Решение по дело №3418/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 223
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Генчо Атанасов
Дело: 20205530103418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Стара Загора , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20205530103418 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищецът „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на
04.01.2019 г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната
форма в ООД), ЕИК *********, в качеството на лизингодател, и АШ. АС. АШ., в
качеството на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0006084. В изпълнение на задълженията
си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „Mercedes-benz" модел „А 160", идентификационен номер на рама
WDD1690061J063442, peг. № СТ5021ВХ и предоставил ползването му на
лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 07.01.2019г.
Лизингополучателят заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на
приложимите общи условия, като размерът на финансирането бил 2125,00 лева. Всички
съществени условия били подробно описани в договора, приетите от клиента общи условия
и приложенията - неразделна част от договора. Лизингополучателят поел задължение за
заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с
грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 24 месеца, изтичащ на 04.01.2021 г.
съгласно приложения погасителен план - неразделна част от договора за финансов лизинг.
Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 193,17 лева. Твърди, че не било постъпило нито едно плащане от
лизингополучателя по договорения погасителен план. Към 15.03.2019 г. били неплатени:
вноска №1 по погасителен план с падеж 04.02.2019 г. и вноска №2 по погасителен план с
падеж 04.03.2019 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
лизингодателят отправил уведомление за разваляне на договора, получено лично от
лизингополучателя. Предвид допуснатото неизпълнение и съгласно клаузите на договора за
финансов лизинг, издирването и изземването на лизинговия актив било възложено на
външна агенция - „Фиксед Асистантс" ЕООД. На 15.03.2019 г. лизинговият актив бил иззет
от наетия за целта изпълнител. Съставен бил приемо - предавателен протокол.
1
Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 15.03.2019 г., на която дата
лизинговият актив бил върнат във владение на собственика лизингодател. На основание чл.
чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора общи условия за периода, през
който лизинговият актив бил ползван от лизингополучателя, последният дължал
заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от първа (с падеж
04.02.2019 г.) до втора (с падеж 04.03.2019 г.) включително и част от трета вноска (за период
от 05.03.2019 г. до 15.03.2019г.) в общ размер от 447,74 лева, в това число главница в размер
на 207,57 лева и възнаградителна лихва в размер на 240,17 лева. На основание чл. 15.1 от
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на първа до втора вноска била
начислена неустойка в размер на 1,17 лева към 15.03.2019 г. както следва: за забава в
плащането на вноска №1 по погасителен план с падеж 04.02.2019 г. - 0,91 лева; за забава в
плащането на вноска №2 по погасителен план с падеж 04.03.2019 г. - 0,26 лева; на основание
чл.15.5 от приложимите към договора общи условия лизингополучателят дължал на
лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в
трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 579,51 лева, дължима
еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни
вноска, всяка една в размер на 193,17 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от
общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените
разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона за местните данъци и
такси: за 2019 г. в размер на 9,03 лева. Данъците били заплатени по сметка на СО - район
Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото лице. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5
от общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя
направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица BG/22/119001255747 на „Лев
Инс“ АД, вноска №1. Премията била заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ
по сметка на застрахователния брокер „Брокер Инс“ ООД съгласно издадена сметка. На
основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от общите условия, лизингополучателят дължал да
възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на
лизинговия актив. За целта били ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс"
ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД
и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлизало на 540,00 лева с ДДС за
издирване и изземване на автомобили до 3,5 тона. Издадена била фактура №208/18.03.2020
г. за платеното комисионно възнаграждение и допълнителни разходи по изпълнение на
поръчката. Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, счита, че
гореописаните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено, че АШ. АС. АШ. му дължи исковите суми. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че АШ. АС. АШ. му дължи следните
суми по договор за финансов лизинг № AG0006084: 207,57 лева незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г.;
240,17 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г.; 1,17 лева неустойка за забавени плащания за периода
от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г. 579,51 лева неустойка за прекратяване по вина на
лизингополучателя; 9,03 лева разходи за заплатени данъчни задължения; 132,21 лева
разходи за платени застрахователни премии; 914,00 лева разходи за възстановяване на
лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 в съда. Моли съда да му бъдат присъдени разноските, сторени за настоящето
производство, включително възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Моли
съда да му бъдат присъдени разноските, сторени в производството по ЧГД №1334/2020 г. по
описа на PC - Стара Загора.
2
Ответникът АШ. АС. АШ. , чрез назначения му особен представител – адв. В.Ц., в
който завява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че
между страните по спора е възникнало облигационно правоотношение по договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив,
като счита, че договорът, ведно с неговите приложения, не носи подписа на лицето, от чието
име същият е подписан за лизингополучател. Оспорва твърдението, че е получил
уведомление за разваляне на договора. Също така оспорва твърдението, че лизинговият
актив е бил иззет от него чрез „Фиксед Асистанс" ЕООД. В нарушение на добрите нрави
било задължението за заплащане на годишен лихвен процент в размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва, поради което в тази част намира договора за
недействителен. Счита, че неустойката за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя била определена в прекомерен размер, като същата не съответствала на
евентуално претърпените за лизингодателя вреди от развалянето на договора. Поради
противоречие със закона намира за недействителна договорката за заплащане на публично
задължение на лизингодателя от страна на лизингодателя поради отсъствие на предвидените
в ЗМДТ предпоставки за това. Поради същите съображения намира за недействителна
договорката за заплащане на застрахователна премия върху предоставен по договор за
лизинг автомобил, поради това, че ползвателят не бил задължен по смисъла на КЗ субект.
Представеният с исковата молба приемо-предавателен протокол за доброволно предаване на
лизинговия актив опровергавал твърдението, че същият е бил принудително иззет от
лизингополучателя със съдействието на трето лице. Моли съда да постанови съдебен акт
съобразен със събраните по делото доказателства. Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1334/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
577/27.04.2020 г. за сумата 207,57 лева за падежирали и непогасени лизингови вноски по
главница по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив №АG0006084 от 04.01.2019г., дължими за периода 04.02.2019г. до
15.03.2019г., с 240,17 лева за падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 дължими за периода 04.02.2019г. до
15.03.2019г., с 1,17 лева неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за
периода от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г., с 579,51 лева неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване
на договора на основание чл.15.5 от общите условия; с 9,03 лева заплатен данък по чл.52 и
сл. от ЗМДТ за 2019г. на основание чл.8.6 от приложимите общи условия във вр.с чл.345 /2/
от ТЗ; със 132,21 лева заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание
чл.8.6 от приложимите общи условия във вр.чл.345 /2/ от ТЗ; с 914,40 лева разходи за
възстановяване на лизинговия актив на основание чл.14.4 във вр. чл.8.7.10 от приложимите
3
общи условия и законна лихва от 21.04.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд
е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал
указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е
подадена настоящата искова молба.
По делото е представен договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 от 04.01.2019г. по силата на който
„Мого България" ЕООД, гр.София, като лизингодател, е предоставило на ответника
ползването на лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „А160", идентификационен № на
МПС WDD1690061J063442, peг. № СТ5021ВХ срещу поето от лизингополучателя
задължение да заплати възнаграждение в размер на 4500 лв. и 1511,08 лв. лихва, платимо
както следва: 1375 лв. първоначална вноска, а останалата част – в срок от 24 месеца
съобразно погасителен план, предвиждащ заплащането на 24 погасителни вноски от 193,17
лв. всяка. Договорът е сключен при общи условия /чл.16/, които са представени по делото.
С оглед естеството на правата и задълженията на страните по процесния
договор съдът намира, че между тях е възникнало правоотношение по договор за финансов
лизинг по смисъла на чл.342,ал.2 от ТЗ. Съдържанието на договора от 04.01.2019 год.
включва видовите особености на финансовия лизинг: вещта, предмет на договора, не е
придобита от лизингодателя чрез собствено производство; уговорена е възможност за
придобиване на собствеността върху вещта /чл.5 от договора/; рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя /чл.5.5 от общите условия към
договора/.
От представените по делото 2 бр. приемателно-предавателни протоколи е
видно, че ищецът е предал на ответника лекия автомобил, предмет на лизинговия договор.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния договор са извършени плащания от ответника в размер на 1695
лв., включващи 120 лв. такса за регистрация в КАТ, 200 лв. такса за приоритетно
разглеждане и 1375 лв. първоначална вноска. Според вещото лице непогасената главница за
периода 04.02.2019 г. – 15.03.2019 г. е в размер на 207,57 лева.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата 207,57 лева за
лизингови вноски по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 от 04.01.2019г. за периода 04.02.2019г.
до 15.03.2019г.
Ищецът претендира и заплащане на възнаградителна лихва по чл.5 от
договора, съгласно който заемателят се задължава да заплаща на заемодателя като
възнаграждение месечна лихва в размер на 41,16 % върху неизплатената част от главницата.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил
възражение за нищожност на посочената клауза поради противоречието с добрите нрави.
4
С оглед на това следва да се отбележи, че няма пречка страните по договор за лизинг да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или мораторна) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг и пр. В трайната практика на ВКС е прието, че е противно на добрите нрави да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва /в този смисъл: Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение
№ 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Решение № 1270 от 9.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК и др./.
В разглеждания случай уговорената между страните годишна лихва в размер на
41,16 % надвишава повече от четири пъти размера законната лихва за забава, поради което
следва се приеме, че уговорката за заплащането й се явява нищожна на основание чл.26,
ал.1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗЗД. Тази уговорка не поражда правни последици и на ищеца
следва да бъде присъден само размерът на законната лихва.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка, намира,
че възнаградителната лихва за периода 04.02.2019 г. – 15.03.2019 г. върху дължимата от
ответника главница в размер на 3125 лв. е 34,73 лв. Касае се за лихва, представляваща
възнаграждение за лизингодателя за това, че е разсрочил плащането на цената на вещта /в
този смисъл е решение № 16/09.05.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 50185/2016 г., I г.о., ГКПКГП/.
Поради това възнаградителната лихва следва да бъде начислена именно върху действително
ползвания от ответника паричен ресурс, представляващ разликата между стойността на
лизинга 4500 лв. и заплатената на 04.01.2019 г. от лизингополучателя първоначална вноска
в размер на 1375 лв.
Видно от чл.15.1 от общите условия към процесния договор, ответникът се е
задължил при забава на плащане на парично задължение и да заплати неустойка в размер на
законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забавата. Касае се за
предварително уговорен размер на обезщетението при неизпълнение на задължението по
смисъла на чл.92 от ЗЗД. Тъй като задължението на лизингополучателя за заплащане на
възнаграждение е парично и неговото неизпълнение има винаги характер на забавено
неизпълнение, уговорената неустойка следва да бъде квалифицирана като такава за забавено
изпълнение на парично задължение /договорна лихва/. Фактическият състав на
5
отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна
договорно задължение и на вина за неизпълнението.
Както беше обосновано по-горе, ответникът не е изпълнил точно във времево
отношение договорното си задължение за заплащане на възнаграждение на лизингодателя.
Доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи
отговорността на ответника, съдът приема, че неизпълнението на задължението му по
договора е виновно.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
неустойката по чл.15.1 от общите условия към процесния договор за периода от 04.02.2019
г. до 15.03.2019 г., е в размер на 1,17 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца неустойка за
забавено изпълнение в установения в заповедното производство размер.
Ищецът претендира и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя. Тази неустойка е уговорена в чл.15.5 от общите условия от лизинговия
договор, който предвижда, че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски. По делото липсват данни
тази неустойка да е уговорена с цел, излизаща извън присъщите й функции – обезщетителна,
обезпечителна и санкционна. Уговореният от страните размер не е прекомерен и
съответства установената търговска практика в аналогични случаи. В случая с
неизправността си ответникът е дал повод за прекратяване на договорното правоотношение
между страните. По делото не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи
отговорността на ответника, поради което съдът приема, че неизпълнението на
задълженията му по договора е виновно.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
неустойката по чл.15.5 от общите условия към процесния договор е в размер на 579,51 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в установения в заповедното
производство размер.
Според уговореното чл. 8.6 и чл. 8.7.4 от общите условия към процесния договор
лизингополучателят дължи заплащането на всички данъци във връзка с ползането на
лизинговия актив, като се задължава да ги възстанови в петдневен срок от издаване на
счетоводен документ. Действително, както се сочи в отговора на исковата молба,
лизингополучателят няма качеството на данъчнозадължено лице по ЗМДТ, но няма пречка с
оглед принципа на свобода на договарянето същият да поеме задължение да възстанови
заплатената от лизингодателя сума. Освен това предвид спецификата на финансовия лизинг
разпоредбата на чл.345, ал.2 ТЗ възлага всички разноски по поддържане на вещта на
лизингополучателя.
6
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че ищецът е
заплатил за лизинговия автомобил данъчни задължения по ЗМДТ за 2019 г. в размер на 9,03
лева. За сумата е съставен счетоводен документ – фактура № **********, като няма данни
за заплащането ѝ от ответника.
С оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца 9,03 лева
заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2019г. на основание чл.8.6 от приложимите общи
условия във вр.с чл.345 /2/ от ТЗ.
Съгласно клаузата на чл. 8.6, вр. с чл. 8.7.5 от общите условия към договора за лизинг
лизингополучателят дължи и възстановяването на направените от лизингодателя разходи за
заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите". И тук няма пречка с оглед принципа на свобода на
договарянето лизингополучателят да поеме задължение да възстанови заплатената от
лизингодателя сума. Доколкото заплатената застрахователна премия представлява разноски
по поддържане на вещта, същата е дължима от лизингополучателя и на основание чл.345,
ал.2 ТЗ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че ищецът
е заплатил застрахователни премии в размер на 132,21 лв., като за сумата е издаден
счетоводен документ - фактура № **********/27.09.2019 г. - и няма данни за заплащането
от ответника. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
присъдената в заповедното производство сума 132,21 лева заплатени от лизингодателя
застрахователни премии на основание чл.8.6 от приложимите общи условия във вр.чл.345 /2/
от ТЗ.
Според уговореното в чл. 14.4, във вр. с чл. 8.7.10 от общите условия към лизинговия
договор лизингополучателят е поел задължение да възстанови на лизингодателя
направените разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив. Видно от
представения по делото договор от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед
Асистантс" ЕООД ищецът е възложил на посоченото лице да издирва автомобили, предмет
на договор за лизинг, и оказва съдействие за възстановяване на владението върху
лизинговите вещи срещу възнаграждение в размер на 540,00 лева с ДДС за изземване на
лизингови вещи до 3,5 тона. По делото е представена и фактура №208/18.03.2020 г. за
платено на „Фиксед Асистантс" ЕООД възнаграждение и допълнителни разходи за
изпълнение на работата.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е става ясно, че
ищецът е заплатил разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 91440 лв. и
не е установено плащането им от ответника. С оглед на това следва да се приеме, че
ответникът дължи на ищеца присъдената в заповедното производство сума 914,40 лева
разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл.14.4 във вр. чл.8.7.10 от
приложимите общи условия.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е
7
частично основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 207,57 лева за падежирали и
непогасени лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 от 04.01.2019г.,
дължими за периода 04.02.2019г. до 15.03.2019г., с 34,73 лева за възнаградителна лихва по
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №АG0006084 за периода 04.02.2019г. до 15.03.2019г., с 1,17 лева
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за периода от 04.02.2019 г. до
15.03.2019 г., с 579,51 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на
основание чл.15.5 от общите условия; с 9,03 лева заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за
2019г. на основание чл.8.6 от приложимите общи условия във вр.с чл.345 /2/ от ТЗ; със
132,21 лева заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл.8.6 от
приложимите общи условия във вр.чл.345 /2/ от ТЗ; с 914,40 лева разходи за възстановяване
на лизинговия актив на основание чл.14.4 във вр. чл.8.7.10 от приложимите общи условия и
законна лихва от 21.04.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 577/27.04.2020 г. по ч.гр.д.№
1334/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част до претендирания
размер 240,17 лева искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 577/27.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 1334/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд относно възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 за
периода 04.02.2019г. до 15.03.2019г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от
вземането в размер на 105,18 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената
част от предявения иск в размер на 556,68 лв., представляващи държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен
представител.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АШ. АС. АШ. от .... съществуването на
вземането на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД, София, бул. „Г.М. Димитров“ 16-А, ЕИК
*********, представлявано от И.Х.Г., за сумата 207,57 лева за падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 от 04.01.2019г.,
8
дължими за периода 04.02.2019г. до 15.03.2019г., с 34,73 лева за възнаградителна лихва по
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №АG0006084 за периода 04.02.2019г. до 15.03.2019г., с 1,17 лева
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за периода от 04.02.2019 г. до
15.03.2019 г., с 579,51 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на
основание чл.15.5 от общите условия; с 9,03 лева заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за
2019г. на основание чл.8.6 от приложимите общи условия във вр.с чл.345 /2/ от ТЗ; със
132,21 лева заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл.8.6 от
приложимите общи условия във вр.чл.345 /2/ от ТЗ; с 914,40 лева разходи за възстановяване
на лизинговия актив на основание чл.14.4 във вр. чл.8.7.10 от приложимите общи условия и
законна лихва от 21.04.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 577/27.04.2020 г. по ч.гр.д.№
1334/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД, София, бул. „Г.М.
Димитров“ 16-А, ЕИК *********, представлявано от И.Х.Г., против АШ. АС. АШ. от .... иск
за установяване съществуване на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 577/27.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 1334/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд в останалата част до претендирания размер 240,17 лева -
възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №АG0006084 за периода 04.02.2019г. до 15.03.2019г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА АШ. АС. АШ. от .... да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД, София, бул.
„Г.М. Димитров“ 16-А, ЕИК *********, представлявано от И.Х.Г., сумата 105,18 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата 556,68 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9