Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   01.07.2019 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ІІ възз. граждански състав

на ПЕТИ ЮНИ                                 две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:   И. Ц.

Прокурор:  ………………………..

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 147 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 145/25.01.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 5466/2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил, като неоснователен предявеният от П.И.Х. с ЕГН **********,***, И.П.Х. с ЕГН **********,***, пл.М. **, вх.**, ап.** и Д.П.Х. с ЕГН ********** *** против Л.Б.Р. с ЕГН ********** *** ИСК с цена 1020 лева за присъждане на обезщетение за ползване без правно основание за периода 01.03.2017г. до 31.07.2018г. на 15 кв.м. идеална част от съсобствен между страните имот, целия с площ от 388 кв.м. с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед РД ***/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, който имот е с административен адрес гр.П. ул.*** №***.

Осъдил е П.И.Х. с ЕГН **********,***, И.П.Х. с ЕГН **********,***, пл.**** **, вх.**, ап.** и Д.П.Х. с ЕГН ********** *** да заплатят на Л.Б.Р. с ЕГН ********** *** разноски общо в размер на 300 лева.

Постъпила е въззивна жалба от П.И.Х. против решението на Плевенски районен съд, в която се излага становище, че същото е явно несправедливо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че е невярно твърдението на съда, че празното дворно място е съсобствено с всички бивши съсобственици. Бившите собственици Г. и Р. са обезщетени и са собственици само с право на строеж. Моли Окръжния съд, да бъде осъден ответника да махне колата си, която стои паркирана и без движение в празното дворно място.

В съдебно заседание към жалбата са се присъединили и ищците пред първата инстанция И.П.Х. и Д.П.Х., които я поддържат.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Л.Б.Р. чрез защитника му – адв. А.З. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се излага становище, че постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение е валидно, правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон. В мотивите на решението си, съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства в тяхното единство, което е обосновало и извода за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Моли Окръжния съд, да остави въззивната жалба без уважение.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители поддържат доводите изложени в жалбата и отговора и претендират присъждане на разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не се спори и е видно от скица на поземлен имот от 20.06.2018г., че същият е с идентификатор № **** с номер по предходен план *** в квартал *** е с площ от ** кв.м.

Безспорно е и видно от нотариален акт № ** том *** дело №874/1970г., че П.И.Х. и съпругата му М.М.Х. са закупили и са станали собственици на първи етаж от двуетажна жилищна сграда и 40 кв.м. идеални части от дворно място, цялото от *** кв.м.

Също не се спори и е видно от удостоверение за наследници, че М.М.Х. е починала 18.06.2002г. и е оставила свои законни наследници съпруг П.И.Х., дъщеря Д.П.Х. и син И.П.Х..

Безспорно е и  видно от представения по делото нотариален акт №*** том **дело №1560/1962г. от 11.07.1962г. на нотариус при ПНС, че Господин И. Р. и А.Г.Р. са закупили и са станали собственици на масивна жилищна постройка  заедно с дворното място, върху което е построена с площ от *** кв.м. След смъртта на Б.Г.Р.  негови наследници са синовете му Г. Б. Р., Л.Б. Р. и съпругата му Б.Ц.Р..

Спорни между страните са въпросите дължи ли ответникът заплащане на претендираната сума от 1020лв., като обезщетение за ползата от която е лишен въззивникът от неползването на съсобствения имот?

За да отговори на тези въпроси съдът е направил правилен и обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на назначената експертиза.

От документите за собственост по делото цитирани по-горе, а и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че страните в производството са съсобственици на имот с идентификатор № ***** с номер по предходен план *** в квартал *** е с площ от *** кв.м. Установява се също със свидетелските показания на Г.Ц. Т., също съсобственик върху процесния парцел, че в незастроената част на дворното място е паркиран лек автомобил **** - тъмен цвят, през последните 4 – 5 години. Свидетелката твърди, че автомобилът не пречи на преминаването и ползването на двора. Заявява, че автомобилът не се управлява от никого, а само е паркиран в двора, както и че въззивникът П.Х. има свой собствен автомобил, който управлява и също паркира в дворното място.

Вещото лице установява, че имота от общо ***кв.м. е съсобствен, като възизвникът притежава **кв.м. идеални части, ответникът заедно със своята майка и брат си **кв.м. ид.ч. и Ц.Г.Ц. притежава също ** кв.м. ид.части. Еспертизата посочва, че в имота е учредено право на строеж на жилищна сграда, която е изградена и въведена в експлоатация и представлява самостоятелен обект с идентификатор **** и е със застроена площ от ** кв.м. Установява се от заключението, че останалата част от имота е незастроена и е с площ от ** кв.в (на запад от жилищната сграда е паркинг с площ от *** кв.м., а на изток от жилищната сграда дворното място е незастроено и е с площ от *** кв.м.)

Установено е от представения договор за покупко-продажба на автомобил с нотариална заверка на подписите, че собственик на процесния ***, паркиран в дворното място е майката на ответника Б.Ц.Р..

Въз основа на така събраните доказателства изцяло правилни и обосновани са изводите на съда, че предявеният иск не е доказан по своето основание. На първо място не се установява ответникът Л.Р. да ползва съсобствената вещ лично и да лишава въззивникът от нейното ползване. Факт е, че дори и да има паркиран автомобил в незастроената част на дворното място то същият не е собственост на въззиваемия, нито според показанията на свидетелката пречи да се ползва дворното място от другите съсобственици. Свидетелката заявява категорично, че въззивникът също паркира свой автомобил в тази незастроена част обособена, като паркинг. От друга страна дори и ответникът да ползва тази незастроена част, то неговото ползване не надхвърля правата, които същият заедно с майка си и брат си притежава върху имота. Видно е, че те притежават 300кв.м. ид. части, а въззивниците само **кв.м. ид.ч. Направените в тази връзка възражения в жалбата, че въззивниците са изцяло собственици на дворното място са неоснователни и не се подкрепят от събраните и представени от самите тях писмени доказателства. Изрично в нотариалния им акт за собственост е посочено, че придобиват **кв.м. идеални части от дворното място. Няма данни в последствие да са придобили по оригинерен или деривативен способ останалите идеални части от дворното място, така, че са собственици само на това, за което са представили доказателства. Когато съсобствеността е в идеални части правото на собственост и ползване се простира върху всяка една от тях без да може да се ограничава върху конкретно пространство. Поради това и паркирането на автомобила в едната част на дворното място не може да се тълкува от лишаване на съсобствениците П., И. и Д. Х. от ползване на общата вещ в другите й части, тъй като ползващия съсобственик не надвишава правата, които има.

Когато имотът е съсобствен никой не може да бъде задължен да представя документ за собственост само на част от него, както се иска във въззивната жалба. Документът, който удостоверява придобиването на идеални части от имота е достатъчен да легитимира лицето като съсобственик при съответните квоти.

Поради изложеното съдът счита, че искът се явява недоказан по основание – не се установява ползване на общата вещ лично от съсобственика Л.Р., нито изцяло ползването й от него и лишаване от ползване на въззивниците. Това води и до извода за неоснователност и недоказаност на иска, който следва да се отхвърли.

Ето защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.78 ал.3 от ГПК П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х. да заплатят на Л.Б.Р. направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 300 лева, съобразно представения списък.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 145/25.01.2019 г., постановено по гр. дело № 5466/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.И.Х. с ЕГН **********,***, И.П.Х. с ЕГН **********,***, пл.****, вх.***, ап.** и Д.П.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Б.Р. с ЕГН ********** *** разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :