№ 175
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора В. Сп. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600616 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 15.07.2025 г. на Районен съд - гр.Б.,
постановено по н.о.х.д. № 195/2025 г. по описа на същия съд, в процедура по
чл. 306 ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 от НПК, подсъдимия И. С. И. е осъден на
основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 от НК, да заплати в полза на държавата,
сумата от 12 695 лева, представляваща равностойността на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б
ал.3 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
адв.В. В. – упълномощен защитник на подсъдимия И., с искане същото да
бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат
доводи, че неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.
343б ал. 5, вр. ал. 1 от НК, като е присъдил равностойността на лекия
автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление от страна
на подсъдимия, доколкото тази норма противоречи на чл.4 ал.1, вр. чл.17 ал.3
от Конституцията на РБ, както и на чл.2 пар.1 и чл.5 от Рамково решение
2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги,
средства и имущество от престъпление, във вр. с чл.49 пар.3 от Хартата на
1
основните права на ЕС. Изтъква се, че с прилагането на посочената мярка,
първостепенният съд не се е съобразил с принципа за пропорционалност
между ограничението на правото на собственост на извършителите на
престъпления по чл.343б ал.1 от НК и защитата на правото на живот и телесна
неприкосновеност на гражданите /Р. № 8/15.11.2019 г. на КС/. В този смисъл,
според защитникът решаващият съдебен състав е следвало да осъществи
инцидентен /косвен/ съдебен контрол за конституционосъобразност на
законите, тъй като въпросната разпоредба на чл.343б ал.5 от НК противоречи
на правилата, установени с разпоредбата на чл.4 ал.1, вр. чл.17 ал.3 от
Конституцията на РР. Твърди се и противоречие на разпоредбата с
„изискванията” на Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление, във
вр. с чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на ЕС – тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Сочи се
и, че в случая няма процесуално основание за съдебно произнасяне по
предвидения в чл.306 ал.1, т.1 от НПК ред, доколкото моторното превозно
средство, послужило за извършването на престъплението по чл.343б ал.1 от
НК, не е средство на престъплението, а негов предмет, поради което и мерките
по чл.53 от НК са неприложими. На свой ред, се сочи от защитникът и, че
атакуваното определение е незаконосъобразно, поради противоречието на
приложената с него разпоредба на чл.343б ал.5 от НК с чл.2 пар.1 и чл.5 от
Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление, във вр. с
чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на ЕС. В тази насока защитникът
излага доводи, че първостепенният съд е следвало да извърши корективно
тълкуване на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, т.е. дали тази
„ограничителна мярка” е пропорционална на конкретната обществена
опасност на деянието и на дееца. С тези аргументи, се заявява искане за
отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на подсъдимия И. И. - адв.В. В., изцяло поддържа въззивната си
жалба, по изложените в нея съображения. Поддържа и основното си
оплакване за противоречие на приложената от първостепенният съд
разпоредба на чл.343б ал.5 от НК с Конституцията на РБ и правото на ЕС.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на
районния съд да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията на
жалбоподателя, прокурорът от СОП не се ангажира със становище.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било
образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр.Б., с
2
който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. С. И. за извършено от
него престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство по делото, е постигнато между
страните споразумение за решаването му, изготвено на основание чл.384, вр. с
чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП Б., подсъдимия И. С. И. и неговия
защитник – адв.В. В..
С определение от 15.07.2025 г., решаващият състав на РС Б. е одобрил
по реда на чл.384 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на
делото, като с него е признал подсъдимия И. С. И. за виновен в извършването
на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложил наказание –
лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложил за
изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от 9 месеца.
С определение от същата дата /15.07.2025 г./, в процедура по реда на
чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса,
касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, относно
приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка
„Дачия”, модел „Докер”, с рег. № *******, послужил за извършването на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, като е присъдил неговата
равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е изключителна
собственост на подсъдимия, а на друго лице, поради което следва да се
възложи в тежест на подсъдимия заплащането на неговата парична стойност в
размер на 12 695 лева.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането
на подсъдимия И. И. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Правилно също
така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК,
доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца е вид
принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не
представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК.
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на
престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в
3
полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е
предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна
собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице.
От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на друго
лице – „Е.”ООД. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че
приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5
от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно
средство.
Не следва да се разглеждат като основателни доводите в жалбата, че с
определението си първостепенният съд не е отчел това, че разпоредбата на
чл.53 ал.1, бук.”а” от НК, касаеща отнемане на средството на престъплението,
в случая не може да бъде приложена, тъй като при транспортните
престъпления, автомобила е предмет на престъплението.
В действителност, както правилно е посочено от защитата, с ТР№
84/01.12.1960 г. на ВС на РБ, е дефинирано понятието „вещ, послужила за
извършване на престъплението”, като съгласно ТР № 18/14.11.1977 г. на
ОСНК на ВКС, моторното превозно средство при транспортните
престъпления е предмет, а не средство на престъплението, тъй като е елемент
на засегнатите обществени отношения. Изхождайки от това принципно
положение относно правната природа на МПС при престъплението по чл.343б
ал.1 от НК, въззивният съд счита, че в конкретния случай отнемането на
процесното МПС, респ. присъждане на неговата равностойност, следва да
бъде преценявано на плоскостта на разпоредбата на чл.53 ал.1, бук.”б” от НК,
а не по ал.1, бук.”а” на цитираната разпоредба.
На следващо място, във въззивната жалба на защитата се релевира
възражение за непропорционалност на нормата на чл.343б ал.5 от НК с
инкриминираната престъпна дейност и целите, които преследва. Въззивният
съд счита, че принципът за пропорционалност, залегнал в мотивите на
решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС на РБ, е спазен. Тази мярка е приета с
оглед динамиката на разпространение на престъпленията от този вид, като се
явява необходима за постигане на легитимна цел – опазване на живота и
здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм в
държавата. Още повече, погрешно защитата изтъква, че нормата на чл.53 от
НК е наказание. Както беше посочено по-горе, правната доктрина и съдебната
практика са безпротиворечиви, че тази мярка притежава санкционен,
превантивен характер, но не е наказание, въпреки репресивния си елемент.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че разпоредбата на чл.53 от НК
се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, но винаги
само при извършено престъпление. В този смисъл юридически ирелевантно е
и защитното възражение, че прилагането на въпросната мярка, не е било
подчинено от първостепенния съд на правилата за индивидуализация на
наказанието в НК и не е съобразена с тежестта на процесното деяние. Този
4
въпрос при мерките по чл.53 от НК е решен дефинитивно, тъй като те са
отговор, държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на
определени обществени отношения, каквито са процесните – безопасността на
транспорта. Разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е въведена от законодателят
императивно, поради което неприлагането й, обосновано с принципа на
съразмерност или пропорционалност, би означавало отказ да се приложи
действащ закон.
Противно на доводите на защитата в жалбата, този състав на СОС
следва да посочи, че нито първостепенния съд, нито въззивната инстанция
имат правна възможност да упражняват инцидентен контрол за
конституционосъобразност на законите. Това правомощие, по силата на
действащата нормативна уредба, е предоставено единствено на
Конституционния съд, съобразно чл.149 ал.1, т.2 от КРБ. Известно е и, че с
Решение от 17.07.2025 г. на КС се отрече противоконституционност на
разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК.
На свой ред, защитата релевира и възражение, че приложената с
атакуваното определение на районния съд мярка противоречи на чл.2 пар.1 и
чл.5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление, както и на
Решение на СЕС от 14.01.2021 г. по дело № С-393/2019 г., които въззивният
състав счита за неотносими в конкретния казус. Рамково решение
2005/2012/ПВР касае мерки срещу организирана престъпност с трансграничен
елемент, а практиката на СЕС – митническа контрабанда на културни
ценности. Предметното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, съставляващо
управление на МПС след употреба на алкохол, не попада в обхвата на
посочените актове. Последните са неприложими и доколкото касаят не
предмета на престъплението, каквато е правната природа на превозното
средство, с което е извършено престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а
„средството” и „облагата от престъпна дейност”. Решение на СЕС от
14.01.2021 г. по дело № С-393/2019 г. коментира „конфискацията” на
средството на престъплението, като окончателно отнемане на имущество,
постановено във връзка с престъпление, но когато същата касае отнемане на
имущество на трето лице, несъпричастно към престъплението, за което е
признат за виновен и осъден дееца, какъвто не е настоящия случай.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.07.2025 г. на Районен
съд - гр.Б., постановено по н.о.х.д. № 195/2025 г. по описа на същия съд, в
5
процедура по чл. 306 ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 от НПК, с което подсъдимия
И. С. И., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл. 343б,
ал. 5, вр. ал. 1 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 12 695 лева,
представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило
за извършване на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6