РЕШЕНИЕ
№ ………..
04.03.2021г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР КИРИЛОВ |
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2503 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц.Й.Г., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление №35-0000902/04.11.2020г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.У.. Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. У. излага подробни доводи относно издаденото НП и моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че НП е издадено в несъответствие със закона, тъй като е налице несъставомерност на деянието. Излага доводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно моли да бъде намалено наложеното наказание в минималния размер на 500 лева.
Административно-наказващият орган И. „А.а.“***, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
На 13.10.2020г. около 10.50 часа, на път II-13 км.89 + 700, свидетелят Д.Н.К. – *** РД „АА“ – гр. Плевен, при изпълнение на служебните си задължения съвместно с колегата си – Д.П. Ц., спрял за проверка жалбоподателя Ц.Й.Г., който управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***. Водачът осъществявал обществен превоз на товари (фракция 022) с Лиценз №10618 и пътен лист №330138 по маршрута от с. Косталево до гр. Долна Митрополия. Като при допустимо максимално натоварване на превозното средство от 32 тона (същото е с четири оси с две управляеми оси) в момента на проверката видно от кантарна бележка №2 от 13.10.2020г. натоварването е 36400кг (Претоварване с 4400кг).
Бил му съставен на място АУАН Серия А-2019 № 278529/13.10.2020г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.
Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното Наказателно постановление №35-0000902/04.11.2020г., с което жалбоподателят Ц.Й.Г. на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на Д.Н.К. (актосъставител)
и Д. П. Ц. (свидетел при съставяне на АУАН и установяване на нарушението), както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – заверено копие на Заповед РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; АУАН Серия А-2019 №
278529/13.10.2020г.; заверено копие на Експедиционна бележка
№14786/13.10.2020г.; заверено копие на Товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната от 13.10.2020г. и заверено копие на кантарна
бележка от 13.10.2020г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и Ц., като последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
На първо място е необходимо да се установи налице ли е
деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз,
който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на
стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1,
т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Според разпоредбата на чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство. Това изискване точно е регламентирано в чл.6, ал.1, т.6, б. „в“
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. В тази разпоредба е посочено, че Допустимата
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, е за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси - 32
t. В настоящия случай съгласно кантарната бележка
масата на ППС с товара е 36 400 кг. т.е. претоварване с 4 400 кг.
Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Ето защо,
поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП
във вр. с чл. 6 ал.1 т.6 б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не съставляват
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията,
които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени
обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност
от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени
отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на
шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства
възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав
на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво
конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът, преди да предприеме превоза на товара е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата. В резултат на неизпълнението на законово вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
Административно - наказващият орган правилно приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.2 от Закон за движение по пътищата, съобразно която „ Наказва се с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с маса надвишаваща нормите определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство.“
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че жалбоподателя не е системен нарушител като водач на ППС, количеството на надвишения товар, както и това, че от нарушението няма настъпили реални вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В случая наказанието от 1000лв. е необосновано завишено.Това налага НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба до предвидения в закона минимум от 500лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000902/04.11.2020г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Ц.Й.Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: