Р Е Ш Е Н И Е № 53
Гр. Сливен, 24.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ
r при секретаря ВАНЯ КОСТОВА, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 60 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка
с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по
жалба на „Р.” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Е.Р., чрез адв. С.Р. *** против Решение
№ 260000 от 07.01.2022 г., постановено по АНД № 114/2021 г. по описа на СлРС. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно НП 20-002803/30.11.2020
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, с
което на „Р.” ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1600
лева на основание чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че решението
на Районен съд – Сливен е материално и процесуално неправилно и
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът не е преценил правилно
събраните по делото доказателства. Счита, че не е доказано, че има извършено
административно нарушение. Моли съда да отмени решението на СлРС
и постанови ново, с което да отмени НП на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Сливен, като незаконосъобразно.
Претендира разноски.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище
от процесуален представител адв. С. Р. поддържа касационната жалба и моли съда
да я уважи, като постанови отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, редовно и
своевременно призован, се представлява от пълномощник ст. юрк
А. Г., който счита жалбата за неоснователна. Излага съображения за правилността
на обжалваното първоинстанционно решение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за
неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакуваното
съдебно решение. Моли касационната инстанция да остави последното в сила.
Касационната жалба
е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение намира
жалбата за неоснователна по
следните съображения:
От фактическа
страна е безспорно установено, че на 05.11.2020
г. била извършена проверка от служители на Инспекция по труда, съвместно с представител на ОД на МВР гр. Сливен и БАБХ
гр.Сливен по спазване изискванията на трудовото законодателство на "Р."
ЕООД с обект на контрол цех за направа на кисело зеле, находящ се в гр. Сливен, ул. "Родопи" 3. Било установено, че работникът И.И.Ч.с
ЕГН ********** предоставя работна сила като о. р. Същият попълнил собственоръчно Декларация, в
която посочил, че работи в "Р." ЕООД от 4 дни, на длъжност о. р., с
почивни дни събота и неделя, започнал работа в 8.00 часа до 16.30 часа. На
10.11.2020 г. работодателят представил на контролния орган граждански договор,
сключен между "Р."*** и И. И. Ч. След запознаване с представените от
страна на санкционираното дружество документи, наказващият орган приел, че „Р.“***, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с И.И.Ч. при постъпването му на работа. Приел е, че нарушението
е установено на 10.11.2020 г., когато е
представен гражданския договор, а е извършено на 05.11.2020 г. в обекта на
контрол. С писмо изх. № 20077470/16.11.2020 г. работодателят бил поканен да се
яви за съставяне на АУАН в ДИТ Сливен. Представител на дружеството не се е явил, като в негово отсъствие
компетентно длъжностно лице съставило Акт за установяване на административно
нарушение за описаното по – горе от фактическа страна, с посочена в акта правна
квалификация на деянието чл. 62 ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на
труда. Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600,00 лева.
С обжалваното
Решение СлРС
потвърдил като законосъобразно НП № 20-002803/30.11.2020 г. на Директора на
Дирекция „Областна инспекция по труда” - гр. Сливен. Съдът приел за установено, че на посочената в
акта дата жалбоподателката в качеството й на У. на „Р.”***
е допуснала до работа лицето И. Ч. без със същия да е сключен трудов договор. Прието
е, че декларираната от Ч. като извършвана дейност е такава, която изисква
възникване на трудово правоотношение, като се касае за основна дейност на
дружеството, поради което следва същата да се извършва от работници по трудов
договор. Решаващият съд е формирал извод и за процесуална законосъобразност на
наказателното постановление, като е обсъдил и определената от наказващия орган
като размер имуществена санкция.
Настоящата
инстанция намира, че крайният извод на районния съд за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление е
правилен, но по следните съображения:
Фактическата
обстановка, приета за установена от съда се
потвърждава от събраните и
проверени в хода на съдебното дирене доказателства. От показанията на
проверяващите се установява, че в деня на проверката Ч. е предоставял трудова
сила в цех за зеле с други работници, което обстоятелство не се отрича от него. При
направената проверка е констатирано, че лицето е престирало
труд на обекта, като в подписаната декларация е посочило, че работи като о.р.
от 4 дни с работно време от 8 до 16,30 часа и почивни дни - събота и неделя,
поради което за работодателя е възникнало задължение да сключи с Ч.трудов
договор в писмена форма и по този начин да уреди отношенията по предоставяне на
работната му сила като трудово правоотношения. Действително по делото е представен
граждански договор, но изложеното от Ч.в попълнената декларация изцяло
опровергава съдържанието на договора и разкрива всички елементи на трудово
правоотношение между страните. Декларацията представлява частен документ, който
не се ползва с формална доказателствена и обвързваща съда, но цялостната
преценката на съдържанието й в съвкупност с останалите налични доказателства,
обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между
дружеството и декларатора, които могат да бъдат определени единствено като
трудово правоотношение. Трудовият договор по своята правна природа е
двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово
правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна
сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на
определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно
определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото
възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или
седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и
задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при
наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62 ал. 1 от
Кодекса на труда. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от
договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в
частност от договора за изработка, при който се цели не престиране
на трудова дейност (работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран
резултат. За разлика от трудовия договор, договорите по ЗЗД, по – известни в
практиката като “граждански договори”, са неформални сделки и обикновено се
сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При
тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения
резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето
случаи са еднократни. Друга специфика на трудовия договор е особеното
йерархично отношение между работодателя и неговия съдоговорител
– работник или служител, съобразно което за последната категория лица възникват
задължения за спазване на предварително определени административно –
организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. От събраните пред
първата инстанция доказателства, включително и административнонаказателната
преписка се установява по безспорен начин, че на Ч.е възложено от касатора извършване на дейност в обекта на проверка, с
наличие на елементите на трудовото правоотношение (предоставяне на работна сила
в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова
дейност, почивни дни). Декларацията е попълнена собственоръчно от Ч. и
подписана, като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните
елементи на трудовото правоотношение. От показанията на разпитаните свидетели К.
Д., Г. С., Д. К. и Е. К. става ясно, че И. Ч.е работил в цеха с други
работници, извършващи същата дейност, която следва да се извършва от работник
по трудово правоотношение – работещ като о.р. по и. на зеле в бидони.
Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства, както и писмените такива кореспондират с констатациите в
съставения АУАН. АУАН е редовно съставен – съдържа съществените реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и се ползва с предписаната му от
закона доказателствена сила (чл. 416 ал. 1 изр. 2 от КТ).
Ето защо правилно е
прието, както от Районния съд, така и от наказващия орган, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на 62 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ. За нарушение
на посоченото задължение, в КТ е предвидена санкционната норма на чл. 414 ал.
3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган.
Така формулираните от първоинстанционния съд изводи
за съставомерност на деянието, неговата тежест
и за спазване на процедурата по налагане
на санкция са обосновани и законосъобразни.
По безспорен начин се установява
наличието на извършено от дружеството, в качеството му на работодател нарушение на трудовото законодателство,
свързано с неизпълнение на задължение
за надлежно оформяне в писмен вид
на изискуем от закона трудов договор със съответния работник. Въз основа на
установените от контролните
органи специфики и характеристики, отношенията, възникнали по повод полагането
на труд от страна на И. Ч.от името и за сметка на „Р.” ЕООД са правилно
квалифицирани като трудово - правни.
В атакуваното
съдебно решение съдът е извършил задълбочен анализ както на писмените и гласни
доказателства, така и на приложимите и относими
правни норми, в т.ч. санкционни такива и обосновано е приел, че атакуваното
наказателно постановление е материално и процесуално законосъобразно.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260000
от 07.01.2022 год., постановено по АНД № 114/2021 год. по описа на Сливенски
районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: