Решение по дело №273/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 264
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700273
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

264 от 10.11.2021 г., гр. Кюстендил

 

    В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА           

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 273 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „Т.- Б.д.” АД (до 18.08.2021 г. с правна форма ЕАД), с ЕИК *********, срещу  Решение №260252/29.06.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД)369/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) 46/09.03.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С посоченото наказателно постановление на „Т.- Б.д.” АД на основание чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум. 

Процесуалният представител по пълномощие на Т.- Б.д.” АД – юрисконсулт Г. С., в съдебно заседание по делото поддържа жалбата.

РИОСВ – София не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя писмено становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за основателност на искането за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Предмет на въззивно обжалване е НП № 46/09.03.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – София към МОСВ. От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 14.09.2020 г. „Т.- Б.д.” АД не е спазило принудителната административна мярка, наложена със Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на директора на РИОСВ – София, а именно – да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12, в общо количество 995,16 тона, намиращи се на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия”. Отпадъците с код 19 12 12 са предмет на трансграничен превоз, като съгласно нотификация IT 010862, изпращач е VIBECO SRL, Италия, а получател по чл. 2, § 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е „Т.- Б.д.” АД. Отпадъците са приети от „Т.- Б.д.” АД за извършване на дейност по оползотворяване чрез изгаряне, обозначена с код R1, и същите са съхранявани на площадка на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга №42Б/02.05.2019 г. При извършената на 14.09.2020 г. проверка на място, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-ИМ-55/14.09.2020 г., е установено, че на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД се намират 855,68 тона отпадъци от нотификация IT 010862 с код 19 12 12. Срещу „Т.- Б.д.” АД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №126/14.09.2020 г. за нарушение по чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното от „Т.- Б.д.” АД касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав намира следното:

Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” АД е осъществило състава на процесното административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО за неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 2 на юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5 000,00 до 10 000,00 лева. Видно от съдържанието на Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на директора на РИОСВ – София, с нея на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО, изразяваща се в извършване от същото на екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 тона, намиращи се на площадка на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия”. В заповедта е посочено, че на основание чл. 129, ал. 6 от ЗУО в срок до седем работни дни от получаването ѝ „Т.- Б.д.” АД следва да представи удостоверение, че отпадъците са приети за екологично третиране, а в съответствие с чл. 16, б. „д от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъде издаден сертификат за окончателно оползотворяване на отпадъците с код 19 12 12 в 30-дневния срок по чл. 24, § 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, след което същият да бъде представен в РИОСВ – София. Заповедта е връчена на дружеството на 03.07.2020 г. (в случая не се твърди и не са представени доказателства за обжалването ѝ, както и за спиране на предварителното ѝ изпълнение). Налице е и вторият елемент от фактическия състав на отговорността – от съдържанието на КП № ККФОС-ИМ-55/14.09.2020 г. се установява неизпълнение на предписанието в указания срок (протоколът, като официален свидетелстващ документ, е с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила). Ирелевантен е фактът на осъществено частично третиране на отпадъци. В случая са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на „Т.- Б.д.” АД по чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО. Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Правилно районният съд е приел, че отговорността на „Т.- Б.д.” АД е ангажирана законосъобразно.

При определяне размера на имуществената санкция обаче административнонаказващият орган и районният съд не са съобразили критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Надлежното приложение на същите обоснова извод за налагане на имуществена санкция в минималния размер, определен от законодателя – 5 000,00 лева. От доказателствата по делото не се установява към датата на извършване на процесното деяние „Т.- Б.д.” АД да е санкционирано в друго административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление, на основание чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО. Настоящият касационен състав намира, че налагането на имуществена санкция над предвидения минимален размер от 5 000,00 лева е прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

           

ОТМЕНЯ Решение № 260252/29.06.2021 г., постановено по АНД № 369/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 46/09.03.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – София към МОСВ, с което на „Т.- Б.д.” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева, като намалява размера на имуществената санкция на 5 000,00 (пет хиляди) лева.

Решението е окончателно.

 

                

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                    2.