№ 13751
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110132598 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против К. А. Я. за сумата 576,70 лева, включваща 485,90
лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №187115, сумата 90,80 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
15.09.2018г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на имота и с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера
посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от датата на
публикуване им на интернет страницата на Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в
срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното
публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за
топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на
нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между
страните. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез назначения
1
му особен представител оспорва дължимостта на претендираните суми предвид издадените
от ищеца кредитни известия. Евентуално поддържа, че вземането на ищеца следва да бъде
намалено до сумата 137.19 лева съгласно изравнителната сметка за периода. Позовава се на
изтекла тригодишна погасителна давност, твърдейки че процесните вземания са периодични
плащания. Моли производството да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТЕ.С.“ ЕООД поддържа, че отчитането
и разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е
извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В настоящия случай от приобщения по делото нотариален акт №145. Том XXVIII, дело
6985/98 г. от 19.06.1998 г. се установява, че Е. А.а Б. е закупила недвижим имот,
представляващ апартамент №6, находящ се в АДРЕС. След нейната смърт всички нейни
имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху
нейните наследници, които според представеното удостоверение за наследници с изх.
№14498/09.09.2016 г., издадено от Столична община, район Младост е единствено К. А. Я..
Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към
наследниците. При откриване на наследството, което е станало на 04.01.2000 г. със смъртта
на наследодателя Е. Б. лицата, които имат право да наследяват, в случая ответникът – неин
син, се призовава към наследяване като придобиването на наследството става с приемането
2
му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на
наследството. Видно от протокола от общото събрания на процесната ЕС ответникът е
вписан като собственик на апартамент №6, което обстоятелство не е оспорено, поради което
и съдът приема, че вписвайки се като собственик на имота пред ЕС К. Я. е приел
наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН приемането произвежда действие от
откриване на наследството. Затова наследникът се смята за правоприемник на
наследодателя от момента на неговата смърт. Именно поради обратното действие във
времето придобиването на наследството се счита за осъществено в този предходен момент –
неговото откриване – 04.01.2000 г. При това положение съдът намира, че независимо от
възраженията на ответника последният е придобил собствеността върху процесния
апартамент по наследство, считано от 04.01.2000 г. и през исковия период е бил собственик
на процесното жилище, доколкото по делото няма данни, а и не се твърди същият да се е
разпоредил с имота преди депозиране на исковата молба в съда.
При тези данни съдът формира извод, че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката
през периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. респ. между него и топлофикационното
дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна
енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния
период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението партида с абонатен №187115 се води на името на Е. А.а Б.. Вещото лице е
установило, че в имота има 2 броя радиатори, които са демонтирани (затапени), както и 1
брой щранг – лира в банята. Съгласно същото в процесния имот е ползвана топлинна
енергия за отопление и такава е била начислявана, като през периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г. топлинната енергия е определяна на база служебен отчет поради неосигурен
достъп, а през периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. на база реален отчет и топлинна енергия
отдадена от щранг – лирата в помещението баня, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателен уред. През исковия период в процесния имот е ползвана топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от
топлофикационното дружество, както и топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация. За периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. БГВ е определяна на база брой лица – 1
лице с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 литра, а за периода
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. на база реален отчет на показанията на 1 брой технически
изправен и сертифициран водомер за топла вода с изравняване в края на всеки отоплителен
сезон. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на
база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна
собственост. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 861,35 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на апартамент №6 дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, чиито размер е по-малък
от установения в заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което искът за
топлинна енергия е изцяло основателен. Наведените от ответника възражения, че
претенцията за топлинна енергия следва да се съизмерява само със сумата по изравнителната
сметка съдът намира за неоснователни, тъй като съгласно общите условия на ищеца,
клиентите заплащат топлинната енергия на месечни вноски и една изравнителна сметка след
отчитане на средствата за дялово разпределение. В случая не се установява ответникът да е
заплащал месечни вноски за топлинна енергия, които да са еднакви по размер или
3
определени по прогнозна консумация, поради което и не следва да дължи единствено сумата
за изравняване.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. и м.03.2018 г. вкл., които възлизат на 41,94 лева. Доколкото възражението на
ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата
претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде
уважена само за сумата 443,96 лева като за горницата до 485,90 лева подлежи на отхвърляне
като погасена по давност.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 73,00 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 90,80 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 591,63 лева за платена държавна
такса, депозити за вещо лице и за особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Я. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС, ап. 6 да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата 443,96 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ
за периода 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС, ап. 6 с абонатен
№187115, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 73,00 лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2018г. до 28.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
09.06.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 591,63 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ сумата разликата над 443,96 лева до пълния предявен размер от 485,90 лева
и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. като погасен по давност, иска по чл. 86 ЗЗД за
разликата над 73,00 лева до пълния предявен размер от 90,80 лева като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „ТЕ.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5