Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 20.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в публичното заседание на 30 януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в
присъствието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 751 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
203 и сл. по гл. XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на „Галеон – Русе“ ЕООД срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Искът е с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и с него се претендира обезщетение в размер на 300 лева за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – адвокатски
хонорар, по проведеното съдебно производство по АНД № 1040/2019 г. по описа на
Районен съд Русе, в резултат на което с влязъл в сила съдебен акт е отменено
наказателно постановление №38-0000268/20.03.2019г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Русе, както и присъждане на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, в писмен отговор, излага доводи
за основателността на претенцията; счита, че искът би бил основателен, ако по АНД № 1040/2019 г. е приложен договор за
правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
изразява становище за основателност и
доказаност на предявения иск за имуществени вреди.
След анализ на събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с наказателно постановление №38-0000268/20.03.2019г.
на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе на „Галеон – Русе“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000лв. за нарушение
по чл.10, §2 от Регламент 561/06ЗДвП. С Решение №504/03.07.2019г.,
постановено по АНД № 1040/2019г.
по описа на Районен съд Русе, НП е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В материалите по АНД е приложен договор за
правна защита и съдействие (стр.15)q сключен между „Галеон
– Русе“ ЕООД и представлявалия
го адвокат, с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. При така приетото за
установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Искът е предявен срещу правосубектен и надлежен
ответник – Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, която ,
съгласно чл. 2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", е юридическо
лице, а отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е издадено
от Началник Областен
отдел "Автомобилна администрация" гр.Русе. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд – Русе по реда на глава ХІ от АПК, като
предявен пред съда по седалището на увредения.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени
или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да
са отменени по съответния ред; 2. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв
административен акт, респ. действието или бездействието; 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на
доказателствената тежест в исковия процес.
По
отношение на първата предпоставка съдът съобразява мотивите на т. 1 от ТП №
2/19.05.2015 г., съгласно които
наказателното постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е
правен резултат от санкционираща административна дейност. Ето защо, съдът
намира за доказана първата предпоставка
– отменен като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление).
По
отношение на втората предпоставка -
претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар,
възнаграждение за вещо лице и куриерски услуги по представяне на доказателства
и становища по делото съдът приема за установено, че ищецът е заплатил такива и
това е вреда за него, доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото
липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административнонаказателното производство пред съда.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието и третата предпоставка - пряка
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно
ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС, след като в производството по обжалване ищецът е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Следва да бъде съобразено, че разноските за адвокатска
защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за
наказаното лице при съдебното оспорване на издадения срещу него
незаконосъобразен санкционен акт на администрацията. Ето защо, те трябва да са
извършени до приключване на съответното съдебно производство и това да е
безспорно установено.По делото
се установява извършено от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение (в брой
при сключване на договора) в размер 300 лв. Предвид изложеното, искът е доказан по основание и по
размер.
При този изход от делото ищецът има право
на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Искът е уважен изцяло, поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 50 лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар 300 лв. От представения договор за правна
защита и съдействие /стр.6 от делото/ се установява, че хонорарът е заплатен
изцяло и в брой. Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., както и заплащане на внесената държавна такса в размер на 50
лв. или общия размер на дължимите разноски е 350 лв.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Галеон – Русе“ ЕООД, ЕИК117623896,
сумата 300 лева (триста лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление №38-0000268/20.03.2019г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе №.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да
заплати на „Галеон – Русе“ ЕООД,
ЕИК117623896, сумата 350лв. (триста и
петдесет лева) разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: