№ 4558
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110101519 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по първоначално предявени от Р. И. С., ЕГН
**********, с адрес: град *, срещу „В* Кр*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, обективно съединени искове, както следва:
1. главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11
ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за приемане на установено между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3
от сключения между тях Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г. е
нищожна поради противоречие със закона;
2. евентуално предявен установителен иск, в случай на отхвърляне на главния
установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за приемане на установено
между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между тях Договор за паричен заем
Standart _14 № * от 19.08.2024 г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 19.08.2024 г. сключила Договор за паричен заем Standart _14 № *
от 19.08.2024 г. с „В* Кр*“ АД, въз основа на който й била отпусната сума в размер на 1 900
лева при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, погасителната вноска по кр*а е в размер на
131,06 лева и включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Заявява се от
ищцата, че в ГПР неправомерно не били включени предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора
такса за експресно разглеждане, както и предвидената в чл. 5, ал. 2 от същия неустойка.
Поради посоченото се сочи нарушение на чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно който
кр*орът не може да иска заплащане на такси и комисиони, свързани с усвояване и
управление на кр*а, като не е налице е допълнително предоставена услуга, обуславяща
начисляването на такава такса. По отношение на предвидената в чл. 5 от договора неустойка
се твърди, че същата противоречи на чл. 16 ЗПК, съгласно която преди сключване на
договора кр*орът трябва да извърши оценка на кр*оспособността на длъжника, като
начисляването на неустойка при неизпълнение на въведеното в договора задължение за
предоставяне на обезпечение противоречи и на добрите нрави. С оглед наведените
твърдения за нищожност на клаузи от процесния договор се заявява дължимост по същия
1
само на главницата.
С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове, както и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
навежда доводи за неоснователност на първоначално предявените искове.
Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по посочения в
исковата молба договор за потребителски кр*.
Оспорва се клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора да противоречи на закона и на добрите
нрави, доколкото същата се начислявала по искане на длъжника и преди, а не след
сключване на договора за кр*, поради което не представлявала такса по управление и
усвояване на кр*а. Оспорва се и предвидената в процесния договор неустойка за
непредоставяне от кр*ополучателя на обезпечение да е противоречаща на закона и на
добрите нрави, доколкото същата имала присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции, клаузата за неустойка е приета от длъжника при условията на свобода на
договаряне, като същият е разполагал и с правото да се откаже от договора. Твърди се, че в
ГПР не е следвало да бъдат включени процесните такса за експресно разглеждане и
неустойка.
По изложените съображения се иска отхвърляне на първоначално предявените искове.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е депозирана насрещна искова молба, във връзка с която
съдът е приел за съвместно разглеждане в производството предявения от „В* Кр*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град *, срещу Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: град
*, насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 1 175 лева – частичен иск от общо 1 386,25 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г., ведно с законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 10.04.2025 г. до
изплащане на задължението.
Изложени са твърдения, че въз основа на сключения между страните договор за кр*
ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1 900 лева, при годишен лихвен
процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04 %. Заявява се, че Р. И. С. е
заплатила по кр*а сумата от общо 725 лева, от която: 513,75 лева – главница и 211,25 лева –
договорна лихва. Сочи се, че с оглед дължимостта на част от предоставената в заем главница
с насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart _14
№ * от 19.08.2024 г., кр*ът се обявява за предсрочно изискуем, като насрещната искова
молба се счита за уведомление за същото.
Поради изложеното се претендират част от останалата незаплатена главница по кр*а.
В отговор на насрещната искова молба се оспорва насрещния иск, като се твърди, че с
процесния договор за кр* се рефинансирало задължение на ответницата по Договор от
15.04.2024 г. Не се оспорва принципната дължимост на доказано усвоена главница по кр*а,
но се оспорва размерът на претенцията. Твърди се нищожност на процесния договор, поради
противоречие предвидените в него договорна лихва, такса за експресно разглеждане и
неустойка за непредставяне на обезпечение със закона и добрите нрави, както и поради
невключване на последните в ГПР.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено
становище поддържа първоначалните искови претенции, както и прави признание на
предявения насрещен иск. Претендират се сторените в производството съдебно – деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
оспорват първоначално предявените искове и се иска тяхното отхвърляне като
неоснователни. Иска се постановяване на решение в съответствие с направеното признание
на насрещния иск. Претендират се разноски за производството.
2
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между
страните в производството е сключен Договор за паричен заем Standart _14 № * от
19.08.2024 г. с „В* Кр*“ АД, въз основа на който на ищцата била отпусната сума в размер на
1 900 лева при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 50,04
%; че главницата по процесния договор за кр* е усвоена изцяло от кр*ополучателя; че
последният е погасил сумата от общо 725 лева, от която: 513,75 лева – главница и 211,25
лева – договорна лихва.
От представените и приети по делото Договор за паричен заем Standart _14 № * от
19.08.2024 г. и Погасителен план към него се установява, че съгласно същия на ищцата е
предоставена сумата от 1 900 лева, при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен
процент на разходите от 50,04 %, като е договорено, че размерът на погасителната вноска е
131,06 лева и включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 1 079,26 лева.
Видно от представената от ответника Справка към погасителен план, ищцата е
погасила по кр*а сумата от общо 725 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните
правни изводи:
По първоначално предявения главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК съдът намира следното:
За успешното провеждане на иска в тежест на ищцата е да установи по несъмнен
начин, в условията на пълно и главно доказване, че между нея и ответника е сключен
договор за потребителски кр*, който е подписан в разрез с императивните правила за
поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП, както и че същият противоречи на
добрите нрави.
Безспорно по делото се установява, че между Р. И. С. и „В* Кр*“ АД е налице сключен
Договор за паричен заем Standart _14 № * от 19.08.2024 г., по силата на който в полза за
ищцата е предоставена сумата от 1 900 лева при годишен лихвен процент от 40,32 % и
годишен процент на разходите от 50,04 %. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора,
погасителната вноска по кр*а е в размер на 131,06 лева и включва главница, лихва и такса за
експресно разглеждане /последната в размер на 1 079,26 лева/.
Не е спорно по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кр*и, което го определя като кр*ор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика
и съдържание е такъв за потребителски кр* по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кр* е
недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кр*, установени в защита на
потребителите.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кр* трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кр*а и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кр*, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кр*а, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кр*а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кр*.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва
да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с
кр*ното правоотношение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кр*а за потребителя " са всички
разходи по кр*а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кр*ни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кр*, които са известни на кр*ора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кр*, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кр*а, или в случаите, когато предоставянето на кр*а
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 50,04 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото така отразен този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кр*а, а именно -
таксата за експресно разглеждане на заема. Последната е сигурен разход за потребителя,
който разход е известен на кр*ора към датата на сключване на договора за паричен заем и
следва да се включва в общите разходи по кр*а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . С
оглед характера на таксата за експресно разглеждане на заема по чл. 3.9 от договора за
паричен заем се налага извода, че същата касае действия по усвояване на кр*а -
за експресно разглеждане и изплащане на сумата по заема, за които разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кр*ора. При това положение следва
да се приеме, че целта на посочената договорна клауза, предвиждаща дължимост
на такса за експресно разглеждане на заема, е да послужи като допълнително
възнаграждение на кр*ора за предоставянето на сумата по кр*а (т. нар. скрита
възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и принципите на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Изложените съображения налагат извода, че таксата за експресно разглеждане на кр*а
се явява разход по заема и е следвало да бъде включена в ГПР. Посочването на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в
4
договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка. Липсата на този разход в договора за паричен заем при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за паричен заем, на основание чл.
22 ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС,
III г. о.) .
С оглед на горното, предявения от ищцата главен иск е основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход на правния спор по предявения от ищцата главен иск съдът не дължи
произнасяне по първоначално предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за приемане на установено между страните, че клаузата
на чл. 1, ал. 3 от сключения между тях Договор за паричен заем Standart _14 № * от
19.08.2024 г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същия е обусловена от установяване от страна на ищеца на
следните юридически факти: наличието на действително правоотношение по договор за
потребителски кр*, по силата на който кр*орът е предоставил на потребителя процесната
сума, а потребителят се е задължил да върне същата, съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кр*орът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; кр*орът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кр*ите; индивидуалното договаряне на условията по
договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кр*ора и обичайна печалба.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кр* е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кр*а, но не дължи лихва или
други разходи. В този смисъл, ответницата е дължала плащане единствено на
предоставената в заем сума от 1 900 лева.
Не е спорно по делото, че Р. И. С. е заплатила по процесния договор за кр* сумата от
общо 725 лева, като същата признава предявения насрещен иск за сумата от 1 175 лева –
разлика до пълния размер на предоставената главница, ведно с законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 10.04.2025 г. до
изплащане на задължението.
Поради изложеното, предявеният насрещен иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора по предявения главен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за настоящото
производство от общо 450 лева, както следва: 50 лева – дължима и внесена държавна такса и
400 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата и платимо на нейния процесуален представител. Направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение съдът намира
за неоснователно, доколкото същото е под законоустановения в Наредба № 1/9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа минимум. Съдът намира, че в случая не е налице и
твърдяната от ответника злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, доколкото
водените от същата няколко съдебни производства касаят различни правоотношение между
нея и отделни финансови институции – ответници. От друга страна, предявеният в
производството главен установителен иск за нищожност на процесния договор за кр* е
уважен от съда, тоест нарушено е право на потребителя, който се ползва със специална
защита и се явява икономически по-слабата страна по правоотношението. Последното
5
обуславя за него правната възможност да търси защита на накърнените си потребителски
права по съдебен ред по отношение на всяко отделно нищожно правоотношение, като
последното не представлява злоупотреба с процесуални права.
Поради изложеното, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени в цялост визираните
по-горе разноски, касаещи първоначално предявения иск.
С оглед изхода на спора по предявения насрещен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца по същия следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящото
производство от общо 450 лева, както следва: 50 лева – дължима и внесена държавна такса и
400 лева – адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е под законоустановения в Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа минимум. Поради това, в полза на ищеца по насрещния иск следва да
бъдат присъдени в цялост визираните по-горе разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. И. С., ЕГН **********, с
адрес: град *, и „В* Кр*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, че
клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между тях Договор за паричен заем Standart _14 № * от
19.08.2024 г. е нищожна поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на „В* Кр*“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от 1 175 (хиляда сто седемдесет
и пет) лева – частичен иск от общо 1 386,25 (хиляда триста осемдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки) лева, представляваща главница по Договор за паричен заем
Standart _14 № * от 19.08.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на насрещния иск – 10.04.2025 г. до изплащане на задължението, на основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В* Кр*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща сторени в производството разноски за държавна такса по първоначално
предявения главен установителен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В* Кр*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н. от ВАК, ЕГН **********, рег. № **********, сумата от
400 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение за първоначално предявения главен
установителен иск, определено по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на “В* Кр*“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от общо 450 (четиристотин и
петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за предявения насрещен
иск, от която: 50 (петдесет) лева – държавна такса и 400 (четиристотин) лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7