Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 678 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Образувано е
по искова молба и уточнителна молба вх. № 3628/08.03.2019 г. от
„Атоменергоремонт“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. С.Я., против
„Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК *********, с която са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи на
дружеството – ищец сумата от 3 555,70 лева, представляваща незаплатен
остатък от възнаграждение за извършени СМР по Договор за възлагане на дейности
на подизпълнител № 1/11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 385,20 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 18.12.2017 г. до 11.01.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 158/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
В исковата и
в уточнителна молба вх. № 3628/08.03.2019 г. се твърди, че между дружествата
бил сключен Договор за възлагане на дейности на подизпълнител № 1/11.09.2017 г.
с предмет: ремонт на площадка за ИКЛ и стол 2, ремонт на паркинг за доставки,
ремонт на водостоци по ведомствен път от КПП Запад до КПП Обзор, ремонт на
мантинели по път за извозване на ЯГ и ОЯГ за СМР съгласно Приложение № 1 –
количествено – стойностна сметка, неразделна част от договора. За извършените
от изпълнителя „Атоменергоремонт“ АД СМР били съставени Протокол № 4/14.12.2017
г., Протокол № 5/14.12.2017 г. и Протокол № 6/14.12.2017 г. За задълженията по
трите протокола била съставена фактура № **********/18.12.2017 г., по която
останал незаплатен остатък в размер на 3 555,70 лева. Заявява, че по
депозирано от ищеца заявление било образувано ч. гр. д. № 158/2019 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, и била издадена Заповед № 94/18.01.2019 г.
Тъй като ответното дружество възразило в срок срещу заповедта за възражение, за
ищеца бил налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията си. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
„Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК *********, дължи на ищеца „Атоменергоремонт“ АД,
ЕИК *********, следните суми: сумата от 3 555,70 лева, представляваща
незаплатен остатък от възнаграждение за извършени СМР по Договор за възлагане
на дейности на подизпълнител № 1/11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 385,20 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 18.12.2017 г. до 11.01.2019 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 158/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество „Пътстройинженеринг“ АД е депозиран писмен отговор,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че
ответното дружество е заплатило на ищеца дължимите суми за извършени дейности
по договора от 11.09.2017 г. Иска се постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени и присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
158/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано
от ищцовото дружество „Атоменергоремонт“ АД заявление против
„Пътстройинженеринг“ АД е издадена Заповед № 94/18.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати
на кредитора следните суми: сумата от
3 555,70 лева /три хиляди петстотин петдесет и пет лева и седемдесет
стотинки/ – остатък от дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на
дейности на подизпълнител № 1/11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 15.01.2019 г. до изплащане
на вземането, сумата от 385,20 лева
/триста осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ - представляваща лихва за
забава за периода от 18.12.2017 г. до 11.01.2019 г., сумата от 78,82 лева /седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от
50 лева /петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК дружеството – длъжник е
депозирало възражение срещу издадената заповед за изпълнение и с Разпореждане №
772/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 158/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. Въз основа на депозирана
искова молба е образувано настоящото производство.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване по делото са приети следните обстоятелства: че между страните по
спора е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на договор за изработка - Договор за възлагане на дейности на подизпълнител №
1/11.09.2017 г., по силата на който ответникът има качеството на възложител, а
ищецът – на изпълнител, че за извършените СМР са съставени Протокол №
4/14.12.2017 г., Протокол № 5/14.12.2017 г. и Протокол № 6/14.12.2017 г. и
работата е приета от ответника – възложител.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите
писмени доказателства, а именно: Договор за възлагане на дейности на
подизпълнител № 1/11.09.2017 г., Протокол № 4/14.12.2017 г., Протокол №
5/14.12.2017 г. и Протокол № 6/14.12.2017 г.
За извършените съгласно трите протокола СМР изпълнителят
„Атоменергоремонт“ АД е издало на възложителя „Пътстройинженеринг“ АД Фактура №
**********/18.12.2017 г. на обща стойност 28 581,91 лева с ДДС, от които 23 818,26
лева стойност на сделката и 4 763,65 лева ДДС. Падежът на задължението е
посочен на 18.12.2017 г. Фактурата съдържа подписи за съставил и за получател.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 18.12.2017 г. „Атоменергоремонт“ АД е
издало на „Пътстройинженеринг“ АД Фактура № **********/18.12.2017 г. съгласно
Протоколи № 4,5 и 6 на стойност 28 581,91 лева, от които цена на услугата е
в размер на 23 818,26 лева и начислен ДДС - сума в размер на 4 763,65
лева. В счетоводството на ищеца „Атоменергоремонт“ АД на 18.12.2017 г. сума в размер на 23 818,26 лева
е осчетоводена в сметка 411/01 „Вземания от клиенти“ като продажба на услуги по
Протокол № 4, 5 и 6/14.12.2017 г. и в сметка 703/1 като приходи от продажба на
услуги по Протокол № 4, 5 и 6/14.12.2017 г. Сумата в размер на 4 763,65 лева,
представляваща „Начислен ДДС за продажба на услуги по Протокол № 4, 5 и
6/14.12.2017 г.“ е отразена в счетоводна сметка 453/2 „Начислен ДДС за
продажби”. Вещото лице е установило, че на 18.01.2018 г. ответното дружество
„Пътстройинженеринг“ АД е изплатило на ищеца „Атоменергоремонт“ АД сума в
размер на 25 026,21 лева като задължение по фактура № **********/18.12.2017
г. Сума в размер на 3 555,70 лева, която представлява разлика между
отразената в аналитичния регистър на счетоводна сметка 401 „Задължения към
доставчици“ сума в размер на 28 581,91 лева и изплатената съгласно
Платежно нареждане за кредитен превод от 18.01.2018 г. сума в размер на
25 026,21 лева, е осчетоводена в Дебита на сметка 411 „Вземания от клиенти“
в счетоводството на ищеца.
В счетоводството на ответника
„Пътстройинженеринг“ АД са налице следните вписвания: На 18.12.2017 г. общата стойност на фактура №
**********/ 18.12.2017 г., съставена на основание „Услуга по Протоколи № 4, 5 и
6/14.12.2017 г.“, в размер на 28 581,91 лева е осчетоводена по кредита на
сметка 401 „Задължения към доставчици„ и по дебита на сметка 602/6 „Разходи за
външни услуги“ със сума в размер на 23 818,26 лева и по Дебита на сметка
453/1 „Начислен ДДС за покупки“ със сума в размер на 4 763,65 лева. На 18.01.2018 г. общата стойност на фактура №
**********/18.12.2017 г., съставена на основание „Услуга по Протоколи № 4, 5 и
6/14.12.2017 г.“ в размер на 28 581,91 лева е осчетоводена по кредита на
сметка 503/1 „Разплащателна сметка в левове“ и по дебита на сметка 401 „Задължения
към доставчици“ . На 31.12.2017 г. сума в размер на 3 555,70 лева,
представляваща „прихващане“ по фактура № **********/22.12.2017 г., е отразена в
Дебита на сметка 401 „Задължения към доставчици“ и в Кредита на сметка 499 „Други
кредитори“. От предоставеното от ответното дружество Платежно нареждане
за кредитен превод от 18.01.2018 г.
вещото лице е установило, че на 18.01.2018 г. „Пътстройинженеринг“ АД е
наредило да бъде изплатена на „Атоменергоремонт“ АД сума в размер на 39 332,33
лева, с основание за превода са задълженията по следните фактури:
- по фактура № **********/ 18.12.2017 г. - сума в
размер на 25 026,21 лева и
- по фактура № **********/ 22.12.2017 г. - сума в
размер на 14 306,12 лева.
От данните в Платежно нареждане за
кредитен превод от 18.01.2018 г., издадено от „Пътстройинженеринг“ АД, е видно,
че на посочената дата ответникът е заплатил на ищеца задължение по фактура №
**********/18.12.2017 г. в размер на 25 026,21 лева.
Според вещото лице, в счетоводството на
„Пътстройинженеринг“ АД счетоводните записвания за фактура №
**********/18.12.2017 г. са направени при спазване на принципа на счетоводната
отчетност за хронологично отразяване на счетоводните операции. При съпоставяне
на данните от аналитичния регистър в счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за
периода 18.12.2017 г. до 18.01.2018 г. и данните от Платежното нареждане от
18.01.2018 г., се установява несъответствие между осчетоводената като изплатено
задължение сума в размер на 28 581,91 лева и действително изплатената на
ищеца сума в размер на 25 026,21 лева. Разликата е сума в размер на 3 555,70
лева.
Данъчните задължения по фактура №
**********/18.12.2017 г. са отразени за съответния данъчен период.
В счетоводството на „Атоменергоремонт“
АД сумата в размер 3 555,70 лева се установява като неизплатено задължение
от „Пътстройинженеринг“ АД по фактура № **********/18.12.2017 г., а в
счетоводството на „Пътстройинженеринг“ АД задължението по фактура №
**********/18.12.2018 г. в размер на 3 555,70 лева е изплатено на
18.01.2018 г., което не съответства на данните от Платежно нареждане за
кредитен превод от 18.01.2018 г.
В заключение вещото лице е посочило, че
сумата в размер на 3 555,70 лева, представляваща разлика между отразената
в аналитичния регистър на счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“
сума в размер на 28 581,91 лева и изплатената съгласно Платежно нареждане
за кредитен превод от 18.01.2018 г. сума в размер на 25 026,21 лева се
води като „прихванато“ задължение по фактура № **********/ 22.12.2017 г.
Други относими доказателства в
производството не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответното дружество „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК
*********, дължи на ищеца „Атоменергоремонт“ АД, ЕИК *********, следните суми:
сумата от 3 555,70 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за
извършени СМР по Договор за възлагане на дейности на подизпълнител №
1/11.09.2017 г. съгласно фактура № **********/18.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
– 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
385,20 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
18.12.2017 г. до 11.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед№ 94/18.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 158/2019
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
По иска с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 288 ТЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. Наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по сключен договор за изработка, по силата на
който ответникът има качеството на възложител, а ищецът – на изпълнител; 2.
Изпълнение от страна на ищеца на поетите с договора задължения точно и в срок –
изпълнение на възложените с договора СМР качествено и в срок; 3. Приемане на
работата от възложителя.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба, в
тежест на ответника е да докаже своето правопогасяващо възражение, а именно, че
е платил в срок дължимите по сключения договор суми съобразно протоколите за
приети работи и издадени фактури.
Както бе изложено по – горе, с доклада по делото,
неоспорен от страните, съществуването на предпоставките за основателност на
иска на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, а именно, че между
страните по спора е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало
по силата на договор за изработка - Договор за възлагане на дейности на
подизпълнител № 1/11.09.2017 г., по силата на който ответникът има качеството
на възложител, а ищецът – на изпълнител, че за извършените СМР са съставени
Протокол № 4/14.12.2017 г., Протокол № 5/14.12.2017 г. и Протокол №
6/14.12.2017 г. и работата е приета от ответника – възложител.
Размерът на задължението също не е спорен
между страните и се установява от фактура
№ **********/18.12.2017 г. и заключението на вещото лице. Задължението на
ответника съгласно издадената фактура е общо 28 581,91 лева.
Ищецът не оспорва, че сумата от 25 026,21 лева,
част от стойността по фактура № **********/18.12.2017 г. в размер на 28 581,91
лева, е платена от ответника „Пътстройинженеринг“ АД на ищеца
„Атоменергоремонт“ АД.
Спорен между страните е единствено въпросът за
дължимостта на сумата от 3 555,70 лева, представляваща разлика между
сумата по фактурата 28 581,91 лева и платената от ответното дружество сума
от 25 026,21 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че
„Пътстройинженеринг“ АД е извършвало плащания към ищеца за дейности по договор
от 11.09.2017 г., съобразно протоколи за приети СМР и издадени фактури, т. е.
заявява, че сумата от 3 555,70 лева, остатък по фактура № **********/18.12.2017
г., е била платена на ищеца.
Въпреки разпределената му с доклада по делото
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал надлежни доказателства за
установяване на наведеното от него правопогасително възражение. Дружеството –
ответник е заявило доказателствено искане за допускане на задача към вещото
лице по съдебно – счетоводната експертиза, но не е внесло определения от съда
депозит за вещото лице /по изрично искане на ищеца, частта от депозита,
определена за ответника, е платена от ищеца/.
От заключението на вещото
лице се установява, че в счетоводството на ответника сумата от 3 555,70 лева, представляваща остатък
по фактура № **********/18.12.2017 г., е осчетоводена като „прихващане“ по фактура №
**********/22.12.2017 г. Установява се, че при съпоставяне на данните от
аналитичния регистър в счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за периода 18.12.2017
г. до 18.01.2018 г. и данните от Платежното нареждане от 18.01.2018 г., се
установява несъответствие между осчетоводената като изплатено задължение сума в
размер на 28 581,91 лева и действително изплатената на ищеца сума в размер
на 25 026,21 лева, като разликата е сума в размер на 3 555,70 лева.
Същевременно обаче в
отговора на исковата молба не се заявени твърдения за надлежно извършено от
ответника извънсъдебно прихващане на
насрещни вземания с ищеца, нито са представени доказателства в тази насока,
нито в срока по чл. 131 ГПК е заявено възражение за прихващане. Отговорът на
исковата молба е бланкетен и съобразно диспозитивното начало в процеса, съдът
не може да обсъжда обстоятелства, възражения и твърдения, които не са
своевременно наведени от ответника в срока по чл. 131 ГПК. Единственото
твърдение на ответника е, че исковата сума не се дължи, тъй като е платена от
ответника, не се установи от доказателствата по делото. Напротив, от
заключението по ССчЕ се установи, че сумата от 3 555,70 лева,
представляваща разликата между задължението
по фактура № **********/18.12.2017 г. в размер на 28 581,91
лева и изплатената съгласно Платежно нареждане за кредитен превод от 18.01.2018
г. сума в размер на 25 026,21 лева, не е заплатена от ответника.
С оглед всичко
гореизложено, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено, че ответното дружество „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК
*********, дължи на ищеца „Атоменергоремонт“ АД, ЕИК *********, следните суми:
сумата от 3 555,70 лева, представляваща незаплатен остатък от
възнаграждение за извършени СМР по Договор за възлагане на дейности на
подизпълнител № 1/11.09.2017 г. съгласно фактура № **********/18.12.2017 г., за
които суми е издадена Заповед№ 94/18.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 158/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав.
Сумата следва да се присъди
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането
По иска с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата
изискуемост, както и размера на претендираната лихва.
В тежест на ответника е да докаже своето
правопогасяващо възражение, а именно, че не е настъпила твърдяната от ищеца
забава, тъй като е платил в срок дължимите по сключения договор суми съобразно
протоколите за приети работи и издадени фактури.
Предвид основателността на главния иск, то основателен
се явява и акцесорният такъв за лихва за забава. Същият е предявен за сумата от
385,20 лева и за периода от 18.12.2017 г. до 11.01.2019 г.
Видно от фактура №
**********/18.12.2017 г., срокът за плащане е 18.12.2017 г., след което
ответникът е в забава.
Размерът на дължимата лихва за забава
съдът следва да определи по реда на чл. 162 ГПК – с помощта на електронен
калкулатор, според който за исковия период лихвата забава върху главницата е
именно сумата от 385,20 лева.
Следователно предявеният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени
разноски за държавна такса в размер на 78,82 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в общ размер на
128,82 лева..
В настоящото
производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 113,41 лева –
довнесена държавна такса и 200 лева – депозит за вещо лице, които ответното
дружество следва да бъде осъдено да му заплати – общо 313,41 лева. Не се
претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стоян Кялъчев“ № 6,
представлявано от изпълнителния директор Т.П., ДЪЛЖИ на „АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй,
Площадка АЕЦ, п. к. 3321, представлявано от изпълнителния директор Николай
Петков, следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ сумата
от 3 555,70 лева /три хиляди
петстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща незаплатен
остатък от възнаграждение за извършени СМР по Договор за възлагане на дейности
на подизпълнител № 1/11.09.2017 г. съгласно фактура № **********/18.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 385,20 лева /триста осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2017 г. до
11.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед№ 94/18.01.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 158/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стоян
Кялъчев“ № 6, представлявано от изпълнителния директор Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на „АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй,
Площадка АЕЦ, п. к. 3321, представлявано от изпълнителния директор Николай
Петков,
сумата от 313,41 лева /триста и тринадесет лева
и четиридесет и една стотинки/ - разноски в настоящото производство, както и 128,82 лева /сто двадесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 158/2019
г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….