№ 28571
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110106854 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на "А1 България“ ЕАД срещу В. Е. П..
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съглaсно чл.
129, ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност, което
налага оставяне на производството по делото без движение, като на ищеца бъдат дадени
указания да отстрани нередовностите на исковата молба.
Ищецът претендира следните вземания: сумата от 462,82 лева / четиристотин шестдесет и
два лева и 82 стотинки/ ,представляваща неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги за периода от 16.12.2022год. до 15.05.2023год., ведно със законната
лихва от 16.05.2024год. до изплащане на вземането, сумата от 1422,29 лева / хиляда
четиристотин двадесет и два лева и 29 стотинки/ ,представляваща неплатени суми за
предоставени устройства на изплащане по договори за продажба на изплащане ,за периода
от 16.11.2022год. до 15.06.2023год.,ведно със законната лихва от 16.05.2024год. до
изплащане на вземането ,сумата в размер на 1361,74 лева /хиляда триста шестдесет и един
лева и 74 стотинки/ ,представляваща компенсаторни неустойки, начислени за прекратяване
на рамковия договор ,в частта за услугите ,на 21.05.2023год.,на основание чл.54.12 от ОУ
,ведно със законната лихва от 16.05.2024год. до изплащане на вземането ,сумата в размер на
311,63 лева /триста и единадесет лева и 63 стотинки/ ,представляваща мораторна лихва за
периода от 09.01.2023год. до 10.05.2024год.
Относно съотношението между неустойката за забава и обезщетението в размер на
законната лихва по чл.86 от ЗЗД е формирана практика на ВКС/ решения № 68 от 9.07.2012 г.
по т. д. № 450/2011 г. на II ТО, № 270 от 1.04.2005 г. по т. д. № 535/2004 г. на II ТО,
№230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на II ТО и др./, която се споделя от настоящия
състав. Практиката се основава на анализ на приложимите разпоредби-чл.92, чл.81, чл.86 от
ЗЗД. Нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично предвижда възможността кредиторът да
иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Вредата на
кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя заради
естеството на паричното задължение - чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да
1
настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника.
Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи
законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума,
независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно обезщетението по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма
вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД в
размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор
дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е
ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира
и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за
забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния
размер. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се
подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за
ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и при
наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката
не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка.
В този смисъл с оглед постановките, залегнали в цитираната практика на ВКС, която
настоящът съдебен състав споделя, ищецът следва да посочи кое вземане претендира -
договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. При липса
на изпълнение в срок, съдът ще приложи чл. 129, ал. 3 ГПК в тази част на исковата молба.
Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба вх. № 39819/05.02.2025 г. на "А1
България“ ЕАД срещу В. Е. П..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба - с препис за насрещната страна:
да посочи кое вземане претендира - договорената мораторна неустойка или
обезщетение в размер на законната лихва, с оглед дадените разяснения в мотивната
част на настоящото разпореждане.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срок исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2