Решение по КНАХД №849/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез пълномощника си по делото гл. юриск. С. П. – С. против Решение №32/20.05.2025 год., постановено по АНД № 251/2024 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №101/25.10.2022 год., с наложено на „Брикел“ЕАД [населено място] административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че е безспорно установено извършването на административното нарушение, тъй като е налице нерегламентирано изпускане на вредни емисии. Дружеството се явява субект на задължението да издаденото му комплексно разрешително, в което се съдържа и условие 9.3.1, гласящо, че операторът следва да изпуска всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация в атмосферния въздух организирано през изпускащо устройство комин №1 с височина 80 метра. При извършената проверка на 08.08.2022 год. е непосредствено възприето от контролните органи - свидетели по делото, състояние на площадката и е възприето, че не се изпълнява изискването всички емисии вредни вещества от горивната инсталация да се изпускат организирано в атмосферния въздух през комин №1. В случая е било установено, че вредните емисии са изпускани през покрива и отворените прозорци на котелен цех, в който са разположени работещите енергийни котли №1, №2 и №3, преди да минат през пречиствателните съоръжения. За съставомерността на деянието не е било налице настъпването на вредни последици. Що се отнася до размера на наложената санкция, то същата е наложена в минимален размер. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №101/25.10.2022 год.

Ответникът – „Брикел“ ЕАД [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновават, че съдът правилно е приел, че не е налице безспорна доказаност на административното нарушение. Молят решението на районния съд да бъде оставено в сила, като претендират и сторените разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №101/25.10.2022 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №101/07.10.2022 год., с което на „Брикел“ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 08.08.2022 год. на площадката в [населено място], при експлоатацията на енергиен котел №4 и енергиен котел №3, вредни вещества от горивната инсталация се изпускат неорганизирано в атмосферния въздух през покривната и от подпокривното пространство; от неуплътнени отвори, процепи и пукнатини на газоходите към енергиен котел №4 и енергиен котел №3, като емисии на вредни вещества съгласно условие 9.3.1 от условие 9 от КР №40-Н2/2021 год. изискващо: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9.2“, а именно комин №1 с височина 80 м.. С това си деяние дружеството виновно е нарушило чл.123в, т.2 от ЗООС. Не се изпълнявало изискването всички емисии на вредни вещества да се изпускат през изпускащото устройство, описано в условие 9.2, а именно през комин №1.

Районен съд Гълъбово приема, че акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица. Намира обаче, че вмененото административно нарушение не е доказано по надлежен ред и отразените в наказателното постановление фактически констатации не се подкрепя от събраните в хода на делото доказателства. Административното нарушение е само визуално установено, като не е доказано, че изпусканите газове са от горивния процес и дали са носители на емисии от вредни вещества. Нито в констативният акт, нито в АУАН, нито в НП е установено от какво естество са неорганизираните емисии. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на наказателно постановление №98/25.10.2022 год.

Касационният състав на административен съд Стара Загора намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Така постановеното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел” ЕАД [населено място], е за нарушение на чл.123в, т. 2 от ЗООС, а именно на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.164 от ЗООС, предвиждаща за неизпълнение на изискванията по чл.123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000.00 до 500 000.00 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява по безспорен начин фактическата обстановка, констатирана в деня на проверката. Правилно е прието, че не е доказано нерегламентираното изпускане на вредни емисии. Видяното от проверяващите не е установено чрез необходимите изследвания да представлява вредни емисии, съответно дали тези емисии са в норма или не. Визуалното възприятие на газове от страна на контролните органи не установява по категоричен начин, че същото е вследствие експлоатацията на котлите на ответника, респективно, че същите са следствие от тази експлоатация и че установеното е нарушение на едно от условията на комплексното разрешително.. В този смисъл, касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Като допълнение следва да се отбележи също така, че в деня на проверката не е установено да не работят сероочистващите инсталации, не е установено замърсяване на атмосферния въздух, т.е. няма събрани други доказателства за друго нарушение на издаденото комплексно разрешително, в частта, касаеща експлоатацията на горивната инсталация за производство на топлоенергия. Доколкото и в самото наказателно постановление са посочени показателите на входа и на изхода на сероочистващата инсталации, твърдяното административно нарушение се явява обективно недоказано. С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника на касицията следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на2880 лева

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32/20.05.2025 г. по АНД №251/2025 год. на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите [населено място] да заплати на « Брикел « ЕАД с [ЕИК] направените по делото разноски в размера на 2880/ две хиляди осемстотин и осемдесет лева/

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.