РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Свищов, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Административно
наказателно дело № 20244150200189 по описа за 2024 година
Жалба срещу Наказателно постановление № 2095/28.06.2024 г. на
Директора на БД „ДР“ /БДДР/.
Жалбоподателят ЕТ „*“ ЕИК **, представляван от РР, чрез
пълномощника адв. И. И. от АК Русе обжалва наказателното постановление
№ 2095/28.06.2024 г. на Директора на БДДР, с което му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева
на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите/ЗВ/ за нарушение на чл. 46,
ал.1, т. 4 от ЗВ. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли
наказателното постановление да бъде отменено, тъй като същото е издадено
при съществено противоречие на административно производствените правила
и противоречи на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, не се представлява и не взема становище в хода по същество.
Наказващият орган Директор на БД „ДР“ – гр. Плевен оспорва жалбата.
Намира същата за неоснователна и недоказана, общо формулирана и
несъдържаща конкретни доводи за отмяна на НП №2095/28.06.2024г. В
1
съдебно заседание чрез процесуалният си представител – юрисконсулт И. С.
взема становище, че от събраните по делото доказателства се доказвало
безспорно извършването на административно нарушение, описано в АУАН и
НП. Моли процесното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и
правилно, съобразено с материалните и процесуални правила. Претендира
разноски.
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № № 2095/28.06.2024 г. на Директора на
БД „ДР“ /БДДР/, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 1426 от 10.04.2024г., на жалбоподателя на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2, предл.1(предл.1 – ползва водни обекти без
необходимото за това основание) от Закона за водите е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за
това, че на 07.03.2024г. упълномощен експерт при БДДР гр. Плевен, в
присъствието на представител на Кметство с. В извършил оглед от брега при
„***“ на с. В на участък от Вския канал, при което констатирал следното: при
място с географски координати N 43°36'44,8", Е25°28'36,3"(измерени с GPS
Garmin Dakota 10), на разстояние около 250-300 м. от брега (в североизточна
посока, позиционирани точно срещу пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „-
-РР“) в канала била разположена/закотвена драгираща техника както следва:
два броя платформи, съоръжени с багери и товарни секции (несамоходни
сухотоварни баржи) за товарене и превоз на наносни отложения.
Придвижването на техниката по канала се извършвала посредством
тласкателен кораб. В момента на проверката било констатирано, че се
извършва изземване на наносни отложения от само един брой драгираща
техника. Констатирано било също, че при място с географски координати N
43°36'45,1" Е 25°28'45,6" (измерени с GPS Garmin Dakota 10, при извършена
проверка в минал период) е организирано пристанище/разтоварище на фирма
ЕТ „- - РР“. В момента на проверката било установено, че се извършвало
разтоварване на вече добити наносни отложения от несамоходна сухотоварна
баржа (позиционирана във Вският канал до пристанището/разтоварището
собственост на фирма ЕТ „- - РР“) посредством багер позициониран на брега,
попадащ в границите на работната площадка на фирма ЕТ „- - РР“. Огледът
2
бил извършен в часовия диапазон 11,10 -11,15 ч. Метеорологичните условия
били благоприятни - ясна видимост, позволяваща добра обозримост на
обектите в реката. Констатирано било, че участъкът, в който се извършвал
добива на напоените отложения попадал в защитена зона от мрежата „--“ и за
него нямало издадени разрешителни за добив на наносни отложения. С
извършването на изземване на наносни отложения от повърхностни водни
обекти, без съответното разрешително бил нарушен чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закон
за водите, за което бил съставен констативен протокол № 4-МБ-1/07.03.2024г.
на БДДР Плевен.
Описано е, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на
двама свидетели, предявен е за връчване лично на 10.04.2024 г. на РР –
Управител на ЕТ „*“ гр. В. ---, като при подписване на акта е направел
възражение. Отразено е, че тези възражения след изследване на
доказателствата и фактите, са приети за неоснователни. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 01.07.2024г., видно от писмо на
БД „ДР“ от 28.06.2024г. и известие за доставяне.
Приложен по делото е АУАН № 1426 от 10.04.2024г., съставен от
актосъставителя М. В. Б. – гл.експерт в БДДР – Плевен против ЕТ „*“ гр. В. ---
, в което фактическото описание на нарушението е идентично с това в
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочената като
нарушена законна разпоредба в акта е чл. 46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя.
Видно от констативен протокол № 4-МБ-1 от 07.03.2024г. по повод
сигнал, подаден в БДДР- Плевен вх.№КД-05-39-(2)/05.03.2024г. от група
жители от с. В за нерегламентиран добив на пясък от „Вски канал“ /ръкав на
река Дунав/ при с. В била извършена проверка-оглед от брега при „***“ на с.
В от инж. М. Б. – гл.експерт в Дирекция „Контрол“ при БДДР Плевен и НА –
специалист „ОРСООС“ при Кметство с. В, общ. Свищов, при която било
констатирано следното: при място с географски координати N 43°36'44,8",
Е25°28'36,3"(измерени с GPS Garmin Dakota 10), на разстояние около 250-300
м. от брега (в североизточна посока, позиционирани точно срещу
пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „--РР“) в канала била
разположена/закотвена драгираща техника както следва: два броя платформи,
съоръжени с багери и товарни секции (несамоходни сухотоварни баржи) за
3
товарене и превоз на наносни отложения. Придвижването на техниката по
канала се извършвала посредством тласкателен кораб. В момента на
проверката било констатирано, че се извършва изземване на наносни
отложения от само един брой драгираща техника. Констатирано било също, че
при място с географски координати N 43°36'45,1" Е 25°28'45,6" (измерени с
GPS Garmin Dakota 10, при извършена проверка в минал период) е
организирано пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „- - РР“. В момента на
проверката било установено, че се извършвало разтоварване на вече добити
наносни отложения от несамоходна сухотоварна баржа (позиционирана във
Вският канал до пристанището/разтоварището собственост на фирма ЕТ „- -
РР“) посредством багер позициониран на брега, попадащ в границите на
работната площадка на фирма ЕТ „- - РР“. Огледът бил извършен в часовия
диапазон 11,10 -11,15 ч. Метеорологичните условия били благоприятни - ясна
видимост, позволяваща добра обозримост на обектите в реката. Констатирано
било, че участъкът, в който се извършвал добива на напоените отложения
попадал в защитена зона от мрежата „--“ и за него нямало издадени
разрешителни за добив на наносни отложения.
Видно от представения заварен препис на Решение № 43/08.01.2024г.,
постановено по адм. дело № 257/2017г. по описа на Административен съд –
Русе, потвърдено с Решение №8226/03.07.2024г. по адм.дело №2889/2024г. по
описа на ВАС, влязло в законна сила на 03.07.2024г. е отхвърлено оспорването
по жалба на ЕТ „-- РР“ срещу решение №ПД-14-113/30.006.2017г. на ИД на
ИА „ППРД“, с което е отказано продължаване на срока на действие на
разрешителното за ползване на повърхностен воден обект №РВО-
21/09.08.2011г. за изземване на наносни отложения от река Дунав в землището
на с. В, общ. Свищов, обл. Велико Търново.
Представено е копие от Разрешително за ползване на повърхностен
воден обект №РВО-21/09.08.2011г., издадено от Изпълнителна агенция
„ППРД“, издадено на ЕТ + – РР, с цел на ползването – изземване на наносни
отложения с плаващо добивно съоръжение, като са посочени мястото на
ползване, координати и площ на използване, с посочване, че схемата с
разрешения участък е неразделна част от разрешителното. Посочени са още
параметрите на разрешеното ползване, съоръжения за използване на водите,
срок на действие на разрешителното – начален – 09.08.2011г. и краен -
04.09.2013г.., като са приложени и условия при които се предоставя правото на
4
ползване, ведно със схема на участък за ползване на воден обект.
От разпита на актосъставителя М. В. Б.– гл.експерт в Дирекция
„Контрол“ при БДДР се установи, че по повод получен е сигнал в БД от
жители на с. В за добив на баластра във „Вския канал“, била извършена
проверка от него, като представител на БДДР и от представител на кметство
с. В, при която на място се установило, че се изземва инертен материал от
„Вския канал“. Констатирано било още, че участъкът попадал в защитена зона
и за него няма издадени разрешителни за добив на баластра. Добивът се
извършвал с дрегираща техника, разположена в канала срещу базата на
фирмата. Товарело се на шлепове. Имало един, който се разтоварвал в
момента на базата и така го установили. Техниката била дълбачка с кофа,
която вади баластрата, която работела в момента на проверката. Била
разположена срещу базата на жалбоподателя - РР, почти до брега на остров В,
може би е на около 200 метра от базата, окомерно. Св. Б. посочи, че на мястото
имало две позиционирани, от която само едната работела. Заяви също, че му е
известно , че РР нямал разрешително за добив на инертни материали в този
участък. Преди да състави АУАН, св. Б. извършил вътрешна служебна справка
дали към момента на констатираното деяние дружеството е имало
разрешително за тази дейност на това място в наличните регистри на БД.
Установено било, че няма такова разрешително. Св. Б. бел запознат, че
жалбоподателят, по принцип, има разрешение за добив на инертни материали,
но не за този участък. За този участък въобще не можело да се издава такова
разрешение, защото същият попада в защитена зона, а в Закона за водите
изрично било записано, че за такива зони не се издават разрешителни за добив
на наносни материали. Затова и е счел, че разрешителното, което има фирмата,
било за извън защитена зона В. Свидетеля изнесе, че в началото разрешенията
за добив на инертни материали се издавали от БД, а след това издаването на
разрешителните преминало към Агенцията за проучване на река Дунав и от
2011 г. към настоящия момент за там не се издавали разрешителни за добив на
наносни отложения. За съставянето на АУАН била изготвена и изпратена
покана до жалбоподателя, който, който се явил на посочената дата. Запознали
го с деянието, прочели му правата и той подписал АУАН.
Св. К. Х. – главен експерт в дирекция „Контрол“, свидетел по съставяне
и предявяване на акта към управителя на фирма ЕТ „*“ заяви, че РР се явил в
бюрото на посочената в поканата дата, прочели му акта, запознали го и с
5
констативния протокол, въз основа на който е съставен АУАН. Спомня си, че
жалбоподателят е имал възражения, но не се сеща какви били конкретно. Св.
Христо заяви, че имали практика, преди да се извърши проверката и преди да
се състави АУАН, първо да извършат вътрешна проверка в БД дали за
съответното място и титуляр има издадено разрешително. Разрешителните се
издавали от Изпълнителна агенция за ППРД гр. Русе. Свидетеля си спомня, че
участъкът, който бил визиран в жалбата на жители на с. В, касаел участък от т.
нар. „Вски канал“. Там по негов спомен и при проверката никога не е имало
издавано разрешително. И към момента няма, защото попада в защитена зона
„Вски канал“. Св. Х. заяви, че за това място, където било констатирано
нарушението, той проверил отразените в констативния протокол и акта
координати в системата гугъл ърд, и попадал точно на това място срещу
разтоварището, и между брега на остров В и разтоварището на фирмата. Там
никога не е имало издадено разрешително, от който и да е орган.
Св. В. С.-Т. –главен експерт в отдел „Управление на речните басейни“
при БДДР, изнесено работно място Велико Търново, заяви, че е свидетел при
съставяне на акт на ЕТ „-“. Спомня си, че бил поканен РР за връчване на акт в
офиса на БД в гр. Велико Търново. След като дошъл, му прочели акта,
запознахме го с правата му, след което той го подписал с възражение и единия
екземпляр си го взел. Св. Т. заяви, че е запозната с нарушението, а именно, че
нарушителян добивал нерегламентирано от „Вския канал“ на река Дунав.
Изнесе, че е ходила на място лично и е виждала. Заяви, че откакто работи в БД,
от 2017г., никога не е имало издадено разрешение за добив на инертни
материали на повърхности от ИАППД за този канал, защото това било
защитена зона и няма право там да бъдат издавани такива разрешения.
Същата не може да посочи от кога мястото е защитена зона, защото това е
било от компетентностите на РИОСВ.
С приложената Заповед № 87/01.11.2023г. на Директора на БДДР се
установи компетентността на актосъставителя М. В. Б. за съставяне на
констативни протоколи и АУАН за нарушения по Закона за водите.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбата е подадена от надлежно
лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона
14-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение. По същество е неоснователна.
6
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление
съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото на
извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на
акта наказателно постановление са посочени конкретните законови
разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
НП се явява законосъобразно от процесуално-правна страна. Същото е
издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са
формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН реквизити. Както АУАН, така и НП са съставени и издадени от
компетентни органи. Компетентността на Директора на БД „ДР“ гр. Плевен за
издаване на обжалваното НП произтича от чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, а
на актосъставителя от Заповед № 87/01.11.2023г. на Директора на БД „ДР” гр.
Плевен. Съдът счита, че са спазени сроковете относно съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателно постановление. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,
след покана за явяване на представител и явяването му на указаната дата, като
нарушителят е направил бланкетно възражение. Предвид това възраженията
изложение от жалбоподателя в жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление се явяват
неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като
доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Установява
се, въз основа на събраните доказателства-писмени и гласни, че при
извършената проверка на 07.03.2024г., упълномощено лице – главен експерт
при БДДР гр. Плевен, в присъствието на служител от Кметство с. В, извършил
оглед и констатирал, че при място с географски координати N 43°36'44,8",
7
Е25°28'36,3"(измерени с GPS Garmin Dakota 10), на разстояние около 250-300
м. от брега (в североизточна посока, позиционирани точно срещу
пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „--РР“) в канала била
разположена/закотвена драгираща техника и се извършвало изземване на
наносни отложения от само един брой драгираща техника. Констатирано било
също, че при място с географски координати N 43°36'45,1" Е 25°28'45,6"
(измерени с GPS Garmin Dakota 10, при извършена проверка в минал период) е
организирано пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „- - РР“. Констатирано е
също, че се извършвало разтоварване на вече добити наносни отложения от
несамоходна сухотоварна баржа (позиционирана във Вският канал до
пристанището/разтоварището собственост на фирма ЕТ „- - РР“) посредством
багер позициониран на брега, попадащ в границите на работната площадка на
фирма ЕТ „- - РР“. Възприето е от наказващия орган, че извършеното деяние
се изразява в изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти
без надлежно разрешително и същото представлява административно
нарушение по Закона за водите. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ Разрешително
за ползване на воден обект се издава за изземване на наносни отложения от
повърхностни водни обекти. Съгласно чл. 11, т. 1 от ЗВ р. Дунав, е публична
държавна собственост и представлява воден обект с повърхностни води и
наносни отложения, съобразно разпоредбите на § 1, т. 23, т. 34 и т. 89 от ДР на
ЗВ, ползването на който, съобразно разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗВ, е
обвързан с разрешителен режим, съобразно разпоредбата на чл. 46, ал, 1, т. 4
от ЗВ. "Повърхностни води" видно от определението в § 1, т. 23 от ДР на ЗВ,
са водите на сушата, каквито несъмнено са водите на р. Дунав, с изключение
на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води,
освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и
вътрешните морски води и водите на териториалното море, а т. 25 определя,
че "ползване" на воден обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с
отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на
водите.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице, както от обективна,
така и от субективна страна констатираното деяние - изземване на наносни
отложения от повърхностни водни обекти без съответното разрешително от
ЕТ „--РР“, констатирано при извършена проверка на 07.03.2024г., при място с
географски координати N 43°36'44,8", Е25°28'36,3"(измерени с GPS Garmin
8
Dakota 10), на разстояние около 250-300 м. от брега (в североизточна посока,
позиционирани точно срещу пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „--РР“).
Установи се също, че при място с географски координати N 43°36'45,1" Е
25°28'45,6" (измерени с GPS Garmin Dakota 10) е организирано
пристанище/разтоварище на фирма ЕТ „- - РР“, както и че се извършвало
разтоварване на вече добити наносни отложения от несамоходна сухотоварна
баржа (позиционирана във Вският канал до пристанището/разтоварището
собственост на фирма ЕТ „- - РР“) посредством багер позициониран на брега,
попадащ в границите на работната площадка на фирма ЕТ „- - РР“. Съдът
счита за доказано, че и участъкът, в който се е извършило изпълнителното
деяние попада в защитена зона от мрежата „Натура 2000“ - ЗЗ BG0002018
остров В“, а жалбоподателя от своя страна не ангажира доказателства за
издадени разрешителни за добив на наносни отложения , в която и да е зона
или участък. Представено е по делото едно единствено разрешително, от
страна на наказващия орган, посочено от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, с №РВО-21/09.08.2011г., издадено от
Изпълнителна агенция „ППРД“ на ЕТ +, с цел на ползването – изземване на
наносни отложения с плаващо добивно съоръжение, което касае други
географски координати, извън процесните. Същото е и с изтекъл срок /до
04.09.2013г./, като се представиха и две съдебни решения, постановени от
Административен съд – Русе и ВАС, по силата на които е отказано
продължаването на срока на действие на същото разрешително за ползване на
повърхностен воден обект.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 т. 4, поради което правилно и законосъобразно
административно-наказателната му отговорност е ангажирана на основание
чл. 200, ал. 1, т. 4, предл.1-во от Закона за водите. Наложената имуществена
санкция е определена в минимален размер, предвиден в закона за конкретното
нарушение, поради което не съществува основание за ревизията й, чрез
намаляването й.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. На основание чл. 63, ал.
5 от ЗАНН едноличният търговец жалбоподател следва да бъде осъден да
заплати в полза на БД „ДР“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, който съдът намира за съответен на фактическата и
9
правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2095 от 28.06.2024 г.
на Директора на БД „ДР“ гр. Плевен, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 1426 от 10.04.2024г., с което
на „ЕТ -- РР“, ЕИК **, представлявано от РР със седалище и адрес на
управление гр. - на основание чл. 200 ал. 1 т. 2, предл.1 от Закона за водите е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000,00 лева за нарушение на чл. 46 ал. 1, т.4 от Закона за водите, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ЕТ -- РР“, ЕИК **, представлявано от РР със седалище и
адрес на управление гр. - да заплати на БД „ДР“, на основание чл. 63, ал. 5
ЗАНН, сумата от 100,00 лева, представляваща направени по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10