№ 7383
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20211110161643 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим
имот с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН, движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК
и се намира във фазата по допускане на делбата.
Ищцата П. Ц. К. твърди, че с ответника К. А. са съсобственици на следния
недвижим имот: ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.2820.1976.3.3, със застроена
площ от 109,31 кв.м., при съседи: изток – фасада; запад – фасада; север – апартамент №49;
юг – апартамент № 50, отдолу – ап. № 46, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с полезна
площ от 3,01 кв.м., при съседи: от изток – коридор; от запад – избени помещения на вх. Г, от
север – мазе №2, от юг – мазе № 4, заедно с 6,354 % ид.ч. от общите части на вх. В и
съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Излага, че
процесният имот е придобит от майката на ищцата Х. Ц. С.а и Г. Й. С. по време на брака им,
поради което същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че Х. С.а
е починала през 1999 г., като оставила за свои законни наследници съпруга си Г. С. и двете
си дъщери – ищцата П. Ц. К. и И. Г.ова А.а. На 17.10.2001 г. починала и едноутробната
сестра на ищцата - И. Г.ова А.а, която оставила за свои законни наследници сина си К. А. и
съпруга си В. А.. На 12.04.2021 г. починал Г. С., който е оставил за свой законен наследник
своя внук К. А.. Твърди, че 1/6 ид.ч. от процесния имот е придобила по силата на
наследствено правоприемство от своя наследодател Х. С.а, 2/6 ид.ч. е придобила по силата
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., с който Г. С. й
прехвърлил посочените 2/6 ид.ч. от имота, а 1/6 ид.ч. е придобила по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том II, рег. №
16268, дело № 256/2004 г., с който В. А., действащ лично и като законен представител на К.
А. продават на ищцата притежаваната от тях общо 1/6 ид.ч. от процесния имот. Поради
което се иска делба на процесния имот, при квоти от 4/6 ид.ч. за ищцата П. Ц. К. и 2/6 ид.ч.
за К. А..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от К. А. и В. Д. А., в който оспорват
твърденията в исковата молба, досежно квотите в съсобствеността. Твърдят, че като
1
съделител следва да участва и наследника на И. А.а – нейния съпруг В. А.. Излагат, че
ищцата е придобила 1/12 ид.ч. от процесния имот от наследството на майка си Х., а И. е
придобила ¼ ид.ч., като след смъртта на последната ответниците К. и В. са придобили като
наследници на И. всеки по 1/8 ид.ч. от имота. Не се оспорва обстоятелството, че с договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том II, рег. №
16268, дело № 256/2004 г., К. и В. са продали 1/6 ид.ч. от имота на ищцата, като след
продажбата всеки от тях притежавал 1/24 ид.ч. С оглед на изложеното се иска допускане до
делба на процесния имот при следните квоти: за К. А. – 3/8 ид.ч.; за В. А. – 1/24 ид.ч. и за П.
К. – 7/12 ид.ч. В срока за отговор на исковата молба ответниците предявяват насрещни
искове за възстановяване на запазените части на наследниците К. А. и В. А. от наследството
на наследодателя Г. Й. С.. Ищците по насрещните искове считат, че с договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., с който Г. С. е прехвърлил на
П. К. 2/6 ид.ч. от имота, са накърнени запазените части на наследниците К. А. и В. А. от
наследството на наследодателя Г. Й. С., поради което предявяват възражения за
възстановяване на запазените им части.
В открито съдебно заседание ищцата П. Ц. К. лично и чрез адв. В., поддържа
исковата молба и моли да бъде допусната делбата при законните квоти между страните, с
изключение на В. А., който нямал качеството на наследник.
В открито съдебно заседание ответниците К. В. А. и В. Д. А. чрез адв. В., поддържат
отговорите на исковата молба и исковете по чл.30 ЗН и молят за допускане на делба при
посочените от тях квоти, а именно за К. А. – 3/8 ид.ч.; за В. А. – 1/24 ид.ч. и за П. К. – 7/12
ид.ч.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С доклада на делото по реда на чл.146, т.3 и т.4 от ГПК съдът е отделил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че недвижим имот ап. 48, находящ
се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, е придобит по време на брака между
Х. Ц. С.а и Г. Й. С.; както и че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. №
25870, дело № 345/2003 г., Г. С. е прехвърлил на П. К. 2/6 ид.ч. от собствените си 4/6 идеални
части от имота; че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 100, том II, рег. № 16268, дело № 256/2004 г., В. А., действащ лично и като
законен представител на К. А. продават на ищцата притежаваната от тях общо 1/6 ид.ч. от
процесния имот. По делото не е спорно между страните, че П. Ц. К. е едноутробна сестра на
И. Г.ова А.а.
С определение № 3220/28.11.2022 г. по настоящото дело, служебно като страна в
производството е конституиран и Г. А. К. – съпруг на П. Ц. К., предвид задължението на
съда да конституира, като страни в производството всички лиза притежаващи право на
собственост върху имота.
По делото не е спорно, а и от представения договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че недвижим имот ап. 48, находящ
се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, е придобит по време на брака между
Х. Ц. С.а и Г. Й. С..
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 000750/14.09.1999 г., на
Столична община, район „Връбница“ се установява, че Х. Ц. С.а е починала на 04.07.1999 г.,
като е оставила за свои наследници – Г. Й. С. – съпруг, П. Ц. К. – дъщеря и И. Г.ова А.а -
дъщеря.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 11375/03.02.2022 г., на
2
Столична община, район „Надежда“ се установява, че И. Г.ова А.а е починала на 17.10.2001
г., като е оставила за наследници – В. Д. А. – съпруг и К. В. А. - син.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 731/22.04.2021 г., на
Столична община, район „Връбница“ се установява, че Г. Й. С. е починал на 12.04.2021 г.,
като е оставил за наследници К. В. А. – син на починалата (преди него дъщеря И. Г.ова А.а.
От представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак №
176348/12.06.1999 г. се установява, че П. Ц. К. е сключила граждански брак с Г. А. К. на
12.06.1999 г.
От представения заверен препис на Решение № 20393/11.11.2024 г. по гр.д. №
65966/22 г. на СРС, 150 състав се установява, че с влязло в сила решение е отхвърлен иска с
правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на
ищеца К. В. А., срещу ответниците П. Ц. К., ЕГН ********** и Г. А. К., ЕГН **********, за
развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 01.12.2003 г., обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25 870, дело №
345/2003 г., по описа нотариус Румяна Радева с ареал на действие Софийския районен съд и
вписана под номер 104 в регистъра на Нотариалната камара за 2019 г., по силата на който Г.
Й. С. е прехвърлил в полза на ответницата П. Ц. К. 2/6 идеални части от правото на
собственост върху апартамент № 48, находящ се в град София, ж. к. „Връбница – 1“, бл. №
538, вх. „В“, ет. II.
От представената по делото Схема № 15-1060024-29.09.2021 г. на АГКК се
установява, че процесният имот с идентификатор с идентификатор № 68134.2820.1976.3.3 е
самостоятелен обект в сграда с адрес на имота: гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл.538, ет.2,
вх.В, ап.48 с площ 109.31 кв.м. и с избено помещение № 3 с площ 3.01 кв.м.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните
по делото писмени доказателства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по исковете за делба е да докаже твърденията си относно
основанията, на които се позовава за възникването на съсобственост с ответницата.
Предявеният иск за делба е допустим. Разгледан по същество, е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. По силата на чл.30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се
считат равни до доказване на противното.
Страните в настоящото производство нямат спор, относно наличието на
съсобственост между тях по отношение на процесния недвижим имот ап. 48, находящ се в
гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.2820.1976.3.3, със застроена площ от 109,31 кв.м.
Спорните по делото въпроси са относно притежаваните от страните квоти от
съсобствеността и основателни ли са исковете за възстановяване на запазени части от
наследството на Г. Й. С..
По делото не е спорно, а и от представения договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че недвижим имот ап. 48, находящ
се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, е придобит по време на брака между
Х. Ц. С.а и Г. Й. С.. Не се спори между страните, че по време на придобиване на имота
наследодателите на страните са били в граждански брак, прекратен със смъртта на Х. Ц. С.а
3
през 1999 г. По силата на нормата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс /обн. ДВ, бр. 23 от
22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./,
жилището, придобито от Х. Ц. С.а и Г. Й. С., е принадлежало общо на двамата съпрузи. По
силата на нормата на чл. 44 от Семейния кодекс, имуществената общност се е прекратила
със смъртта на Х. Ц. С.а. Установява се от удостоверение за наследници, че последната е
оставила за свои законни наследници Г. Й. С. – съпруг, П. Ц. К. – дъщеря и И. Г.ова А.а -
дъщеря, които я наследяват при равни дялове /арг. от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 от ЗН/. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни /арг.
от чл. 27 от Кодекса/. Така Г. Й. С. се е легитимирал като съсобственик с 1/2 идеална част от
правото на собственост върху жилището, която му е принадлежало след прекратяване на
имуществената общност по силата на договора по реда на Наредбата за държавните имоти.
По наследство от съпругата му към него е преминало право на собственост върху 1/6
идеална част, или общо е притежавал 4/6 идеални части от правото на собственост върху
апартамента. Всяко от децата на починалата е придобило по наследство от своята майка Х.
Ц. С.а по 1/6 идеална част от правото на собственост върху жилището.
Неоснователни са доводите на ответниците, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗН в случаите на предходните алинеи еднокръвни и
едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и
сестри. Разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗН урежда различни от настоящия случай хипотези на
наследствено правоприемство. По приложението на чл. 8, ал. 3 ЗН е налице практика на
ВКС /решение № 33 от 9.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2019 г., II г. о.; решение № 53 от
20.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2021 г., I г. о.; решение № 352 от 12.12.2011 г. по гр. д.
№ 568/2010 г. на II г. о. ВКС/, в които е разяснено, че чл.8, ал.3 ЗН намира приложение при
наследяване по ал.1 и ал.2 от същия текст, а именно когато починалият е оставил само братя
и сестри или когато починалият е оставил само братя и сестри, заедно с възходящи във втора
или по-горна степен. В настоящия случай е налице хипотеза на наследствено
правоприемство по чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН и децата на Х. Ц. С.а - П. Ц. К. – дъщеря и
И. Г.ова А.а получават равни дялове.
На 17.10.2001 г. е починала И. Г.ова А.а, като е оставила за свои наследници – В. Д. А.
– съпруг и К. В. А. – син, които по силата на наследствено правоприемство по чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗН са придобили всеки един от тях по 1/12 идеална част от процесния имот
/1/6 идеална част разделена по равно между двамата/.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., Г. С. е
прехвърлил на П. К. 2/6 ид.ч. от собствените си 4/6 идеални части от имота.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
100, том II, рег. № 16268, дело № 256/2004 г., В. А., действащ лично и като законен
представител на К. А. продават на ищцата притежаваната от тях общо 1/6 ид.ч. от процесния
имот, респ. същите са се разпоредили с всички притежавани от тях към този момент идеални
части от недвижимия имот.
Поради обстоятелството, че двете сделки, с които са прехвърлени общо 3/6 идеални
части от недвижимия имот на П. К., са възмезни сделки сключени по време на брака между
П. К. и Г. К., тези идеални части са придобити от двамата съпрузи, без значение, че като
страна по сделките е участвала само П. К. и на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с пар. 4 от
Преходните разпоредби на СК са станали тяхна съпружеска имуществена общност. Поради
което делбата на тези 3/6 идеални части от имота следва да се допусне между двамата при
условията на СИО, а по отношение на 1/6 идеална част, като лична собственост придобита
само от П. К. по наследство от Х. Ц. С.а – чл.22, ал.1 от СК.
На 12.04.2021 г. е починал и другият наследодател на страните Г. Й. С., който е
оставил за единствен свой законен наследник по право на заместване от дъщеря си И. Г.ова
4
А.а - К. В. А. – внук. Това е така, защото Г. Й. С. е починал след дъщеря си И. Г.ова А.а, при
което е бил наследен по право на заместване само от нейния низходящ К. В. А.. Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗН само низходящите на починалия преди наследодателя негов наследник
заместват последния, не и преживелия съпруг. Поради това К. В. А. е придобил по силата на
наследствено правоприемство, притежаваните от Г. Й. С. 2/4 идеални части от правото на
собственост върху ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.2820.1976.3.3, със застроена
площ от 109,31 кв.м. и при тези квоти от правото на собственост следва да бъде допуснато
извършване на съдебна делба между П. К., Г. К. и К. В. А..
Искът за делба следва да се отхвърли спрямо В. Д. А., тъй като по изложените по-
горе съображения същият не притежава дял в съсобствеността.
Неоснователни се явяват и предявените искове от В. Д. А. и К. В. А. /уточнителна
молба л.65 от делото/по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазени части от наследството на
Г. Й. С., починал на 12.04.2021 г., които са прехвърлени с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г.
Основателността на предявените искове с правно основание чл.30 ЗН е обусловена от
доказване на следните правопораждащи факти: 1) притежаване на качеството наследник по
закон на наследодателя Г. С., както и приемане на наследството на наследодателя Г. С. по
опис; 2) придобиването на процесния недвижим имот от наследодателя и основанието за
това 3) извършването на безвъзмездно разпореждане от страна на наследодателя Г. С. в
полза на ответницата; 3) накърняване на запазената част, както и размера, който е необходим
за допълване на запазената част.
В настоящия случай искът на В. Д. А. се явява неоснователен, тъй като не е доказано
наличието на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на наследник
по закон на наследодателя Г. С., поради което се явява безпредметно обсъждането на
останалите предпоставки за уважаването му.
Искът на К. В. А. по чл.30 ЗН се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй
като в настоящия случай нито се твърди, нито се доказа договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане да е безвъзмезден, защото само
договор за дарение или завещание могат да накърнят запазената му част от наследството на
Г. Й. С., не и възмезден договор какъвто е този за издръжка и гледане.
Делбеният имот е нанесен в КККР и снабден с идентификатор №
68134.2820.1976.3.3.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да допусне съдебна делба на процесния
недвижим имот, като за 3/6 идеални части от имота следва да се допусне между П. К. и Г. К.
при условията на СИО, а по отношение на 1/6 идеална част, като лична собственост
придобита само от П. К. по наследство от Х. Ц. С.а, а останалите 2/6 идеални части от имота
като собственост на К. В. А., придобити по силата на наследствено правоприемство от Г. Й.
С..
Разноски на този етап от производството не се дължат на страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Ц. К., ЕГН ********** и Г. А.
К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ”С...., вх.Б, партер, ап. 16 и К.
В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ”Сердика”, бл. № 3, вх. В, ап. 74,
5
на следния недвижим имот: ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх.
В, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.2820.1976.3.3, със
застроена площ от 109,31 кв.м., при съседи: изток – фасада; запад – фасада; север –
апартамент №49; юг – апартамент № 50, отдолу – ап. № 46, заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с полезна площ от 3,01 кв.м., при съседи: от изток – коридор; от запад –
избени помещения на вх. Г, от север – мазе №2, от юг – мазе № 4, заедно с 6,354 % ид.ч. от
общите части на вх. В и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна
земя и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.2820.1976.3.3
по одобрени КККР със Заповед РД-18-39 от 20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК,
при следните ДЯЛОВЕ:
1/6 ид. ч. за П. Ц. К., ЕГН **********
2/6 ид. ч. К. В. А., ЕГН ********** и
3/6 ид. ч. за П. Ц. К., ЕГН ********** и Г. А. К., ЕГН ********** при условията на
СИО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. ”Сердика”, бл. № 3, вх. В, ап. 74 срещу П. Ц. К., ЕГН **********, иск по чл. 30 ЗН за
намаляване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., за
възстановяване на запазената част на В. Д. А. от наследството на Г. С. и иск за делба на на
следния недвижим имот: ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В,
ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.2820.1976.3.3, със
застроена площ от 109,31 кв.м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. ”Сердика”, бл. № 3, вх. В, ап. 74 срещу П. Ц. К., ЕГН **********, иск по чл. 30 ЗН за
намаляване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г. и за
възстановяване на запазената част на К. В. А. от наследството на Г. С., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6