Р Е Ш Е Н И Е
№ 1465 08.12.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет
и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: И.Л.
прокурор: С.П.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 1154 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от Я.С.И. с ЕГН ********** ***, против Решение № 43 от 03.06.2022
г., постановено по НАХД № 96/2022 г. по описа на Районен съд – Царево, с което
е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице № 4635зз-157/02.12.2021
г., издадена от Т.Д.Д.– мл. инспектор в РУ-Приморско при ОД на МВР гр.Бургас, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР вр. с чл. 3, ал. 2 от Указа за
дребно хулиганство, е постановено задържането за срок от 24 часа на Я.С.И., ЕГН
**********.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди, че потвърдената заповед за задържане не е мотивирана, тъй като в нея не
са изложени фактическите основания за издаването й. Излага подробни аргументи в
подкрепа на твърденията си и иска отмяна на оспореното решение и потвърдената с
него заповед.
В съдебно заседание
касаторът не се явява и не се представлява. Извънсъдебно процесуалният му
представител е депозирал становище, в което поддържа изложените в жалбата
съображения и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба Т.Д.Д.– мл. инспектор в РУ - Приморско при ОД на МВР
гр.Бургас се явява лично, като оспорва касационната жалба и моли да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, а
жалбата без уважение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд - Царево е отхвърлил жалбата на Я.С.И. против Заповед за задържане на лице № 4635зз-157/02.12.2021
г., издадена от Т.Д.Д.– мл. инспектор в РУ - Приморско при ОД на МВР гр.Бургас,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР вр. с чл. 3, ал. 2 от Указа за
дребно хулиганство, е постановено задържането му за срок от 24 часа. За да постанови решението си, съдът е приел, че са
били налице основания за издаването й, съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7
от ЗМВР вр. с чл. 3, ал. 2 от Указа за дребно хулиганство и че в проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на задържаното
лице. Посочил е също така, че в заповедта са изложени както фактическите така и
правните основания за издаването й, тъй
като в нея е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална
съпричастност на лицето. Съдът се е
аргументирал, че в случая не е било необходимо подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, тъй като е било достатъчно засегнатото
лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява
престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е
разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него.
Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
по реда на АПК.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият
съдебен състав намира, че така постановеното решение на районния съд е
неправилно и необосновано, несъобразено
с установената фактическа обстановка и
събраните в административното производство и по делото доказателства.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, в други
случаи, определени със закон. Задържането на лицето по този ред представлява
принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера
на адресата.
Съгласно чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Указа за борба с
дребното хулиганство, въз основа на съставения акт и на събраните сведения за
личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на
Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но
не по-късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения,
внася преписката за решаване от районния съдия.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Указа за борба с дребното
хулиганство, на която разпоредба се е позовал административният орган при
издаване на оспорената заповед, в случаите на буква "а" на същата разпоредба,
лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено
веднага на съдията.
Така цитираната нормативна уредба води на извода, че
задържане за срок до 24 часа е предвидено в УБДХ, но само за случаите, когато
въз основа на съставен акт преписката следва да бъде внесена за решаване от
районния съдия, а лицето не може да бъде представено веднага на съдията.
Настоящият касационен състав намира, че в конкретния
случай в процесната заповед не се съдържат фактическите основания за издаването
й, т.е налице е пълна липса на мотиви. В оспорената заповед не са изложени
никакви доводи защо лицето не
може да бъде представено веднага на съдията по друг начин освен чрез
задържането му. Както вече бе посочено – задържането на лицето, за да бъде
представено веднага пред съдията е субсидиарен метод за осигуряване
присъствието на лицето, когато не е възможно осигуряването му по друг начин. В
конкретния случай мотиви в тази насока не са изложени в оспорената заповед. Посочването
само на правното основание за издаване на процесната заповед не е достатъчно да
се приеме, че въз основа на него може да се изведат и фактическите основания
обосновали издаването й, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
Допустимо е органът да се позове и на друг документ,
където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от
обстоятелствената част на заповедта издателят й не е посочил такъв, а и в
представената по делото преписка липсват такива.
Недопустимо е установяването на фактически основания
за издаване на заповедта на задържане в съдебното производство чрез съответните
доказателствени средства в процеса на съдебното дирене.
При тези съображения са налице основания за оспорване
по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК - не е спазена формата, поради липса на фактически
основания в административния акт, което от своя страна е довело до съществено
ограничаване правото на защита на задържаното лице.
Предвид
горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд Царево е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено, както и издадената заповед за задържане.
Съдът намира, че с
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед направеното
своевременно искане от процесуалния представител на жалбоподатеря, следва му
бъдат присъдени разноски в размер на 370.00 лв. за внесена държавна такса и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното
на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
43 от 03.06.2022 г., постановено по НАХД № 96/2022 г. по описа на Районен съд –
Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед
за задържане на лице № 4635зз-157/02.12.2021 г., издадена от Т.Д.Д.– мл.
инспектор в РУ-Приморско при ОД на МВР гр.Бургас, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 7 от ЗМВР вр. с чл. 3, ал. 2 от Указа за дребно хулиганство, е
постановено задържането за срок от 24 часа на Я.С.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Я.С.И. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски общо в размер на 370.00 лева /триста и седемдесет лева/.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.