№ 20
гр. С.З., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001362 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260286/08.06.2021 г., постановено по гр.д. №
793/2019г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено по
отношение на ЮБ. ОСМ. ЮБ., СТ. К. ГР. и Т. Д. Д., че „К.и.“ ЕООД е
арендатор на : нива в местността "Чобан чаир", с площ от 7.001 дка, находяща
се в землището на село Ш., общ. К., представляваща поземлен имот с
идентификатор 83106.68.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № 068011 по плана за земеразделяне на село Ш., общ.
К. и нива в местността "Акташ", с площ от 9.200 дка, находяща се в
землището на село Ш., общ. К., представляваща поземлен имот с
идентификатор 83106.80.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № 080023 по плана за земеразделяне на село Ш., общ.
К., съгласно договор за аренда на земеделска земя 324 от 11.11. 2005г., вписан
в Агенцията по вписванията с вх. рег № 143/11.01.2007, акт 80, том I, партида
36032.
Въззивниците излагат съображения за незаконосъобразност на
1
постановеното решение, като излагат подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Сочи се, че ищецът „К.И.“ ЕООД не е активно
легитимиран да води делото, както и че ответниците не са пасивно
легитимирани да отговарят по договорите между тези две дружества за
пренаемане на земите. Молят да се прекрати производството по делото
поради липса на правен интерес и на активна легитимация за ищеца. Ако
съдът не уважи това искане, молят решението да се отмени изцяло като
неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърлят предявените искове. Няма
направени доказателствени искания.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „К.и." ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ЮБ. ОСМ. ЮБ., СТ. К. ГР. и Т. Д. Д., че "К.и.“
ЕООД, е арендатор на нива в местността "Чобан чаир", с площ от 7.001 дка,
находяща се в землището на село Ш., общ. К., представляваща поземлен имот
с идентификатор 83106.68.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД- 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предходен № 068011 по плана за земеразделяне на село
Ш., общ. К. и нива в местността "Акташ", с площ от 9.200 дка, находя ща се в
землището на село Ш., общ. К., представляваща поземлен имот с
идентификатор 83106.80.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № 080023 по плана за земеразделяне на село Ш., общ.
К., по силата на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по
вписванията с вх. рег. № 143/11.01.2007 г., Акт 80, том I, партида 36032.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от ответниците.
По делото е представен Договор за аренда от 11.11.2005 г. сключен
между Д.М.Г., С.М.В., Р.М.Х. и Д.В.М. от една страна , в качеството им на
арендодатели и „К.и.“ ЕООД - К., вписан в Агенцията по вписванията с вх.
2
рег. № 143/11.01.2007 г., Акт 80, том I, партида 36032. Съгласно договора
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно
ползване за срок от 15 стопански години следната своя земеделска земя,
находяща се в землището на село Ш.: нива, масив 13, парцел 10, категория V,
местност „Голяма варовита“ 1,500 дка; нива, масив 68, парцел 11, категория
V, местност „Чобан чаир“ 7,001 дка; нива, масив 80, парцел 23, категория V,
местност „Акташ“ 9,200 дка. Съгласно чл. 15 от Договора арендаторът има
право да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си
по договора или да ги прехвърля на трето лице.
По делото е представен Договор за аренда от 16.12.2014 г., сключен
между Д.М.Г., в качеството му на арендодател и ЮБ. ОСМ. ЮБ., в
качеството му на арендатор с предмет на договора: нива масив 83106.13.10
парцел 10, категория V местност „Голяма варовита“ 1,500 дка; нива масив
83106.21.11 парцел 11, категория V, местност „Коджа кър“ 3,000 дка; нива
масив 83106.68.11, парцел 11, категория V, местност „Чобан чаир“ 7,002 дка;
нива 83106.80.23 парцел 23, категория V, местност „Акташ“ 9,200 дка; нива
масив 803106.26.6, парцел 6, категория IV, местност „Мартинови орехи“
2,201 дка. Договорът за аренда е вписан в Агенцията по вписванията вх. рег.
№ 10161/16.12.2014 г. дело 249, том VII.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният
съд не е съобразил факта, че към датата на постановяване на решението -
08.06.2021 г., договорът за аренда от 11.11.2005 г. между арендодателите и
„К.и." ЕООД сключен за срок от 15 години е изтекъл на 01.10.2020 г., поради
което за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителния
иск.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск, за която съдът, следи служебно във всеки един
момент до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, а не
само към момента на предявяване на исковата молба. Наличието на правен
интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. В случая ищецът обосновава
правният си интерес от търсената защита, като твърди, че ЮБ. ОСМ. ЮБ.
създава пречки за обработване на процесните земеделски земи. Основното
3
право, което придобива арендаторът по силата на договора за аренда, е да
ползва предоставената му земеделска земя. В разглежданата хипотеза обаче
срокът на договора е изтекъл на 01.10.2020 г., като не са налице данни за
продължаване срока на действието му съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАЗ.
От това следва, че след 01.10.2020 г., ищецът няма да може да ползва
арендованите имоти дори искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде уважен.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че с изтичане срока на
договора за аренда от 11.11.2005 г. за ищеца „К.и.“ ЕООД не е налице интерес
от търсената защита, което обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
първоинстанционният съд е следвало да съобрази при постановяване на
решението. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
предявеният от „К.и." ЕООД против ЮБ. ОСМ. ЮБ., СТ. К. ГР. и Т. Д. Д. иск
за признаване на установено, че „К.и." ЕООД е арендатор на нива в
местността "Чобан чаир", с площ от 7.001 дка, находяща се в землището на
село Ш., общ. К., представляваща поземлен имот с идентификатор
83106.68.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД- 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
предходен № 068011 по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К. и нива в
местността "Акташ", с площ от 9.200 дка, находяща се в землището на село
Ш., общ. К., представляваща поземлен имот с идентификатор 83106.80.23 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предходен №
080023 по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К., по силата на Договор
за аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. №
143/11.01.2007 г., Акт 80, том I, партида 36032 е недопустим поради липсата
на правен интерес.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да се обезсили, а настоящето производство следва да се
прекрати.
По отговорността за разноски:
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения.
Видно от данните по делото ответникът ЮБ. ОСМ. ЮБ. е заплатил на
адв. Андреева адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и на адв. Г.
4
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Ответницата Т. Д. Д. е заплатила на адв. Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. –
300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила
в настоящия случай минималният размер на адвокатско възнаграждение е в
размер на 554, 90 лв.
Ответникът ЮБ. ОСМ. ЮБ. е направил в първоинстанционното
производство следните разноски: за адвокатско възнаграждение на адв. Г.
сума в размер на 600 лева, която е присъдена с определение №
1664/30.07.2019г., постановено по гр. д. № 793/2019г. по описа на РС К. по
реда на чл. 248 от ГПК, което не е обжалвано и е влязло в сила; за адвокатско
възнаграждение на адв. Андреева сума в размер на 200 лева и за
възнаграждение на вещо лице по съдебно - графологическа експертиза в
размер на 400 лв. Съгласно установения в ГПК принцип на страната се дължи
присъждане на разноски в производството за възнаграждение на един
адвокат, независимо от броя на представляващите го и упълномощени от него
адвокати. Следователно в случая съгласно посоченото влязло в сила
определение по чл. 248 от ГПК на ответника ЮБ. ОСМ. ЮБ. са присъдени
направените в първоинстанционното производство разноски в размер на
600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, поради което
същите не следва да му бъдат присъждани повторно. На ответника Ю.
следва да бъдат присъдени направените разноски в първата инстанция за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева.
Ответницата Т. Д. Д. е заплатила в първоинстанционното производство
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., т. е. под минимално
предвиденият размер, поради което същото не следва да бъде намалявано.
Във въззивното производство ответникът ЮБ. ОСМ. ЮБ. е заплатил
държавна такса в размер на 92, 93 лв. за въззивно обжалване.
С оглед на изхода на делото „К.и." ЕООД следва да заплати на
ответника ЮБ. ОСМ. ЮБ. направените в първата инстанция разноски в
размер на 400 лева – възнаграждение на вещо лице и направените във
5
въззивната инстанция разноски в размер на 92, 93 лв. за държавна такса, а на
ответницата Т. Д. Д. направените в първата инстанция разноски в размер на
400 лева – възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260286/08.06.2021 г., постановено по гр.д. №
793/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „К.и.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. К., *** да заплати на ЮБ. ОСМ. ЮБ., ЕГН **********, с
адрес село Ш., община К., *** направените в първата инстанция разноски в
размер на 400 лева – възнаграждение на вещо лице и направените във
въззивната инстанция разноски в размер на 92, 93 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „К.и.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. К., улица *** да заплати на Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес
град С. направените пред първоинстанционният съд разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. д. № 1362/2021 г. по описа на
Окръжен съд – С.З..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6