Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                 № 289

  гр.Горна О., 18.06.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на седемнадесети юни  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№594/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

 Ищцата С.Б.С.(чрез адв.Кр.С. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че С.Б.С.  и Й.Г.Д. са сключили граждански брак на 01.02.2017г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№0011/01.02.2017г. за сключен граждански брак на  Общ.Г.О.. От брака си страните  нямат родени деца. Твърди се, че отначало отношенията между съпрузите били добри, докато ищцата се  грижила за родната  майка на  ответника -  И.И.Д.(починала на 23.03.2017г.).  Заявява, че  съпругът и имал „кусури”, които   ищцата с помощта на свекърва си успявала „да тушира”. В „знак на благодарност“ И.И.Д. помолила Й.Г.Д. и той се съгласил да прехвърли на ищцата собствения си недвижим имот, находящ се в с.К. ....Общ.Г.О., представляващ дворно място от 330.00кв.м, за което е отредено УПИ-II в кв.73 по плана на с. К.,  заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, като ищцата поела задължението да се грижи  за И.И.Д. до смъртта и.  Тъй като имотът бил в окаяно състояние и ищцата вложила много лични средства, за да го ремонтира. След смъртта на майка си Й.Г.Д.  започна да пие още повече, като предизвиквал скандали  и биел ищцата. Налагало се ищцата да търси съдействие на органите на МВР(били съставени предупредителни протоколи). На 06.01.2019г. Й.Г.Д.  ударил И.И.Д. в дясното око и това наложило лекарска намеса от страна на офталмолог. На 18.01.2019г. ответникът я ударил в крака. Ищцата счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което довело до разкъсване на семейната общност и липсата на взаимно уважение и доверие. На практика бракът  бил само формален и не отговарял нито на закона, нито на морала. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака, като дълбоко и непоправимо разстроен. Заявява, че  съпрузите нямат семейни движими вещи и  взаимни имуществени претенции. Не желае издръжка от съпруга си. След развода да продължи да носи предбрачната си фамилия С.. Моли да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът Й.Г.Д. в съдебно заседание на 20.05.2019г. заявява, че не желае да се развежда, като с ищцата живеели заедно.

            Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

             Безспорно е, че С.Б.С.  и Й.Г.Д. са сключили граждански брак на 01.02.2017г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№0011/01.02.2017г. за сключен граждански брак на  Общ.Г.О.. През време на брака си страните  нямат родени деца.

            С договор от 13.02.2017г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №… том I per.№… нот.дело№…. на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, Й.Г.Д. прехвърля на  С.Б.С.  следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с.К. ...Общ.Г.О., а именно: жилищна сграда и стопанска постройка с подобрения и насаждения, построени върху държавна земя с площ от 350.00кв.м, представляваща урегулиран поземлен имот II в кв.73 по плана на с.К. Общ.Г.О., заедно с отстъпеното право на строеж върху мястото срещу задължение за издръжка и гледане на И.И.Д., като приобретателят се задължава да осигури на И.И.Д. спокоен и нормален живот - храна, облекло, отопление и лични грижи, медицинска помощ и лекарства при нужда, както и след смъртта и да я погребе според обичая.

С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.К. Ев.Б. твърди, че работи в охранителна фирма, която „пази“ къщата в с.К.. Бил свидетел на непристойно поведение на съжитестващия(Й.Г.Д.) с ищцата, който неколкократно и посягал и  отправял непристойни думи. Имало и опити за саморазправа от страна на ответника с ищцата.  Самият ответник се държал непристойно към свидетеля. Св.Е. П.П. живее в гр.Г.О. и изработвал метални врати и огради. Ходил в имота в с.К. да поставя врати, като бил очевидец на грубото поведение на ответника към ищцата. Сутрин рано Д. започвал да пие вино и  вероятно агресията му била последица от злоупотребата с алкохол. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи и на писмените  изявления на страните.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение и дори нетърпимост един към друг. Така,  бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Прекратяването на брака и семейството се осъществява от съдебни решения на институции и други хора, но е прекратяването на любящото взаимоотношение, приятелство и доверие между мъж и жена и става много преди юридическия развод и взаимното физическо напускане.   Разводът никога не е добър, като по-лошото от развода е причината да се стигне до него.  Разводът е необходим, за да се прекратят болезнени и нараняващи взаимоотношения и близост между мъж и жена при положение, че не се променят или няма желание за промяна.          В случая, всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин, дори и при формално съжителстване на двамата съпрузи. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Съдът  счита, че  не дължи произнасяне  относно ползването на семейно жилище.             Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. Тук намира приложение и  Постановление №12/28.11.1971г. на  Пленума на ВС.  Понеже в СК липсват конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното жилище, когато същото е собственост на трети лица(не са налице предпоставките на чл.56 ал.2, ал.3, ал.5 от СК, както е и конкретният случай), то следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК. Не се спори, че семейното жилище  се ползва от ответниka. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно, на първо място е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Такова искане не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне  относно ползването на  такова семейно жилище.

             Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание да продължи да носи  брачното си фамилното си име С.. По този начин, след прекратяване на брака С.Б.С.  ще  продължи да носи брачното си фамилното име и ще се именува занапред – С..  

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и  по 5.00лв. -  ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и в конкретния случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 06.07.1986г. в гр.Г.О. с акт№144/06.07.1986г. за гр.брак на Общ.НС Г.О., между Й.Г.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: с. К. ул....Общ.В.Търново, и С.Б.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

  ПОСТАНОВЯВА С.Б.С.  да продължи да носи след прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име С..

 

            ОСЪЖДА Й.Г.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: с. К. ул....Общ.В.Търново, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/,  представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                                                                                                                          

                                                                                                                                             Районен съдия: