ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 4 май 2022г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание четвърти
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 687 по описа
за 2022год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.149, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Д.А.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.Н., против Решение №
РД1100(13)/27.03.1995г. на Областен управител - Варна, в частта, с която на
основание чл.154 и чл.155 от Закона за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ
отм./ и чл.72, ал.2 Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/ е отменено Решение
№ 165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна.
Жалбоподателката
твърди нищожност на обжалваното решение по съображения, че е издадено от
некомпетентен орган, както и че е постановено по недопустим протест. Конкретно
сочи, че Решение № 165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна е издадено във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно
устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за
благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за
собствеността /ЗВСВНОИ/, като в чл.4 от същия не е предвидена възможност
за обжалване на позитивните решения. Същите попадат в хипотезата на чл.34, т.4
от ЗАП, която изключва от съдебен контрол по Закона за административното
производство /ЗАП/ тези актове, за които със специален закон е предвидено, че
не подлежат на обжалване по съдебен ред. Тъй като в специалния ЗВСВНОИ не е
предвиден друг ред за административно обжалване на позитивните решения -
каквото е Решение № 165/01.07.1992г., твърди, че те не подлежат и на
административен контрол, следователно, областните управители не са компетентни
да упражняват контрол върху тези актове на кметовете. Твърди се и че чл.72 от ЗМСМА не намира приложение в случая, т.к. нормативно е предвидено специално
производство, поради което обжалваното решение на областния управител се явява
нищожно. На следващо място твърди и че областният управител е следвало да
прекрати като недопустимо производството, т.к. същото е образувано по протест
на Окръжна прокуратура – Варна /ВОП/, която няма правомощия да подава протест в
3-годишен срок от издаване на решението на кмета, т.к. към този момент такива
правомощия са имали само Главния прокурор и Председателя на Върховия съд
съобразно чл.231, 232 и 233 от ГПК. Дори да се приеме, че ВОП е имала
правомощия да подава протест, то това не се е случило в тримесечния срок по
чл.232 от ГПК. По изложените съображения жалбоподателката иска прогласяване нищожността
на Решение № РД 1100(13)/27.03.1995г. на областен управител на област с
административен център - Варна, в частта, с която е отменено като
незаконосъобразно Решение № 165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна.
Претендират се разноски.
Ответната
страна – областен управител на област с административен център- Варна, в писмен
отговор С.д. № 5865/11.04.2022г., чрез процесуалния си представител
ст.юрк.Светослав Василев, прави възражение за недопустимост на жалбата поради
липса на правен интерес. Счита, че оспорването цели вещно-правен резултат, който
не може да се постигне по избрания административен път. В тази връзка сочи, че
решенията на кмета по ЗВСВНОИ имат вещно-правни последици и понастоящем подобни
претенции за собственост следва да се разглеждат по общия исков ред, чието
заобикаляне се цели в случая. Сочи и че Решение № 165/01.07.1992г. на кмета на
Община-Варна е отменено със Заповед № 221/12.10.1992г. на областния управител –
няколко години преди да бъде издадено обжалваното Решение № РД
1100(13)/27.03.1995г., като поради липсата на данни за обжалване на тази
заповед, за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на
решението от 1995г. Отделно, Решение № 165/01.07.1992г. било отменено и със
Заповед № Р-814/13.04.1994г. на кмета на Община-Варна – също преди да бъде
издадено обжалваното решение. В допълнение към писмения отговор, със
С.д. № 6543/21.04.2022г. ответната страна представя и се позовава на Решение
№ 2655/12.05.1997г. на ВАС по адм.д. № 2036/1995г. и Решение № 461/25.11.1997г.
по адм.д. № 512/1997г. на ВАС – 5 членен състав, като твърди, че относно
законосъобразността на Решение № РД1100(13)/27.03.1995г. е налице влязло в сила
съдебно решение. Позовава се на мотивите на решението на 5-членния състав на
ВАС, според които е достатъчно да е налице започване на строителството в която
и да е част на отчуждения за строителното мероприятие терен, за да е налице
пречка за реституция на всички имоти, отчуждени за изграждането на ВМИ Варна.
Ответната страна излага и подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Моли същата да се остави без разглеждане като недопустима, а в условия на
евентуалност – да се отхвърли като неоснователна. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на представените от страните писмени доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
Видно
от Удостоверение за наследници изх.№ 968/14.03.2022г. /л.6/ жалбоподателката е
наследник на Андрей Диамандиев Анастасов, починал на 22.11.1996г., който
съгласно н.а. № 118, том III, дело № 901/1967г. /л.7/ се е легитимирал като
собственик на лозе от 1200кв.м., [пл.№ 2566], находящо се в землището на гр.Варна, м-ст „Сотира“.
Със
Заповед № 194/05.11.1970г. на председателя на ИК на ГНС по протокол
№ 69/21.10.1970г. /л.33/, посоченият имот е отчужден по реда на ЗПИНМ /отм./ за
изграждане на „Онкологично отделение към ВМИ – Варна“.
Със
Заявление вх.№ ЗС-94-А/17/10.03.1992г. /л.25/ до ОБНС - Варна, Комисия по
реституция, Андрей Диамандиев Анастасов поискал в срок да му бъде възстановена
собствеността върху отчуждения имот, в съответствие с нормите на ЗВСНОИ.
С
Решение № 165/01.07.1992г. /л.35/ кметът на Община – Варна приел, че е налице
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ, т.к. имотът е отчужден за предвиденото по
застроителния и регулационния план мероприятие по изграждане на „Онкологично
отделение“ към ВМИ-Варна. Констатирано е, че [към момента] се извършва ускорено
строителство след влизане в сила на ЗВСНОИ, но не по предвиденото мероприятие и
извън оградата на ВМИ, а именно: „гаражни клетки“, които са незаконни и в
нарушение на чл.116 от ППЗТСУ. При тези констатации и на основание чл.4 от
ЗВСНОИ, кметът на Община-Варна е: 1/ отменил отчуждаването на дворно
място в местността „Сотира“ от 1200кв.м. и пл.№ 2566; 2/ възстановил
собствеността на Андрей Диамандиев Анастасов върху имота по т.1 и 3/
задължил същия: а) да предаде владението на имота, получен в обезщетение […];
б) да възстанови на Община-Варна сумата от 120лв., която представлява получено
обезщетение срещу имота по т.1.
По
повод постъпила жалба от Медицински университет - Варна против решения №
161/02.07.1992г., № 164/14.07.1992г., № 165/01.07.1992г. и № 166/02.07.1992г.
на кмета на Община-Варна, областният управител на област Варна издал Заповед
№ 221/12.10.1992г. /л.38/, с която на основание чл.154 и чл.155 от ЗТСУ
/отм./ и чл.72, ал.2 от ЗМСМА, отменил горепосочените решения по съображения,
че същите не са съобразени с разпоредбите на чл.160 и 162 от ЗТСУ и чл.302 от
ППЗТСУ, както и поради това че мероприятието /проектиране, одобряване на
проекти за гаражите и отпочване на строителството/ е започнало преди влизане в
сила на чл.1, ал.1 на ЗВСВНОИ, на която разпоредба се позовават горните
решения.
По
преписката не са налични данни дали Заповед № 221/12.10.1992г. е била
обжалвана, но е представено Предложение на комисията по реституция при
Община-Варна от 20.09.1993г. /л.45/ (в което е цитирано Решение №
165/01.07.1992г. както и Решение на Върховния съд № 1286/20.06.1993г. -
последното непредставено по преписката и непубликувано), според което Андрей
Диамандиев Анастасов следва да възстанови на Община-Варна получената сума като
обезщетение за отмененото отчуждаване.
Със
Заповед № 743/28.09.1993г. /л.47/ на кмета на Община-Варна, издадена на
основание Решение № 165/01.07.1992г. и Решение на Върховния съд №
1286/20.07.1993г.) е разпоредено: отписването от актовите книги на дворното
място с пл.№ 2566 с площ 1200кв.м., собственост на Андрей Диамандиев Анастасов
съгласно н.а. № 118/15.03.1967г.; възстановяване на получената в обезщетение
сума.
С
Протокол № 309/04.11.1993г. /л.46/ Андрей Диамандиев Анастасов е въведен във
владение на имота.
По
делото не са налице данни, но в правно-информационна система Lacorda съдът установи публикувано Решение
на ВАС № 7210/17.07.2002г. по адм.д. № 2618/2002г., от което е видно, че с
н.а. № 181 от 13.12.1993г. по н.д. № 14759/1993г., Дафинка Димитрова Анастасова
и Андрей Диамандиев Анастасов са продали на внука си Огнян Денчев Костадинов
½ ид.ч. от
дворно място пл. № 2566 с площ 800 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна,
м. „Сотира“, който имот е реституиран
със заповед № 165 от 01.07.1992г. на кмета на Община-Варна.
По
повод постъпил протест № 3922/21.01.1994г. /л.48/ от Окръжна прокуратура –
Варна против Решение № 165/01.07.1992г., със Заповед № Р-814/13.04.1994г. /л.53/
кметът на Община-Варна е отменил същото като е приел, че [съществено е нарушен
закона] и са налице условията по чл.231 от ГПК.
Заповед
№ Р-814/13.04.1994г. на кмета на Община-Варна е обжалвана от Андрей Диамандиев
Анастасов /л.54/, като с Решение от 03.11.1994г. по гр.д. № 222А/1994г. на
Окръжен съд – Варна, III-та гражданска колегия /л.84/, същата е обявена за
нищожна, по съображения, че кметът е действал извън рамките на своята
компетентност и по протеста на ВОП следва да се произнесе по-горестоящия
административен орган, в случая областният управител. С Решение №
1350/19.06.1996г. на Върховния съд на РБ, постановено по дело № 1220/1995г.
/л.86/ е оставена без уважение молбата на
Община-Варна за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от
03.11.1994г. по гр.д. № 222А/94г. на Окръжен съд -Варна.
Така, с
Решение № РД-1100(13)/27.03.1995г. /л.11/, по повод протеста на Окръжна
прокуратура – Варна, на основание чл.154 и чл.155 от ЗТСУ /отм./ и чл.72, ал.2 от ЗМСМА, областният управител отменил решения № 161/02.07.1992г.,
№ 164/14.07.1992г., № 165/01.07.1992г. и № 166/02.07.1992г. на кмета на
Община-Варна, с които са отменени отчуждителните производства и е възстановена
собствеността на бившите собственици на имоти, попадащи в отредената площадка
за нуждите на Висш медицински институт – Варна. При извършване на служебната
проверка областният управител е установил, че на база отредената площадка е
изработен и приет от Община-Варна окончателен генерален план за отделните
обекти в площадката. Дадена е виза от главния архитект на общината за
проектиране на временни гаражи на 18.08.1988г. и допълнена на 16.03.1989г. в
отредения и отчужден терен на ВМИ. С протокол
№ 23/21.06.1989г. съвета по ТСУСА към Община-Варна е приел работните технически
проекти за изграждането на гаражи на ВМИ и съответно, одобрени от длъжностно
лице на 24.08.1898г. и ситуация на 27.08.1989г. От протокол, подписан между
инвеститор и изпълнител на 26.02.1991г. е установено, че е изпълнена битова и
държавна канализация на обект – гаражи на ВМИ. С договор № 1/10.04.1991г. било
възложено изграждането на гаражи – тяло № 1 и 2 на ВМИ, а с договор №
2/12.12.1991г. – изграждането на гаражи тяло № 4 на ВМИ. При така установените
факти областният управител приел, че решения № 161/02.07.1992г., №
164/14.07.1992г., № 165/01.07.1992г. и № 166/02.07.1992г. на кмета на
Община-Варна не са съобразени с разпоредбите на чл.160 и 162 от ЗТСУ и чл.302
от ППЗТСУ, както и с факта, че мероприятието /проектиране, одобряване на
проекти за гаражите и отпочване на строителството/ е започнало преди влизане в
сила на чл.1, ал.1 на ЗВСВНОИ, на която
разпоредба се позовават горните решения. Прието е, че в случая е налице не само
започнато, но и завършено строителството от страна на държавата /Медицински
университет/, в което са инвестирани много средства на Министерство на
здравеопазването и от което неоснователно биха се обогатили съответните лица,
без да са налице законните основания за това.
Във
връзка с отмяната на Решение № 166/02.07.1992г. на кмета на Община-Варна,
Решение № РД-1100(13)/27.03.1995г. на областния управител е обжалвано от Денчо
Петков Костадинов (съпруг на жалбоподателката видно от удостоверение за
наследници изх.№ АУ025783ОД/16.03.2022г.), като с Решение на ВАС
№ 2655/12.05.1997г. по адм.д. № 2036/1995г. /л.76/ жалбата е отхвърлена като
неоснователна. ВАС е приел, че при постановяване на решението за отмяна на
отчуждаването и възстановяване на собствеността, не са преценени всички данни
относно наличието на предпоставките за това. Установено е, че отчуждаването е
извършено за строителството на ВМИ (Медицински университет), за което бил
изработен общ план, предвиждащ отделни обекти. Строителството било
осъществявано по обекти в продължително време, като върху процесния имот, след
актуализиране на проектите през 1991г., е започнало изграждането на гаражи,
изпълнена е и канализация на обекта. Прието е, че след като фактическото
строителство е започнало е налице пречка за отмяна на отчуждаването в имота.
Така
постановеното решение е обжалвано от Денчо Петков Костадинов пред ВАС, 5-членен
състав, като с Решение № 461/25.11.1997г. по адм.д. № 512/1997г. /л.80/ жалбата
му е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че имотът е бил отчужден за
Медицински институт /сега Медицински университет/, изграждането на който е било
предвидено поетапно и въз основа на изработен и приет окончателен генерален
план за отделните обекти. На 18.08.1988г. от главния архитект на Община-Варна
била дадена виза за проектиране на временни гаражи, като с протокол №
23/21.06.1989г. СТУСА при Община-Варна е приел работните технически проекти за
изграждане на гаражите за ВМИ, одобрени на 24.08.1989г. Строителството им е
започнало преди влизане в сила на реституционния закон, като битовата и
държавна канализация е била изпълнена на обекта. С договор № 1/10.04.1991г.
било възложено изграждането, съответно на тяло № 1 и 2 – гаражи на ВМИ, а с
договор № 2/12.12.1991г. – изграждането на гаражи – тяло № 4. Обстоятелството,
че върху [имота] е предвидено изграждането на „Онкологично отделение“ към
ВМИ-Варна, чието изграждане не е било започнало към момента на влизане в сила
на реституционния закон е без значение, т.к. това отделение е подобект към
мероприятието „ВМИ“-Варна, за което са отчуждени и други имоти. Достатъчно
е да е налице започване на строителството, на която и да е част или подобект на
ВМИ-Варна преди влизане в сила на закона, което е пречка за реституция на
всички имоти, отчуждени за изграждането на ВМИ-Варна.
Видно
от Решение на ВАС № 7210/17.07.2002г. по адм.д. № 2618/2002г. /л.120/, Огнян
Денчев Костадинов (син на жалбоподателката) е обжалвал Решение № РД 1100(13)/27.03.1995г. на областен
управител с административен център, гр.Варна, в частта, с която е отменено
решение № 165 от 01.07.1992г. на кмета на Община - Варна, като жалбата му е
отхвърлена като неоснователна.
След справка в сайта на Върховен
административен съд се установява, че Решение № 7210/17.07.2002г. по адм.д. №
2618/2002г. е обжалвано от Огнян Денчев Костадинов пред ВАС, 5-членен състав и същото
е оставено в сила с Решение № 2805/25.03.2003г. по адм.д. № 10861/2002г. /л.122/.
Със същото е прието, че [решение № 165 от
01.07.1992г. на кмета на Община, гр. Варна] е
постановено в съществено нарушение на закона, [т.к.] към момента на
извършената реституция не са били налице законовите предпоставки за това. Прието
е, че е било налице не само започнато мероприятие, но и напълно завършено
строителство с наличието на съответните строителни разрешения. Отделно са
изложени и мотиви, че влязлото в сила позитивно решение на органа по чл.4 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. не е изключено от контрол по чл.32, ал.1 от ЗАП по
протест на прокурора, както е в конкретния случай, както и че компетентен да
постанови решение по направеното от прокурор предложение за отмяна на позитивно
решение на кмета на общината е областният управител (в който смисъл е ТР № 2 от
30.12.1994г. на ОСГК).
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК – оспорване, с искане за
обявяване на нищожност на административен акт без ограничение във времето. С
оглед установените по-горе факти, съдът намира, че жалбата е подадена от лице,
което няма пряк и непосредствен правен интерес, поради което е НЕДОПУСТИМА.
Както
е прието с Тълкувателно решение на ВАС № 3/16.04.2013г. по тълк.д. № 1/2012г.,
при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност,
правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване
на жалбата. Във всички случаи, при оспорване на
административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се
докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или
законни интереси. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован,
както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда.
Изискването за наличие на пряк и непосредствен правен интерес стои
както при редовно оспорване на административния акт, така и при изрично
сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност – безсрочно, по реда на
чл.149, ал.5 АПК.
В цитираното по-горе ТР е прието, че правен интерес за оспорващия,
в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед правната сигурност и силата на
пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има – се прогласи erga omnes
какви са правните последици, респ. липсата на такива, от евентуална нищожност.
Интересът на оспорващия е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може
да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с
правноустановеното в съответно съдебно решение. Такъв интерес за оспорващия
е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни
интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и
единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на
неблагоприятни правни последици. С други думи, правният интерес от обявяването
на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания,
което настъпва в резултат от обявяването на нищожността.
От друга страна, процесуалноправният интерес е инструментът за
защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на
материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел, т.е.
съдебният процес се явява пътят за осъществяване на материалното право, което е
и причината за изискването правният интерес да е налице към момента на
оспорването – подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност.
Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от
категорията на абсолютните и трябва да е личен, пряк, и непосредствен.
В случая обаче от представените по делото доказателства безспорно
се установява, че мероприятието, за което е бил отчужден имота на наследодателя
на жалбоподателката, е започнало преди влизане в сила на ЗВСВНОИ и към момента
на подаване на жалбата е реализирано изцяло. Този факт не е спори от страните и
е установен още при постановяване на цитираните по-горе Решение на ВАС,
5-членен състав
№ 461/25.11.1997г. по адм.д. № 512/1997г., както и Решение на ВАС, 5-членен състав
№ 2805/25.03.2003г. по адм.д. № 10861/2002г. – с което е прието че към момента
на извършената реституция не са били налице законовите предпоставки за това,
т.к. е било налице не само започнато мероприятие, но и напълно завършено
строителство с наличието на съответните строителни разрешения.
След като мероприятието, за което са отчуждени имотите, вкл.
процесния, е реализирано изцяло, жалбоподателката не би могла да осъществи/защити
каквито и да било материални права вследствие евентуално уважаване на искането
ѝ за прогласяване на нищожност на Решение № Р 1100(13)/27.03.1995г., т.к.
не би могла да постигне промяната в правното си положение, търсена като
резултат от обявяване на нищожността. Обявяване нищожността на Решение № Р
1100(13)/27.03.1995г. би означавало зачитане на последиците на Решение №
165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна – за отмяна на отчуждаването и
възстановяване на собствеността, за което – предвид реализиране на
мероприятието, за което е бил отчужден имота – е налице пречка от категорията
на непреодолимите.
Всички претенции на жалбоподателката за материални права,
основаващи се на последиците от отчуждаването, последвалата реституция с
Решение № 165/01.07.1992г., респ. нейната отмяна с обжалваното решение на
областния управител, могат да бъдат разглеждани единствено по общия исков ред,
каквото не е инициираното от жалбоподателката производство.
Отделно, с оглед постановените Решение на ВАС, 5-членен състав
№ 461/25.11.1997г. по адм.д. № 512/1997г. и Решение на ВАС, 5-членен състав
№ 2805/25.03.2003г. по адм.д. № 10861/2002г., съдът намира и че е налице и хипотезата
на чл.177, ал.3 от АПК, която преклудира правото по чл.149, ал.5 от АПК да се
иска обявяване на нищожност без ограничение във времето, т.к. Решение
№ Р1100(13)/27.03.1995г. на областния управител е преминало през съдебен
контрол за законосъобразност, в т.ч. и за нищожност – вж. цитираните решения на ВАС по жалбите на Огнян Денчев Костадинов.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице хипотезата на чл.159, т.4 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по
делото.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, Варненският
административен съд, VIII-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.К., ЕГН: **********,***, против Решение №
РД1100(13)/27.03.1995г. на Областен управител - Варна, в частта, с която на
основание чл.154 и чл.155 от ЗТСУ /отм./ и чл.72, ал.2 от ЗМСМА е отменено
решение № 165/01.07.1992г. на кмета на Община-Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 687/2022г.
по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН: **********,*** да заплати на
Областна администрация – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните!
Административен съдия: