Номер 99029.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100501470 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 935/25.02.2020 год., по гр. дело № 12065/2019 год.
по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 2040/29.05.2020 год., с което е прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Е. Е. Т.
, ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане" бл. 76, вх. В, ап. 41, не дължи на "Енерго-Про
Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258,
Варна Тауърс - Г, сумата от 6 575,59 лв., представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода
25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. по отношение на обект в гр. Варна, ж. к. „Възраждане" бл. 76, вх. В, ап. 41 с клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/24.07.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на абоната
за процесния период. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена
намеса в софтуера на електромера. При извършена на 24.07.2018 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до
обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивирани за търговски отчет регистри
(1.8.3 1.8.4) са установени общо 35201 кВтч ел. енергия, съответно – 12237 кВтч в регистър 1.8.3
и 22964 квтч, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Извършената от БИМ РО Варна
метрологична експертиза е установила наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3 от
12237 кВтч, а по тарифа 1.8.4 – 22964 кВтч, които не са визуализирани на дисплея. В случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено
точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до
обекта на ищеца ел. енергия от 35 201 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството –
доставчик, на осн. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
1
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Е. Е. Т. от гр.
Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Е. Е. Т. от гр. Варна навежда следните твърдения:
Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, кв. Възраждане, бл. 76, вх. В,
ап. 41, с аб. № **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз
основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. При проверка на
месечните си задължения за доставена ел. енергия, установил, че дължи на ответното дружество
сумата от 6 575, 69 лева по фактура № **********/24.07.2019 год., представляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 25.07.2017 год. – 24.07.2018 год. Ищецът счита, че
не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за
посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани
допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 6 575, 69 лева по фактура № **********/24.07.2019 год., представляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 25.07.2017 год. – 24.07.2018 год. за обект с аб. №
**********, находящ се в гр. Варна, кв. Възраждане, бл. 76, вх. В, ап. 41.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД
– Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни
отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото
количество ел. енергия в обект аб. № **********, находящ се в гр. Варна, кв. Възраждане, бл. 76,
вх. В, ап. 41. На 27.07.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано
натрупано количество ел. енергия от 12237 кВтч в отчетен регистър 1.8.3, както и 22964 кВтч в
отчетен регистър 1.8.4, които не са активирани за търговски отчет. Количеството ел. енергия от
общо 35 201 квтч по двата цитирани регистъра е било потребено от абоната, но не е фактурирано
и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която
след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена
нерегламентирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия
12237 кВтч в тарифа 1.8.3 и 22964 кВтч в тарифа 1.8.4, които не са визуализирани на дисплея.
Посоченото количество ел. енергия от 35 201 кВтч е остойностено с фактура №
**********/24.07.2019 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ (2013 г.), вр. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 22-23 от делото на РС-Варна констативен протокол №
1104783/24.07.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-
Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0314 0058 5980,
монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, кв. Възраждане, бл. 76, вх. В, ап. 41, с аб. №
**********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: Т1 (1.8.1) – 1858 кВтч;
Т2 (1.8.2) – 11355 кВтч; Т3 (1.8.3) – 12237 кВтч и Т4 (1.8.4) – 22964 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 507645 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена без пълни
2
адреси или други индивидуализиращи ги данни, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в протокол
№ 1693/15.07.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две
тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираните тарифи: тарифа Т3 – 12237 кВтч и тарифа Т4 – 22964 кВтч. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия от 35201 кВтч за периода 25.07.2017 год. – 24.07.2018 год.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/24.07.2019 год. за
сумата от 6575, 59 лева.
От протокол № 1170231/05.06.2014 год. за монтаж/демонтаж/проверка на директен
електромер (л. 36 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е
монтиран електромера с фабричен номер 1115 0314 0058 5980. В протокола не е отразено какви
са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4, респ.
по тарифи Т3 и Т4. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна
тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че електромерът с
фабр. № 1115 0314 0058 5980, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; произведен е през
2014 год. и през същата година е преминал задължителната проверка за метрологична годност в
БИМ. Към датата на проверката на 24.07.2018 год. е в срок на метрологична годност, която за
процесния електромер е 6 години и изтича през 2020 год. Отчитането на консумираната от
обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на
данни, записани в регистри 1.8.3 и 1.8.4 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в тарифната му схема.
Извършеното претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем на
потребената от обекта ел. енергия по двата видими регистъра. Натрупаното количество ел.
енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4, които не са активирани за търговски отчет (невизуализирни
регистри) е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. Според заключението, цялата потребена от обекта на
ищеца ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1115 0314 0058 5980, но показанията от
12237, записани в регистър 1.8.3, както и показанията от 22964 кВтч не са визуализирани на
дисплея в резултат на софтуерното вмешателство и не са регистрирани при периодичните
месечни отчети. Процесното количество ел. енергия от 35201 кВтч, отразено в регистри 1.8.3 и
1.8.4, които не са активирани за търговски отчет, е преминало през измервателната система на
електромера, поради което и то е доставено до обекта и съответно е потребено. Количеството ел.
енергия от 35201 кВтч е правилно остойностено, съобразно действалите в процесния период
цени на електрическата енергия, утвърдени от КЕВР.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че електромерът е монтиран нов, с нулеви
показания по т. нар. „визуализирани“ тарифи (т. е., отчетните тарифи, които са активирани за
търговски отчет), след като е бил нов, не е бил включван към електрическата мрежа и няма как в
паметта му да има натрупани количества ел. енергия, при което може да се направи заключение,
че при монтажа на електромера показанията и на останалите „невизуализирани“ или „скрити“
тарифи са били нулеви.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата
е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по
т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал.
2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
3
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 г.) са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта
на ищеца на дата 24.07.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV
о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са
били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се
прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния
административен съд на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ – 2013 г. хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1,
ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни
количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация,
изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите
на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49
ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при
извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 35201 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищеца по следните съображения:
В конкретния случай установяването на факта на неизмерването на цялото количество ел.
енергия, доставено до обекта на ищеца в периода 25.07.2017 год. до демонтирането на
електромера на 24.07.2018 год., на което се позовава ответникът, е извършено чрез техническа
проверка на място на измервателната система (средството за търговско измерване), по силата на
чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.), при която проверка електромерът е демонтиран, и чрез
метрологична проверка на електромера от БИМ, която е установила натрупано количество ел.
енергия в неактивирани за търговски отчет отчетни регистри, т. е., установила е разлика между
отчетените в периода 25.07.2017 год. – 24.07.2018 год. количества ел. енергия и преминалите за
същия период количества, която разлика е 35 201кВтч, преминала и съответно доставена до
обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети, ел. енергия.
Съгласно чл. 47 ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа
определени реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на разпоредбите на чл. 47
ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ – отм.) за установяване
неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите ел. енергия,
вкл. и за установяване на разликата между отчетените количества ел. енергия и действително
преминалите, и начинът на обективиране на проверката, при която е констатирано
неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите ел. енергия,
вкл. и състоянието, в което електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка в
БИМ (процедурата по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ – отм.), а именно – чрез съставянето на констативен
протокол, съдържащ точно определени реквизити, който установява наличието на
предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по
партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, то и
осъществяването на тези факти не би могло да се установи по предвидените в ПИКЕЕ (2013)
начин е ред. С други думи при липсата към момента на проверката (демонтажа) на електромера
на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката,
доказването на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ (2013 г.) не би
4
могло да бъде осъществено по специалния ред, който предвижда цитираната по – горе
разпоредба на Закона за енергетиката.
В случая, предвид отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ (2013) и съответно липсата на норми,
регламентиращи доказателствена сила на констативния протокол от 24.07.2018 год. (чл. 178, ал.
1 ГПК), същият (изрично оспорен от ищеца в исковата му молба относно удостоверните с него
факти) доколкото не е съставен в присъствието на ищеца и не е подписан от него, няма
процесуална стойност от гледище на ГПК, поради което и отразените в него обстоятелства, вкл.
и състоянието, в което електромерът е демонтиран, по–конкретно констатираните показания на
електромера по всички отчетни регистри, не обвързват ищеца и са му непротивопоставими.
Само при положение, че констативният протокол от 24.07.2018 год. е съставен в присъствието на
ищеца и е подписан от него, той би могъл да бъде ценен като частен свидетелстващ документ,
който удостоверява неизгодни за своя издател (ищеца) факти. Няма пречка също, предвид
липсата на специални процедурни правила, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закон за
енергетиката, достоверността на удостоверените с обсъждания констативен протокол факти да
бъде установявана с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски
показания. Горното обаче не е сторено в хода на производство, поради което съобразно
изложеното по – горе, констативният протокол от 24.07.2018 год. няма процесуална стойност от
гледище на ГПК.
Т. е., по делото доказателства, които да установяват по безспорен начин, че при демонтажа
му на дата 24.07.2018 год. електромерът с фабр. № 1115 0314 0058 5980 е бил именно в
състоянието, в което е представен за метрологична експертиза в БИМ, РО Варна, извършена една
година след демонтажа на електромера, няма ангажирани.
При това положение не може да бъде обоснован и категоричен извод, че констатираната от
БИМ разлика от 35201 кВтч между отчетеното количество ел. енергия и преминалите през
електромера количества ел. енергия са действително доставени от ответника и потребени от
обекта на ищеца.
На следващо място по делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. №
1115 0314 0058 5980 на обекта на ищеца на дата 05.06.2014 год. отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4 са
били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивираните за
търговски отчет регистри (регистри 1.8.3 и 1.8.4) е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то обяснява, че след
като електромерът бил монтиран нов на обекта на потребление с нулеви показания по тарифи Т1
и Т2, то можело да се заключи, че и показанията по останалите тарифи (т. нар. невизуализирани
тарифи, респ. тарифи, които не са активирани за търговски отчет) също са били нулеви, при
което електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
включително и тази, натрупана в регистри 1.8.3 и 1.8.4. По същността си това е предположение.
Без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в
протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в
протокол от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация,
респ. преди монтирането му на обекта или) подобен извод е необоснован.
Т. е., по делото липсват и безспорни доказателства, от които да се установи при условията
на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4 при монтажа на
електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за
търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде обоснован безспорен
и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивираните за търговски отчет регистри (1.8.3 и 1.8.4) общо от 35201 кВтч е действително
доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 6575, 59 лева, съставляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 25.07.2017 – 24.07.2018 год. за обект, находящ се в гр. Варна,
ж. к. „Възраждане" бл. 76, вх. В, ап. 41, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/24.07.2019
5
год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 700 лева е неоснователно, доколкото същото е в рамките на
установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 935/25.02.2020 год., поправено с Решение № 2040/29.05.2020 год.,
постановени по гр. дело № 12065/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Е. Е.
Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. „Възраждане", бл. 76, вх. В, ап. 41, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 700 лева (седемстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6