№ 34838
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110154032 по описа за 2023 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба и поставени от съда.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за допускане извършването на съдебно
– счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата, като ненеобходимо за разрешаване
на предмета на делото.
Искането с пр. осн. чл.192, ал.1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото
не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, поставено от ищеца, за допускането му.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
С отговора на исковата молба назначеният от съда на ответниците особен
представител по делото отправя искане да бъде увеличен определеният от съда размер на
депозита за изплащане на възнаграждение на същия до възприетия минимум в чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По искането съдът намира следното. На първо място този минимум, при материален
интерес на делото от общо 562,58 лева, е 400,00 лева, като съобразно правомощията му,
предоставени с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът може да падне под този размер при
определяне на възнаграждението, но не по – малко от ½ от него. В настоящия случай съдът е
определил размер на възнаграждението на назначения особен представил, съответстващ на
минималния размер от 400 лева, съобразявайки и фактическата и правната сложност на
делото – независимо, че ответниците са двама, предмет на делото е едно правоотношение, от
което се твърди да произтичат задълженията на последните при равни дялове. Следва да се
посочи и, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/ 2022 г., съдът не е
обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата от 9.07.2004 г., и при липса на
оправдан интерес, като например, свързан с искане да се определя отделно възнаграждение
1
за всеки иск, не следва да я прилага.
В изложения смисъл, съдът приема искането за неоснователно и следва да го остави
без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото лице помагач
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у
него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, като вещото лице посочи отделно и каква е дължимата сума за реално
потребена топлинна енергия за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г.
включително, при депозит в размер на 300,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.Д.Б..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на
документите, намиращи се у третото лице ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, и след депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане извършването на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, и по чл. 192, ал. 1
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в отговора на исковата молба,
на назначения на ответниците особен представител по делото за увеличаване на размера на
определеното възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство.
НАСРОЧВА о.с.з за 21.11.2024 г. – 09:45 часа, за когато да се призоват страните и
вещото лице Брестлиев.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и
доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
2
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че ответниците са собственици през
процесния период на топлоснабдения имот – ап. 12, находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна
Фабрика“, бл. № 41, ет. 4, за който се води партида с аб. № 326112. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците с връчването на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу тях по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли да се приеме за установено, че ответниците М. К. Т. и В. В. Т. дължат на ищеца
поравно следните суми, съответстващи на квотата им в собствеността върху имота от по 1/2
идеална част, а именно: сумата 444,07 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022г., сумата
33,13 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/19.06.2023 г./ до окончателното изпълнение на главниците, сумата 78,63 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 06.06.2023 г., начислено върху главницата за
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 6,75 лв. – мораторно обезщетение за
забава за периода 16.07.2020 г. – 06.06.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците М. К. Т. и В. В. Т., редовно уведомени, са депозирали отговор в срока
по чл. 131 ГПК, в който оспорват предявените искове. Оспорват да са потребители на
топлинна енергия за имота. Оспорват да са потребили топлинна енергия в претендираното
количество, както и топлинната енергия да е била измерена правилно. Релевират възражение
за погасяване по давност на вземанията, падежирали преди 19.06.2020 г. Оспорват
претенциите за лихви, доколкото считат, че изпадането им в забава е предпоставено от
връчването на покана, като сочат, че такава не им е връчвана. Молят за отхвърляне на
исковете на наведените възражения.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационни отношения с ответниците, съществували
към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода и е осигурил предоставянето на услуга за дялово разпределение/, и за
ответниците са възникнали задължения за плащане на уговорените цени в претендираните
размери, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на
три години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/ прекъсване
течението на давностния срок.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
/доколкото се твърди срочен характер на задълженията/.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на уговорения между
страните момент за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3