№ 23228
гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110102687 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
41 ЗС за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 271,43 лева, представляваща заплатена от
ищеца припадаща се на ответника част от разходи за техническа поддръжка на
административна сграда с адрес в гр. С. (високо тяло) за периода от 01.12.2023
г. до 31.12.2023 г., изчислена пропорционално на притежаваните от ответника
27,3% идеални части от общите части на сградата., ведно със законна лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.06.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
24027/01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 39890/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 176 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава право на
собственост върху 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни
сгради, кв. 106, местност **** по плана на гр. С. с площ от 4900 кв.м., заедно с
партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми
етажи в построената в поземления имот единадесет-етажна административна
сграда, с адрес гр. С. (високо тяло) заедно със 72,7% ид.ч. от общите части на
сградата, а ответникът притежава право на собственост върху обособена част,
състояща се от девети, десети и единадесети етажи, заедно с 27,3% ид.ч. от
общите части на административната сграда. Ищецът поддържа, че основната
дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на
двете дружества обекти в процесната административна сграда. За
техническата поддръжка на цялата сграда, включително общите й части, се
1
грижи служител на ищеца „ФИРМА" ЕООД. Ищецът твърди, че в периода
01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. е заплащал разходите за техническа поддръжка на
цялата сграда, изразяващи се в трудовото възнаграждение на служителя,
ангажиран с тази дейност, в размер на 994,26 лв. Посочва, че е извършил тези
плащания на основание чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на
административната сграда, като съгласно тази разпоредба ответникът е
задължен да заплати припадащата му се част от тези разходи, съответстваща
на идеалните му части в Е.С., а имено 271,43 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че ищецът не е легитимиран да води настоящия иск, а
той може да бъде предявен единствено от Е.С., представлявана от нейния
управител. Навежда подробни аргументи за недължимост на търсените от
ищеца разноски за възнаграждение на служителя, отговарящ за техническата
поддръжка на сградата. Сочи, че бил лишен от достъп до сградата и не ползвал
общите части през процесния период, като ищецът трайно му създавал пречки
да упражнява правото си на собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, от фактическа страна приема следното:
По делото е представен писмени доказателства, сред които учредителни
актове на страните.
Съгласно споразумение от 26.12.2011 г., сключено между „ФИРМА
ЕООД и „ФИРМА ЕООД страните са договорили, че „ФИРМА ЕООД следва
да заплати на „ФИРМА ЕООД 27,3 % от общите разходи по поддръжка на
съсобствената им сграда за 2011 г., находяща се в гр. С., в общ размер на
9 374,80 лева без ДДС. Към споразумението е приложена фактура от
30.12.2011 г.
С Протокол № 1 от ОС на ЕС в сграда, находяща се в гр. С. (високо
тяло), проведено на 11.09.2016 г. се установява, че съгласно т. 2 е приет
Правилник за вътрешния ред, а по т. 4 разходите за управление и поддръжка, в
това число, но не само за охрана, асансьори, пожароизвестяване, почистване,
електричество общи части, техническа поддръжка се правят ежемесечно, като
„ФИРМА ЕООД се задължава да ги заплаща ежемесечно, а „ФИРМА“ ЕООД
да възстановява съответстващата на съсобствеността му (27,3 %) част от
разходите в 7-дневен срок от издаване на проформа фактура. С влязло в сила
решение № 270174/16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 57710/2016 г. по
описа на СРС, 150 състав, съдът е приел, че решенията по т. 2 и т. 4 са
законосъобразни. Към протокола е приложен Правилник за вътрешния ред в
обект „**** ФИРМА (високо тяло)“, в чл. 14 на който е уредено, че с цел
сигурност на собствеността на собствениците, ползвателите, наемателите и
обитателите сградата поддържа денонощна жива охрана, за което се наема
лицензирана охранителна фирма, като в ал. 3 е посочено, че сградата
разполага със система за контрол на достъп на асансьорите и вратите към
стълбищните клетки, за което при подписване договор за наем наемателите
получават съответен брой чипове с разрешен достъп но етажа, на който е
наетото помещение.
2
Представен е протокол № 3 от 04.07.2019 г., от който се установява, че е
взето решение, видно от т. 1, съгласно което разходите за техническа
поддръжка за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2019 г. в размер на 34 688,07 лева
следвало да бъдат заплатени от „ФИРМА ЕООД, а след издаване на проформа
фактура, припадащите се на 27,3 % да бъдат възстановени от „ФИРМА“
ЕООД.
От протокол № 4 от 28.02.2020 г. се установява, че с взето решение по т.
2 общото събрание одобрило като уместно направени разходите за техническа
поддръжка в сградата от 7 828,87 лева за периода 01.06.2019 г. – 31.01.2020 г.,
като съгласно приетото в т. 3, било взето решение начинът на разпределяне на
разходите и срока за заплащане, приети в Протокол № 3 от 04.07.2019 г. да не
се променя, респ. разходите за техническа поддръжка, които следвало да бъдат
платени от „ФИРМА“ ЕООД били в размер на 2 137,28 лева без ДДС.
Съгласно протокол № 5 от 22.07.2020 г. се установява, че били приети
следните решения. В решението по т. 3 било прието, че припадащата се част
на направените от „ФИРМА ЕООД разходи в общ размер на 31 156,37 лева без
ДДС за периода 01.02.2020 г. – 30.06.2020 г., свързани с управлението и
поддръжката на сградата, била 8 505,74 лева без ДДС, като за техническа
поддръжка в сградата били 1 335,80 лева, а начина на разпределение и срока за
плащане съгласно Протокол № 3 от 04.07.2019 г. оставал непроменен. В т. 4
било взето решение за изменение на правилника за вътрешния ред в сградата.
Същият бил допълнен с нов чл. 21, съгласно който разходите за управление и
поддръжка, в това число, но не само за охрана, асансьори, пожароизвестяване,
почистване, електричество общи части, техническа поддръжка, необходимите
разноски се правят ежемесечно. Е.С., притежаващ по-голям дял от общите
части се задължава да заплаща всички разходи за ЕС. След заплащане на
дължимите суми за управление и поддръжка на общите части/получаване на
фактура за дължимите суми за управление и поддръжка на общите части, Е.С.,
притежаващ по-голям дял от общите части, издава проформа фактура с
получател другия собственик( този с по-малък дял), като в същата фигурират
всички направени от първия разходи аз управление и поддръжка на общите
части, умножени по притежаваните от втория ид.ч. от общите части на ЕС
(27,3%). Съгласно ал. 2 било уредено, че собственикът, притежаващ по-малка
част от ид.ч. от общите части се задължава да преведе сумата за управление и
поддръжка за съответния месец по издадената проформа фактура в срок от 7
дни.
С протокол № 6 от 07.04.2022 г. от проведено общо събрание на Е.С. се
установява, че било прието решение по т. 3 от протокола, съгласно което били
приети като уместно сторени разходи за управление и поддръжка на ЕС за
периода 01.07.2020 г. – 31.03.2022 г. в общ размер 136 262,69 лева без ДДС,
като било взето решение, видно от т. 4, че припадащата се част на „ФИРМА
ЕООД е в размер на 37 199,76 лева, от които 5 634,54 лева – разходи за
техническа поддръжка на сграда. В същото общо събрание било взето и
решение за изменение на правилника на вътрешния ред в сградата, касаещо
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на
околната среда.
3
По делото е представен трудов договор № 39 от 02.06.2014 г., сключен
между „ФИРМА ЕООД – работодател, и А.И.Д. – работник, съгласно който
работникът се съгласил да изпълнява в „ФИРМА“ ЕООД длъжността
„работник поддръжка“. Било уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 340,00 лева, както и допълнително
възнаграждение с постоянен характер от по 0,6 % за всяка година трудов стаж
и професионален опит. С допълнително споразумение – 28 от 01.09.2014 г.
било уговорено трудово възнаграждение за пълен работен ден от 8 часа в
размер на 1 070,00 лева. С допълнително споразумение № 46 от 01.01.2019 г.
основното месечно трудово възнаграждение на работника било увеличено на
1 120,00 лева, а с допълнително споразумение от 25.03.2024 г. същото било
променено на 2 000,00 лева.
По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността
„работник поддръжка сгради/чистач сграда“ при „ФИРМА“ ЕООД, като
съгласно чл. 1 работникът поддържа изправността на поверените му
съоръжения и устройства.
От приложената платежна ведомост от 20.12.2023 г. се установява, че по
трудов договор с А.И.Д. „ФИРМА ЕООД заплатили общо сумата 1 281,28
лева трудово възнаграждение.
По делото е приложен изпълнителен лист от 16.10.2020 г., издаден с
оглед влезли в сила Решение № 3726/25.06.2020 г. по гр.д. № 13097/2018 г. по
описа на СГС, II-В състав, Решение № 319899 от 23.01.2018 г. по гр.д. №
64981/2016 г. по описа на СРС, 47 състав, с който „ФИРМА ЕООД, е осъдено
да премахне на основание чл. 109 ЗС поставените спирателни водопроводни
кранове към 9, 10, 11 етаж на административна сграда, находяща се в гр. С., на
ул. „****“ № 6, както и да възстанови достъпа на „ФИРМА ЕООД до
асансьорите за 9, 10, 11 етаж. Въпреки това съгласно констативен протокол акт
№ 15, том I, рег. № *** от 17.02.2022 г. на нот. Л.Л., район на действие СРС,
вписан под № *** в НК, се установява, че асансьорите се използват при
пропускателен режим с чип – карти, като пред м. 12.2021 г. същият бил
деактивиран. С оглед на това се наложило качване до 9, 10 и 11 етаж през
стъблищната клетка, а при посещение на 9 етаж била констатирана липсата на
течаща вода – топла и студена. Допълнително от протокола е видно, че при
опит за достъп до етажите на ответника от нотариуса, охрана на сградата
заявил, че не може да осигури достъп но 9, 10 и 11 етаж, тъй като неговото
чип-устройство не работело за тези етажи.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П.П.Х. и Я.С.Б.. Свидетелят Х. споделя пред съда, че е охранител
в сградата, находяща се на ул. „****“ от 16 години. Сочи, че в сградата се
осъществява услугата „техническа поддръжка“ от г-н Д. и още две момчета,
която се изразявала в проверка дали вратите се отварят, дали някъде трябва да
се подменя крушка или брава, проверка на авария в тоалетните, като
служителите отстранявали нарушенията. Сочи, че през 2023 г. в сградата била
осъществявана такава услуга. Свидетелят споделя, че е виждал служители на
ответниковото дружество „ФИРМА ЕООД, които се качвали до офисите им,
но от година – две не ги бил виждал. По отношение на достъпа до офисите,
4
свидетелят сочи, че се осъществявал чрез асансьорите и по стълбите, като по
негово време сочи, че не е имало проблем служителите на „ФИРМА ЕООД –
Б. и Б., да ползват обектите си. Не знае дали са използвали асансьорите, но не
ги е виждал да го правят. Споделя, че достъпът до асансьорите е контролиран,
като не може по собствено желание да се качиш до който етаж желаеш.
Свидетелят не е предавал чипове на служители на ответника. Сочи, че е
получавал бял плик, чието съдържание не знае, който се намирал при
охраната, но не го е предавал на служителите на ответника. При предявяване
на протокол разпознава подписа си в т. 5. Установява се, че е получавал
заповед да не допуска представители на „ФИРМА ЕООД в сградата. По
отношение на услугата поддръжка, свидетелят сочи, че осъществяващите я
служители я извършвали само ако получат сигнал, че нещо не е наред, но
нямали право да влизат в офисите. В общите части на високата и ниската
сграда имало тоалетни, които поддържали.
Свидетелят Б., служител на ответника, сочи, че познава детайлно
сградата на ул. „****“ № 6, като сочи, че всъщност става дума за 3 сгради – на
11, 6 етажа, както и едноетажна топла връзка. Сочи, че последните три етажи
от високата сграда са собственост на ответника. Свидетелят посещава
сградата периодично, средно веднъж в месеца, като споделя, че това е така
поради невъзможността да използват асансьори. От лицевата страна на
сградата – от към бул. „****“ сградата била със свободен достъп, а от задната
част се влизало само с електронен чип. Споделя, че поради липсата на карти за
достъп до асансьора, ответника намерил друг офис, като от месец април през
2016 г. се изнесли от сградата. Споделя, че не могат да ползват собствените си
етажи като помещават свои офиси там или ги отдават под наем, поради
невъзможността да се ползват асансьорите. Сочи, че физически са получили
чипове, но същите били деактивирани скоро след предаването им. Споделя, че
през декември 2023 г. не са ползвали асансьорите и етажите си. Признава, че
след 2016 година „ФИРМА ЕООД не е плащало разходи по поддръжка на
асансьорите, за техническа поддръжка в сградата. Сочи, че невъзможността да
се ползват собствените им офиси била и поради това, че покривът нарочно
бил оставен в лошо състояние, което поради дъждове и снегове довело до
течове на подпокривните етажи - на етажите на ответника. Споделя, че не бил
отказан достъп на ответното дружество по стълбите.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията
на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от
правна страна:
По реда на чл. 422 ГПК съдът е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 41 ЗС. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване извършването на разноски,
необходими за поддържането и/или възстановяването на процесната сграда,
по-конкретно – на разноски за техническа поддръжка за посочения период и в
твърдения размер; че работата е предприета уместно, в интерес на Е.С. и че
припадащата се на ответника сума е в претендирания размер съобразно
дяловете му от общите части на сградата.
В тежест на ответника и при установяване на горепосочените
5
обстоятелства е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията
си, както и погасяване на дълга.
С доклада по делото, обективиран в определение с рег. № 23045 от
27.05.2025 г., обявен за окончателен в проведено на 13.10.2025 г. открито
съдебно заседание, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че ищецът е собственик на 1-8
етажи от процесната сграда в режим на етажна собственост и на 72,7 % ид.ч.
от общите части на сградата, а ответникът – на 9-11 етажи и на 27,3 % ид.ч. от
общите части на сградата.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание.
От приложените по делото доказателства, съдът не може да установи, че
за исковия период 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. ищецът да е сторил разходи,
необходими за поддържането и/или възстановяването на цялата съсобствена
сграда, в това число разноски за техническа поддръжка. Ищецът е представил
платежна ведомост, съгласно която е изплатено трудово възнаграждение на
негов служител в размер на 1 281,28 лева. Видно от трудовия договор на
работника, същия се задължава да изпълнява дейност по техническа
поддръжка в „ФИРМА ЕООД, а както беше прието за безспорно, „ФИРМА
ЕООД се помещава на етажите от първи до осми включително в сграда,
находяща се на ул. „****“ № 6.
Допълнително, съгласно приетия по делото констативен протокол, се
установи, че на етажите, собственост на ответника, не е имало течаща топла и
студена вода, което противоречи на твърденията за извършвана техническа
поддръжка. От показанията на свидетелят П. Х., служител на ответника, се
установява, че техническата поддръжка в офисите била извършвана само ако
работниците получели сигнал, че нещо не е наред, но иначе същите нямали
право да влизат в тях. Доколкото от показанията на свидетеля Б. и
представените по делото писмени доказателства се установи, че ищците са
имали достъп до собствените си 9, 10 и 11 етаж само по стълбите, което
изключително затруднявало ползването, поради което не използвали офисите
си, не може да се приеме, че са получавали твърдяната услуга.
Също така по отношение на претендираните разходи за техническата
поддръжка в сградата не е налице и издадена проформа фактура, както
изискване било предвидено в чл. 21, ал. 1, изр. трето от Правилника за
вътрешния ред в обект „**** ФИРМА (високо тяло)“, поради което съдът не
може при съвкупната преценка на доказателствата да приеме, че ищецът е
сторил разход по поддръжка на общата вещ, който да трябва да бъде
възстановен от ответното дружество. С оглед на това искът следва да бъда
отхвърлен като недоказан.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с правно на
6
разноски разполага само ответникът. Същият е сторил разходи в размер на
400,00 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и
съдействие от 23.02.2024 г. Ищецът своевременно е релевирал възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. С оглед на това в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 400,00 лева – разноски,
сторени в исковото производството.
По отношение на разноските в заповедното производство, по които
съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, доколкото не са представени
доказателства от страна на ответника за сторени разноски за подаване на
възражение, съдът намира, че не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ет. 3 срещу "ФИРМА" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ № 22 по реда на чл. 422
ГПК иск с правно основание чл. 41 ЗС за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 271,43 лева,
представляваща заплатена от ищеца припадаща се на ответника част от
разходи за техническа поддръжка на административна сграда с адрес в гр. С.
(високо тяло) за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., изчислена
пропорционално на притежаваните от ответника 27,3% идеални части от
общите части на сградата., ведно със законна лихва от 28.06.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 24027/01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 39890/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИРМА ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на "ФИРМА"
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ № 22
сумата 400,00 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7