№ 14397
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110133132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „[ЮЛ]” .. искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника Я. Г. М. съществуването на вземане в размер
на сумата от 800,49 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за
имот на адрес [АДРЕС], аб. № [НОМЕР], ведно със законна лихва за период
от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 106,87 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 7767/2022 г. по описа на СРС, 166
състав.
Ищецът [ЮЛ] твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Ответната страна Я. Г. М. подава отговор на исковата молба в срока по
1
чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни.
Не оспорва размера на начислените суми и навежда твърдения, че част от
процесното вземане за главница е погасено по давност. Твърди се, че за
задълженията за ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е настъпила
погасителна давност. Не оспорва размера на вземанията, необхванати от
погасителната давност, а само тяхната дължимост. Оспорва се ответницата да
е потребител на ТЕ като собственик или вещен ползвател. Поддържа, че е
учредено вещно право на ползване в полза на трето лице. Оспорва
дължимостта и на акцесорните вземания за лихва, тъй като по делото не са
представени доказателства ищецът да е публикувал фактурите за процесните
суми в сайта на дружеството. Оспорва да е изпадала в забава. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приетите като доказателства по делото Нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ, Нотариални
актове за дарение на недвижими имота, удостоверения за наследници и
удостоверение за родствени връзки се установява, че ответникът Я. Г. М. е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се на
2
адрес [АДРЕС] по силата на наследяване на закон и дарение. Действително
майката на ответника М. В. М. си е запазила пожизнено безвъзмездно право
на ползване върху дарената 1/2 част от имота, но същата е починала на
29.08.2021 г. (след процесния период). След този период ответникът отговаря
и за облигационните задълженията на своята майка във връзка с ползването
на 1/2 от имота като наследник по закон и доколкото не се твърди и не се
установява да има други наследници.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца [ЮЛ] е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че процесният имот се намира в сграда етажна
собственост. Видно от представените по делото доказателства, в процесната
етажна собственост не е съществува техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на ТЕ поради еднотръбна инсталация за отопление.
Ответникът не оспорва, а и от представените от ищеца извлечения и
общи фактури се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от
800,49 лева. Поради изложеното предявената искова претенция за главница за
топлинна енергия се явява установена по основание и размер.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
3
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 15.02.2022 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г.
до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял
да тече. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.12.2018
г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. включително са погасени по давност,
тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.11.2018 г. като тригодишната погасителната давност за него
е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията в размер на 1886,23 лева за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.,
а именно – посочване на дължимата сума в обща фактура № ********** от
31.07.2019 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи
от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 45-дневен срок
от периода, за който се отнасят. Това е така, тъй като тази обща фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на
сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане
на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения
за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата
на чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в
случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за
дялово разпределение, както е в настоящия случай.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по
делото доказателства – съобщения към фактури, изравнителни сметки,
справка на претендираните задължения, реално дължимата сума за главница
за топлинна енергия за непогасения по давност период 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г., която възлиза на сумата 616,37 лева, за която сума които
искът се явява основателен и следва да бъде уважен. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер и за периода 01.05.2018 г. –
4
30.09.2018 г. исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче, на основание чл. 33, ал. 3
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца. Съдът
определя на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор размера
на дължимата лихва за забава за период 15.09.2019 г. – 26.01.2022 г. върху
непогасената по давност главница за топлинна енергия на сумата от 82,29
лева, до която сума искът е основателен. За горницата над посочената сума
до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 57,75
лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от
исковете претенцията е основателна до сумата от 96,25 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и ответникът
има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната
практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално
представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата
си срещу претенцията на заявителя длъжникът упражнява в исковото
производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за
5
процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл
Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски
градски съд/.
Следва да се уважи направеното искане в полза на адвокат И. Н. да се
присъди адвокатско възнаграждение за представена безплатна адвокатска
помощ на ответника, определено от съда в размер на 350,00 лева съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в
Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-
427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален
размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Още
повече, разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда
възможност за адвокатите да оказват безплатна правна помощ и правна
помощ при заплащане на възнаграждения под определените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. размери на материално затруднени лица; лица, които имат право
на издръжка; близки и роднини, както и на юристи, поради което по аргумент
на по-силното основание и съдът може да им определи възнаграждение под
посочените размери. Съобразно отхвърлената част се дължи сумата от 80,50
лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [ЮЛ], ЕИК
[НОМЕР], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] срещу Я. Г. М.,
ЕГН ********** и адрес [АДРЕС] искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. Г. М.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата от 616,37 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот на адрес [АДРЕС],
аб. № [НОМЕР], ведно със законна лихва за период от 15.02.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 82,29 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 7767/2022 г. по описа на СРС, 166 състав като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер 800,49 лева и за периода
01.04.2018 г. – 30.09.2018 г. и за мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 106,87 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Я. Г. М., ЕГН ********** и адрес [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ
НА [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,75 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 96,25 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
ОСЪЖДА [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат И. А. Н., САК, със служебен адрес гр.
[АДРЕС], ул. „[АДРЕС]” № [АДРЕС] на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата
от 80,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответника в исковото
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7