Решение по КНАХД №2237/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 952/22.08.2025 г. постановено по АНД № 4263/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-37/02.07.2025 г., издадено от председателя на КЕВР, за налагане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], на имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Касаторът навежда твърдения, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – ЗЕВИ и Закона за енергетиката (ЗЕ), приложим в условията на субсидиарност, съгласна чл. 1, ал. 2 ЗЕВИ, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради превратно съотнасяне и оценка на приложимите процесуални норми, вкл. чл. 42, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН към събраните доказателства в тяхната взаимовръзка, както и към относимите разпоредби на ЗЕВИ и ЗЕ. Оспорва се извода на съда, че липсва съставомерен факт – дали в случая е налице издадено положително становище за присъединяване. Оспорва се и другия основен извод на въззивния съд, че сключването на договор за присъединяване по процедура, по която не е внесена гаранция, не представлява състав на административно нарушение по ЗЕВИ, тъй като сочените за нарушени правни норми са с диспозитивен характер, охраняващи единствено частния интерес на санкционираното дружество, поради което страните по договора могат да се отклонят от спазването им, при наличие на съгласие от субекта, в чиито интерес е нормата. Излага подробно фактическата обстановка по случая, като твърди, че при издаването на НП е взето предвид издаденото в процедура № 4567396 становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекта за производство на електрическа енергия на „Ди Зи Голд“ ЕООД, което се установявало и от представения с административната преписка Констативен протокол № Е-36/20.12.2024 г., съставен в резултат на извършената проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, назначена със Заповед № З-Е-291/11.10.2024 г. на председателя на КЕВР. Сочи, че констативният протокол е съставен в съответствие с предвидените в ЗЕ правила, а въз основа на него могат да се съставят актове за установяване на административни нарушения, като отразените в него факти и обстоятелства задължително се вземат предвид при съставянето на АУАН. Поради това, фактът на издадено положително становище за присъединяване е установен от всички събрани по делото доказателства, част от административната преписка, а съдът е формирал необоснован извод, който не е основан на съвкупна преценка на същите. Твърди, че в АУАН и НП изчерпателно и всеобхватно е описано извършеното нарушение, фактическата обстановка при извършването му и нарушената разпоредба от закона. Посочени са мястото и датата на извършване на нарушението, вида на присъединявания обект, неговата мощност и местоположение, както и че към датата на влизане в сила на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г. , няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване. Поради това намира, че пълно и точно е описано извършеното нарушение в съответствие с действителната фактическа обстановка, като са спазени законовите изисквания за съдържанието на АУАН и НП, тъй като в НП са посочени всички съставомерни обективни и субективни признаци на вмененото нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в съответствие с установеното по преписката.

Счита, че сключването на договор за присъединяване по процедура, по която не е внесена гаранция, е противоправно деяние и съставлява административно нарушение на ЗЕВИ. В тази връзка сочи, че законът съдържа общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, без да са посочени съставите на административните нарушения изчерпателно. Доколкото намира, че категорично е доказано нарушение на § 70, ал. 4 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г., то инкриминиращата нарушението на тази норма като състав на административно нарушение е именно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ. Намира, че за да обоснове противния извод, въззивният съд се е позовал превратно и избирателно на мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г. Сочи, че целите на законопроекта не се изчерпват с посоченото от съда – създаване на механизъм, изцяло в полза на удовлетворяване на частния интерес на електроразпределителните дружества, чрез който механизъм да се обезщетяват евентуалните им вреди, които биха претърпели от недобросъвестното поведение на заявителя, а се цели и удовлетворяване на обществения интерес и в тази връзка е посочено, че ползите от законодателните промени са безспорни както за електроразпределителните дружества, за които предоставянето на гаранция няма да доведе до допълнителна финансова тежест, а ще допринесе за добросъвестното използване на капацитета на електроенергийната мрежа. Съдът неправилно е квалифицирал нормите като диспозитивни, докато те защитават интереса на добросъвестните инвеститори. Допълва, че нормата има пряко действие и императивен характер, което изключва диспозитивния такъв, доколкото и прилагането й не е оставено на свободната преценка на задължените субекти. Това е така, тъй като от законодателя е използвана фраза с повелителен характер „гаранция се предоставя“, а не с пожелателен „може да се предостави“. Такъв характер счита че има и нормата на § 70, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г., в които са предвидени срок, съответно последица от неизпълнението на задължението за предоставяне на гаранция – прекратяване на процедурата по присъединяване. Счита за неправилен и извода на съда, че развилите се между електроразпределителното дружество, което е санкционирано, и заявителя „Ди Зи Голд“ ЕООД, по повод чиято процедура за присъединяване е наложена санкцията, са договорни по своя характер. В тази връзка счита, че съдът не е съобразил специалното законодателство, съгласно което тези отношения излизат извън обхвата на гражданските взаимоотношения между двете страни. Аргумент в подкрепа на тази теза е предвиденият от страна на КЕВР контрол при провеждането на процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и за спазването на сроковете по процедурите за присъединяване. С предвидените в ЗЕ и ЗЕВИ норми е въведено нормативно регулиране на отношения между равнопоставени субекти, посредством което те стават част от реда на държавното управление. По тези причини намира, че отношенията не са с изцяло облигационен характер, доколкото присъединителните процедури подлежат на контрол от страна на КЕВР, която при установяване неизпълнение на задълженията, има материалната компетентност да ангажира отговорността на електроразпределителното дружество, включително и чрез налагане на административно наказание или принудителни административни мерки. По изложените съображения намира, че установеното с НП деяние съставлява административно нарушение, за което е определена предвидената в закона санкция, която е пропорционална и изпълнява целта на закона.

Не на последно място намира, че при постановяване на решението си, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал всички допустими и относими доказателства. От една страна, съдът е приел, че спор по фактите не е налице, а от друга е достигнал до извода, че е налице неяснота по отношение на фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН. Сочи, че по силата на чл. 102, ал. 2 предл. второ НПК, съдът е бил длъжен по свой почин да изясни тази неяснота, като по този начин би достигнал до извода какви факти и обстоятелства са взети предвид при съставяне на АУАН, на което се основава процесното НП. Въпреки това си нормативно задължение, съдът е приел, че спор по фактите липсва и не е необходимо да се извърши разпит на актосъставителя, при който би установил релевантните факти и обстоятелства за съставянето на АУАН. В тази връзка, алтернативно счита, че решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт Н. Н., който поддържа касационната жалба по изложените съображения и претенцията за възнаграждение.

Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място], в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника – юрисконсулт А. Г. – Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Иска решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

АУАН и НП са издадени затова, че на 19.02.2024 г. . в [населено място], по адреса си на управление „Електроразпределение Юг" ЕАД е продължило прекратената на 15.01.2024г. по силата на закона (ex lege) процедура № 4567396 по присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение" Юг“ ЕАД на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 30 kW, предвиден за изграждане в [УПИ], кв. 47, [населено място], общ. Нова Загора, обл. Сливен, със заявител „Ди Зи Голд“ ЕООД, като на същата дата (19.02.2024 г.) е изпратило до заявителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, който договор бил сключен с полагане на подпис на заявителя на 20.02.2024 г., при положение, че:

- към дата 13.10.2023 г. между заявителя и „Електроразпределение Юг“ ЕАД не бил сключен предварителен договор за присъединяване;

- към дата 15.01.2024 г. от заявителя не била внесена по сметка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гаранция по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект.

Посочените факти са квалифицирани от наказващия орган като нарушение по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ и на дружеството е наложена санкция в размер на 5 000 лв.

Съдът е приел за безсъмнено установени по делото горните факти, както и че по описа на санкционираното дружество с № 4567396 е била открита процедура по присъединяване към електроразпределителната му мрежа на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с технически характеристики, така както са очертани в АУАН и НП, а именно с мощност 30 kW, със заявител „Ди Зи Голд“ ЕООД. Тези факти съдът е приел за установени въз основа на приобщените по делото констативен протокол за извършена планова проверка; Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съоръжение за съхранение на електрическа енергия електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД; Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.

При тези факти съдът е очертал три спорни правни въпроса, за изследването на които е изложил подробни и логически последователни мотиви:

- дължало ли се е по конкретната процедура внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ;

- сключването на окончателен договор за присъединяване без внесена гаранция съставлява ли нарушение по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ;

- ако е извършено съставомерно деяние, описани ли са в АУАН и НП всички негови съставомерни признаци, така че да не е накърнено правото на защита на наказания субект.

Съдът е приел за установено, че процесната процедура за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е стартирала по чл. 24 ЗЕВИ (отм.). В тази връзка е обсъдил извършените със ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г. промени, и по-специално разпоредбите на § 69 и § 70 от ПЗР. Приел е, че доколкото процедурата е започнала по реда на отменените разпоредби на чл. 23-25 ЗЕВИ, то въведеното с чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ в новата му редакция задължение за внасяне на гаранция не е приложимо, но такова задължение е въведено с разпоредбите от ПЗР на ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г. В тази връзка съдът е изследвал коя конкретна правна норма от ПЗР намира приложение в случая - § 69 или § 70, като възприема за правилно становището на въззиваемата страна, че приложение намира § 70 ПЗР на ЗИДЗЕВИ. Съдът е приел, че § 70 е специална норма и урежда един специфичен въпрос, а именно дали по висящите към момента на приемането му процедури се дължи гаранция по смисъла на чл. 29 ЗЕВИ. Според съда, в текста на § 70 липсва ограничение по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл. 25 ЗЕВИ е започнала процедурата, като гаранция по смисъла на новата редакция на чл. 29 ЗЕВИ се дължи в процедури, образувани преди 13.10.2023 г., протичащи по реда на тези отменени разпоредби, но само ако са налице условията на § 70 ПЗР на ЗИДЗЕВИ. Съгласно посочената разпоредба, за да се дължи гаранция, е необходимо кумулативно да са налице следните две условия: - към датата на влизане на закона в сила - 13.10.2023 г. да има издадено становище за присъединяване; - към същата дата да няма сключени предварителен или окончателен договор. Съдът сочи, че изискването към датата на влизане на закона в сила -13.10.2023 г. вече да има издадено положително становище за присъединяване е обвързано със срока за внасяне на гаранцията по § 70, ал.3, а именно тримесечен от влизане на закона в сила, който кореспондира с тримесечния срок от издаване на становището по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ.

В контекста на горното и като съобразява постановките на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020 г., че за да отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав, съдът е приел, че кумулативните изисквания на § 70 ПЗР на ЗИДЗЕВИ, са двете основни съставомерни обстоятелства, които следва да намерят надлежно отразяване в АУАН и НП. Така в процесното НП надлежно е посочено, че заявителят към дата 13.10.2023 г. не е имал сключен предварителен или окончателен договор, но липсват каквито и да било фактически твърдения относно второто съставомерно условие, пораждащо задължение за внасяне на гаранция по висящата процедура, а именно издадено становище за присъединяване към дата 13.10.2023 г. Поради това, съдът е приел, че е налице порок в съдържанието на процесното наказателно постановление, доколкото съгласно фактите, така както са описани в АУАН и НП, и от които факти по аргумент от горепосоченото тълкувателно решение съдът е обвързан при формиране на правните си изводи, гаранция не се дължи и деянието е несъставомерно. Това, според съда, е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като този порок е неотстраним на етапа на съдебното обжалване на наказателното постановление чрез събиране от въззивната инстанция на доказателства за установяване на факти, които е следвало да бъдат предявени като съставомерни на санкционираното лице. Съдът е възприел очертаната в тълкувателното решение позиция, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията, а това не е сторено с обжалваното НП. В тази връзка съдът е формирал извод, че при липса на надлежно изложение на съставомерните факти или при такова изложение на фактите, при което описаното в АУАН и НП е несъставомерно, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Независимо от горното, съдът е приел, че сключването на окончателен договор без внасянето на гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ, не представлява състав на административно нарушение, предвиден в закона. В тази връзка, съдът е посочил, че липсва състав на административно нарушение за несъобразяване с предписанията на чл. 29 ЗЕВИ и § 70 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г. С оглед общо формулираната норма на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, съдът е изследвал характера на правните предписания на чл. 29 ЗЕВИ и § 70 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ, както е разсъждавал по въпроса дали неизпълнението на същите съставлява състав на административно нарушение. Посочил е, че тези разпоредби са част от цял комплекс от норми на ЗЕВИ, които уреждат преддоговорните и договорните отношения между електроразпределителните дружества и производителите на енергия от възобновяеми източници. Особеност на тези отношения е, че една от страните в тези отношения (електроразпределителното дружество) има характер на монополист на съответната територия, поради което законът предвижда засилена защита за производителите на енергия от възобновяеми източници, включително и срокове за произнасяне от електроразпределителните дружества, ред и срокове за издаване на становища, за сключване на предварителни и окончателни договори и др. В анализа си, съдът се е позовал на мотивите към законопроекта, с който в позитивното право е въведено задължението за внасяне на гаранция в полза на електроразпределителното дружество, съгласно които целта на измененията е да бъде създаден механизъм за обезщетяване на евентуални вреди, които електроразпределителните дружества биха претърпели в резултат от недобросъвестно поведение на заявители, които желаят да станат производители на енергия от възобновяеми източници. Заключил е, че задължението за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29 ЗЕВИ е предвидено изключително в интерес на електроразпределителното дружество, като особено показателно в тази насока е уточнението, че не се цели създаване на допълнителни тежести от административен и финансов характер за него. Този си извод съдът подкрепя с граматическо и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 29 ЗЕВИ. Така е приел, че изследваните норми на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ и § 70 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ имат диспозитивен характер, предвидени са в частен интерес - този на електроразпределителния оператор, респективно при спазване на принципа за договорна автономия страните могат да се отклонят от тях, стига страната, в чийто интерес са нормите да е съгласна. По тези съображения, съдът е приел, че сключването на окончателни договори за присъединяване към мрежата на „Електроразпределение Юг" ЕАД, без внесена гаранция по сметка на дружеството, не съставлява нарушение на императивна правна норма при положение, че тази гаранция е била предвидена изключително в интерес на санкционираното дружество и то доброволно се е отказало от нея в проявна форма на договорната автономия. Това е действие на собствен стопански риск на дружеството, което не може да му бъде вменено като административно нарушение.

На следващо място, съдът е приел, че доколкото със ЗЕВИ се въвеждат изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, то е обусловено приложението на общия принцип на правото на Съюза за „пропорционалност“ и към посочения кръг обществени отношения, като този принцип налага държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни на преследваните легитимни цели и възпиращи. Доколкото дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушаване на разпоредби, които са приети за да гарантират неговите собствени икономически интереси и при прокламирането, че се цели да не се създават допълнителни тежести от административен и финансов характер за оператора на електроразпределителната мрежа, то съдът е приел, че така наложената имуществена санкция е непропорционална и несъответна на законовата цел. Посочил е, че целта на внасянето на гаранция е да обезпечи и обезщети възможни вреди за електроразпределителното дружество, претърпени в резултат от недобросъвестно поведение от страна на производителя на енергия от възобновяеми източници при преддоговорните им отношения, каквато недобросъвестност не се установява в случая, освен това не са изложени твърдения, нито са представени доказателства жалбоподателят да е претърпял във връзка с откритата процедура по присъединяване някакви вреди, различни от наложената му административна санкция.

Така мотивиран, като е формирал решаващ извод, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно, въззивният съд е постановил неговата отмяна и е осъдил КЕВР за разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд е установил правнорелевантните за спора факти е и формирал обосновани правни изводи, които настоящата касационна инстанция намира за правилни и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК препраща към тях.

Правилно районният съд е установил, че нито в АУАН, нито в обжалваното НП е дадено описание на всички съставомерни признаци на твърдяното от органа нарушение.

Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г., само по отношение на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които към датата на влизане в сила на този закон е сключен предварителен договор за присъединяване или договор за присъединяване, присъединяването се извършва по досегашния ред. По аргумент от противното, за обектите, за които до влизането в сила на закона няма сключен предварителен или договор за присъединяване, съгласно ал. 2 на § 70, следва да се предостави гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ, каквато гаранция не се е предвиждала за процедурите, приключени до влизането на този закон в сила. Именно поради този факт – неприключване на процедурата по присъединяване и с оглед гарантиране интересите на електроразпределителните дружества, законодателят с ал. 2 на § 70 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ предвижда, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. Правилно съдът е приел, че за целта е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: да е издадено становище за присъединяване; към датата на влизане на закона в сила да не е сключен предварителен договор или договор за присъединяване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки, изключва задължението за внасяне на гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ, поради което за съставомерността на евентуално нарушение следва всяка от тях да бъде безспорно установена и ясно описана в наказателното постановление, с което се повдига обвинението за административно нарушение. Съгласно чл. 57, ал. 1 , т. 5 ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Тази разпоредба кореспондира с чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, съгласно която актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото НП се издава именно въз основа на съставения акт. Вярно е, че съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, но безспорността изисква да са описани всички съставомерни признаци на нарушението.

В конкретния случай, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, това не е сторено, тъй като нееднозначно е описано единственото обстоятелството, че към 13.10.2023 г. „Ди Зи Голд“ ЕООД, по чието заявление е стартирала процедура № 4567396, няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 30 kW, предвиден за изграждане в УПИ ****, [населено място], Общ. Нова Загора, обл. Сливен и договор за присъединяване е сключен на 20.02.2024 г. В останалата си част, обстоятелствата, на които се основава НП всъщност представляват пресъздаване на законовите разпоредби и формираните изводи на органа за дължимост на гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ и извършването на нарушение от страна на електроразпределителното дружество, извършено чрез продължаване на процедурата по сключване на договор за присъединяване чрез изпращането на подписан проект на окончателен такъв на заявителя и сключването му след полагане на подпис от дружеството - заявител.

Ето защо, изводът на РС – Пловдив, че наказателното постановление не съдържа описание на всички съставомерни признаци на нарушението, е правилен. Това е достатъчно основание за отмяна на НП. В тази връзка, не могат да бъдат приети за правилни доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото независимо от установяването на факта на издадено становище за присъединяване (доказателства в каквато посока са събрани по делото), същият не е включен в съвкупността на съставомерните за безспорното установяване на нарушението факти, респективно тази съвкупност, обуславяща извода на административнонаказващия орган за извършено нарушение, не е предявена на санкционираното дружество. Правилно съдът е достигнал до решаващия извод, че преценката му за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление е обвързана с установените в НП факти. Предположението за настъпването на такива и установяването допълнително на съставомерните факти би представлявало мотивиране на наказателното постановление вместо органа, което е недопустимо.

Не се приемат и доводите на касатора за неправилност на извода на съда, че в настоящия случай не е извършено нарушение, поради характера на сочената за нарушена норма. Действително с нормата на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) се въвежда задължение в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1, производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници да предостави в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. Предвидено е в случай на непредоставяне на тази гаранция, становището да се счита за невалидно. Както правилно сочи въззивният съд, с нормата на § 70, ал. 2 се урежда специфичен случай на дължимост на гаранцията по отношение неприключили процедури до влизането в сила на ЗИДЗЕВИ, ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г. Употребените от законодателя изрази не внасят съмнение относно дължимостта на тази гаранция и по този факт не се спори. Спорното в случая, както е приел и районният съд, са последиците от несъобразяването с така установената дължимост на гаранцията. Настоящата инстанция също приема, че невнасянето на гаранцията в случая не води до извод за извършено нарушение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ.

Към подробно изложените от съда аргументи следва да се добави, че задължението за внасяне на гаранция не е установено за електроразпределителното дружество, а за производителя на енергия от възобновяеми източници, по чието заявление е започнала процедура за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. Дори само фактът, че не се установява идентитет между субекта на задължението и субекта на административнонаказателната отговорност в случая, е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП. Следва да се добави, че даденото в НП описание на изпълнителното деяние е следното: „като е продължило на 19.02.2024 г. от [населено място], [улица]прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4567396 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 30 kW, предвиден за изграждане в УПИ ****, [населено място], Общ. Нова Загора, обл. Сливен, със заявител „Ди Зи Голд“ ЕООД, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.“ Посочената за нарушена ал. 4 на § 70 ПЗР на ЗИДЗЕВИ урежда единствено последиците от невнасянето на гаранцията – т.е. процедурата за присъединяване на обекта се счита за прекратена по силата на закона, но не въвежда задължение за електроразпределителното дружество, нарушението на което да осъществява състава на административно нарушение по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ. Налице е, освен гореизложеното, и несъответствие между установените факти и тяхната правна квалификация, което е съществено процесуално нарушение при издаването на НП, което не може да бъде преодоляно в съдебната фаза, доколкото и не се установява какво е вмененото задължение за субекта на ангажираната наказателна отговорност в случая.

Коментираната последица, предвидена в нормата на § 70, ал. 4 ПЗР на ЗИДЗЕВИ е допълнителна гаранция към прокламираната в мотивите към законопроекта цел да се гарантират интересите на електроразпределителните дружества от недобросъвестно поведение на производителите на енергия от възобновяеми източници при заявено присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. При неизпълнение на вмененото на последните задължение за представяне на гаранция, за експлоатационното дружество отпада ex lege задължението да присъедини към мрежата си енергийния обект, в случай че са налице предпоставките за това. При изпълнението на това свое задължение, без да е представена гаранция, съответното електроразпределително дружество би търпяло евентуално неблагоприятните последици, компенсирането на които именно е предвидено чрез тази гаранция, но това – както е посочил и районният съд – е действие на негов собствен стопански риск, за което допълнително не следва да бъде санкционирано. Противното действително не е в съответствие с целта на въведените със ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86/2023 г. промени, целящи гаранции за икономическите интереси на електроразпределителните дружества, а не въвеждане на допълнителна административна тежест, още повече административнонаказателна отговорност, кумулираща санкция в предвидения в ЗЕВИ размер.

Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба. При извършената от касационната инстанция проверка не се констатират пороци на въззивното решение, които да водят до извод за неговата невалидност или недопустимост, поради което същото като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора не се следват разноски. С оглед своевременно отправеното до съда искане и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, такива се следват на ответника. КЕВР - учреждението, чийто орган е издател на обжалвания пред Районен съд – Пловдив акт, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 952/22.08.2025 г., постановено по АНД № 4263/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище: [населено място] и адрес на управление: [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.