№ 3668
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100500509 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по по въззивна жалба на К. Д. Т., малолетен, действащ
чрез своята майка и законен представител А. К. М., срещу Решение №
20213143/17.11.2021 г., постановено по гр. дело № 37192/2020 г. по описа на
-ми
Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, като решението се обжалва в
частта, в която искът по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, е отхвърлен за сумата
над 162.50 лв. до пълния предявен размер от 250 лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е
неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, които
станали причина за недоказване на предявения иск.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която искът
за изменение на издръжката е отхвърлен за сумата над 162.50 лв. до пълният
предявен размер от 250 лв., както и да бъде постановено ново решение, с
което се уважи предявеният иск изцяло, а също и да се присъдят направените
1
пред двете инстанции съдебни разноски.
Въззиваемата страна Д. Т. Т. оспорва жалбата. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции..
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната
му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С Решение № 20213143/17.11.2021 г., постановено по гр. дело №
-ми
37192/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, е
изменен, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата
месечна издръжка от Д. Т. Т., определена с Решение № III-89-
-ти
126/20.05.2015г. по гр.д. № 66630/2015г. по описа на СРС, 89 състав, с
което е утвърдено споразумение, съгласно което ответникът се задължава да
заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лв., в полза на К. Д. Т.,
действащ чрез своята майка и законен представител А. К. М., като е осъден Д.
Т. Т. да заплаща на К. Д. Т., действащ чрез своята майка и законен
представител А. К. М. месечна издръжка в размер на 162,50 лв., считано от
12.08.2020 г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжките, аискът за разликата над уважения размер от
162,50 лв. месечно до пълния предявен размер от 250,00 лв. месечно, като
неоснователен, е отхвърлен; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка; осъден е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Т. Т. да
заплати на К. Д. Т., действащ чрез своята майка и законен представител А. К.
М., сума в размер на 81,73 лв., представляваща разноски; осъден е, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Т. Т. да заплати по сметка на Софийския
районен съд сума в размер на 61,20 лв., представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка, както и сумата от 98,08 лв., представляваща
възнаграждение за особен представител.
По така постъпилата въззивна жалба, настоящият съд намира следното:
2
При опреД.е размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които е видно, че,
през м.юни 2020 г. майката на ищеца е била страна по трудово
правоотношение с „И.“ ЕООД, като е реализирала осигурителен доход в
размер на 1666,32 лв. През месец септември 2019 г. същата е реализирала
облагаем доход в размер на 1180 лв., през м. октомври 2019 г. - 1247,21лв., а
през м. ноември 2019 г. - 1948 лв. (л.9-10 от първоинстанционното дело).
Видно от приложена по делото пред първата инстанция справка от
17.08.2021г. (л.73 от първоинстанционното дело), издадена от Национален
осигурителен институт, Териториално поделение – София град, за периода м.
януари 2019 - м. декември 2019 г. средномесечният осигурителен доход на
ответника е в размер на около 2590лв., като за периода, следващ м. декември
2019г. липсват данни за осигуряване на същия.
По делото от страна на ищеца са представени и други доказателства
(копие от разписка от Easy Pay от 23.09.2020 г. за платена сума за учебници
по немски език с наредител А. К. М., копия от фискален бон от 29.09.2020 г.
и от служебен бон от 03.09.2020 г., копие от фискален бон от 13.01.2020 г.
ведно с рекламна брошура за ски и сноуборд училище Витоша, сезон
2019/2020 г., копие от фактура от образователен център „Б.“ ООД от
07.01.2020 г. за обучение по чужд език, с получател на фактурата А. М.,
ведно с разписка от Easy Pay от 07.01.2020 г. за платена сума в полза на
образователен център „Б.“ ООД с наредител А. К. М.; копие от фактура от
образователен център „Б.“ от 05.03.2020 г. за обучение по чужд език, с
получател на фактурата А. М., ведно с разписка от Easy Pay от 05.03.2020
г. за платена сума в полза на образователен център „Б.“ ООД с наредител А.
К. М.).
За част от доказателства първоинстанционният съд е посочил, че не ги
3
обсъжда, като негодни да установят процесните факти (фискални бонове, от
които не се установявало нито кой е извършил съответните плащания, нито
кой е потребител на закупените стоки).
От показанията на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка
Е.И. М., баба по майчина линия на въззивника, се установява, че през 2019 г.
детето е ходило на курс по английски език в у-ще „Б.“, като заплатената за
това сума е 837 лева. Посещавало е лятно детско училище за 266 лева,
междувременно е ходил и на плуване - за 264 лв., задължителната униформа
за училище, е била на стойност 154 лв. В същото време били необходими
учебни помагала за 50 лева, учебници по немски език за 30 лева. Следващата
година, съобразно инфлацията, таксата за у-ще „Б.“ вече станала 985 лв., а
цената на униформата била 220 лв., учебните помагала били отново 50 лв.,
немският език -30 лв. Вече нямало лятно училище, но въззивникът посещавал
ски училище за 426 лв.
Св. е посочила, че във връзка със здравословното състояние на
въззивника, той първо сложил очила за 135 лв. и се наложило да ползва
брекети на стойност 3 хил. лева., по здравословни причини. Впоследствие
школата била сменена с „АДВАНС“, където таксата била 1100 лв., а летният
лагер там струвал 690 лева, учебниците и униформата продължавали да си
вървят и били задължителни. Свидетелката е посочила, че знае за тази
конкретика, защото за всичко дъщеря й (майката на въззивника) имала
документи и бележки, и когато плащала, тя ги съхранявала, като всички,
посочени суми, били направени само от майката, бащата го нямало от
години.
Свидетелката е посочила, че не знае дали името на детето е записано в
платежните документи, но знае, че майката няма да купи униформа на чуждо
дете. Посочила е също, че детето освен проблеми със зрението, понастоящем
няма здравословни проблеми, имало астма, която след 10-годишна възраст
надмогнало, лежало в болница в тази връзка, за астмата също имало разходи,
но сега тези разходи отпаднали, именно заради астмата детето трябвало да
ходи на спорт, за да се развие гръдния кош и да надмогне заболяването, като
понастоящем продължавал да ходи на плуване по тази причина, пристъпите
сега били отпаднали. Посочила е относно летните лагери към училище, че от
една страна същите са задължителни, от друга страна детето иска, както
4
другите деца, и то да ги посещава. Посочила е, че успехът му е висок –
отличен 5.80.
Съдът, при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК и евентуална
заинтересованост на свидетелката, кредитира показанията й, като ги намира
за последователни, безпротиворечиви и житейски логични, както и
съответстващи на другите данни по делото.
Въззиваемият в случая е в трудоспособна възраст (44-годишен е) и няма
доказателства да страда от заболявания, намаляващи неговата
работоспособност. Съгласно заключителна част на социален доклад, изготвен
от ДСП – Красно село, към момента на проучването детето живее с майка си,
с баща си не се е виждал от около две години, тъй като последният живее зад
граница. Основните потребности на детето се задоволяват от майката, бащата
не се включва във финансовата издръжка на детето, комуникацията между
родителите е нарушена, като становището на социалната служба е, че в
интерес на детето е и неотглеждащият родител да се включи в задоволяването
на финансовите му потребности.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдената от
първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да покрие
нуждите на детето. Въззивникът е роден на 24.02.2010 г. и от постановяване
на решението, с което е присъдена досегашната й издръжка, до приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция са изминали около 7 години.
През този период К. Д. Т. е пораснал и понастоящем вече е на 12 навършени
години, като при него безспорно е налице увеличение на потребностите му от
средства за съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такова),
образование (доколкото той е ученик) и социално-културно развитие
(доколкото всеки човек има нужда от такова), обусловено от неговата възраст
– същият посещава курсове по чужди езици, има проблеми със зрението,
посещава курс по плуване, свързан с преодоляване на предишен здравословен
проблем, посещава ски училище, лятно училище.
При това положение настоящата инстанция приема, че за общата
месечна издръжка на въззивника са необходими около 450 лева.
/съобразявайки само като ориентир разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 2 от
Правилника за прилагане на закона за закрила на детето – където е предвиден
размерът на месечни помощи за деца/, като участието на бащата в издръжката
5
следва да се увеличи с още 87.50 лв. или той трябва да заплаща общо 250 лв.
/СРС е определил месечна издръжка в размер на 162.50 лв., увеличавайки
досегашната от 120 лв. с 42.50 лв., т.е. на 162.50лв., като СГС увеличава
месечната издръжка с още 87.50 лв., т.е. бащата следва да заплаща на детето
си общо 250 лв. месечна издръжка/. Разликата от 250 до 450лв. следва да се
допълва от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на
детето. Дори бащата да е изпитва материални затруднения да дава месечна
издръжка на сина си К. в размер на 250 лева, следва да се посочи, че
въззиваемият има не само правно, но и нравствено задължение да издържа
своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не трябва да се поемат от
детето.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се
отмени в обжалваната част, като въззиваемият се осъди да заплаща на
въззивника издръжка от още 87.50 лв. лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба (12.08.2020г.) , ведно със законната лихва за
забава.
Върху увеличения размер на издръжката въззиваемият дължи държавна
такса в размер на 126 лева по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК .
Въззивният съд осъжда въззиваемия да заплати по сметка на Софийски
градски съд и сумата от 500 лв. – възнаграждение за особен представител
пред въззивната инстанция.
С оглед обстоятелството, че исковата претенция се уважава изцяло, то
следва ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 168.27 лева –
допълнителни разноски за първата инстанция (заплатено адвокатско
възнаграждение), както и следва да бъде осъден ответникът да заплати на
Софийски районен съд допълнителна сума в размер на 201.92 лв. –
възнаграждение за особен представител.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция – с оглед изхода на
делото пред въззивната инстанция, въззиваемият няма право на разноски.
Право на разноски има въззивникът, но съдът не му присъжда такива, поради
липса на доказателства за сторени разноски в производството по в.гр.дело №
509/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен
състав.
Така мотивиран, Софийска градски съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20213143/17.11.2021 г., постановено по гр. дело
-ми
№ 37192/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр.
1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 162.50 лв. до пълния предявен
размер от 250 лв., като неоснователен, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на дължимата месечна издръжка от Д. Т. Т., ЕГН
**********, определена с Решение № III-89-126/20.05.2015г. по гр.д. №
-ти
66630/2015г. по описа на СРС, 89 състав, с което е утвърдено
споразумение, съгласно което ответникът се задължава да заплаща месечна
издръжка в размер на 120,00 лв., в полза на К. Д. Т., ЕГН **********
действащ чрез своята майка и законен представител А. К. М., ЕГН
**********, КАТО:
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетния К. Д.
Т., ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител А. К.
М., ЕГН **********, още 87.50 лв. лева месечна издръжка (или общо 250
лева), считано от 12.08.2020 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, да заплати следните суми:
- 126 лева по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
увеличената издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
- 500 лева. по сметка Софийски градски съд – възнаграждение за
особен представител в производството по въззивно гражданско дело №
509/2022 г. по описа на Софийски градки съд, Гражданско отделение – Брачни
-ви
състави, I въззивен брачен състав;
- 201.92 лева по сметка на Софийски районен съд – възнаграждение
за особен представител в производството по гражданско дело № 37192/2020 г.
-ми
по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на малолетния К. Д. Т.,
7
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. К.
М., ЕГН **********, разноски в производството по гражданско дело №
-ми
37192/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, в
размер на 168.27 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на малолетния К. Д. Т., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител А. К. М.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски в производството по въззивно
гражданско дело № 509/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
-ви
Гражданско отделение – брачни състави, I въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8