Решение по адм. дело №458/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от С. В. В., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1679-000109/25.06.2025 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по отношение на оспорващия е приложена ПАМ, обективирана като „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата са наведени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваната административна заповед. Твърди се, че същата е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установено какъв е резултатът от кръвната проба. Позовава се на чл. 23 ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като счита, че при наличие на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, като това произтичало и от чл. 6 ал. 9 от Наредбата. Предвид това актът се явявал постановен при липса на фактическо основание. Наложената ПАМ се явявала и несъразмерна на преследваната от закона цел, доколкото се касае за водач на МПС, който е проявил добросъвестност, като е дал проба за изследване. Счита, че след като водачът е оспорил показанията на техническото средство и е дал биологични проби, административният орган е следвало да положи усилия да изясни обективната истина за фактите. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, с претенция за разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. К. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в същата съображения.

 

Ответната страна, Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.06.2025 г. полицейски служители при ОД на МВР – Ямбол извършили проверка на водач на лек автомобил Мерцедес Ц 350 4 Матик с рег. № [рег. номер], движещ се по ул. „Милин камък“, кръстовище с бул. „Крайречен“, като техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 реагирало на „бензодиазепини“. Срещу водача С. В. В. бил съставен АУАН № GA940680/24.06.2025 г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от акта, В. изразил несъгласие с показанието на техническото средство и предоставил биологичен материал (кръв и урина) за химико-токсикологично лабораторно изследване по издадения талон № 267086.

Въз основа на съставения АУАН, на 25.06.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1679-000109, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП по отношение на С. В. В. приложил ПАМ, обективирана като „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта била връчена на адресата В. на 26.06.2025 г. Жалбата срещу същия е подадена до съда на 03.07.2025 г., чрез административния орган.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна, при следните съображения:

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с която на основание чл. 43, ал. 3 т. 1 и ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3 от Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи са оправомощени длъжностни лица от структурата на дирекцията, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които по р. I, т. 1.3 е посочен Началник на Сектор „Пътна полиция“. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално, персонално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е съставена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

Според дефиницията по чл. 22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН.

В случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно определени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно - управление на собствено МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази хипотеза за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.

Приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП е обоснована с описаното в АУАН управление на МПС с водач С. В. В., като след извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест е установено, че В. управлява лекия автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози – „Бензодиазепини“.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е оспорил показанията на полевия тест и му е бил издаден Талон за изследване № 267086. В резултат на това, медицински специалист в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – гр. Ямбол е взел проба (кръв и урина) от В., обстоятелство-документирано по преписката в докладна записка, в АУАН и ЗППАМ. С оглед на така очертаните факти, следва да се има предвид правилото на чл. 3а от цитираната наредба, според което установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Значението на резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване е подчертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., предвиждаща, че именно резултатът от това изследване е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества. Прочитът на това правило налага извод, че преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, би било недоказано - за издаването на ЗППАМ е необходимо употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да е безспорно установена.

В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на проба от биологичен материал (кръв и урина), като резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества към момента на образуване и приключване на съдебното производство не са потвърдени от медицинско изследване на предоставената проба.

Следва да се отбележи, че в тежест на административният орган е да установи наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са установени с предвиденото от закона доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената проба – кръв и урина, поради което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на правомощието на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, се явява необосновано и недоказано, доколкото липсва предвидената от закона предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка. Административният орган обаче не е съобразил приложимата нормативна уредба, вместо което е издал оспорената ЗППАМ само въз основа на положителния резултат от полевия тест с техническо средство, независимо от обективираното несъгласие на водача с него, индиция за което е и предприетото от него последващо самостоятелно изследване на биологични проби. Така в конкретния казус при издаване на оспорената заповед са били налице и трите отрицателните материалноправни предпоставки по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП само въз основа на резултата от полевия тест за употреба на наркотични вещества, а именно – не е бил налице отказ на водача да подпише или да получи талона за изследване, не е било налице неявяване в определения срок на посоченото място за извършване на изследването и не е бил налице отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени от него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта, в която насока са дадени от съда ясни указания. В процесния случай издателят на оспорения акт дължи да докаже, че С. В. е извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, за чието предотвратяване и преустановяване е приложил ПАМ с оспорената заповед, и то с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната Наредба ред, а именно – с положителни резултати от проведени медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсата на такива доказателства резултира в недоказаност на материалноправното основание за прилагане на ПАМ, т. е. че с управление на МПС на 24.06.2025 г. жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, което пък изключва необходимостта от прилагане на ПАМ за преустановяване на неосъществено противоправно поведение.

Действително, при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност. За да възникне същата обаче, нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП следва да бъде доказано по изискуемия с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП ред – този на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т.е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен ред противоправно поведение на жалбоподателя. Освен това се констатира още един порок, водещ до извод за несъразмерност на наложената мярка – поставянето на срока за отговора на въпроса за решаването на отговорността в зависимост от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. Този срок не е ограничен чрез определянето му в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните от изследването, което обуславя извод за несъразмерност на срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.

По гореизложените съображения, процесната заповед се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените и претендирани в производството разноски, възлизащи общо на 610,00 (шестстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 600,00 (шестстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на юридическото лице, в системата на което принадлежи ответният административен орган – ОД на МВР – Ямбол.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1679-000109/25.06.2025 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по отношение на С. В. В. е приложена ПАМ, обективирана като „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на С. В. В., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] *** сума в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски, сторени в производството.

 

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.