О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 418 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК.
С разпореждане № 214 от
13.03.2020г., постановено по ч.гр.д. № 110/2020г. по описа на РС-гр.Сливница, е
отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б.Г.Г. в частта за сума в размер 191,53 лв., представляваща
неустойка за прекратяване на договорен абонамент на услуги, с мотиви, че
съществува обоснована вероятност, клаузите, въз основа на които са възникнали
тези задължения, да са нищожни поради неравноправност или поради противоречие
на морала и добрите нрави.
Настоящото
производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 413, ал. 2 ГПК, и е образувано по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД срещу горното разпореждане. Жалбоподателят твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Позовава се на спогодба, сключена на 11.01.2018г. между него и Комисията за
защита на потребителите. Изтъква, че размерът на процесната
неустойка е съобразен с тази спогодба и съответства на присъщите на неустойката
функции, поради което не е налице неравноправност при уговарянето й. Сравнява
размера на потенциалните приходи от изпълнение на договора с размера на
неустойката, и прави извод, че тя е минимално обезщетение за неизпълнението. Излага
съображения, че неустойката е начислена поради разваляне на споразумението за
мобилни услуги по вина на потребителя и цели да обезщети накърнения негативен
интерес на заявителя. Моли съда да
разпореди на РС да издаде заповед за изпълнение за сумата, както и да му присъди разноски в
пълен размер.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
За да са произнесе по съществото на спора, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б.Г.Г. с ЕГН: ********** за вземания по договор за мобилни
услуги от 17.10.2018 год. с предпочетен номер +………………… и договор за лизинг от същата дата
за устройство HUAWEI Y6 Dual.
Заявителят твърди, че клиентът не изпълнил задължението си за заплащане цена на ползвани
мобилни услуги и лизингови вноски за предоставеното устройство, поради което му
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора – трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти /в размер на 62, 46 лв./, ведно с
добавена разлика /в размер на 129, 07 лева/ между стандартната цена на HUAWEI Y6 Dual, без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
17.10.2018 г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги, общо в размер на 191, 53 лева.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението за сумите
на главницата и неплатените лизингови вноски и го е отхвърлил в частта му за сумата 191, 53 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване договорния абонамент.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. В случая, по отношение на процесната част от искането за сумата от 191, 53 лева не е
налице такова противоречие поради следните съображения.
Клаузата на чл. 11 от договора за
мобилни услуги от 17.10.2018 г. урежда две хипотези: предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя или нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, вкл. приложимите общи условия, като във
всяка от тези хипотези операторът на мобилни услуги има право на неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е
предоставени устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по
договор за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
При тези данни
съдът намира, че претендираната от заявителя сума
като последица от неизпълнението не е прекомерна, като неустойката
изпълнява присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая сумата се претендира като неустойка на основание прекратен по вина на потребителя договор, като за целия срок
на действие на договора- 24 месеца, мобилният оператор е разчитал на изпълнение
в общ размер около 600 лв., а претендираната
неустойка от 62,46лв. е обезщетение в размер около 10% от неосъщественото
очаквано изпълнение от страна на потребителя. При такова съотношение между
размера на неизпълнението (т.е. пропусната полза за оператора) и размера на
начислената неустойка съдът намира, че не е налице противоречие на добрите
нрави, респ. липсват неравноправни клаузи. Неустойката представлява
стойността не на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на
договора, а стойността само на три месечни такси в размер на 62, 46 лева.
Неправилно е прието от районния съд, че така
уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване на оператора.
Неустойката е договорена съобразно новите правила за изчисление на неустойките
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти във връзка с постигната
спогодба с регулиращия орган /КЗП/ от 12.01.2018 год. С последната са
договорени препоръчаните от КЗП условия, при които „Т.“ да изчислява
неустойките за предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, така че същите
да не създават значителен риск за увреждане правата на потребителя, или
размерът на неустойката да не представлява такава облага за оператора, каквато
последният би получил, ако договора на абоната не беше прекратен. Претендираната неустойка е изчислена именно по този начин.
По същите съображения претендираната разлика между
стандартната цена на устройството и преференциалната такава, на която го е
закупил потребителят, представлява обезщетение на мобилния оператор за
направените отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на
потребителя за срок от 24 месеца. С прекратяването на договора отпада
възможността, операторът да получава изпълнение по него в продължение на 24
месеца, като именно тази възможност го е мотивирала да продаде устройството на
потребителя на такава цена.
В настоящия случай заявителят обосновава
претенциите си с факта на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение
на потребителя, в резултат на което е отпаднала възможността да получава
изпълнение по него до изтичане на неговия срок. Съдът намира, че претендираните суми са
пропорционална санкция за неизпълнението, при условие, че договорът е прекратен
и операторът потенциално не би могъл да получи изпълнение по него в бъдещ
момент.
По тези съображения, частната жалба срещу разпореждането,
с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е основателна, като в тази част същото
следва да се отмени и делото да се върне на РС-Сливница за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 214 от 13.03.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 110/2020г. по описа на РС-Сливница, с което е
отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ю. П. Г. с ЕГН: ********** в частта му за сумата 191, 53 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 17.10.2018 год. и
сключен договор за лизинг от същата дата и направените в заповедното производство
разноски, на основание чл. 410 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на основание чл.
410 от ГПК по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД срещу Б.Г.Г. с ЕГН: ********** за сумата 62,46 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 17.10.2018 год. за
мобилен номер +………………. в размер на тримесечни такси за
абонаментен план Т. 24,99 с неограничени национални минути и роуминг
в Зона ЕС, както и за сумата 129,07 лв. – неустойка за устройство HUAWEI Y6 Dual, представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без
абонамент и цената, която абонатът е следвало да заплати в случай, че
устройството не му е предоставено във връзка с договора за мобилни услуги,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.02.2020 год. до
окончателното изплащане
и направените в заповедното производство разноски, както и за разноските в
настоящото производство – 15. 00 лв. за държавна такса.
ВРЪЩА делото на РС-Сливница за издаване на
заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.