РЕШЕНИЕ
№ 5051
Хасково, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700830 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Т. А. М., непълнолетен, [държава], с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: *****, [жк], подадена чрез назначения му представител по чл.25 от ЗУБ адв.Л. С. М., с посочен в жалбата съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №2165/05.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалноправните разпоредби, и в явно несъответстващо с целите на закона и международните норми. Твърди се, че същото било издадено в нарушение на чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Пренебрегнат бил факта, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен, поради което спадал към понятието уязвима група. Бланкетно и формално били обсъдени въпроси за най-добрия интерес на детето, не била съобразена индивидуалната му бежанска история и реалната възможност то да се завърне и да се ползва от международно защитеното си право на нормален живот, на образование, здравеопазване и други.
Цитира се член 24 от Хартата на основните права на ЕС, уреждащ Правата на детето и въведеното задължение за решаващия орган да преценява висшия интерес на детето в съответствие с Приемателната Директива – съгласно член 22, параграф 1 – Процедурния регламент, като се твърди, че при оценката на най-добрия интерес на детето държавите членки надлежно вземат предвид следните фактори: събиране на семейството; благосъстоянието и социалното развитие на детето, като се вземат предвид по-специално неговия произход и необходимостта от стабилност и непрекъснатост на грижите; съображения за безопасност и сигурност, по-специално когато съществува риск детето да стане жертва на каквато и да е форма на насилие или експлоатация, включително трафик на хора; възгледите на детето в съответствие с неговата възраст и зрялост.
Цитира се §63 от Решение на СЕС от 14 декември 2021 г. по дело С-490/20, практика на ЕСПЧ, §1, т.5 от ДР на ЗУБ и Общ коментар №14 на Комитета по правата на детето към ООН, постановен в допълнение към Конвенцията за правата на детето.
Сочи се, че най-висшият интерес на детето следвало да се преценява във всеки конкретен случай и не винаги този интерес съвпадал с връщане в страната по произход за да запази то своята идентичност или да живее при близките си. Следвало да се прецени уязвимостта на детето и нуждата му от специална закрила. Тази обоснована преценка не била извършена при постановяване на обжалваното Решение. При прилагането на този принцип не било достатъчно детето да не бъде в непосредствена опасност за живота си, да бъде преследвано и други посегателства срещу живота и здравето му, както и всички предпоставки, заложени в чл.9, ал.1, т.1 – 3 от ЗУБ. Цитираните в оспореното Решение справки не изпълнявали задължението на административния орган във връзка с чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ да обследва индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила, и в тази част решението не било мотивирано.
Твърди се, че не можело да се направи извод, че връщайки се в [държава] детето щяло да бъде в безопасност и да живее нормално, че не бил приложен правилно принципът забрана за връщане, липсвал анализ на възможността и последиците от евентуалното завръщане на детето в [държава], като не били преценени индивидуалните фактори и личното му положение.
Решението било явно необосновано, доколкото в голямата си част представлявало цитиране на вътрешни и международни юридически актове, които предвид липсата на допълнителна аргументация, не сочели към извод за действителна връзка с процесния случай. Същевременно основните факти и обстоятелства, принудили молителя да избяга от [държава], били или фрагментарно отбелязани или изцяло игнорирани. Същината и истинските мотиви, с които на непълнолетно, непридружено лице, както и на всички други сирийски бежанци в момента, се отказвал хуманитарен статут, били политически, и нямали нищо общо със законосъобразността и утвърдените международни стандарти.
Сочи се, че независимо от падането на режима на А., положението в [държава] било динамично, несигурно и нямало никакви предпоставки да се счита, че сирийските бежанци, още по-малко децата, можело действително да се завърнат в страната си. Нямало нито един официален източник на информация, който да твърди, че в [държава] към настоящия момент липсвал риск за цивилното население и че държавата била в състояние да обезпечи защитата на гражданите си, още по-малко на децата. Твърди се, че нямало изработен механизъм, по който тези деца да се връщат в [държава]. Независимо, че в страни от ЕС имало тенденция за постановяване на откази в производства за закрила, такива откази не се постановявали за малолетни, непълнолетни и непридружени деца.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Ю. Д., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена под вх.№105450-5706/03.09.2024 г. на СДВНЧ – Любимец с имена Т. М. А., и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх.№3278/09.09.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-44333/09.09.2024 г., Т. А. М., [държава], е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-44333/09.09.2024 г. като Т. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.*****, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *****, религия – *****, без професия, с ***** образование, ******, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, брата и сестрата на чужденеца, като е посочено, че са с местонахождение в [държава].
С писмо рег.№УП-44333/12.09.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Т. А. М. молба за закрила.
В писмо с рег.№М-18388/31.10.2024 г. (рег.№-44333/01.11.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП-44333/20.11.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Т. А. М., [ЛНЧ].
В хода на интервюто чужденецът заявява, че адресът му бил в [населено място], област *****, където живял и учил до осми клас в училището в същото село. В селото вече всичко било разрушено. Баща му, майка му, брат му и сестра му били в [държава]. Живеели в [населено място]. Проблемът бил, че баща му не можел да си намери работа. Чувал се с тях по телефона през ден. Споделил, че има вуйчо в [държава], който бил там от началото на войната в [държава] и имал германско гражданство. Искал да отиде при него и там да се разгледа молбата му за закрила.
Впоследствие от Т. А. М. е подписана молба Рег.№44333/04.12.2024 г., подписана и от адв.Л. М., в която моли молбата му за международна закрила да бъде разгледана в България.
По време на интервюто чужденецът разказва, че напуснал нелегално [държава] преди пет месеца и останал в [държава] за една седмица. В България влязъл нелегално, но не помнел точно кога. Срязали телената ограда и с група от 7 - 8 души влезли на българска територия. Ден и половина вървели в гората, след това дошла кола и тръгнали за [населено място], но по пътя ги спрели полицаите.
На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си по произход, отговаря: „Напуснах [държава], защото не е стабилно положението, има война. Икономически е лошо положението. Не можехме да осигурим дори хляб за семейството ни. ***** постоянно бомбардират *****, които се намират в ***** и падаха бомби в нашето село. Редовната армия воюва срещу *****. ****** е на два часа път с кола от нашето село. Къщата на леля ми [населено място] беше разрушена от ракета преди три - четири месеца“.
На въпроса дали е бил свидетел на военни действия, отговаря: „Виждал съм кюрдите и редовната армия как се стрелят по между си в нашето село, пет месеца преди да напусна [държава]“. Имало инциденти, свързани със сигурността – преди един месец говорил с баща си и той му казал, че в момента имало сражения между **** и редовната армия в селото. Баща му пробвал да работи търговия с крави, но не можел да напусне селото, защото от единия край били ***** и не го пускали да излезе, а от другия край била редовната армия и те също не го пускали да излезе. На въпроса защо роднините му не са напуснали [държава] отговаря, че защото сестра му била инвалид и не можела да върви, а баща му имал астма.
Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към ****** етническа група и не е имал проблеми заради изповядваната от него религия *******. Не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Към него или семейството му не била отправяна заплаха, не му било оказвано насилие.
На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход отговаря, че не би се върнал в [държава], защото войната продължавала.
До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-44333/25.02.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.
С Решение №2165/05.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Т. А. М. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 24.03.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач и подписа на назначения представител на жалбоподателя.
Жалбата срещу решението е подадена на 06.04.2025 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава].
Отделно от това в оспореното решение се съдържат изложени констатациите и правните изводи на административния орган при преценката му относно съобразяване на принципа за най-добрия интерес на детето, извършена в съответствие с критериите, посочени в § 1, т.5 от Закона за закрила на детето, вр. § 1, т.11 от ДР на ЗУБ.
Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на лицето, с държавата му по произход и с най-добрия му интерес като непълнолетен сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Спазени са административнопроизводствените правила, като в производството по издаване на оспореното решение не са допуснати нарушения с характер на съществени, годни да доведат на самостоятелно основание до отмяна на административния акт.
Предвид качеството на молителя – непридружен по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗУБ непълнолетен чужденец, на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето е била уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето – [населено място], под Рег.№-44333/21.11.2024 г. в ДАБ при МС е регистриран изготвения от ДСП – Харманли Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/12*7/12.09.2024 г., попълнен е Формуляр за бърза оценка на най-добрия интерес на детето и е издадена Заповед на ДСП, с която социален работник в отдел Закрила на детето при ДСП – Харманли е определен да присъства при провеждане на интервюто с детето. С Решение №2227/18.09.2024 г. на Председателя на НБПП на същото е назначен представител на основание чл.25, ал.2 от ЗПП, вр. чл.23, ал.2, вр. чл.25, ал.1 и ал.3 от ЗУБ.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. С подписите им в Протокола от проведеното интервю е удостоверено присъствието и на определения социален работник и на назначения представител на непридружения непълнолетен.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на чужденеца същият е регистриран като ***** гражданин, с постоянен адрес в [държава], [населено място], обл.*****, и в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава, че е роден и живял в същото населено място до напускането на страната на произход.
Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.
В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал [държава] заради войната и лошото икономическо положение в страната.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му на произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – ******, *****, или етническата му принадлежност – *****, са достатъчно основание за опасения от преследване.
По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.
Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.
Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025 г.
След извършения анализ на информацията в справката, административният орган е достигнал до заключение, че в [държава] все още имало ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. [държава] се връщала обратно към нормалния живот, след падането на режима на Б. А., а хиляди ***** се завръщали доброволно в своята родина. Достигнал е до извода, че при евентуалното завръщане на кандидата за международна закрила в родината му, това нямало да доведе до неблагоприятни последици за него.
Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от Решението на Съда в [държава], по дело по дело № С-4б5/2007 г. от 17 февруари 2009 г., органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Посочил е, че не се установява спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава], той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция. *****, където живял, било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, а там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че в [населено място], обл.*****, се намирали родителите му, един брат и една сестра. Обстоятелството, че те не напуснали [държава], обосновавало ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Случаят е бил разгледан и във връзка с прилагане на принципа забрана за връщане „non-refoulement“, регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ.
Административният орган е се е позовал в решението на принципа за висшия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, Глава V, параграфи 52-79, 80 и 81 от Общ коментар № 14 (2013) на Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООН за правата на детето, публикуван през ноември 2014 г. от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), и извършил преценка по критериите по § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет, към които препраща § 1, т.11 от ДР на ЗУБ. Приел, че за непридружения непълнолетен чужд гражданин не съществува риск за сигурността му на територията на [държава]. Преценил е, че връщайки се в страната си на произход, той няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с най-близките си роднини, които продължават да живеят в [населено място], обл.*****.
Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.
Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „******“ ([Наименование], [Наименование]), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите ***** (*****) и ******, започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат ***** (*****), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – *****. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от [Наименование], навлизат в *****, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия ***** режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „*******“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност.
В справката е изложено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в ******. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно според справката, в бюлетин на ВКБООН от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценка на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 ***** са се завърнали обратно в [държава]. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.
Предвид така установеното в горепосочената справка на ДАБ, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.
Изводите на административния орган относно съхраняване най-добрия интерес на детето, с оглед преценката на неговите характеристики, физически и емоционални потребности и предвижданите да настъпят последици за него при промяна на обстоятелствата, се подкрепят и от данните в представения по делото Социален доклад №ДХ/Д-Х-Х/141-003/08.05.2025 г. на АСП.
Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
В настоящото производство допълнително са представени изготвените от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх.№МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на *****, ****** (*****), *****, *****, ***** и *****, след падането на режима на Б. А. и Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].
В справките е посочено, че на 18 февруари 2025 г., след провеждането на преговори, ***** демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото ***** правителство, и че ръководените от ***** демократични сили и ***** демократичен съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото правителство.
Посочено е обстоятелството, че ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла [държава], като продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане и да оказва подкрепа на разселените лица чрез подкрепяни от Комисариата обществени центрове. Посочено е също, че към 3 април 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 372 550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. По отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025 г. временният президент А. ****** обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. През март 2025 г. е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда.
Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.
От изложените в справката данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за въоръжени сблъсъци не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.
По отношение на жалбоподателя, който е непълнолетен и лице в уязвима група, правилно е изследван неговият най-добър интерес. Съдът споделя доводите на административния орган, че в най-добър интерес на детето е то да бъде при най-близките си роднини, които се намират в [населено място], обл.*****, в [държава]. В административното производство молителят заявява, че поддържа връзка със семейството си. Няма данни спрямо роднините му в [държава] да са налице насилие и репресии, т.е. той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда.
Въпреки че административният орган е формирал заключенията си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. А. М., [държава], срещу Решение №2165/05.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |