната надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
На
09.03.2010г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Л.М.З. и С.А.З. и С.П.Ч. е сключено
Допълнително споразумение №1 към Договор за кредит за текущо потребление от
18.09.2007г. във връзка с чл.17 и чл.55 ал.1 т.2 от Правилника за управление на
проблемните кредити на „БАНКА ДСК“ с нов погасителен план и нови условия. Видно
от текста на споразумението, страните се съгласяват, че към датата на
подписването му остатъка по дълга е в размер на 3 675,00 лв. /три хиляди шестстотин
седемдесет и пет/ лева, от които остатъка по главницата е в размер на
3 542,83 лв. / три хиляди петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и
три стотинки/ лева, дължимата редовна лихва в размер на 126, 50 лв. / сто двадесет и шест лева и петдесет
стотинки/ лева, дължимата наказателна лихва е в размер на 0,09 лева, заемната
такса е в размер на 70,00 лв. / седемдесет/
лева. Към датата на сключване на споразумението договорната лихва по кредита е в размер на
14,95 %. Падежната дата за издължаване на месечната вноска е 5 / пето/ число на
месеца, като крайната дата на падежа е 09.03.2016г. Съгласно чл. 5 от
Споразумението, се запазват приетите по основния договор обезпечение - поръчителство от страна на С.П.Ч., с ЕГН **********, като е
подписан Договор за поръчителство към Допълнително споразумение № 1 от
09.03.2010 г.. Неразделна част от Допълнителното споразумение са Погасителен
план и Общи условия - подписани и приети от страните.
Поради
нередовното обслужване на кредита дружеството-ищец е приложило описаните по-горе санкции превръщайки кредита в предсрочно изискуем от 08.02.2012г., за което
кредитополучателите са били надлежно уведомени с връчени на 11.06.2012г. покани
уведомления. На 20.12.2013г. „БАНКА ДСК „ ЕАД депозирала пред РС-Трън Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като съдия при
ТРС по ЧНД 589/2012г. е разпоредил заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1042/20.12.2012г. както и издал
изпълнителен лист.
С оглед
постановено на 03.10.2017 г. Определение № 807 по гр. д. № 522/2017г. по описа на Гражданска колегия на ОС - гр. Перник, с
което е отменено Разпореждане от 20.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 589/20123 г.
по описа на Районен съд - гр.
Трън в частта, в която е допусната незабавно изпълнение на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 20.12.2012
г. и е обезсилен Изпълнителен лист от 20.12.2012 г., изд. въз основа на
Заповед №
1042/20.12.2012 г. в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД срещу Л.М.З., с
ЕГН **********, С.А.З., с ЕГН ********** и С.П.Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 214 от ГПК, ищеца е преминал от установителен към осъдителен иск.
На 13.06.2013г.
между дружеството-ищец и ответницата Л.М.З. било подписано споразумение, с
което страните се съгласяват, че към датата на сключването му дългът по кредита
включва 3 040,37 лв. главница, 134,50 лв. начислена законна лихва от
20.12.2012г., както и 203,81 лв. разноски, а Л.З. се задължава да внася
ежемесечно сума в размер на 150,00 лв. Споразумението е със срок от 18 месеца,
като е уговорено, че ако към изтичането им длъжникът не подпише ново
споразумение, кредиторът има право да образува принудително изпълнение.
Предвид
договореното и банката-кредитор на 26.06.2015г. е депозирала пред ЧСИ С.Д., с
рег.№ 752 в КЧСИ Молба за образуване на изпълнително дело. Било образувано
изп.д № 481/2015г. След образуване на изпълнителното дело осъдените лица
правели ежемесечни вноски в размер на 80,00 лева до 24.04.2017г.
При условията на
евентуалност, ако съда приеме, че кредитополучателите и поръчителят не са
надлежно уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, се иска да
се да се приеме, че ответниците са уведомени за изискуемостта с връчването на
исковата молба.
Иска се районния съд, да осъди Л.М.З., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
в качеството си на кредитополучатели, и С.П.Ч.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
в качеството си на поръчител, да
заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД сума в размер на 3793,63 (три
хиляди седемстотин деветдесет и три и 0,63) лева, от които главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 18.09.2007 г. в размер на 3040,37 (три
хиляди и четиридесет и 0,37) лева, лихва за
периода от 06.10.2011 г. до 19.12.2012 г. в размер на 534,25 (петстотин тридесет
и четири и 0,25) лева, наказателна лихва в размер на 184,01 (сто осемдесет и
четири и 0,01) лева, заемни такси в размер на 35,00 (тридесет и пет) лева,
ведно със законна лихва върху главницата в размер от 3040,37 лева, считано от
20.12.2012 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 334,68
(триста тридесет и четири и 0,68) лева, от които 80,87 (осемдесет и 0,87) лева
платена държавна такса и 253,81 (двеста петдесет и три и 0,81) лева
юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да
осъди ответниците да заплатят сторените разноски, в настоящия процес и
по заповедното производство.
Исковата молба с
приложенията е връчена на ответницата Л.М.З.
на 15.09.2017г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител адв.Г.Г.М. от САК. В отговора се иска да се остави ИМ
без движение, тъй като ищецът твърди разсрочване и плащане по дълга, което
съгласно ТР 4/2013г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.16 води до липса на
правен интерес. Иска се и прекратяване на делото поради недопустимост / изцяло
и частично/, а алтернативно и до отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан, с всички последиц от това решение. По отношение на твърдението за
неоснователност на иска се оспорва твърдението за наличие на валидно
облигационно отношение по договор за банков кредит, и по договора за поръчителство, тъй като същите
не са подписани от надлежни представители на банката. Подписалите представения
с исковата молба договор за кредит се именуват кредитоискатели, а не
кредитополучатели, а в общите условия понятието е кредитополучатели не е ясно
дали ответниците се явяват задължена страна. Ответниците Л.З., С.З. и С.Ч. не са подписвали общите условия, както и
специалист БО- Р.Л.. Не се оспорват подписите под договора на първа и втора
страница на отв.Л.З., но оспорват наказателната лихва, заемна такса и др.
Оспорват стойностите на приетите за определяне на лихвата по кредита компоненти
като БЛП и надбавка. Намират клаузи по договора за неравноправни такива по
смисъла на ЗЗП. Оспорват твърдението на ищеца, че е обявил по надлежния рд
кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка се твърди, че ответницата Л.З. не
е получавала обратни разписки с номера PS 2300
008O5D 0 и PS 2300008OB Y.
Оспорва се истинността на отразяванията в тези документи, както и твърдението на ищеца, че с тези обратни
разписки е извършена доставка на пощенска пратка, съдържаща Покана-уведомление
с изх.№ 1269/06.06.2012г. Иска се издаване на съдебно удостоверение. Оспорва се
твърдението на дружеството-ищец, че е реализирал съгласно договора т.н.
предсрочна изискуемост, както и не е даден срок за погасяване на забавените
вноски. Прави се възражение за неприложимост на Споразумението от 13.06.2012г.
по отношение на отв.Л.З., тъй кто тя не е страна по договора. Правят се
възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца срещу отв.Л.З..
Считат, че към датата на подаване на заявлението и към датата на подаване на
иска по чл.422 от ГПК кредтополучателите не са имали задължения към банката-
кредитор в описания в иска размер. Оспорват съдържанието на представените
банкови задължения.
Исковата молба с
приложенията е връчена на ответницата С.А.З.
на 14.09.2017г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител адв.Г.Г.М. от САК. В отговора се иска да се остави ИМ
без движение, тъй като ищецът твърди разсрочване и плащане по дълга, което
съгласно ТР 4/2013г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.16 води до липса на
правен интерес. Иска се и прекратяване на делото поради недопустимост / изцяло
и частично/, а алтернативно и до отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан, с всички последици от това решение. По отношение на твърдението за
неоснователност на иска се оспорва твърдението за наличие на валидно
облигационно отношение по договор за банков кредит, и по договора за поръчителство, тъй като същите
не са подписани от надлежни представители на банката. Подписалите представения
с исковата молба договор за кредит се именуват кредитоискатели , а не
кредитополучатели, а в общите условия понятието е кредитополучатели не е ясно
дали ответниците се явяват задължена страна. Ответниците Л.З., С.З. и С.Ч. не са подписвали общите условия, както и
специалист БО- Р.Л.. Не се оспорват подписите под договора на втора страница на
отв.С. З., но заявяват, че първата
страница е сменена и не носи нейния подпис. Оспорват иска като изначално
неоснователен към нея, тъй като липсват подписи от нейна страна под общите
условия, сумата по кредита е получена от
отв.Л.З., тост не се явява нито кредитополучтел, нито поръчител. Оспорват
стойностите на приетите за определяне на лихвата по кредита компоненти като БЛП
и надбавка. Иска се съдът да задължи банката-ищец да представи решения на
управителните си органи относно методиката на определяне на БЛП и надбавката.
Намират клаузи по договора за неравноправни такива по смисъла на ЗЗП. Оспорват
твърдението на ищеца, че е обявил по надлежния рд кредита за предсрочно
изискуем. В тази връзка се твърди, че ответницата С.З. не е получавала обратни
разписки с номера PS 2300 008O5D 0
и PS 2300008O5B Y.
Оспорва се истинността на отразяванията в тези документи, както и твърдението на ищеца, че с тези обратни
разписки е извършена доставка на пощенска пратка, съдържаща Покана-уведомление
с изх.№ 1269/06.06.2012г. Иска се издаване на съдебно удостоверение. Оспорва се
твърдението на дружеството-ищец, че е рализирал съгласно договора т.н.
предсрочна изискуемост, както и не е даден срок за погасяван на забавнте
вноски. Прави се възражение за неприложимост на Споразумението от 13.06.2012г.
по отношение на отв.С.З., тъй като тя не е страна по договора. Правят се
възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца срещу отв.С.З..
Считат, че към датата на подаване на заявлението и към датта на подаване на
иска по чл.422 от ГПК кредитополучателите не са имали задължения към банката-
кредитор в описания в иска размер. Оспорват съдържанието на представените
банкови задължения.
Исковата молба с
приложенията е връчена на ответницата С.Ч.
на 15.09.2017г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител адв.Г.Г.М. от САК. В отговора се иска да се остави ИМ
без движение, тъй като ищецът твърди разсрочване и плащане по дълга, което
съгласно ТР 4/2013г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.16 води до липса на
правен интерес. Иска се и прекратяване на делото поради недопустимост / изцяло
и частично/, а алтернативно и до отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказн, с всички последици от това решение. По отношение на твърдението за
неоснователност на иска се оспорва твърдението за наличие на валидно
облигационно отношение по договор за банков кредит, и по договора за поръчителство, тъй като същите
не са подписани от надлежни представители на банката. Подписалите представения
с исковата молба договор за кредит се именуват кредитоискатели, а не
кредитополучатели, а в общите условия понятието е кредитополучатели не е ясно
дали ответниците се явяват задължена страна. В тази връзка и даденото от отв.Ч.
поръчителство е за несъществуващи задължения на отв.Л.З. и С.З.. Ответниците Л.З., С.З. и С.Ч. не са подписвали общите условия, както и
специалист БО- Р.Л.. Не се оспорват подписите под договора за поръчителство ,
но ако се приеме договора за кредит за действителен, то задълженията на
поръчителя следва да се редуцират до
тези по главния дълг. Оспорват наказателната лихва, заемна такса и др. Оспорват
стойностите на приетите за определяне на лихвата по кредита компоненти като БЛП
и надбавка. Прави се възражение за неприложимост на споразумението от
13.06.2012г. по отношение на поръчителя относно създаване на по-обремнително
задължение и относно разсрочването на дълга. Намират клаузи по договора за
неравноправни такива по смисъла на ЗЗП. Оспорват твърдението на ищеца, че е
обявил по надлежния ред кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка се
твърди, че ответницата Л.З. не е получавала уведомление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. В тази връзка оспорват удостовереното от служители на
пощите получаването на известия за доставяне. Оспорват съдържанието и авторството на обратна разписка ИД PS 2300008O5D 0
в частта и относно удостовереното, че С.- дъщеря на Л.М.З. е получила
адресираната до последната пощенска пратка, доставена с това известие за
доставяне. Иска се да бъде открито производство по оспорване на авторството и
съдържанието този документ. Оспорват твърдението, че с тази обратна разписка е
извършена доставка на пощенска пратка съдържаща Покана-уведомление с изх.№
1269/06.06.2012г. Оспорва се съдържанието и авторството на обратна разписка ИД PS
2300008O5B Y
в частта, в която е удостоверено, че лично С.А.З. е получила пощенска пратка,
доставена с това известие, както и че с тази обратна разписка е получена
Покана-уведомление с изх.№ 1269/06.06.2012г. Оспорва се съдържанието и
авторството на обратна разписка ИД ИД PS
2300008O59 W в частта, в която е удостоверено, че С.Ч. е
получила пощенска пратка, доставена с това известие, както и че с тази обратна
разписка е получена Покана-уведомление с изх.№ 1269/06.06.2012г. На основание чл.147 ал.1 от ЗЗД се прави
възражение за недължимост на вземането на банката по договора поради неспазване
на шестмесечния преклузивен срок от падежа на главното задължение. Твърди се,
че поради действията на банката-ищец поръчителя не може да встъпи в правата си
на кредитор. Твърди се, че нито в договора нито в ОУ няма основание за
установяване н вземане по т.н. „заемна такса“.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството-ищец поддържа предявения иск. Искането към съда е
да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
предствител на ответниците оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Срещу
издадената в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.
Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на
предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск, ищецът трябва да установи при условията на пълно главно доказване
наличието на твърдения договор за потребителски кредит между него и ответниците,
изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на
ответниците.
След извършена служебно справка
в официалната интернет страница на Българска Народна банка, Регистър на
финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, се установи, че ищецът е регистриран
по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ финансова институция.
От представения по делото
договор за потребителски кредит се установява, че Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2007г. сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството му на
заемодател и ответниците Л.М.З. и С.А.З.,
в качеството им на кредитополучатели, и на ответницата С.П.Ч., в качеството и
на поръчител е отпуснат кредит за
текущо потребление на 18.09.2007г. от 6 000.00 лв. / шест хиляди лева /.
Сумата предмет на договора за заем е отпусната от дружеството-ищец и усвоена от
кредитополучателите, за което същите са удостоверили с подписа си. Ответниците Л.М.З.
и С.А.З. е следвало да погасят задължението си на 54 / петдесет и четири/
месечни вноски считано от датата на усвояване на кредита. Кредитът е бил
обезпечен с договор за поръчителство от 18.09.2007г. между дружеството ищец и
ответницата С.П.Ч.. Кредитът е бил усвоен изцяло на 18.09.2007г.
Предоставянето на кредита
съгласно т. 4 от договора се извършва, чрез превод на кредитните средства пряко
по разплащателна сметка № 14090947 титуляр на който е отв.Л.М.З.. Като
извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на този договор. По делото не се спори, че кредита е усвоен.
Поетото по силата на договора насрещно
задължение на ответника е да погаси предоставения му кредит, чрез заплащане на погасителни
месечни вноски, включващи лихва и главница, дължими на всяко петнадесето число на съответния месец, с краен срок на
погасяване 54 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Предвид изложеното съдът приема
за доказано обстоятелството, че между ищеца и ответниците Л.М.З. и С.А.З. е
сключен описания по-горе договор за кредит, с посочените клаузи, както и че
процесния договор е обезпечен с договор за поръчителство от 19.09.2007г. между
дружеството ищец и ответницата С.П.Ч..
От приетите доказателства по
делото се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за
потребителски кредит, като на 18.09.2007г. е превел с банков превод заетата от
ответниците сума в размер на 6 000.00 лв. / шест хиляди лева /.
Видно от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза за периода от отпускането/усвояването на кредита
до 08.05.2018г. отв.Л.М.З. е внесла суми общо в размер на 9 544,80 лв. /
девет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/.
Непогасените изискуеми задължения по кредита към 20.06.2018г. са в размер на
492,81 лева. От разпита на вещото лице се установи, че и към датата на
завеждане на исковата молба ( 07.09.2017г.) остатъка по размера на главницата е
бил 492,81 лева. Към договора за кредит
за текущо потребление от 18.09.2007г. е приложен погасителен план подписан от двете страни във
връзка със споразумение от 09.03.2010г. с месечни вноски до 09.03.2016г. при
лихвен процент от 14,95 %, така както е договорен при подписване на първото
споразумение. Към 09.03.2010г. кредитопулучателите са допуснали нередовно
обслужване на дължимите месечни погасителни вноски, с което кредита е превърнат
в предсрочно изискуем. На 13.06.2013г. е подписано споразумение, с което
страните се съгласяват, че размера на дълга по кредита е 3040,37 лева главница,
134,50 лева законна лихва и 203,81 лева разноски. След преструктурирането на
кредита същия е увеличен със 181,07
лева. Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е
3 793,63 лева.
Съдът счита, че е налице
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита на 08.02.2012г. Настъпване
на такава е предвидено в общите условия към договора, като предпоставка за това
е неплащане на главница или лихва над 50 дни от падежа.
Предсрочната изискуемост настъпва на падежа на втората
просрочена вноска. Клаузата за предсрочна изискуемост на цялата дължима сума,
включена в договора е в полза на кредитора. Тя не настъпва автоматично при
наличие на предпоставките за това. Необходимо е изявление на кредитора в този
смисъл, което да е съобщено на длъжника. /в този смисъл ТР от 18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ВКС/. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на
ищеца. По делото са ангажирани доказателства установяващи обявяването на
кредита за предсрочно изискуем и съобщаването на длъжника за това. Видно от
приобщена по делото като доказателство покана-уведомление с изх.№ 06.06.2012г.
ищеца е изпратил до трите ответници по делото уведомление относно настъпилата
предсрочна изискуемост. По делото във връзка с откритото производство по по
реда на чл.193 от ГПК беше назначена и извършена СГЕ със задача:
1.След като се запознае
с 1.обратна разписка ИД PS
2300008O5D 0 и в частта и относно удостовереното, че С.-
дъщеря на Л.М.З. е получила адресираната до Л.З. пощенска пратка, доставена с
това известие за доставяне, и сравнителен материал от С.А.З. да посочи: подписът в графа „подпис на получателя„ от 11.06.2012г. положен ли е от С.А.З.; 2. обратна
разписка ИД PS 2300008O5B Y в частта, в която е удостоверено, че лично С.А.З. е
получила пощенска пратка, доставена с това известие , и сравнителен материал от С.А.З. да посочи: подписът в графа „подпис на получателя“ от 11.06.2012г. положен ли е от С.А.З. ; 3. обратна
разписка ИД ИД PS 2300008O59 W в частта,
в която е удостоверено, че С.П.Ч. е получила пощенска пратка, доставена с това
известие, и сравнителен материал
от С.П.Ч. да посочи: подписът в графа „подпис на получателя„ от 11.06.2012г. положен ли е от С.П.Ч.. Видно от същата подписите
положени за „подпис на получателя“ в оригинал на известие за доставяне (
обратни разписки) с № ИД PS 2300008O5D 0
и ИД PS 2300008O5B Y са изпълнени
от С.А.З., а подписа положен за „подпис на получателя“ в оригинал на известие
за доставяне ( обратни разписки) с № ИД ИД PS 2300008O59 W не е изпълнен от С.Ч.. Следователно първите две ответници не
можаха да докажат неистинността на оспораваните документи касателно първите две
обратни разписки, с които им е станало
известно обявяването на предсрочната изискуемост като кредита.
Поради което и съдът счита, че
е настъпила предсрочна изискуемост на цялата дължима по него сума.
Размерът на главницата и
лихвата са установени от представените
писмени доказателства по делото, извършената и приета съдебно-икономичска
експертиза. Въз основа на тях, съдът
намира за недоказани исковете за 3793,63 (три хиляди
седемстотин деветдесет и три и 0,63) лева, от които главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 18.09.2007 г. в размер на 3040,37 (три хиляди и
четиридесет и 0,37) лева, лихва за периода
от 06.10.2011 г. до 19.12.2012 г. в размер на 534,25 (петстотин тридесет
и четири и 0,25) лева, наказателна лихва в размер на 184,01 (сто осемдесет и
четири и 0,01) лева, заемни такси в размер на 35,00 (тридесет и пет) лева,
ведно със законна лихва върху главницата в размер от 3040,37 лева, считано от
20.12.2012 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 334,68
(триста тридесет и четири и 0,68) лева, от които 80,87 (осемдесет и 0,87) лева
платена държавна такса и 253,81 (двеста петдесет и три и 0,81) лева
юрисконсултско възнаграждение. Видно от цитираната по-горе съдебно-икономическа
експертиза към датата на предявяване на исковата молба дължимата сума е била в
размер на сумата 492,81 лева, а в хода на съдебното производство ответниците
са платили общо 545 лева- тоест налице е пълно погасявене на дължимото. На това основание съдът счита, че исковете предявени
срещу Л. М. З. и С.А.З. не са основателни и същите следва да бъдат отхвърлени.
Що се касае до ангажирането на солидарданата отговорностт по отношение на отв.С.П.Ч.
настоящия съдебен състав намира, че същата е била погасена на 12.12.2012г. с
изтичане на шестмесечния преклузивен съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД, през който е
следвало дружеството-кредитор да предприеме действия по принудителното му
събиране. В случая видно от материалите по ч.гр.д № 589/2012г. заявлението по
чл.417 от ГПК е депозирано на 20.12.2012г. Ето защо иска спрямо отв.С.Ч. се
явява погасен преди завеждането му и същия следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото разноските
в заповедното и исковото производство направени от дружеството- ищец следва да бъдат
възложени на ответниците Л. М. З. и С.А.З. съразмерно дължимото към датата на завеждане
на исковата молба, тъй като съдът намира, че
същите с поведението си са станали повод за завеждане на настоящото
производство. На отв.С.Ч. ищеца следва да заплати всички разходи извършени по
водене на съдебното производство.
По изложените съображения и на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените субективно съединени искове от „БАНКА
ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“,
ул.“Московска“ №19, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С.,
ЕИК: *********, С.П.В.- юр.к, против Л.М.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, С.А.З.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и С.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, с които се претендира да бъдат осъдени
ответниците Л.М.З., С.А.З. и С.П.Ч. да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 3793,63
(три хиляди седемстотин деветдесет и три и 0,63) лева, от които главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2007 г. в размер на 3040,37
(три хиляди и четиридесет и 0,37) лева,
лихва за периода от 06.10.2011 г. до 19.12.2012 г. в размер на 534,25
(петстотин тридесет и четири и 0,25) лева, наказателна лихва в размер на
184,01 (сто осемдесет и четири и 0,01) лева, заемни такси в размер на 35,00
(тридесет и пет) лева, ведно със законна лихва върху главницата в размер от
3040,37 лева, считано от 20.12.2012 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
334,68 (триста тридесет и четири и 0,68) лева, от които 80,87 (осемдесет и
0,87) лева платена държавна такса и 253,81 (двеста петдесет и три и 0,81) лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Л.М.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, С.А.З., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят на „БАНКА ДСК“
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“,
ул.“Московска“ №19, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С.,
ЕИК: ********* сумата от 81 лв. ( осемдесет и един) лева представляваща разноски
(държавни такси, юрисконсултско възнаграждение
и съдебно счетоводна експертиза), сторени в заповедното и исковото производсво.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД със
седлище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“ №19,
представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С., ЕИК: ********* да
заплати на С.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 490 ( четиристотин
и деветдест лева) представляваща платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: